МОТИВИ към Присъда № 3/25.01.2017г. по НОХД № 381/2016г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу С.С.В.,с ЕГН **********, която е обвинена в това, че за времето от 01.01.2009 година до 30.04.2012 година в град Разград, в условията на продължавано престъпление , в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл.6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/: „ Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина”, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации в срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода”, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДДФЛ:„Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа” за облагаемите си доходи на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ /„ Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане/ доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен период на 2009 година – в размер на 244.67 лв.,за данъчен период на 2010 година – в размер на 89.97 лв.,за данъчен период на 2011 година – в размер на 3529.96 лв.,при общ размер на данъчните задължения 3 864.60 лева/три хиляди осемстотин шейсет и четири лева и шейсет стотинки/ – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т.2 НПК.

Подсъдимата С.С.В. се признава за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че следва при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, да бъде определено на подсъдимата наказанието лишаване от свобода и глоба към минималния, предвиден в закона размер за процесното престъпление. Счита също, че са налице доводи за приложението на чл.66, ал.1 НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Относно предявеният граждански иск, изразява становище, че същият следва да бъде уважен изцяло.

Защитникът на подсъдимата - адв. С. *** излага съображения, че следва при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, да бъде определено на подсъдимата наказание лишаване от свобода към минималния, предвиден в закона размер за деянието, предмет на обвинението. Намира, че са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане, поради което моли съда да отложи на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така определеното по отношение на подсъдимата, наказание. Моли съда да не бъде налагано на подсъдимата наказанието глоба, тъй като заплащането на глобата би я затруднило, с оглед това, че същата е пенсионер по болест и не работи, както и да изпълни задължението си за заплащане на дължимите данъци, ведно с лихвите.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установени същите факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата, а именно:

Подсъдимата С.С.В. е родена на ***г***, област Разград, етническа туркиня, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, безработна, пенсионер по болест, неосъждана, ЕГН **********.

По делото е установено, че няма доходи от трудова дейност, нито такива от предоставяне за възмездно ползване на притежавано движимо или недвижимо имущество.

Установено е, че през 2009 година подсъдимата е започнала да установява случайни контакти с различни чуждестранни граждани, предимно от Република Турция. Под различни предлози успявала да ги склони да я подпомогнат с парични средства. Новите й познати превеждали в нейна полза различни суми в евро чрез Международната система за бързи разплащания „Уестърн Юнион“. За тази цел подсъдимата в. е предоставяла данни за личността си на платеца на сумата, а след извършване на превода, той й е съобщавал универсалния 10-цифров код „МТСN“ на същия. След получаване на кода, подсъдимата лично е посещавала офиси-съконтрахенти на Финансова къща (ФК) „Кеш Експрес Сървиз“ - гр. София, която е официален представител на Системата „Уестърн Юнион“ у нас. Там е съобщавала универсалния код, името на изпращача и сумата на превода. Представяла и документ за удостоверяване на самоличността си. При съвпадение на съобщените данни с наличните в Системата, последната автоматично е разпечатвала разписка по образец.В процесната разписка, подсъдимата се е подписвала саморъчно като получател на сумата по превода, след което лично е получавала тази сума в евро или по нейно желание - в левова равностойност. По описания по –горе начин, в периода от месец октомври 2009г. до месец юли 2011г., подсъдимата системно е усвоявала парични суми от чуждестранни преводи, които е получавала от офиси на „РУМ – Румен Димитров“ ЕООД и „Тренд“ ООД - гр. Русе, както следва:

Установено е, че през 2009 година, подсъдимата е усвоила парични средства от 5 чуждестранни превода /л.л. 28-30 и 36-37/, в т.ч.:

№	Номер на превода	Дата на превода	Вид валута	Преведена сума	Левова равностойност	От държава
1.	MTCN 109-795-1846	26.10.2009	Eвро	90.00	176.02	Tурция
2.	MTCN 201-661-5174	07.12.2009	Eвро	50.00	97.79	Tурция
3.	MTCN 053-675-8721	10.12.2009	Eвро	100.00	195.58	Tурция
4.	MTCN 418-854-5900	21.12.2009	Eвро	200.00	391.17	Tурция
5.	MTCN 983-934-8608	29.12.2009	Eвро	900.00	1 760.25	Tурция
2009				1 340.00	2 620.81

Получените през 2009 година суми от подсъдимата възлизат общо на 1340 евро с обща левова равностойност 2620.81лв. /СИЕ, л. 64-65 от ДП/.

През 2010 година подсъдимата е получила превод за 500 евро /л.22 /, с левова равностойност за 977.91 лв. /икономическа експертиза, л.65 от ДП/.:

№	Номер на превода	Дата на превода	Вид валута	Преведена сума	Левова равностойност	От държава
1.	MTCN 033-524-5974	01.12.2010	Eвро	500.00	977.91	Tурция
2010				500.00	977.91

През 2011 година подсъдимата е усвоила суми от 11 чуждестранни превода/л.23-27 , 31-35 и 38/, общо за 18300 евро, с левова равностойност за 35791.70 лв. /СИЕ, л.65 от ДП/:

№	Номер на превода	Дата на превода	Вид валута	Преведена сума	Левова равностойност	От държава
1.	MTCN 583-266-3825	04.03.2011	Eвро	200.00	391.17	Tурция
2.	MTCN 747-514-0988	12.04.2011	Eвро	900.00	1 760.25	Tурция
3.	MTCN 763-788-2326	07.06.2011	Eвро	1 200.00	2 347.00	Tурция
4.	MTCN 143-390-2021	05.07.2011	Eвро	800.00	1 564.66	Tурция
5.	MTCN 386-840-8070	05.07.2011	Eвро	950.00	1 858.04	Tурция
6.	MTCN 350-893-6795	06.07.2011	Eвро	1 000.00	1 955.83	Tурция
7.	MTCN 980-403-7092	06.07.2011	Eвро	4 200.00	8 214.49	Tурция
8.	MTCN 304-819-6358	08.07.2011	Евро	3 500.00	6 845.40	Tурция
9.	MTCN 770-849-2871	08.07.2011	Евро	1 500.00	2 933.75	Tурция
10.	MTCN 066-940-2021	11.07.2011	Евро	2 050.00	4 009.45	Tурция
11.	MTCN 372-951-9080	18.07.2011	Eвро	2 000.00	3 911.66	Tурция
2011				18 300.00	35 791.70

Подсъдимата има качеството на местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и задължение да плаща данъци за придобитите от нея доходи от източници както у нас, така и в чужбина, съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ.

Получените парични преводи от чужбина за всяка една от посочените в предходното изложение 3 календарни години, съставляват доходи за обвиняемата по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Не се установява те да са обложени с окончателни данъци у нас.

При това тези парични средства съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Придобиването на облагаеми доходи е породило задължение за подсъдимата В. да ги декларира ежегодно, като подава изискуемата по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация в срок от 01.01. до 30.04. включително на следващата календарна година, в ТД на НАП – Офис Разград, като такава по постоянното й местоживеене, както и в същия срок да плати дължимия върху тях данък. Подсъдимата, обаче, не изпълнила това си задължение за нито един от 3-те инкриминирани календарни годишни периода. Като не е подавала изискуемите по закон годишни данъчни декларации, Подсъдимата е възпрепятствала своевременното установяване на данъчните си задължения по ЗДДФЛ и не е извършила плащане на същите в законоустановените срокове.

Видно от заключението на икономическата експертиза /л. 66 от ДП/ данъчните задължения на подсъдимата В., определени по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, възлизат на:

- 244.67 лв. – за 2009г.

- 89.97 лв. – за 2010г.

- 3529.96 лв. – за 2011г.

По този начин, общият размер на укритите и неплатени от подсъдимата данъци по ЗДДФЛ, дължими за периода 2009г.– 2011г. включително, възлиза на 3864.60 лв. /вж заключение на СИЕ, л.64-67 от ДП/.

По описания по-горе начин, всяко едно от деянията на подсъдимата В. осъществено по избягване на установяването и плащането на данъчни задължения чрез неподаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, за всеки един от годишните данъчни периоди на календарните 2009, 2010 и 2011 години, съставлява самостоятелно такова и покрива елементите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК. Тази норма предвижда наказателна отговорност за укрити данъци в „големи размери“. Критерият за последните е установен с нормата на чл. 93, т. 14, предл. 1 от НК, като надвишаващ 3000 лв . Макар този критерий да не е налице за годишните данъчни периоди на 2009 и 2010 календарни години, цялостната инкриминирана дейност на подсъдимата съставлява продължавана такава по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, поради което обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК обуславя и цялостния единен престъпен резултат на тази дейност. В този смисъл е установена задължителна съдебна практика с Тълкувателно решение № 1/07.05.2009г. по НД № 1/2009г. на ОСНК на ВКС.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подсъдимата В.. Направеното самопризнание се подкрепя от писмените, гласните доказателства и от заключенията на посочените по - горе експертизи, съдържащи се в ДП № 330-ЗМ-209/2016г. по описа на ОД на МВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК - оригинали на получени парични преводи ( л.21-38), договор за правна защита (л. 39), постановление за образуване на ДП (л. 1-2), материали от извършена предварителна проверка (л. 3-20), договор за правна защита (л. 39), постановление за привличане на обвиняем ( л. 40, л. 44-46) разпит на обвиняем (л. 41, л. 47), декларация СМПИС и биографична справка (л.48 – 49), протокол за разпит на свидетел Г.Т.А. от 22.06.2016г. (л. 50-51), протокол за разпит на свидетел М.С.Л. от 18.07.2016г /л.52/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване ( л.55), съдебно-графическа експертиза ( л. 58-60), съдебно-икономическа експертиза ( л. 64-67), постановление за уведомяване на ощетено ЮЛ ( л.68-69), искания и справки (л. 70-105), протоколи за предявяване на разследването ( л. 111-114), обвинително мнение (л. 115-116), както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Между тях не са налице противоречия, не са налице и противоречиви факти и обстоятелства по делото относно това престъпление.

Обстоятелствата относно времето и мястото на получаване на паричните преводи, относно изпращачите и размера на сумите се доказват от приложените по делото специални бланки „Получаване на пари” в оригинал /л. 22-37 от ДП/, които са били оформяни в съответните финансови институции и от заключението на съдебно - графическа експертиза/л.58-60 от ДП/. Подсъдимата не отрича, че е получила горепосочените парични преводи.

Фактът, че подсъдимата не е подавала данъчни декларации по ЗДДФЛ през инкриминирания период се доказва от приложените по делото писмени документи- съответните писма на на ТД на НАП–Варна, офис Разград.

Размерът на дължимите данъци е установен от заключението на съдебно-икономическата експертиза/ л.64-67 от ДП/, чието заключение като компетентно, относимо и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели, упоменати по-горе, тъй като показанията им са непротиворечиви, взаимосвързани са и логически обусловени помежду си, описват в хронологическа последователност релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства и са в унисон със събраните писмени доказателства, заключенията на СИЕ и на съдебно графическата експертизи, назначени в хода на ДП.

Видно от служебно изисканата от съда характеристика на подсъдимата В., се установява, че няма регистрирани прояви за нарушение на обществения ред.

Видно от служебно изисканата от съда справка за съдимост на подсъдимата В., се установява, че същата не е осъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е осъществено чрез бездействие. Подсъдимата В. е била задължена да подаде годишни данъчни декларации, в които да посочи получените от нея доходи през календарните 2009, 2010 и 2011 години – общо в размер на 39 390.42 лева. Като не е сторила това, тя е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения общо в размер на 3864.60 лева - данъци в големи размери, съгласно чл. 93, т. 14 предл. 1 от НК.

Деянието е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира и не е сторила това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци.

Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление /чл. 26, ал. 1 от НК/за времето от 01.01.2009г. до 30.04.2012г. - при идентичност на обстановката, еднородност на вината и чрез деяния, пораждащи един и същи престъпен резултат, с обективна и субективна връзка между тях, при които общият престъпен резултат е над установения в чл.93, т.14, пр.1 НК критерий, а това ги определя като единно продължавано престъпление /вж. и ТР № 1/2009г. ОСНК на ВКС/.

С оглед изложеното, съдът намира, че по този начин от обективна и субективна страна подсъдимата В. е осъществила престъпния състав по чл.255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието за това престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства: чистото й съдебно минало, затрудненото й материално и здравословно положение като пенсионер по болест, добрите й характеристични данни, изразеното от подсъдимата разкаяние и съжаление за извършеното, конкретната стойност на предмета на престъплението/3864.60 лева/, която надвишава с малка сума тази на предвидената в данъци в големи размери/3000лева/, както и оказаното от нея пълно съдействие за разкриване на обективната истина по делото, на органите на ДП и в хода на съдебното производство. Отегчаващи отговорността й обстоятелства са завишения ръст на престъпленията от този вид и високите реализирани от подсъдимата доходи, въпреки които не е изпълнила задължението си да подаде годишни данъчни декларации, в които да посочи получените от нея доходи през календарните 2009, 2010 и 2011 години – общо в размер на 39 390.42 лева. При превес на посочените по - горе смекчаващи отговорността й обстоятелства и съгласно чл.54 НК съдът определи на подсъдимата наказание от една година/минимума, предвиден в закона за процесното деяние/ лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК намали с една трета и наложи окончателно наказание от осем месеца лишаване от свобода, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция, и чието изпълнение, съдът намери, че следва да отложи по реда на чл.66, ал.1 НК. Подсъдимата не е осъждана и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и възпитателен ефект от наказанието не е наложително да бъде изолирана от обществото. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години /към минимума, предвиден в закона/, като в този аспект, съдът отчете превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, /посочени по-горе/, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Освен наказанието лишаване от свобода, съдът наложи на посъдимата и кумулативно предвиденото за процесното престъпление наказание - глоба. При определяне размерът на глобата, съдът отчете затрудненото материално и здравословно положение на подсъдимата, като пенсионер по болест, и поради което наложи на същата наказание глоба в размер на 100лева.

Съдът не установи наличието на многобройни и/или изключителни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, поради което намира, че не следва да се прилага привилегироващата норма на чл.55, ал.1, т.1 НК при реализиране на наказателна репресия по отношение на подсъдимата.

Гражданският иск на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез ТД НАП - Варна, ИРМ – Разград, е основателен и доказан в размера, в който е предявен – 3 864.60 лева/три хиляди осемстотин шейсет и четири лева и шейсет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012г. до окончателното изплащане. Налице са кумулативно дадените предпоставки по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимата – процесното престъпление по 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; имуществени вреди за Държавана, изразяващи се в установяването и неплащането на дължимите данъчни задължения от подсъдимата/като същата не е подавала изискуемите данъчни декларации, изискуеми по чл.50 от ЗДДФЛ/; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда имуществена отговорност на подсъдимата, която следва да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез ТД НАП - Варна, ИРМ – Разград, сумата от 3 864.60 лева/три хиляди осемстотин шейсет и четири лева и шейсет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012г. до окончателното изплащане. Поради това, следва предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло като основателен и доказан, в размера, в който е предявен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, следва подсъдимата В. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Разград за разноски на досъдебното производство сумата от 270.91 лева/двеста и седемдесет лева и деветдесет и една стотинки/ и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от 154.59лева/сто петдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

НР