Мотиви по Наказателно дело 20/2017г.

МОТИВИ към присъда № 25/04.05.2017г.,

постановена по НОХД № 20/2017г.

по описа на Окръжен съд – Разград

Против подсъдимия Т.И.Т. ***, е повдигнато обвинение за това, че на 17 срещу 18.07.2015 година, в местността „Кайлията“ в землището на село Желязковец, община Самуил, чрез удушаване с ръце умишлено е умъртвил лицето К.А.А., ЕГН ********** *** – престъпление по чл. 115 от НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 и сл. НПК.

Подсъдимият Т.И.Т. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия Т. самопризнания. Счита, че следва при определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът да се съобрази с реда на провеждане на съдебното производство - съкратено съдебно следствие и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към средния, предвиден за престъплението по чл.115 от НК размер, като окончателното наказание лишаване от свобода, да бъде определено след редуцирането му с 1/3. Относно предявените два граждански иска счита, че в размерите, в които са предявени същите са прекомерно завишени. Предлага на съда да определи съгласно константната съдебна практика, размерите на обезщетенията за претърпените от пострадалите – гражданските ищци и частни обвинители З.Ю.Б. и А.А.Б., към 70 000 – 80 000лева.

В настоящото производство са приети за съвместно разглеждане предявените от пострадалите З.Ю.Б., с ЕГН ********** и А.А.Б., с ЕГН **********,***, против подсъдимия Т.И.Т. граждански искове за суми в размер от по 150 000лева/сто и петдесет хиляди/лева за всеки един от тях, обезщетение за причинените им от престъплението по чл.115 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва за всяка сума, считано от 17.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите.

Пострадалите З.Ю.Б. и А.А.Б. са конституирани в настоящото производство като граждански ищци и частни обвинители в процеса. И двамата при редовност на призоваването се явяват в съдебно заседание лично и заедно с назначения им от съда, на основание чл.26, ал.2, вр. с чл.25, ал.1, вр. с чл.21, т.3 от ЗПП и чл.100, ал.2 НПК, повереник – адвокат М.А.Й. ***. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители, адвокат М.Й. заявява в съдебно заседание, че обвинението е доказано по безсъмнен и категоричен начин. Пледира за налагане на наказание на подсъдимия към средния предвиден в закона размер за престъплението по чл.115 от НК, което съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, да бъде редуцирано с 1/3. Относно предявените два граждански иска, изразява становище, че са основателни и доказани, поради което моли съда да ги уважи изцяло в размерите, в които са предявени, ведно със законната лихва за всеки едни от исковете, считано от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумите.

Защитата на подсъдимия Т., адвокат А-МК.Н., назначена за негов служебен защитник/още в хода на досъдебното производство/, сочи в пледоарията си доводи, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следвало да е в размер съобразно наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – тежкото му детство, факта, че е психопат, макар и да е разбирал свойството и значението на извършеното, че не се е опитал след извършване на деянието да заличава следите си, а бил почистил най-грижовно мястото от боровите клонки, като върху почистеното от тези клонки място е поставил тялото на починалатаА.и отгоре е покрил тялото й отново с борови клонки, както и, че подсъдимия много харесвал пострадалата, впоследствие починалата К.А.и не е искал да й навреди, което се потвърждавало от това, че двамата са отишли на разходка на отдалечено от селото място. Предлага на съда, вземайки предвид посочените многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като определи наказанието/съобразявайки реда, по който бе проведено настоящото производство – съкратено съдебно следствие с признаване от подсъдимия на вина/ да намали съобразно разпоредбата на чл.58а НК същото с 1/3 и така да наложи окончателно наказание на подсъдимия. Изразява становище, че така гражданските искове в първоначално предявените им размери се явяват прекомерно завишени.

Подсъдимият Т.И.Т. в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не съберат доказателства за тези факти. В предоставеното му право на лична защита изразява становище, че се присъединява се и е съгласен със становището на неговия служебен защитник, изразено в хода на съдебните прения.

В последната си дума подсъдимият Т. заявява, че много съжалява за извършеното и се разкайва.

Съдът, след като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т.И.Т. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Т.И.Т. ***, заедно с баща си, баба си и брат си. Родителите му са били разделени от 1996 год., когато подсъдимия е бил на 4 години.

Подсъдимият е завършил основно образование в село Желязковец, след което не е продължил да учи. Нямал е постоянна работа и доходи. Употребявал е алкохол системно, като след употребата е ставал раздразнителен и агресивен. Понякога е употребявал и наркотични вещества /вж л. 66-67от ДП, т.1/.

Подсъдимият Т.И.Т. е висок около 1,90 см. Бил е в много добра физическа форма. Макар и аматьорски е тренирал във фитнес залата в село Желязковец, поради което е имал добра силова подготовка.

На 23.03.2016 год. вечерта, подсъдимият е бил със свои приятели – св. Х.Х., св. Ю.Х.,св. М.А.и св. П.П./вж протоколи за разпит на свидетели, на л.96-97, л. 98-99, л. 100, л. 102 и л.108 от ДП, т.1/ в центъра на с. Желязковец, където са се черпели за новата кола на един от тях. Малко след полунощ приятелите са решили да се прибират. Последни са си тръгнали св. Х., св. А. и подсъдимия Т. с лекия автомобил на св.А.. След като са оставили св. Х. до дома му, подсъдимият Т. е предложил на св. М. А., двамата да се разходят до гр. Русе. Св. А. се е съгласил. Двамата са отишли в гр. Русе с колата на св. А. — л.а. „Мазда 6“ с рег. № ***ВА. Около 02.30часа са посетили стриптийз-бар „Дева“, в центъра на гр. Русе. Там са поръчали две бири, които подс.Т. е изпил. Около 03.30 часа са тръгнали обратно от гр. Русе към с. Желязковец. Докато пътували, подс. Т. е помолил св. А. да спре колата, тъй като му се ходело по малка нужда. След като подминали разклона за с. Бъзън, св. А. отбил колата. Подсъдимият Т. е слязъл от колата, забавил се е около 10 минути и след което се е върнал, отворил предна дясна врата и е казал, че дясната страна на автомобила изцяло е одраскана. Св. А. е слязъл от колата, за да я огледа, ползвайки за осветление мобилния си телефон. Бил се навел напред, оглеждайки дясната страна на автомобила, но не е установил одраскване. Като се е обърнал, за да се изправи, внезапно подс.Т. го е хванал с двете си ръце за шията и е започнал да го души. Успял е да го събори на земята, без да отпуска ръцете си. Св. А. е съумял с телефона си да го удари по главата и подс.Т. отпуснал малко ръцете си. Св. А. го съборил на земята, побягнал и се качил в колата. Веднага заключил вратите. В това време подс. Т. е започнал да удря с ръце по стъклото на дясната предна врата, като е настоявал да му отвори. Св. А. не е отворил вратите и е потеглил с колата, като оставил подс. Т. на отбивката. Докато пътувал към гр. Разград, св. А. успял да се свърже по телефона с приятеля си св. Х.Н.Х., като му е разказал какво е преживял.

На 25.03.2016 год. св. М.Е./л. 103-104 от ДП, т.1/ - дядо на св. А. е споделил пред служители на РУМВР – гр. Исперих, за инцидента възникнал между внука му и подс. Т..

Установено е, че в хода на извършване на проверката и събиране на информация за изясняване на обстоятелствата, около възникналия на 24.03.2016 год. инцидент на пътя гр. Русе - гр. Разград, и предвид получените данни за личността и извършените престъпления от подс. Т.Т., той е бил очертан като основен заподозрян, съпричастен към изчезването на лицето К.А.А. от с.Желязковец.

Установено е също, че на 24.06.2016 год., чрез използване на способ на основание чл. 172, ал. 1 от НПК, в кабинета на Тихомир Тодоров/тогава зам.окръжен прокурор на ОП-Разград/ подс.Т.Т. в присъствието на баща си – св. И. С. подробно е описал осъщественото от него на 17 срещу 18.07.2015 година, деяние – умишленото умъртвяване на К.А.А. от с. Желязковец, чрез удушаване с ръце.

Установено е, че подсъдимият Т. е познавал пострадалата К.А.по прякор „Б.“, тъй като и двамата са живеели в едно село и в една махала.

К.А.е живеела в къщата на родителите си. Работела е почасово, като домашна помощница в дома на св. М.Е./л. 103-104/и св. Селиме Етемова/л. 86-87/ – дядо и баба на св. М. А.. Била с нисък ръст, около 40 килограма.

На 17.07.2015 год., подсъдимият Т. е започнал да пие алкохол от обяд. До 22:00 часа на същия ден е употребил бира, ракия и уиски. Около този час по телефона няколко пъти го е потърсила Катя, като той в началото не ѝ отговарял, но след поредното настоятелно позвъняване, обвиняемият е решил да отговори.

К.му е предложила да се срещнат до църквата на селото и Т. се е съгласил. Отишъл е до църквата, като е носел кутийка бира, която преди това си бил купил. Двамата са разговаряли.

По време на разговора К.му е предложила да отидат на хълма, намиращ се извън селото, в посока местността „Кайлията“, където е имало полянка. Подсъдимият се е съгласил. На хълма е имало клетка на мобилен оператор и дърво — дива круша, до което двамата са седнали. Подсъдимият Т. е седнал в дясно от дървото и от дясната му страна е седнала К.А.. Срещу хълма се е намирала борова горичка.

Докато са разговаряли, подсъдимият Т. е предложил на пострадалата да правят секс. „Б.“ му отказала, като е заявила, че е девствена. Тогава той ѝ предложил да правят орална любов. Тя отново е отказала. Двамата са станали прави, с лице един срещу друг, като в този момент обвиняемият я хванал с двете си ръце за гърлото и я стиснал. След няколко секунди я е пуснал и тя е паднала на земята. Подсъдимият Т. е видял как К.А.потреперва и е чул, че издава звуци, наподобяващи „хълцане”. Навел се е към нея и е проверил пулса ѝ. Като е установил, че няма такъв и че К.е умряла, започнал да пристъпва около нея и да мисли какво да прави. Подсъдимият Т. взел безжизненото тяло на К.А.от земята, преметнал го е през дясното си рамо с глава напред и надолу, и е тръгнал с нея към боровата горичка, която се намирала на около 500 метра от мястото където са се намирали. На около 20-25 метра след началото на боровата горичка, подсъдимият Т. е оставил тялото на К.А.на земята и го е затрупал с борови клонки.

На следващата вечер - 18.07.2015 год., св. М.А.е имал семеен празник, на който са били поканени много хора от селото, включително подсъдимия Т. и К.А.. На тържеството, обаче, не са се появили нито подсъдимия, нито К.А..

Установено е също, че К.А.не се е прибрала в дома си и на следващата вечер, а мобилният ѝ телефон е бил изключен. На 20.07.2015 год. сутринта, майка ѝ – св. З.Б./л. 101 от ДП, т.1/ я е потърсила в дома на св. М.Е.и св. Селиме Етемова. Те също са потвърдили, че не са виждали момичето от следобеда на 17.07.2015 год.

На 20.07.2015 год., родителите на К.А.са подали сигнал в РУ на МВР – гр. Исперих. По случая е била образувана преписка, а с телеграма № 30284/21.07.2015г. на ГДНП, К.А.е била обявена на общодържавно издирване.

От показанията на свидетеля Ю.Ю./ л. 81-83, л. 130-131 от ДП, т.1/ е видно, че през месец юли 2015 год., свидетелят Ю, минавайки покрай боровата гора в определен участък е усетил силна и неприятна миризма на разлагаща се плът. При случайна среща с подсъдимия Т., св.Ю.е споделил с него за неприятната миризма, при което подсъдимият му е отвърнал: „Може да е умряло някое животно“.

По делото е установено също, че една вечер през месец септември 2015г., подсъдимият Т. се е прибрал вкъщи и е споделил с баща си св. И. С. /л. 84-85, л. 90-93 от ДП, т.1/, за извършеното от него през месец юли същата 2015г., престъпление. Сутринта двамата са отишли в боровата горичка и подсъдимият е показал на баща си мястото, където е бил оставил тялото на А..

Около три месеца след извършване на престъплението, подсъдимият Т. се е върнал в боровата гора - на мястото, където е бил оставил тялото на К.А.. Там е намерил само част от дрехите, с които К.А.е била облечена вечерта на 17.07.2015 година. Той е тръгнал в посока изток, за да търси кости от тялото на А.. Намерил е такива разпилени на метри от мястото, където първоначално е оставил тялото. Подсъдимият Т. ги е събрал и е продължил на изток, излизайки от боровата гора. От боровата гора се е излизало на горски път, от другата страна на който се е намирало сухо дере, обрасло с буйна растителност. В дерето подсъдимият Т. е оставил събраните в гората кости на К.А.и ги е затрупал с клонки.

По делото, в хода на досъдебното производство е назначена и изготвена експертиза по метода на ДНК профилиране /л. 139-142 от ДП, т.1/, като обект на експертизата са били:

-Обект № 1: парче кост, от труп с неустановена самоличност;

-Обект № 2: клетъчен материал от устната кухина на З.Б.;

-Обект № 3: клетъчен материал от устната кухина на А.Б.;

-Обект № 4: червени бикини в полуразложен вид;

Заключението на вещото лице е, че вероятността лицето от женски пол, от което произхожда изследваната бедрена кост да е дъщеря на З.Б. при баща А.Б. е: РР=0, 999999999999 ( при гранични стойности от 0 до 1), следователно лицето от женски пол, от което произхожда изследваната кост / обект № 1/, е биологична дъщеря на З.Ю.Б. и А.А.Б..

По делото в хода на досъдебното производство е назначена и изготвена остеологична експертиза /л. 147-154 от ДП, т.1/, от чието заключение е видно, че морфологичният вид на предоставените за изследване части на череп, кости и части от кости дава основание категорично да се приеме, че са човешки.

Индивидът е бил от женски пол и европеидна раса.

Използваните методики за определяне на ръста по дължината на дълги тръбести кости сочат височина в диапазон 143-156,12 см. /по чужди автори/ и 152, 58-156,32 /проф. Радойнова за българската популация, с посочени стандартни отклонения/.

Много доброто състояние на зъбите, въпреки следите от медицински манипулации показва, че индивида е млад.

Всички кости и части от кости са с правилна анатомична структура, без болестни деформации и следи от стари счупвания.

Индивидуализиращите признаци на индивида от женски пол е:

-среден към нисък ръст;

-добро дентално здраве с манипулации /пломби/ на 6-ти ляв и десен зъб на горната редица;

-грацилен костен скелет.

По частите на черепа и скелета категорично се намират следи от тежки механични въздействия, но не могат да се отдиференцира техния прижизнен или послесмъртен характер, както и оръдието или средствата, от които са причинени.

От предоставените костни останки не може да се определи причината за смъртта.

Отчитайки факторите на средата и предвид, че скелетните части са със съвсем малко запазени меки тъкани вещото лице допуска, че смъртта е настъпила около година преди изготвяне на експертизата.

В хода на досъдебното производство е била назначена и допълнителна съдебномедицинска остеологична експертиза / л. 158 от ДП, т.1/ за изследване на два броя тръбести кости със съответни дължини 22 см. и 16 см., чието заключение е, че от направения оглед, анатомичните особености и дължината на костите не се установяват белези за принадлежност към човешкия вид.

В хода на досъдебното производство е била назначена и комплексната съдебно - психиатричната и психологическа експертиза, която дава заключение, че подсъдимият Т.Т. страда от Дисоциално личностово разстройство, което се характеризира с незачитане на социалните задължения и грубо безразличие към чувствата на другите. Налице е грубо несъответствие между поведение и съществуващите социални норми. Има ниска поносимост към фрустация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо насилие.

Идентифицират се редица проблеми в личностен и социален план, проблеми с афективността и волята, в ценностната система, което води до дисхармонични взаимоотношения със заобикалящия го свят, криминогенни прояви, безотговорност и перманентна агресивна нагласа. Отклоненията при психопатията са предимно характерови – свързани с афективността и волята, и поведенчески – водещи противоообществени прояви, склонност към алкохол, наркотици, промискуитет, както и странност в поведението. Психопатията в конкретния случай не кореспондира с психотичните личности, нито с невротичните. В случая се касае за нестабилна, трудна, импулсивна личност, от поведението на която страдат най-вече близките.

Психопатното поведение не може да аргументира „разстройство на съзнанието“ дори при тежки декомпенсации. Същото улеснява извършването на престъпление, което в конкретния случай е по-скоро акт на социална и емоционална незрялост.

Клиничното изследване отчита наличие на интелектуалния потенциал в норма, интелектуалното развитие отговаря на съответната възраст и придобития житейски опит. Психопатните личностови черти не възпрепятстват способността обв. Т. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

По време на извършване на деянието обв. Т. е бил в състояние на Обикновено алкохолно опиване – лека степен, при което не са нарушени съществено виталните функции. Независимо от тежестта си, само по себе си алкохолното опиване, не е предпоставка за липса на възможности за разбиране и ръководене на действията, поради което обвиняемия е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Най-вероятният механизъм за извършване на деянието е освобождаващото действие на алкохола. Алкохолната употреба освобождава задръжните процеси, стаените вследствие на самоконтрола комплекси, и желанието за власт и надмощие прерастват в агресивно отреагиране по посока на „дразнещия го обект“.

Обв. Т. е способен да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Въпреки леката степен на опиянение поведението му илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията.

Профила на личността извежда характерова ориентация от интровертен тип. Слабо общителен и незадълбочен. Не притежава умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. Със слаб самоконтрол и нисък праг на раздраза. Склонен е към конфликти. Във взаимоотношенията обича да доминира. Социалния интелект не е на високо ниво. Емоционално беден, не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания. Социалното функциониране е затруднено, поради невъзможност да се изрази потенциала. Изпитва трудности при създаване и поддържане на близки и интимни взаимоотношения. Проявява склонност към дезадаптивно поведение, вследствие на агресивно отреагиране и отношение на недоверие, прикриване на истинската същност. Идентифицира се преживяна травма в детството.

Касае се за дисхармонична личност, с натрупано вътрешно недоволство, безпокойство, комплекси и агресивна готовност, окастрена откъм емоции, с неумение да изрази себе си, висока импулсивност и слаба саморегулация.

Подсъдимият Т.Т. е с основно образование. Криминално проявен и осъждан. Неженен, без изградени трудови навици.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, ведно с бюлетини към същата се установява, че подсъдимият Т.И.Т. е осъждан както следва:

С присъда № 64/19.05.2011г., влязла в законна сила на 04.06.2011г., постановена по нохд № 53/2011г. по описа на Районен съд – Исперих, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила, за извършено на 14.11.2010г. престъпление по чл.152,ал.1,т.2, вр с чл.18, ал.1 НК.

С протоколно определение № 261/13.07.2016г., влязло в законна сила на 29.07.2016г., постановено по нохд № 400/2016г. по описа на Окръжен съд – Русе, е приведено на основание чл.68, ал.1 НК в изпълнение наложеното с присъда № 64/19.05.2011г., влязла в законна сила на 04.06.2011г., постановена по нохд № 53/2011г. по описа на Районен съд – Исперих, на осъдения Т.И.Т. наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.

С определение № 16/17.06.2016г., влязло в сила на 17.06.2016г., с което е одобрено споразумение по нохд № 345/2016г. по описа на Окръжен съд – Русе, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест години, за извършено на 11.06.2015г. престъпление по чл.199,ал.1,т.3, предл.2, вр с чл.198, ал.1 НК, което наказание да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при строг първоначален режим. На основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по нохд № 345/2016г. на ОС – Русе, считано от 17.03.2016г.

С определение № 122/23.12.2016г., влязло в сила на 23.12.2016г., с което е одобрено споразумение по нохд № 241/2016г. по описа на Районен съд – Исперих, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, за извършено на неустановена дата в края на месец януари 2015г. престъпление по чл.197, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 НК, което наказание да изтърпи в затвор при строг първоначален режим.

Видно от представената по делото характеристика на подсъдимия, издадена от Кмета на село Желязковец, се установява, че подсъдимият Т. е агресивен, конфликтен човек, със слаби морални и волеви задръжки, човек, който не поема отговорност.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия Т.И.Т. самопризнание, както и от събраните по досъдебно производство № 330 ЗМ - 143/2016г. по описа на ОД МВР – Разград, доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие / л. 16-19/, ведно фотоалбум /л. 20-27/ и 1 бр. DVD със запис от оглед на местопроизшествие /л. 28/; протокол за оглед на местопроизшествие /л. 29/, ведно с фотоалбум /л. 30/; протокол за оглед на веществени доказателства/л.33-34/, ведно с фотоалбум /л.35/; протокол за следствен експеримент / л. 70- 77/, ведно с 1 бр. DVD със запис за следствен експеримент /л. 78/; уведомително писмо за образуване на ДП /л. 1/, съобщение за извършено престъпление /л. 2/, определяне на наблюдаващ прокурор /л.3-4/, искане за удължаване срока на разследване /л. 5-15/; протокол за доброволно предаване /л. 31-32/; протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 36-37/; постановление за назначаване на защитник / л. 38-39/; протокол за привличане на обвиняем /л. 40-41/; протокол за разпит на обвиняем /л.42-43/; постановление за назначаване на защитник /л. 44/; протокол за разпит на обвиняем / л. 45-50/; справка за съдимост / л. 51-60/; характеристична справка /л. 66-67/; протоколи за разпит на свидетели / л. 79-133, както следва: показанията на св. И.М./л. 79-80/, св. Ю.Ю./л. 81-83, л. 130-131/, св. И. С. / л. 84-85, л. 90-93/, св. С.Е./ л. 86-87/, св. С.М./ л. 88-89/, св. Т. Т. /л. 94-95/, св. М.А./ л. 96-97, л. 102, л. 108/, св. Х.Х. /л. 98-99/, св. Ю.Х./ л. 100/, св. З.Б. / л. 101/, св. М.Е./ л. 103-104/, св. А.А./ л. 105/, св. И А./ л. 106/, св. Юлия А.– л. 107/, св. О А / л. 109-110/, св. М М / л. 111-112/, св. С С / л. 113/, св. К К / л. 117-121, л. 126/, св. А Й / л. 122/, св. Т Х / л. 123-126/, св. Ш М /л. 129/, св. А А. /л. 132-133/; ДНК експертиза / л. 139-142/; остеологична експертиза / л. 147-154/; допълнителна остеологична експертиза / л. 158/; комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза / л. 160-169/; писма до мобилни оператори /л. 174-178/; протокол за доброволно предаване / л. 189/; писмо кмета на с. Желязковец и отговор / л. 198-200/; удостоверение за наследници и акт за смърт на К.А./ л. 201-202/; протоколи съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФКПП и декларации по чл. 18, ал. 7 от ЗПФКПП / л. 230-233/; протокол за предявяване на разследването / л. 234-236/; заключително мнение /л. 237-244/; постановление за забрана за напускане на страната /л. 247/, всички от том І; протокол от 29.12.2016г. за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис“ и видеозапис“ от прилагане на специално разузнавателно средство, изготвено на основание чл.172, ал.1 НПК, ведно със CD-ROM, неразделна част от протокола, и ведно с други писмени документи и материали, всички приложени и съдържащи се в том 2 с наименование „ВДС“ към досъдебно производство № 330 ЗМ - 143/2016г. по описа на ОД МВР – Разград, от лист 1 до лист 37, приобщени по реда на чл.283 НПК, както и събраните в хода на съдебното следствие - справка за съдимост рег. № 287 от 20.03.2017г. ведно с бюлетини съдимост, всички приложени към придружително писмо с вх. № 1182 от 21.03.2017г., по отношение на подсъдимия Т. И Т.; удостоверение за наследници на починалата К.А.А., с изх № 29/13.03.2017г. на община Самуил и характеристика на подсъдимия Т. И Т.,***.

Всички, описани по-горе писмени, гласни доказателства, експертизи и доказателствени средства, включително и протокол от 29.12.2016г. за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис“ и видеозапис“ от прилагане на специално разузнавателно средство, изготвено на основание чл.172, ал.1 НПК, ведно със CD-ROM, неразделна част от протокола, и ведно с други писмени документи и материали, всички приложени и съдържащи се в том 2 с наименование „ВДС“ към досъдебно производство № 330 ЗМ - 143/2016г. по описа на ОД МВР – Разград, от лист 1 до лист 37, са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация и допринасят за изясняване обективната истина по делото. Между тях не са налице противоречия, не са налице и противоречиви факти и обстоятелства по делото, относно това престъпление. Съдът дава вяра на направеното от подсъдимия самопризнание, тъй като същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели - св. И.М./л. 79-80/, св. Ю.Ю./л. 81-83, л. 130-131/, св. И. С. / л. 84-85, л. 90-93/, св. С.Е./ л. 86-87/, св. С.М./ л. 88-89/, св. Т. Т. /л. 94-95/, св. М.А./ л. 96-97, л. 102, л. 108/, св. Х.Х. /л. 98-99/, св. Ю.Х./ л. 100/, св. З.Б. / л. 101/, св. М.Е./ л. 103-104/, св. А.А./ л. 105/, св. И А./ л. 106/, св. Ю А.– л. 107/, св. О А / л. 109-110/, св. М М / л. 111-112/, св. С С / л. 113/, св. К К / л. 117-121, л. 126/, св. А Й / л. 122/, св. Т Х / л. 123-126/, св. Ш М /л. 129/, св. А А. /л. 132-133/ , тъй като същите подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, обективни са, логични и последователни, кореспондиращи на писмените и веществените доказателствени средства, и на заключенията на експертизите - ДНК експертиза / л. 139-142/, остеологична експертиза / л. 147-154/, допълнителна остеологична експертиза / л. 158/ и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. Съдът кредитира с доверие и заключенията на посочените експертизи, тъй като същите подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, кореспондиращи са на свидетелските показания, писмените и веществените доказателствени средства.

Правна квалификация на деянието:

По описания начин подсъдимият Т.И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на деянието на чл.115 от НК.

Непосредствен обект на престъпленията против живота са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкия живот и без които личността не може да съществува. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице.Съдът приема, че подсъдимия Т.И.Т. е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.31, ал.1 от НК, като се съобрази със заключението на комплексната съдебно - психиатрична и психологическа експертиза, която съдът приема като компетентна, мотивирана и обоснована. Видно от това заключение се установява, че по време на извършване на деянието подсъдимият Т. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен, при което не са нарушени съществено виталните функции. Независимо от тежестта си, само по себе си алкохолното опиване, не е предпоставка за липса на възможности за разбиране и ръководене на действията, поради което подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Най-вероятният механизъм за извършване на деянието е освобождаващото действие на алкохола. Алкохолната употреба освобождава задръжните процеси, стаените вследствие на самоконтрола комплекси, и желанието за власт и надмощие прерастват в агресивно отреагиране по посока на „дразнещия го обект“.

От обективна страна безспорно е установено, че на 17 срещу 18.07.2015 година, в местността „Кайлията“ в землището на село Желязковец, община Самуил, подсъдимият, чрез удушаване с ръце умишлено е умъртвил лицето К.А.А., ЕГН ********** *** – престъпление по чл. 115 от НК. Следователно от обективна страна безспорно и категорично се установи, че подсъдимият Т., на 17.07.2015 год. в местността „Кайлията“ в землището на с. Желязковец, общ. Самуил, чрез стискане с ръце в областта на шията е осъществил такова физическо въздействие върху тялото на пострадалата К.А., което е довело до настъпването на нейната биологична смърт. Смъртта на пострадалата е настъпила бързо и за кратко време след нанасянето на посоченото травматично увреждане, и е била неизбежна. Следователно налице е причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и настъпването на смъртта на К.А., тъй като с действията си той е лишил от живот пострадалата като й е причинил несъвместима с живота травма.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Субективното отношение на дееца се установява от действията, в които се е обективирало.Съгласно чл.11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал или допускал настъпването им. За умисъла според съдебната практика се съди по средствата, с които е извършено деянието, насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието от което се посяга на жертвата, както и от други обстоятелства, които именно обективират умисъла на дееца да причини смърт или само да нанесе телесна повреда. В случая деянието на подсъдимия е било квалифицирано по чл.115 от НК и е такова, извършено при пряк умисъл, тъй като същият е осъзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неизбежното настъпване на общественоопасните последици от деянието – смъртта на пострадалата К.А.А. и е искал/а не допускал/настъпването на тези последици. Във всички случаи и като взе предвид предходното, за да се приеме наличие на пряк умисъл за убийство е достатъчно да е налице, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност смъртта на пострадалия./ТР № 2/57г., изм. и доп. с ТР № 7/87г. на ППВРС/.В случая деянието е извършено от подсъдимия с такова съзнание и е завършило с настъпването на общественоопасните последици - смъртта на пострадалата К.А.В практиката се приема, че за съдържанието на умисъла не може да се съди само по изявленията на дееца преди или след деянието, а са от значение предшестващото поведение на виновния и на пострадалия, техните взаимоотношения, способа и оръдието на престъплението, засегнатите органи на човешкото тяло и др., които именно обективират умисъла на дееца да причини смърт или само да нанесе телесна повреда. В настоящия случай при извършване на деянието, подсъдимият, без да е предизвикан от пострадалатаА.и само защото му е отказала да прави секс с него, я е хванал с двете си ръце за гърлото и я се стиснал. След няколко секунди я е пуснал и тя е паднала на земята. След като, пострадалатаА.е паднала на земята, подсъдимият Т. е видял как тя потреперва и е чул, че издава звуци, наподобяващи „хълцане”. Навел се е към нея и е проверил пулса ѝ. Като е установил, че няма такъв и, че К.е умряла, започнал да пристъпва около нея и да мисли какво да прави. Смъртта й е била неизбежна и е настъпила много бързо. В контекста на изложението, следва да се има предвид и обстоятелството, че подсъдимият е висок около 1,90 см. Бил е в много добра физическа форма. Макар и аматьорски е тренирал във фитнес залата в село Желязковец, поради което е имал добра силова подготовка. Докато, починалата К.А.е била с нисък ръст и около 40 кг.

По изложените по-горе обстоятелства, установени безспорно по делото, на плоскостта на които съдът прие, че същите квалифицират деянието като престъпление по чл.115 от НК.

Обстоятелствата относно времето, мястото и начинът на осъществяване на деянието от подсъдимия Т. са безспорно установени и се доказват от направеното от обвиняемия Т.И.Т., още в хода на досъдебното производство самопризнание, когато е признал вината си и е съдействал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, от направеното от него, вече в качеството му на подсъдим самопризнание в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, признавайки изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразявайки съгласие да не съберат доказателства за тези факти, от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – св. И.М./л. 79-80/, св. Ю.Ю./л. 81-83, л. 130-131/, св. И. С. / л. 84-85, л. 90-93/, св. С.Е./ л. 86-87/, св. С.М./ л. 88-89/, св. Т. Т. /л. 94-95/, св. М.А./ л. 96-97, л. 102, л. 108/, св. Х.Х. /л. 98-99/, св. Ю.Х./ л. 100/, св. З.Б. / л. 101/, св. М.Е./ л. 103-104/, св. А.А./ л. 105/, св. И А./ л. 106/, св. Ю А.– л. 107/, св. О А / л. 109-110/, св. М М / л. 111-112/, св. С С / л. 113/, св. К К / л. 117-121, л. 126/, св. А Й / л. 122/, св. Т Х / л. 123-126/, св. Ш М /л. 129/, св. А А. /л. 132-133/, както и от събраните по досъдебното производство доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие / л. 16-19/, ведно фотоалбум /л. 20-27/ и 1 бр. DVD със запис от оглед на местопроизшествие /л. 28/; протокол за оглед на местопроизшествие /л. 29/, ведно с фотоалбум /л. 30/; протокол за оглед на веществени доказателства/л.33-34/, ведно с фотоалбум /л.35/; протокол за следствен експеримент / л. 70- 77/, ведно с 1 бр. DVD със запис за следствен експеримент /л. 78/; уведомително писмо за образуване на ДП /л. 1/, съобщение за извършено престъпление /л. 2/, определяне на наблюдаващ прокурор /л.3-4/, искане за удължаване срока на разследване /л. 5-15/; протокол за доброволно предаване /л. 31-32/; протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 36-37/; постановление за назначаване на защитник / л. 38-39/; протокол за привличане на обвиняем /л. 40-41/; протокол за разпит на обвиняем /л.42-43/; постановление за назначаване на защитник /л. 44/; протокол за разпит на обвиняем / л. 45-50/; справка за съдимост / л. 51-60/; характеристична справка /л. 66-67/; ДНК експертиза / л. 139-142/; остеологична експертиза / л. 147-154/; допълнителна остеологична експертиза / л. 158/; комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза / л. 160-169/; писма до мобилни оператори /л. 174-178/; протокол за доброволно предаване / л. 189/; писмо кмета на с. Желязковец и отговор / л. 198-200/; удостоверение за наследници и акт за смърт на К.А./ л. 201-202/; протоколи съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФКПП и декларации по чл. 18, ал. 7 от ЗПФКПП / л. 230-233/; протокол за предявяване на разследването / л. 234-236/; заключително мнение /л. 237-244/; постановление за забрана за напускане на страната /л. 247/, всички от том І; протокол от 29.12.2016г. за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис“ и видеозапис“ от прилагане на специално разузнавателно средство, изготвено на основание чл.172, ал.1 НПК, ведно със CD-ROM, неразделна част от протокола, и ведно с други писмени документи и материали, всички приложени и съдържащи се в том 2 с наименование „ВДС“ към досъдебно производство № 330 ЗМ - 143/2016г. по описа на ОД МВР – Разград, от лист 1 до лист 37; както и събраните в хода на съдебното следствие - справка за съдимост рег. № 287 от 20.03.2017г. ведно с бюлетини съдимост, всички приложени към придружително писмо с вх. № 1182 от 21.03.2017г., по отношение на подсъдимия Т. Исмен Т.; удостоверение за наследници на починалата К.А.А., с изх № 29/13.03.2017г. на община Самуил и характеристика на подсъдимия Т. И Т.,***. Както бе посочено по – горе, всички тези доказателства, експертизи и доказателствени средства са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация и допринасят за изясняване обективната истина по делото. Между тях не са налице противоречия, не са налице и противоречиви факти и обстоятелства по делото, относно това престъпление.

По изложените съображения и като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимия в случая по чл.371, т.2 от НПК/че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от него съгласие да не съберат доказателства за тези факти/ се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът призна подсъдимия Т.И.Т. в извършване на престъпление по чл.115 от НК.

Причините за извършване на настоящото престъпление са непризнаването на установения в страната правов ред, ниско правно съзнание и ниска правна култура, незачитането на ценностите в обществото, включително и най-висшето благо - човешкия живот.

Досежно вида и размера на наложеното наказание:

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Производството беше проведено по реда на Глава XXVII от НПК – при съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, поради което съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът е задължен при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а от НК.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Т., съдът отчете степента на обществената опасност на деянието, която е относително завишена. Увредени са обществени отношения, свързани с охраната на най-ценното човешко благо – живота.Следва да се има предвид и обстоятелството, при което е извършено убийството – чрез удушаване с ръце на лице от женски пол, което не би могло да реализира адекватно защитата си, като се има предвид физическите данни относно ръст, кг, физическа сила, посочени по-горе, по отношение на подсъдимия и на починалата А.

Относно обществената опасност на дееца, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнанието на подсъдимия/същият в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не съберат доказателства за тези факти/; оказаното/ макар и след разкриване на деянието/ съдействие на разследващите органи, като е показал мястото където е заровил тялото на пострадалата; социалната занемареност на подсъдимия, обусловена от израстването му в семейство на разведени родители без ефективен родителски контрол; изразеното му критично отношение и съжаление към извършеното.

Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия; недобрите характеристични данни за подсъдимия, определящи го като агресивен конфликтен човек, със слаби морални и волеви задръжки/вж характеристика на подсъдимия, издадена от Кмета на с.Желязковец/, които данни се потвърждават от характеровите особености на личността на подсъдимия, определящи го като дисхармонична личност, с натрупано вътрешно недоволство, безпокойство, комплекси и агресивна готовност, окастрена откъм емоции, с неумение да изрази себе си, висока импулсивност и слаба саморегулация/вж заключение на комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза/; завишената степен на обществена опасност на деянието, тъй като се касае за посегателство срещу човешкия живот; обстоятелството, че е посегнал на живота на жена, която е имала добри намерения спрямо него и то без да е бил предизвикан от нея по какъвто и да е начин; младата възраст на пострадалата, която е била в разцвета на силите си, едва на 22 години; мястото и обстановката, при които е извършено деянието – в тъмната част на денонощието, на обезлюдено място, намиращо се извън селото; укриването на извършеното престъпление и на всички доказателства, сочещи на неговото извършване в продължение на няколко месеца от осъществяване му и хладнокръвното му поведение след инцидента; поведението му след извършване на деянието, а именно връщането му на местопроизшествието и заличаването на следите от престъплението.

Като взе предвид изложеното по-горе и при извършената преценка досежно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, така щото да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието.

При съвкупната преценка на тези обстоятелства, а и за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, съдът прие, че следва да наложи на подсъдимия Т., при баланс на отчетените, посочени по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, наказание „лишаване от свобода” към средния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно 15години, което на основание чл.58а, ал.1 НК намали с една трета и наложи окончателно наказание от 10 години лишаване от свобода, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция. Така определеното наказание от 10 години лишаване от свобода, следва да се изтърпи при първоначален "строг" режим на основание чл. 57, ал.1, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като се има предвид обстоятелството, че подсъдимия е осъждан преди извършване на настоящото деяние. В контекста на изложението, съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следвало да е в размер съобразно наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – тежкото му детство, факта, че е психопат, макар и да е разбирал свойството и значението на извършеното, че не се е опитал след извършване на деянието да заличава следите си, а бил почистил най-грижовно мястото от боровите клонки, като върху почистено от тези клонки място е поставил тялото на починалатаА.и отгоре е покрил тялото й отново с борови клонки, както и, че подсъдимия много е харесвал пострадалата, впоследствие починалата К.А.и не е искал да й навреди, което се потвърждавало от това, че двамата са отишли на разходка на отдалечено от селото място.

На основание чл.25,ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК, съдът определи и наложи на подсъдимия Т.И.Т., с посочена по - горе самоличност, ОБЩО НАКАЗАНИЕ за престъпленията по нохд № 345/2016г. по описа на Окръжен съд – Русе, по нохд № 241/2016г. по описа на Районен съд - Исперих и за престъплението по настоящото нохд № 20/2017г. по описа на Окръжен съд – Разград, в размер на най – тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което наказание да изтърпи при първоначален "строг" режим на основание чл. 57, ал.1, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Освен това, съдът постанови отделно изтърпяване на наказанието три години лишаване от свобода, наложено на Т.И.Т., с присъдата по нохд № 53/2011г. по описа на Районен съд - Исперих. Съображенията в тази насока са следните:

Като взе предвид посочените по-горе осъждания на подсъдимия, по които са налице влезли в сила съдебни актове, на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК, съдът допусна и извърши кумулация чрез групиране на наложените на подсъдимия наказания по нохд № 345/2016г. по описа на Окръжен съд – Русе, по нохд № 241/2016г. по описа на Районен съд – Исперих и наложеното наказание по настоящото дело № 20/2017г. по описа на Окръжен съд - Разград, като определя едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях, а именно: ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което наказание да изтърпи при първоначален "строг" режим на основание чл. 57, ал.1, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Престъпленията, извършени от подсъдимия, за които е осъден по нохд № 345/2016г. по описа на Окръжен съд – Русе, по нохд № 241/2016г. по описа на Районен съд – Исперих по настоящото дело № 20/2017г. по описа на Окръжен съд - Разград, на съответните наказания, посочени по –горе, се намират в условията на реална съвкупност по смисъла на разпоредбата на чл.23, ал.1 НК, поради което съдът допусна и извърши кумулация така, както бе посочено по –горе. С оглед актуалната редакция на разпоредбата на чл. 57 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/изм.ДВ, бр.13/07.02.2017г./, съдът на основание чл. 57, ал.1, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, определи първоначалния режим, при който следва да бъде изтърпяно наложеното при извършената кумулация, посочена по – горе, общо наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, който е "строг".

Тъй като извършеното от подсъдимия престъпление, за което е осъден с присъдата по нохд № 53/2011г. по описа на Районен съд - Исперих, не попада в съвкупността на посочените по – горе деяния, за които бе допусната и извършена кумулация/ така, както бе посочено по –горе/, съдът постанови отделно изтърпяване на наказанието три години лишаване от свобода, наложено на Т.И.Т., с присъдата по нохд № 53/2011г. по описа на Районен съд - Исперих.

Досежно предявените два граждански иска:

От събраните по досъдебното производство доказателства се установи по безспорен начин, че подсъдимият Т.И.Т. на 17 срещу 18.07.2015 година, в местността „Кайлията“ в землището на село Желязковец, община Самуил, чрез удушаване с ръце умишлено е умъртвил лицето К.А.А., ЕГН ********** ***, чиято смърт настъпила на 17.07.2015година.

В резултат на извършеното от подсъдимия на 17 срещу 18.07.2015 година, престъпление по чл.115 от НК, гражданските ищци З.Ю.Б., с ЕГН ********** и А.А.Б., с ЕГН **********, и двамата родители на починалата К.А.А., са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на тяхната дъщеря, за репарирането на които чрез повереника им адвокат Й. са предявили против подсъдимия Т.И.Т. граждански искове, за заплащане на по 150 000лева, ведно със законната лихва за всяка сума, считано от 17.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите.

Безспорно в случая е налице фактическият състав на непозволеното увреждане – престъплението, извършено от подсъдимия Т.И.Т. представлява противоправно деяние, осъществено виновно, от което на гражданските ищци З.Ю.Б. и А.А.Б., са причинени вреди от неимуществен характер, вследствие смъртта на тяхната дъщеря.

С оглед събрания доказателствен материал, обсъден по-горе, безспорно е установено, че в резултат на извършеното от подсъдимия деяние, родителите на починалата К.А.А., нейната майка З.Ю.Б. и баща А.А.Б., са загубили дъщеря си се в разцвета на силите й – едва 22годишна. Загубата им е тежка и непрежалима. В семейството е имало отношения на топлота и взаимна подкрепа, много силна привързаност между К.А.А. и нейните родители, живеели са заедно в едно домакинство. Дъщеря им е била добро и скромно момиче, работела е и с доходите си, се е издържала, като е помагала и се е грижела за родителите си. В този смисъл са показанията на св.З.Б./л.101 от ДП, т.1/, св.С Е/л.86-87 от ДП, т.1/ и св.М Е/л.103-104 от ДП, т.1/, които съдът кредитира с доверие, тъй като същите почиват на преки и лични впечатления и не са налице данни за тяхната заинтересованост.

Съобразявайки изложеното, съдът счете, че сумата от по 80 000лева за всеки един от двамата граждански ищци, е справедлива по смисъла на чл.52 от ЗЗД като обезщетение за понесените от гражданските ищци неимуществени вреди – причинени болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря. Ето защо, съдът на основание чл.45 ЗЗД осъди подсъдимия да заплати на гражданските ищци, суми в размер от по 80 000лева/осемдесет хиляди/лева за всеки един от тях, обезщетение за причинените им от престъплението по чл.115 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва за всяка сума, считано от 17.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете над посочения размер до размера от по 150 000лева за всеки от тях, отхвърли като недоказани.В контекста на изложението, съдът счита за основателни сочените от защитата на подсъдимия и на представителя на държавното обвинение, доводи, че гражданските искове в първоначално предявените им размери се явяват прекомерно завишени.

Съобразно уважената част от предявения граждански иск, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Окръжен съд Разград сумата от 6400лева/шест хиляди и четиристотин лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, с присъдата, съдът осъди подсъдимия Т.И.Т. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Разград за разноски на досъдебното производство сумата от 1077.88лева/хиляда и седемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград, и както бе посочено по-горе, сумата от 6400лева/шест хиляди и четиристотин лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

Съдът се произнесе по въпроса за веществените доказателства по делото, като постанови веществените доказателства:

- Парче текстилна дреха, подобна на сутиен в червен цвят;

- Част от шарена дреха, подобна на бельо или потник, в полуразложен вид;

- Част от дреха /бельо/, подобна на бикини, червени на цвят, полуразложен вид;

- Дамска платненка № 36, синя на цвят;

- Платненка /дясна/ силно зеленясала;

- Тъмносиня плетена жилетка, без ръкави;

- Черно шушлеково дамско яке с ластичен колан и метална катарама;

- Трикотажна блуза на черни, бели и кафяви ивици;

- Спирала за мигли марка „Маскара“ – 2 бр., едната сребриста, другата – златиста;

- Спирала за мигли марка „Лореал“ – 1 бр.;

- 1 бр. кост с дължина - 22 см;

- 1 бр. кост с дължина – 16 см;

- Плик с епителни клетки от лигавицата на устна кухина, иззети

със стерилен тампон от А.А.Б.;

- Плик с епителни клетки от лигавицата на устна кухина, иззети със стерилен тампон от З.Ю.Б.;

- Плик с косми от трикотажна блуза с къс ръкав на черна, бяла и кафява ивица;

- Плик с косми, иззети от черно шушлеково яке;

- Плик с косми, иззети от тъмносива плетена жилетка - всички да се унищожат след влизане на присъдата в сила;

- Части от човешки скелет ( намиращи се в бял хартиен чувал и черен полиетиленов чувал, намерени и иззети при първоначален оглед на 27.03.2016г. и допълнително извършен оглед на 28.03.2016г. в местността „Кайлията“ в землището на село Желязковец, община Самуил) – да се върнат на З. Ю.Б. и А.А.Б., родители на починалата К.А.А., след влизане на присъдата в сила.

- 1 бр. мобилен телефон, иззет на 23.03.2016год. от св. А А/л. 189 от ДП/, да остане по делото, след влизане на присъдата в сила.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: