Внесен е обвинителен акт от Окръжна прокуратура – гр. Разград, по ДП №1873 ЗМ-509/2016 г. по описа на РУ МВР Разград, против Г.Д.Х. от с. Голям Поровец по обвинение за това, че 09.09.2016 г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол - С.Д.И. ***, като я е принудил към това със сила изразяваща се в дърпане и нанасяне на удари в областта на главата, и заплашване изразяващо се в заплаха за нараняване с нож - престъпление по чл. 152, ал. З, т. 5 във вр. с чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 от НК и за това, че в условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ - банкнота с номинал 20 лева от владението на С.Д.И. *** с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила изразяваща се в дърпане и нанасяне на удари в областта на главата, и заплашване изразяващо се в заплаха за нараняване с нож - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението против Х.. Предлага да се наложи наказание около средния размер по двете обвинения, както и на основание чл. 70 НК да се приведе в изпълнение наказанието, за което той е бил условно предсрочно освободен със съдебен акт на Плевенски ОС.

Подсъдимият Г.Д.Х. в съдебно заседание на 01.12.2016 г. прави самопризнания. Заявява, че понякога не разсъждава какво прави. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Защитникът на подсъдимия Х. – адв. П. прави искане за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, като заявява, че подсъдимия изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В защитната си реч изтъква, че подсъдимият също е жертва на институциите, както и самата неспособност като общество да осигурим едно по-безопасно съществуване на всички нас. Излага доводи, че след като е установено, че Х. страда от личностово разстройство и при липса на средства не е могъл да поддържа предписаната му терапия, което е довело до влошаване на състоянието му. Моли съда да определи на подсъдимия наказание под средния размер, като същото бъде намалено с 1/3.

В последната си дума подс. Х. заявява, че съжалява за постъпките си.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:

Подсъдимият Г.Д.Х. е български гражданин, роден на *** ***, със средно образование, безработен, неженен, осъждан многократно (справки л. 38 и сл.). Х. е с постоянен адрес ***, но не живеел там и нямал установен адрес в страната. В последните 11 години изтърпявал наказания „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Белене. Не работел, употребявал алкохол (л. 45).

На 31.08.2016 г. Х. бил условно предсрочно освободен от Затвора - гр. Белене с определение от 31.08.2016 г. по чнд № 680/2016 г. на Плевенския окръжен съд.

На 01.09.2016 год. подсъдимият пристигнал в гр. Разград, където срещнал свой познат от затвора - св. Г. А.Д.. Тъй като и двамата нямали никакви средства, решили да събират орехи и да ги продават. Отишли в района северно от Градския парк, в близост до местността „Арменски лозя“, където имало орехови дървета. Тъй като нямало къде да нощуват, двамата се настанили под едно от ореховите дървета, около което имало естествен заслон от храсти и по-висока растителност, и преспивали върху постлани на земята кашони.

На 09.09.2016 г. Х. и св. Д. се намирали в градския парк, където на същата дата започнал традиционният есенен панаир и консумирали алкохол. Около 20, 30 ч. св. С.И. излязла от работа и с такси отишла до градския парк. Тя носела чанта с покупки. След като се разходила около сергиите на панаира, около 21 часа решила да се прибере пеша към вилата си, намираща в местността „Арменски лозя“, където живеела през лятото заедно със своята майка. Пътят й минавал по черна отъпкана пътечка през неосветена горичка, поради което тя решила да го осветява с мобилния си телефон. Докато вървяла по пътечката, постр. И. усетила, че някой върви след нея. Обърнала се и видяла непознат за нея мъж – подс. Х.. И. се изплашила и му направила път да мине. Тогава Х. я хванал с ръка през врата и й казал да не се опитва да вика, защото има нож и ще я наръга. Х. взел чантата с покупките й и телефона от ръката й, като заставил пострадалата да върви напред. Св. И. се опитала да го убеди да я пусне, като му предложила наличните си пари, но Г.Х. започнал да я удря по лицето и използвайки физическото си надмощие започнал да я дърпа за ръката по пътечката. Пострадалата на няколко пъти се опитала да се съпротивлява, при което подсъдимият спирал и започвал да я удря по лицето. Той непрекъснато я заплашвал, че има нож и че ще я наръга с него. Заявил й, че само ще я „нацелува“ и ще я пусне. Въпреки нейното несъгласие и нежелание, Х. успял да я отведе до ореховото дърво, където имало постлани кашони. Там той я накарал да му даде всичките си пари. Пострадалата извадила наличните си пари - 20 лв., като заедно с тях неволно извадила и бележки от извършвани транзакции, които изпаднали от ръката й. След като взел парите, обвиняемият притиснал И. към дървото и започнал да я целува. И. усетила, че непознатият мъж мирише на алкохол.

Подс. Х. предложил на пострадалата да легне върху постланите кашони, но И. отказала и започнала да умолява Х. да я остави да се прибере, като същевременно започнала да вика за помощ. Тогава Х. я заплашил, като й казал да мълчи или ще я убие. Докато пострадалата се съпротивлявала слънчевите й очила паднали в близост до ореховото дърво. Х. съборил И. върху кашоните и тъй като тя продължила да се съпротивлява, той започнал да я удря с юмруци, като й нанесъл силни удари в областта зад лявата ушна мида, по лицето и в зъбите. Казал й със заплашителен тон „Какво искаш, да ти счупя зъбите ли?“. Подсъдимият легнал върху пострадалата И. и я натискал така, че тя трудно дишала. Започнал да дърпа колана на дънките й, и успял да го разкопчае, след което свалил дънките й заедно с бикините, с цел да извърши с нея полов контакт. През цялото време пострадалата се съпротивлявала, за което получавала удари с юмруци по лицето. Въпреки съпротивата на И., Х. разтворил краката й и проникнал насила във влагалището й. И. усещала болка и го умолявала да спре. Х. обаче запушил устата й, за да не вика, като я заплашил, че ще я наръга с нож ако се съпротивлява и продължил насилствения полов акт. След около 5 минути подс. Х. приключил половия акт, като еякулирал извън нея.

След като извършил насилствения полов акт, подсъдимият махнал кашоните от мястото където са били. Запалил цигара и извадил малка, пластмасова бутилка, пълна с прозрачна течност, от която отпил. Върнал на И. чантата с покупките и мобилния й телефон. Попитал я дали ще съобщи за станалото в полицията и след като И. му казала, че няма да вика полиция, той я пуснал да си върви с думите: „Върви, върви, че ти много пострада тази вечер“. След инцидента пострадалата И. подала сигнал в полицията.

Видно от изготвеното заключение по съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване (л. 77), по пострадалата С.И. са установени следните травматични наранявания: кръвонасядане на видимата лигавица на долна устна кухина на горна и долна устна; хематом зад лява ушна мида и под долния й край, кръвонасядане в долната половина на предна повърхност на същата ушна мида; кръвонасядания в дясна странична област на шията и по предната й повърхност, ляво бедро и подбедрица, дясна подбедрица; травма на половата област - дълбоки цепковидни разкъсвания на лигавицата пред малките срамни устни от двете страни и пред големите — отляво, с кървящо дъно, охлузване на лигавицата между лявата голяма и малка срамна устни и под 6 ч. на часовниковия циферблат.

Травмата в половата област сочи действие на твърд тъп предмет и е резултат от много силно и рязко въздействие - натиск/триене на това място. Всяко от описаните увреждания е получено самостоятелно или серийно.

Хематома в областта на лява ушна мида отговаря да е получен от предмет с по-широка удряща повърхност - юмрук или пестник, удар нанесен със значителна сила и вероятно с дясната ръка на нападателя, ако се е намирал лице в лице с пострадалия.

Кръвонасяданията в областта на устата също са причинени от удар и/или натиск, а тези в шийната област от натиск или стискане.

Травмите по долните крайници са в резултат на самостоятелни удари с/върху твърд тъп предмет.

Според заключението по назначената съдебно - медицинска експертиза за освидетелстване на Г.Х. (л. 72) по него са установени: охлузване на ляво коляно с драскотини върху него; множество драскотини върху двете подбедрици и малка драскотина по външния кант на дланта на дясната ръка.

Охлузването е резултат от тангенциално действие на тъп/тъпоръбест предмет, а драскотините - от въздействие на предмет с по-остър или заострен връх, като всички увреждания са с еднаква давност.

Уврежданията на кожата не са свързани с посочената трудова заетост и облекло, тъй като те се получават при директно въздействие на травмиращи предмет/и.

Видно от заключението по дактилоскопна експертиза (л. 83), дактилоскопната следа върху намерената и иззета при оглед на местопроизшествието пластмасова бутилка от минерална вода „Горна баня“ 0.5 л., е идентична с дясно кутре на Г.Д.Х..

С протокол за оглед на местопроизшествие от 10.09.2016 г. (л. 6) са били иззети веществени доказателства, които са предмет на изследване по назначената експертиза на веществени доказателства (л. 96) и са установени следи от семенна течност, за която се доказва, че е с човешки произход и следи от кръв, която съгласно кръвногруповата принадлежност, може да произхожда от С. Дончева И. и Г.Д.Х..

Видно от заключението по съдебно - психиатрична експертиза експертиза (л. 89) Г.Х. страда от Личностово разстройство, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Намирал се е в обикновеното алкохолно опияняване, по време на инкриминираното деяние, което не е причина за невменяемост.

С приемо - предавателен протокол от 12.10.2016 г., Г.Х. е върнал на пострадалата С.И. парична сума в размер на 20 лв. (л. 110).

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, сред които:

1. Показанията на разпитаните свидетели: св. С.И. (л. 49, л. 54, л. 59), св. Г. Д. (л. 66), св. К.Т. (л. 64);

2. Заключенията по назначените експертизи: съдебно - медицинска експертиза за освидетелстване на Г.Х. (л. 72), съдебно — медицинска експертиза за освидетелстване на С.И. (л. 77), дактилоскопна експертиза (л. 83), съдебно - психиатрична експертиза (л. 89), съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства (л. 96);

3. Протоколи: протокол за оглед на местопроизшествие (л. 12), протокол за разпознаване на лице (л. 61) и писмени доказателства: характеристична справка (л. 45), справка за съдимост (л. 38).

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

Съдът приема за безспорно установено, че:

1. На 09.09.2016 г. подс. Х. е отнел чужди движими вещи – пари със стойност 20 лв., с намерението противозаконно да ги присвои. За да установи фактическа власт върху парите подсъдимият е употребил сила - физическа принуда по отношение на св. И. и заплашване.

2. На 09.09.2016 г. подс. Х. се е съвкупил с лице от женски пол - св. С.И., като я принудил към това със сила (изразяваща се в дърпане, нанасяне на удари в областта на главата) и заплашване (за нараняване с нож). Деянието е довършено - подсъдимият е осъществил полов акт с пострадалата, въпреки нейното, демонстрирано и възприето от Х. несъгласие и оказаната съпротива.

Първото извършено деяние от Х. осъществява състав на престъплението грабеж. Това е престъпление срещу собствеността, чиито признаци са: упражняване на сила или заплашване, с цел отнемане на вещ от чуждо владение и намерение за присвояване. Налице са всички елементи на престъплението грабеж. То е извършено при пряк умисъл, тъй като Х. е съзнавал, че отнема чужди вещи, тъй като парите са се намирали в чантата на св. Иванов, както и че за да осигури безпрепятствено придобиване на парите засяга личността на собственика им, използва принуда, за сломи съпротивата на св. И.. Х. е осъществил физическа принуда по отношение на И. - дърпане и нанасяне на удари и заплаха, че ще я нарани с нож.

Несъмнено физическо и психическото въздействие, което подсъдимият Х. е оказал върху св. И., и което е насочено към преодоляване на съпротивата й (реална или възможна), е мотивирало пострадалата - св. И. да предаде парите си на подсъдимия. С оглед предходните осъждания на Х. (присъда № 28/15.07.2011 год. по НОХД № 155/2011год. на Районен съд гр. Левски, влязла в сила на 01.08.2011 г., за престъпление по чл. 157, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, извършено на 01.01.2011 г., за което е осъден на 1 година „лишаване от свобода“, при първоначален строг режим на изтърпяване и на осн. чл. 27, ал. 1 НК наказанието било присъединено към неизтърпяната част на определеното общо, най-тежко наказание наложено с Определение № 1170/08.05.20107 г. на Варненски районен съд - 7 години и 4 месеца „лишаване от свобода“).

Престъплението се явява извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

Осъществен е състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК.

Второто, извършено деяние от Х., осъществява състав на престъплението изнасилване. То е сложно съставно престъпление, чиито признаци са: съвкупление с лице от женски пол, което се осъществява против волята на жертвата и едновременно с това използване на сила или заплашване, с цел сломяване на несъгласието и съпротивата. Подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл – съзнавал е, че подсъдимата не е съгласна да осъществи полов акт, тъй като тя викала, дърпала се, недвусмислено отхвърлила предложението му само да я „нацелува”, въпреки това предприел активни действия, за да сломи съпротивата й. Х. е съзнавал несъгласието на И. да осъществи полов акт и действията му имат за цел поставянето на жертвата в такова положение, че да изпълни исканото от него. По несъмнен начин са установени извършеното съвкупление и осъщественото насилие. Не само от показанията на св. И. и самопризнанието на подсъдимия, а и от заключенията за вида и начина на причиняване на уврежданията по пострадалата и установените биологични следи на местопроизшествието.

С оглед предходните осъждания на Х., престъплението се явява извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

Осъществен е състава на престъплението по чл. 152, ал. З, т. 5 във вр. с чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 от НК.

По наказанието.

С оглед предходните осъждания, обстоятелството че двете тежки престъпления са извършени няколко дни след постановеното предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на наказанието, лошите характеристични данни, съдът приема за установено, че подс. Х. е с висока обществена опасност, има изградени трайни престъпни навици и упоритост при осъществяване на престъпленията, които не са повлияни при изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

От друга страна съдът отчете тежкото материално положение на подсъдимия, ниската стойност на отнетите вещи, личностовото разстройство, за лечението, на което не е имал средства, връщането на отнетата парична сума и самопризнанията.

За престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Съдът предвид изложеното намира, че наказанието, съответно на извършеното следва да е над средния размер и определи наказание 11 години лишаване от свобода. На основание чл. 58а НК намали наказанието с 1/3 и осъди Х. на 7 години и 4 месеца лишаване от свобода.

За престъплението по чл. 152, ал. З, т. 5 във вр. с чл. 152, ал.1, т. 2, пр. 1 и 2 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Съдът предвид изложеното, относно смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства намира, че наказанието, съответно на извършеното следва да е над средния размер и определи наказание 12 години лишаване от свобода. За да определи наказание в този размер съдът освен изложеното по-горе, взе предвид интензитета и времетраенето на упражненото насилие над пострадалата, мястото и времето на осъществяване на деянието – през нощта, извън населеното място, което допълнително е причинявало страх у пострадалата, упражнената принуда, за да отведе пострадалата до мястото на съвкуплението.

На основание чл. 58а НК съдът намали наказанието с 1/3 и осъди Х. на 8 години лишаване от свобода.

На основание чл. 25 НК съдът определи общо наказание по двете престъпления в размер на по-тежкото – 8 години лишаване от свобода.

Съгласно разпоредбите на чл. 60 ЗИНЗС и чл. 61 ЗИНЗС наказанието следва да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.

На основание чл. 70, ал. 7 НК подс. Х., тъй като е извършил умишлено престъпление в изпитателния срок, установен с определение от 31.08.2016 г. по чнд №680/2016 г. на Плевенски окръжен съд, да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието една година, два месеца и седем дни лишаване от свобода, наложено му с Присъда №165/08.11.2011 г. по нохд № 155/2011 г. на Районен съд – гр. Левски.

Съдът присъди в тежест на подсъдимия и направените в хода на наказателното производство разноски, съгласно чл. 189 НПК.

Съдия:

ДГ