Производството е образувано на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК по внесен обвинителен акт по БП №275-ЗМ-11/2017 г. по описа на РУ на МВР Исперих против Д.Г.М. ***, ЕГН **********. Обвинението е в това, че на 20.01.2017 г. в село Свещари е предложил и дал подкуп – една банкнота с номинал 20 лв. на полицейски орган – младши автоконтрольор С.Ц.Д. - служител в РУ на МВР Исперих, за да не извърши действие по служба – да не състави на водача Д.С.С. АУАН за установени административни нарушения по чл. 150 от ЗДвП – престъпление по чл. 304а, предл. 1 и 3 във вр. с чл. 304, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита го за доказано от обективна и субективна срана. Предлага наказание, с оглед младостта на подсъдимия, чистото съдебно минало и ниската стойност на предмета на престъплението, в размер 6-7 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на около 200 лв., като се приложи редукцията на чл. 58а НК и изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено при условията на чл. 66 НК.

Подсъдимият Д.Г.М. в съдебно заседание прави самопризнания. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заявява, че съжалява за извършеното.

Защитникът на подсъдимата адв. Димова прави искане за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, заявява, че подсъдимата изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В защитната си реч заявява, че се съгласяват с размера на наказанието, предложен от прокурора и молят да не бъде налагана глоба, с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:

Д.С. живее в с. Райнино, притежава л.а. „Опел Астра” с рег.№ ***, но е неправоспособен водач на МПС.

Към 21ч. на 20.01.2017 г. той бил намерен у дома си от подс. М. и св. Й.. Бил помолен от тях да ги закара до съседното с. Вазово или с. Свещари за да купят цигари и алкохол, тъй като кръчмата в с. Райнино затворила. Подсъдимия М. знаел, че св. С. е неправоспособен водач, но въпреки това го склонил да ги закара. В изпълнение на уговореното св. С. подкарал лекия автомобил, като на предна дясна седалка седнал М., а св.Й. отзад. Към 21.40 часа същата вечер автомобилът се движел по главната улица- ул. „Демокрация” в село Свещари, Община Исперих.

По същото време и в същия район, в изпълнение на служебните за задължения, съгласно седмичния график (л. 45), контрол на пътното движение, осъществявали в екип полицейски служители от РУ на МВР - гр. Исперих - св. С.Ц.Д. и св. Ж.С.К. - (справка л. 24).

Служебният автомобил на полицейските служители бил спрян пред сградата на Кметството на с. Свещари - ул. „Демокрация” № 29.

В качеството му на младши автоконтрольор (длъжностна характеристика л. 31), св. Стефан Д. имал правомощия да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите на МПС и техническата изправност на последните, а т. 1.3 от Заповед № 8121з-748/24.06.2015 година, на Министъра на вътрешните работи (л. 35-37) му дава право да издава фишове и да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Св. Д. осъществявал правомощията си във взаимодействие със св. Ж.С.К., който като младши полицейски инспектор, имал такива по осигуряване на обществения ред и по разкриване и предотвратяване на нарушения и престъпления (длъжностна характеристика л. 32).

Св. Стефан Д. спрял лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № Е 71 86 ВС за проверка, пред сградата на Кметството на с. Свещари. Легитимирал се по надлежния ред и поискал документите на водача за проверка. Водачът на лекия автомобил - св. С. обяснил, че не притежава СУМПС. Св. Д. проверил самоличността на водача и на другите двама пътници - подс. Д.Г.М. и св. К.С. Й., и двамата от с. Райнино. Установил, че водачът на лекия автомобил - св. С. е неправоспособен и не притежава СУМПС - нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Той поискал документите на автомобила. В това време пътникът от предната седалка - подс. Д.Г.М., слязъл от автомобила, отишъл до св. Д. с думите „Батко, дай да оправиме нещо”.

Св. Д. взел документите на автомобила и казал на водача - св. С., да слезе от управлявания от него лек автомобил и отиде до служебния автомобил, за да му състави АУАН, но той не слязъл. Отворил багажника на служебния автомобил, за да приготви дрегера и изпробва водача за употреба на алкохол и видял, че след него е дошъл подс. Д.М.. С думите „Моля те бе, батко, дай да ви почерпя. Ние бяхме тръгнали само за цигари”, обвиняемият оставил на кората на багажника една банкнота - смачкана, от 20 лв.

Тогава св. Д. затворил багажника на служебния автомобил и обяснил на обвиняемия, че това, което току що е извършил е престъпление и ще бъде задържан. Уведомил за инцидента дежурния полицейски служител в РУ на МВР - гр.Исперих. Подс. М. бил задържан за 24 часа в полицейското управление със Заповед peг. № УРИ 275зз-4/20.01.2017 г. (л. 47).

Дадената от подсъдимия като дар банкнота с номинал от 20 лева и сериен № БД 0607823 (л. 13) била иззета като веществено доказателство по образуваното срещу обвиняемия досъдебно производство (протокол л. 3-7).

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, сред които:

1. Показанията на разпитаните свидетели: св. Д. (л. 27), св. Кънчев (л. 28), св. С. (л. 24), св. Й. (л. 26);

2. Протоколи: протокол за оглед (л. 3-12);

3. Писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение (л. 46), справка (л. 49), длъжностни характеристики (л. 30-32), график (л. 45), Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. (л. 35), план-разстановка и график (л. 40-45).

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

Св. Д. е длъжностно лице от състава на полицейските органи, оторизирано с правомощия да контролира спазването на нормите за движение по пътищата, да констатира и да документира установените в тази връзка административни нарушения по ЗДвП.

Посъдимият Д.Г.М. е уведомен за длъжностното качество и правомощията на св. Д. при извършената проверка, както и е бил наясно, че са установявени нарушения, извършени от водача, както и за следващото му се санкциониране. Тези нарушения са били установени от св. Д. и подсъдимият е съзнавала, че проверката се извършва от служители на МВР – полицейски орган.

За да избегне установяването на нарушенията, за да мотивира св. Д. да не изпълни задълженията си и да не извърши действие по служба - да състави акт за установяване на административно нарушение, М. му предложила и дал сумата от 20 лева, които пуснал в багажника на служебния автомобил. Подсъдимият М. е съзнавал, че прави това, за да го мотивира във връзка с поведението му по служба и да извлече от това благоприятни последици - служителят да прояви бездействие и да не състави акт за нарушението.

Умисълът на дееца, като психическо отношение към деянието и резултата от него, се установява и от самопризнанието, и от действията, в които се е обективирало и съответно са възприети и възпроизведени от свидетелите. Деянието е извършено при пряк умисъл.

С действията си подсъдимият е осъществил, от обективна страна и субективна страна, състав на престъплението по чл. 304а, предл. 1 и 3 от НК – предложила и дал банкнота от 20 лева на св. Д., за да не извърши действие по служба.

Престъплението е широко разпространено, подронва авторитета на държавните органи и се отразява неблагоприятно върху доверието на гражданите във функционирането на държавния апарат, поради това съдът счита, че засяга в значителна степен обществените интереси и не е възможно да се приеме липса или незначителност на обществената опасност, въз основа на размера на незаконната облага, която се предлага.

По наказанието.

Прокурорът и защитата считат за справедливи еднакви по вид наказания – лишаване от свобода към минималния размер, както и че са налице основанията на чл. 66 НК. Единствено по отношение на кумулативно предложеното наказание глоба е налице разминаване в становищата на защитата и обвинението – адвокатът счита, че не следва да се налага глоба, а прокурорът поддържа становище, че следва да се наложи глоба около 200 лв.

Съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и установи, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало, ниската стойност на предмета на престъплението, самопризнанието и разкаянието, младостта на подсъдимия. Смекчаващите обстоятелства предполагат налагане на наказание към минимума на предвиденото в закона. Съдът счита, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или изключителни, които правят и най-лекото наказание несъразмерно тежко за извършеното. Това е така, тъй като поведението на подсъдимия, предхождащо деянието, говори за липса на задръжки и зачитане на правилата – убедил водача, въпреки че знаел, че е неправоспособен да го закара съседно село.

Поради това съдът определи наказание лишаване от свобода малко над предвидения минимум - лишаване от свобода за срок от шест месеца, което намали с 1/3 и осъди подсъдимия на 4 месеца лишаване от свобода. Наказанието в този размер е съответно на тежестта на извършеното и необходимо за поправянето на подсъдимия М..

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение присъдата са достатъчни, за да се въздейства предупредително и възпитателно спрямо М. и останалите членове на обществото. Налице са основанията на чл. 66 НК и съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

Съдът наложи предвидената в закона глоба, в минималния предвиден от закона размер. В показанията на свидетелите са налице данни, че подсъдимия е разполагал с достатъчно средства.

На основание чл. 307а НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

ДГ Съдия: