Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт по досъдебно производство №167/2016 г. по описа на РУ на МВР Кубрат за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, предл. 1 и във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК против О.К.М., роден на *** ***, Област Разград, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан - опасен рецидив, ЕГН **********, по обвинението за това, че:

На 07.07.2016 г. в гр. Кубрат, Област Разград, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - платнена пазарска чанта, 3 опаковки „Сода бикарбонат“, 1 кутия таблетки „Темпалгин“, 1 купия таблетки „Ацетизал кардио“, 1 дезодорант „Зипер“, 300 гр. кафе „Нова Бразилия“, 1 пакет ориз „Бисерен“, дамско кожено портмоне и парична сума от 320 лв. в 30 банкноти по 10 лв. и 1 банкнота от 20 лв., на обща стойност - 353.00 лв. от владението на М.Ц.Н. от с. гр., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, предл. 1 и във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и го намира за доказано от обективна и субективна страна. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и наложи наказание лишаване от свобода, предвид неголямата стойност на отнетото имущество, към долната граница и да бъде изтърпяно при строг режим.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание. О.М. е напуснал адреса си, без да уведоми съответния орган, подсъдимият е с неизвестен адрес, който не е установен и след проведено издирване, съответно не може да бъде намерен. Производството е протекло в негово отсъствие, на основание чл. 269, ал. 3 НПК.

Защитникът на подс. М. адв. П. счита, че съдът следва да отчете признанието на подсъдимия, възстановяването на голяма част от щетите, които е нанесъл и моли да му бъде наложено наказание в минимален размер.

Разградски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият О.К.М. е роден на *** г. в с. Брестовене.

Осъждан е многократно за престъпления против собствеността и половата неприкосновенност. Изтърпявал е наказания „лишаване от свобода“, последното от които по Определение № 156/18.08.2009 г. по дело № 1755/2009 г. на Русенски районен съд. Със същото е определено общо наказание по НОХ дело № 384/2002 г. и НОХ дело № 643/2003 г. на Районен съд - гр. Русе в размер на 15 години, което да се изтърпи при „строг“ режим. Изпълнението започнало в Затвора - Белене от 23.05.2002 г. и продължило до 28.08.2014 г., когато О.М. е освободен предсрочно условно, с изпитателен срок от 1 година 8 месеца и 14 дни, който изтекъл към 12.03.2016 г. (справка за съдимост на л. 29).

М. живеел в общо домакинство с майка си в с. Задруга. Той нямал доходи и разчитал на пенсията на майка си.

На 07.07.2016 г., около 18 ч., подсъдимият отишъл в гр. Кубрат. Докато се движел към центъра, в района на градския пазар видял 84-годишната М.Н., която имала в едната си ръка пазарска чанта и непосредствено преди това пазарувала в близкия магазин. В чантата носела покупки - 300 гр. смляно кафе „Бразилия“, 3 опаковки сода бикарбонат, пакет ориз „Бисерен“, дезодорант, както и лекарства - „Темпалгин“ и „Ацетизал“. В чантата било черното й портмоне. Излизайки от дома си, св. Н. имала в портмонето си банкнота от 20 лв., а по-късно сложила там и парите от получената пенсия — сума от 360 лв. в банкноти от 10 лв. От тези пари платила и консумирана електроенергия за 56.70 лв. и пазарувала (справка л. 159).

М. решил да се възползва от липсата на хора наоколо. Приближил до възрастната жена, хванал чантата й и започнал да я дърпа. Жената започнала да вика и се опитала да задържи чантата си, но подсъдимият със сила успял да вземе чантата от ръката на пострадалата и побягнал.

Действията на подсъдимия били забелязани от св. И.М.. Той го проследил до градинката и сигнализирал полицейските органи.

След като взел чантата от пострадалата подсъдимият М. влязъл в хранителен магазин и закупил хляб, пакетче кайма и кутия цигари и платил покупките с банкнота от 10 лв., която извадил от намереното в чантата дамско кожено портмоне. След като излязъл от магазина, отишъл в градинката срещу близката аптека, извадил портмонето от чантата и проверил съдържанието му. Установил, че в едната преграда има банкнота от 20 лв., а в другата - множество банкноти от по 10 лв.

М. видял св. М., захвърлил чантата в градинката и побягнал към автогарата. В движение извадил парите от портмонето и също го захвърлил до сградата на близкия ресторант.

Св. М.М. също се опитал да задържи подсъдимия без резултат.

Подсъдимият успял да напусне Кубрат, като се обадил на брат си да прати кола, но не се прибрал в с. Задруга, а отишъл в с. Беловец. С отнетите пари платил за транспорт и купил храна и цигари в с. Беловец. По-късно там бил задържан от служители на МВР. При задържането не оспорил, че е взел чантата на св. Н..

При извършен обиск у него били намерени 21 банкноти от по 10 лв., 3 банкноти от по 2 лв. и монети на обща стойност 5, 92 лв., за които обяснил, че са остатък от откраднатите пари.

При извършения оглед в района на местопроизшествието били намерени изхвърлените от О.М. пазарска чанта с покупки и черно кожено дамско портмоне (протокол с фотоалбум, л. 14).

Съгласно заключението на назначената икономическа експертиза (л. 90) стойността на вещите, предмет на извършеното престъпно посегателство, е 33 лв.

Същите, както и иззетата от О.М. парична сума, били върнати на пострадалата св. Н. (л. 106). По-късно подс. М. възстановил на пострадалата и сумата от 60 лв. (л. 105 и л. 107).

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните доказателства: от показанията на св. Н., М., М., К., К., Й., Г., А. и писмените доказателства по делото - огледен протокол с фотоалбум и скици (л. 14), икономическа експертиза (л. 90), протоколи за разпознаване на фотоалбуми (л. л. 76).

Св. М. и св. М. видели бягащия подсъдим с чантата на св. Н.. По-късно и тримата разпознали подсъдимия.

Св. Й., св. Г., св. Й. и св. А. – служители на МВР задържали подсъдимия и пред тях признал, че е взел чантата, портмонето и парите от св. Н.. Подсъдимият заявил, че намерените от него пари откраднал.

Св. Кулев закарал подсъдимия до Беловец. Св. К. бил черпен от подсъдимия в с. Беловец.

Свидетелските показания са ясни, категорични, взаимно допълващи се и без противоречия по основните факти. Няма обстоятелства, които да будят съмнение в достоверността на свидетелските показания.

Няма съмнения в правилността и на назначената експертиза.

При анализ на събраните доказателства съдът не установява противоречия и неизяснени обстоятелства от значение за изясняване на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието и останалите обстоятелства, които имат значение за отговорността. Събрани са всички възможни доказателства, които са относими и достоверни, взаимно се допълват и изясняват въпросите от предмета на доказване.

Подсъдимият О.К.М. ***, в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи: платнена пазарска чанта, 3 опаковки „Сода бикарбонат“, 1 кутия таблетки „Темпалгин“, 1 купия таблетки „Ацетизал кардио“, 1 дезодорант „Зипер“, 300 гр. кафе „Нова Бразилия“, 1 пакет ориз „Бисерен“, дамско кожено портмоне и парична сума от 320 лв. в 30 банкноти по 10 лв. и 1 банкнота от 20 лв., на обща стойност - 353 лв. от владението на М.Ц.Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Извършеното деяние осъществява състав на престъплението грабеж - престъпление срещу собствеността, чиито признаци са: упражняване на сила или заплашване, с цел отнемане на вещ от чуждо владение и намерение за присвояване. Налице са всички елементи на престъплението грабеж. То е извършено при пряк умисъл, тъй като М. е съзнавал, че отнема чужди вещи, тъй като парите са се намирали в чантата на св. Н., както и че за да осигури безпрепятствено придобиване на парите засяга личността на собственика, използва физическа принуда, за да сломи съпротивата на пострадалата - дърпане. С оглед предходните осъждания престъплението се явява извършено в условията на опасен рецидив.

О.М. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, предл. 1 от НК.

По наказанието.

За престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

С оглед предходните осъждания, обстоятелството че престъплението е извършени няколко месеца след постановеното предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на наказанието, лошите характеристични данни, съдът приема за установено, че подс. М. е с висока обществена опасност, има изградени трайни престъпни навици и упоритост при осъществяване на престъпленията, които не са повлияни при изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

От друга страна съдът отчете тежкото материално положение на подсъдимия, ниската стойност на отнетите вещи, самопризнанието и възстановяването на отнетите от св. Н. парични средства.

Съдът намира, че наказание в минималния предвиден в закона размер – 5 години е в състояние да окаже въздействие върху М. и е съответно на тежестта на извършеното. По-високо наказание лишаване от свобода би било несъразмерно на извършеното. Изолирането от обществото за по-голям срок не би довело до положително въздействие върху подсъдимия.

На основание чл. 189 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати разноските по производството.

Съдия: