Делото е образувано по внесен обвинителен акт от ОП Разград по ДП №330 ЗМ-401/2016 г. (стар №ЗМ-В-314/2014 г.)по описа на ОД на МВР Разград, постъпил с вх. №5179/19.12.2016 г., против Л.В.Т. ***, ЕГН **********, по обвинение за това, че:

За времето от 01.01.2013 г. до 30.04.2013 г. в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице, по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 3 872. 24 лева, като не е подал годишна данъчна декларация за придобиване на доходи през 2012 г. в размер на 39 281. 38 лв. в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ за доходи от източници в чужбина - престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание. Счита, че доказателства сочат, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което е повдигнато обвинение по чл. 255 НК. Счита, че е установено виновно поведение - бездействие на подсъдимия, с цел да избегне установяването на данъчни задължения. Предлага да бъде признат за виновен, а наказанието да бъде определено под минимума, предвиден в закона, с оглед самопризнанието, неголямата стойност на укритите данъци, с приложение института на чл.66 НК, изпитателен срок в рамките на предвидения. Прокурорът счита, че предвиденото наказание глоба следва да бъде наложено към минималния размер, предвиден в закона.

Подсъдимият Т. се признава за виновен и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. В последната си дума моли за по-малка присъда.

Защитникът на подсъдимия адв. Йорданова счита, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и следва да се определи наказание под минимума. Моли да се наложи глоба в минималния размер.

Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Министъра на финансите против подсъдимия Л.В.Т., за сумата 3 872, 24 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението и за законната лихва от увреждането.

Прокурорът счита, че следва да бъде уважен гражданският иск.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

Л.Т. е български гражданин, роден в гр. Велико Търново. С постоянен адрес ***. Т. е с начално образование, не работи по трудови правоотношения, съжителства на семейни начала с Айсел Ружди Мустафа, от която има две деца, за които полага грижи (т. 2, л. 154,155).

През периода от 2010 г. до 2012 г. Т. получавал парични суми, изпращани от граждани от Република Турция, Република Гърция и Република България. Това ставало чрез агенти на международните системи за парични преводи „Western Union” и „Мопеу Gram Payment systems” USA. Подсъдимият Л.Т. посещавал офисите на ЕТ „Динчер Сабриев”, „БООБ” ЕООД - гр. Разград, „МР-09” ЕООД, „Ненко Димитров Н” ЕООД, подагенти на ФК „Кеш Експрес Сървис" ЕООД - гр. София, както от „ОББ” АД, които са агенти на международните системи за парични преводи „Western Union” и „Мопеу Gram Payment systems” USA. При посещенията в горепосочените офиси Т. е представял документ за самоличност и данните отразявани в основната база данни. Видно от приложените по делото разпечатки /извлечения/ от основната база данни, удостоверяваща получаването на паричните преводи от системите за плащания, в тях е отразена информация за: име на изпращач -Sender, име на получателя - Receiver; държавата и града, от където са изпратени парите; сумата; датата на изпращане и датата на изплащане; и следните данни за получателя на сумата - номер на валидност на документа за самоличност, дата на раждане и ЕГН. Съответно не съществува възможност друго лице да получи изпратените парични средства чрез международните системи за парични.

По този начин подсъдимият Л.Т. е получил следните парични трансфери за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.:

№	№ на превода	Дата на превода	Вид валута	Преведена сума	Левова равностойност	От държава
1.	MTCN 227-785-6054	18.01.2012	Евро	69.75	136.42	Гърция
2.	MTCN 990-842-4947	18.01.2012	Евро	226.50	443.00	Гърция
3.	MTCN 672-156-0112	19.06.2012	Евро	169.00	330.53	България
4.	MTCN 206-071-7100	20.10.2012	Евро	1 500.00	2 933.74	Турция
5.	MTCN 196-859-7481	22.10.2012	Евро	1 400.00	2 738.16	Турция
6.	MTCN 439-104-6046	24.10.2012	Евро	2 300.00	4 498.41	Турция
7.	MTCN 252-834-4519	30.10.2012	Евро	2 787.00	5 450.90	Турция
8.	MTCN 854-954-3757	02.11.2012	Евро	2 587.00	5 059.73	Турция
9.	MTCN 226-875-3672	03.11.2012	Евро	2 000.00	3 911.66	Турция
10.	MTCN 453-820-9457	08.11.2012	Евро	1 000.00	1 955.83	Турция
11.	MTCN 658-935-9379	08.11.2012	Евро	2 500.00	4 889.57	Турция
12.	MTCN 065-503-8487	10.11.2012	Евро	1 260.00	2 464.35	Турция
13.	MTCN 174-462-8288	14.11.2012	Евро	2 200.00	4 302.83	Турция
	2012		Евро	19 999.25	39 115.13	-

Получената сума за периода е 19 999, 25 евро, с левова равностойност, установена от вещото лице по ССЕ - 39 115, 13 лв. Т. не декларирал сумите пред НАП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства, сред които и:

Показанията на:

– св. Г.Т.А. (т. 2, л. 156-157) – служител на НАП, относно реда за деклариране на доходи,

– св. Н.Д.Н. (т. 2, л. 158-159) – упражнявал дейност като агент на международна система за парични преводи „Western Union”, относно реда за получаване на парични суми;

– св. М.С.Л. (т. 2, л. 160-161) – касиер във фирма, която извършва дейност като подагент на международна система за парични преводи „Western Union”, относно реда за получаване на парични суми;

Назначените по делото експертизи:

- и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Г.Д. (т. 2, л. 163-165).

Писмени доказателства:

- платежни документи (т. 2), справка от НАП (л. 174, т. 2), че няма декларирани трудови договори; декларация за семейно и материално положение (л. 155, т. 1), справка изх. № 10-07-08-465/10.12.2014 г. от ДБТ Разград, че не е регистриран (л. 177, т. 2), справка, че не е получавал социални помощи от АСП (л. 183, т. 2).

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

От правна страна.

Относно престъплението по чл. 255 НК.

Фактическите състави, които пораждат данъчните задължения са уредени в закона - ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ паричните средства с недоказан и неустановен произход, се определят като доходи от други източници, поради което се дължи данък по ЗДДФЛ. В случая се установяват именно такива средства с неустановен произход - доход на подсъдимия.

Съдът намира, че по несъмнен начин е установено, че подсъдимият Т., който пребивава в страната и е с постоянен и настоящ адрес в страната, като местно физическо лице, на основание чл. 6 ЗДДФЛ, е бил задължен да декларира, съгласно чл. 50, ал. 1, пр. 1, придобитите доходи от източници в страната и чужбина и да заплати данък.

По чл. 50 ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, за облагаемите си доходи.

Съгласно чл. 35 облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година и от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон.

Подсъдимият не е подал декларация за получените доходи през 2012 г. парични средства - общо в размер на 39 115, 13 лв. и по този начин е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения.

Видно от ССЕ за получените доходи Т. е следвало да заплати данък в общ размер 3 872, 24 лева. Съгласно чл. 93, т. 14 НК „данъци в големи размери” са тези, които надхвърлят три хиляди лева.

Деянието е извършено умишлено - подсъдимият не е декларирал получените доходи и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения. Обстоятелството дали, с оглед образованието и правната си култура, е знаел разпоредбите на закона, които го задължават да декларира доходите си, не изключва прекия умисъл за извършване на деянието. Несъмнено Т. е съзнавал получаването на средства в значителен размер и въпреки това не е декларирал получените суми. При липса на други установени източници на доходи, подсъдимият е използвал получените суми чрез системите за парични преводи за издръжка. Съответно е следвало да декларира сумите и плати данък върху тях.

Извършеното от подсъдимия осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 от НК и поради това съдът го призна за виновен.

По наказанието.

Подсъдимият Т. не е осъждан. Безработен е. Изразява съжаление за извършеното. Направил е самопризнания.

За престъплението по чл. 255, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години.

Прокурорът и защитата считат, че следва да се наложи наказание под минимума, предвиден в закона.

Превеса на смекчаващите вината обстоятелства (чисто съдебно минало, самопризнание, съжаление за стореното, нисък размер на укритите данъчни задължения – с малко надхвърлят 3 000 лв.), обуславя извод, че предвиденото наказание е несъответно на извършеното. Съдът намира основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 НК. С оглед на изложеното съдът определи наказание под минималното, предвидено в закона – 6 месеца лишаване от свобода.

Налице са предпоставките на чл. 66 НК и за поправянето на подсъдимия не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието.

Съдът на основание чл. 55, ал. 4 НК, не наложи предвидената глоба.

Съдът счита, че протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се окаже нужното въздействие върху подсъдимия.

По гражданския иск.

Съдът е приел, че подсъдимият е осъществил състав на престъплението по чл. 255 НК - е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 3 872, 24 лева, като не е подал годишна данъчна декларация.

Съгласно ТР №4/2016 г. ВКС в резултат на престъплението по чл. 255 НК се причиняват имуществени вреди на държавата и престъплението съставлява и деликт, съответно е основание за гражданска отговорност на неговия извършител. Налице са основанията на чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение в полза на ищеца. Подсъдимият не е изпълнил навреме задължението си и е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху сумата от 01.05.2013 г. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Задължението е от непозволено увреждане и съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана.

Поради това подсъдимият дължи на държавата сумата 3 872, 24 лева, тъй като с неплащането на данъци е нанесъл щета в такъв размер. Предявеният иск е основателен и доказан. Подсъдимият дължи и държавна такса върху размера на иска.

Подсъдимият, на основание чл. 189 НПК, следва да заплати и разноските по делото.

Съдия:

НР