МОТИВИ към Присъда № 15/02.03.2017 г. по НОХД № 35/2017 г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу А.С.М. ***, ЕГН **********, който е обвинен в това, че на 03.10.2016 г. в гр. Цар Калоян, на ул. „Изгрев" в рамките на нерегулирано Т-образно кръстовище с ул. „Места", при управление на МПС - лек автомобил „Пежо 406" с per. № РР 6143 АТ, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората"; чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват."; чл. 20, ал. 2 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението"; чл. 48, пр. 1 ЗДвП: „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна" и чл. 103, т. 1, пр. 1 ППЗДвП: „На кръстовище, на което няма сигнализиран път с предимство водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна" и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Шакир А. *** – престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият А.С.М. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода към минималния предвиден размер, което след редукцията му с една трета да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години по реда на чл. 66 НК, както и да му бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.

Частните обвинители Г.М.А., Ф.С.А., Е.С.Б. и С.С.Г. – наследници по закон на пострадалия С. Шакир А., чрез техния повереник адв. Ц.И. *** молят за налагане на справедливо наказание на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия – адв. Р.В. *** предлага съдът да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 343а НК, алтернативно – да определи наказанието лишаване от свобода под предвидения минимален предел при условията на чл. 55 НК, както и съответно подходящо наказание по чл.343г НК.

Разградският окръжен съд, в производството по чл. 371, т. 2 НПК приема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, а именно:

Подсъдимият А.М. е правоспособен водач на моторно превозно средство категория „ В" от 02.04.1982 г.

През 2007 г. е бил санкциониран по административен ред за нарушение на общи правила за движението / л. 29 от ДП/.

На 03.10.2016 г. сутринта подс. М. се прибирал от центъра на гр. Цар Калоян към дома си с лекия си автомобил „Пежо 406" с peг. № РР 6143 АТ, бял на цвят. Времето било ясно, слънчево, с добра видимост, асфалтът бил сух.

Подс. М. *** по посока от р. Хлебаровска към нерегулирано Т-образно кръстовище с ул. „Места", разположена вдясно. Подсъдимият познавал добре разположението на улиците, тъй като живеел в района и ежедневно минавал оттам. Когато автомобилът приближил Т-образното кръстовище, от ул. „Места" в кръстовището навлязъл велосипедистът С.А., който следвало да завие наляво. Тъй като и двете превозни средства продължили праволинейното си движение през кръстовището, траекториите им се пресекли и между тях възникнал сблъсък, който бил челен за лекия автомобил, в предната му лява част, и страничен в лявата част - по отношение на велосипедиста.

При сблъсъка тялото на А. попаднало върху лявата част на предното панорамно стъкло и покрива на автомобила, а велосипедът се закрепил временно към предната броня. При спиране на лекия автомобил, тялото на велосипедиста паднало пред автомобила и се претъркулило напред по пътната настилка, след което се установило в покой на около 2,5 м. пред предницата на вече спряното МПС.

Подс. М. слязъл от лекия автомобил и отишъл при пострадалия. Видял, че същият е в безсъзнание и се обадил на тел. 112.

На мястото пристигнал екип на КАТ, като полицейските служители извършили предварителна проба за алкохол на подс. М. с „Алкотест Дрегер 7510" № 0169 и бил издаден талон за медицинско изследване № 0033290. Била отчетена отрицателна проба. На подс. М. бил издаден и протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 232/03.10.2016 год., според който в изследваната кръв на водача не било установено наличие на алкохол.

На мястото на произшествието пристигнал и екип на ФСМП. Пострадалият С.А. бил откаран в МБАЛ „Св. Иван Рилски" - гр. Разград в тежко общо състояние, където на 09.10.2016 г. починал.

Назначената съдебно - медицинска експертиза за аутопсия на труп / л. 94 – л. 104 от ДП/ е дала заключение, че причина за смъртта на С.А. е травматичния шок, развил на терена на съчетана закрита черепно - мозъчна, гръбначно - мозъчна, гръдна и на крайниците травма.

Установени са следните увреждания: 1. Закрита черепно - мозъчна травма и травма на главата: разлят кръвоизлив под мека мозъчна обвивака по долната повърхност на челния дял от дясната страна, горностраничната повърхност на двете теменни области и тилните части - по-изразено от дясно; разлят кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка по пода на средна и задна черепна ямки във фаза на организиране; изразен мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; кръв във всички мозъчни стомахчета; разлято кръвонасядане по вътрешната повърхност на мека мозъчна обвивка в лява слепоочнотеменна област; хирургично обработена рана над горния полюс на лява ушна мида; вертикална хирургично обработена рана в лява слепоочна област до лява странична област на шията; хирургично обработени рани по предната повърхност на лява ушна мида; разляти моровеещи кръвонасядания във вътрешната половина на лицето и назад към теменно-слепоочно-тилна област; охлузвания вдясно челнотеменна област.

2. Травма на шийния отдел на гръбначния стълб и на шията: КАТ данни за фрактура на телата на първи и втори прешлен, без засягане на медуларния канал; кръвонасядане на меките тъкани около гръбначния стълб в горния отдел на шийна област, по-изразено от лявата страна; разлято мораво кръвонасядане на кожата под тилната линия на окосмяване и надолу - вкл. проекцията на 1-3 гръден прешлени.

3. Травма на крайниците: кръвонасядания и охлузвания по горни и долни крайници; точковидни следи от терапевтични убождания в двете кубитални ямки.

4. Изразен оток на белия дроб; точковати кръвоизливчета по легенчетата на двата бъбрека; кръвонасядания в междуребрената мускулатура по лопаткова линия от дясната страна на ниво 3-5 ребра;

5. Хипертрофия и дилатация на сърцето; генерализирана коронаро- и артеросклероза; мастно-дегенеративни промени на черния дроб; дребна зърнистост на повърхността и ретенционни кисти на двата бъбрека.

Уврежданията са прижизнени и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и са причинени по общия механизъм на удари с/върху твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен/режещ ръб предмети по механизма на директен удар и противоудар.

От заключението на автотехническата експертиза /л. 108 – л. 122/ се установява, че сблъсъкът между лекия автомобил „Пежо 406" с peг. № РР 6143 АТ и велосипедиста С.А. е възникнал в гр. Цал Калоян, по ул. „Изгрев“, в рамките на Т-образно кръстовище с ул. „Места“. Спрямо широчината на ул. „Изгрев“ мястото на удара се намира около средата на пътното платно, на 2,7 – 3,2 метра от десния бордюр.

Скоростта на лекия автомобил „Пежо 406" с peг. № РР 6143 АТ в момента на сблъсъка е била около 54,5 – 55,2 км/ч. Експертизата счита, че скоростта на лекия автомобил непосредствено преди ПТП се е запазила към момента на удара. Същата няма пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

Скоростта на велосипеда, управляван от С.А., непосредствено преди и в момента на сблъсъка е била около 9 км/ч.

При конкретната пътно-транспортна обстановка след като велосипедистът А. е преминал на линията на ограничена видимост по ул. „Места“ и е могъл да бъде видян от водача М., той е попадал извън опасната зона на спиране на лекия автомобил „Пежо 406" с peг. № РР 6143 АТ. Това от своя страна означава, че водачът А.М. е имал техническа възможност да избегне сблъсъка с него чрез аварийно спиране.

Водачът М. е имал техническа възможност да спре на около 4,1+7,5 метра преди кръстовището и на 6,1+9,0 метра преди мястото на ПТП.

Основната причина за възникване на ПТП е неправилното поведение на водача на л.а. „Пежо 406" с per. № РР 6143 АТ - А.С.М..***, същият е навлязъл без да спира в нерегулирано Т-образно кръстовище с намиращата се от дясната му страна ул. „Места". По този начин М. не е осигурил предимство на приближаващия се по ул. „Места" велосипедист С.А., вследствие на което между процесните ППС е възникнал сблъсък.

Според заключението на експертизата, водачът М. е могъл своевременно да възприеме визуално приближаващия се по ул. „Места" към кръстовището с ул. „Изгрев" велосипедист, след като същият е преминал през линията на ограничена видимост по ул. „Места" очертана от сградата разположена на първия ъгъл на кръстовището, вдясно от ул. „Изгрев". Той не е възприел своевременно възникналата опасност от ПТП, въпреки че е имал обективна възможност за това. От своя страна това поведение на М. се дължи на обстоятелството, че същият е управлявал л.а. „Пежо 406" с peг. № РР 6143 АТ без необходимите внимание и концентрация, и без да следи непрекъснато пътната обстановка пред автомобила и към процесното кръстовище.

Изложените фактически положения се признават изцяло от подс. М.. Неговото самопризнание се потвърждава от гласните и писмените доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Експертните заключения като неоспорени, компетентни и обосновани се възприемат от съда изцяло.

Фактът, че подс. М. е правоспособен водач на МПС, категория В, се доказва от справката за нарушител/водач /л.29 от ДП/.

Обстоятелствата относно времето, мястото и начина на настъпване на произшествието, атмосферната обстановка и състоянието на пътя се установяват от протокола за оглед на пътно-транспортно произшествие и фотоалбума към него /л. 4 - л. 19/, от показанията на свидетелите Ю. Т. /л.32-л.33, л.35-л.36/, Ердем Карамустафова /л. 38-л.39, л. 41/, от обясненията на подсъдимия /л. 24/ и от представеното в съдебно заседание писмо от НИМХ, ХМО-Разград.

Причините и механизма на произшествието са изяснени от автотехническата експертиза, а последиците от деянието – от съдебно-медицинската експертиза.

Доказателствената съвкупност не съдържа противоречия по съществените елементи от предмета на доказване. Всички гласни и писмени доказателства са еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Подс. А.М. е на 52 години, женен е, пенсионер е, реализира доход от пенсия в размер на 200 лв месечно, не е осъждан. Видно от представените епикризи, през м.ноември 2015 г. е преживял миокарден инфаркт, били са му имплантирани два стента, страда от коронарна болест и една година по-късно е постъпил за пореден път на лечение в Кардиологичното отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Разград.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намери следното: Обвинението е доказано по изискуемия от чл. 303, ал. 2 НПК несъмнен начин. От безспорните фактически обстоятелства по делото се извежда категоричен извод, че като водач на МПС подс. А.М. е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 48, пр. 1 ЗДвП: „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна" и съответно в чл. 103, т. 1, пр. 1 ППЗДвП: „На кръстовище, на което няма сигнализиран път с предимство водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна". Подс. М. *** и като е наближил кръстовището с равнозначната ул. „Места", разположена вдясно, не е пропуснал движещия се по нея велосипедист С.А.. Отнемайки предимството му, подс. М. го е блъснал и в резултат от сблъсъка и последващото падане на земята А. е получил множество травматични увреждания, довели до смъртта му. Формата на вината на подс. М. е несъзнавана непредпазливост. Като правоспособен водач на МПС той познава правилата по ЗДвП и ППЗДвП и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

По този начин се доказва наличието на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Съдът счита, че настъпилият общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка единствено с нарушаване на задълженията по чл. 48, пр. 1 ЗДвП, съответно по чл. 103, т. 1, пр. 1 ППЗДвП.

За останалите нарушения, за които му е повдигнато обвинение, подс. М. не следва да носи отговорност.

Нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората, е обща и не съдържа конкретно предписание. Известно е, че когато едновременно са нарушени общите и специалните правила за безопасност на движението, отговорността е за нарушението на специалните. А в случая такива са тези по чл. 48, пр. 1 ЗДвП и чл. 103, т. 1, пр. 1 ППЗДвП.

Обща е и разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която въвежда задължение за водачите да контролират непрекъснато управляваните превозни средства. Подс. М. не е допуснал нарушение във връзка с контрола върху превозното средство, а е нарушил специалните правила относно предимството на дясностоящия участник в движението.

От своя страна чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа две отделни правила за движение със съобразена скорост. Първото изисква при избиране на скоростта на движение водачите да съобразяват предвидимите опасности – атмосферни условия, релеф на местността, състояние на пътя, товар и др. Второто правило задължава водачите да намалят скоростта или да спрат при поява на непредвидими опасности. И двете правила обаче са относими към скорост, която е в рамките на максимално допустимата. В случая скоростта на движение на подс. М. е била над разрешената от 50 км/ч. в населено място, но не му е било повдигнато обвинение за нарушаване на забраната по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, нито това нарушение е в причинна връзка с настъпилото ПТП, съгласно т.5.2 от заключението на автотехническата експертиза.

Поради горното съдът оправда подсъдимия по обвинението за нарушаване на правилата по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.

Съдът не възприема предложената от защитата на подсъдимия квалификация на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК. Оказването на помощ на пострадалия е намаляващо отговорността обстоятелство, когато деецът е направил всичко зависещо от него с оглед възможностите му, обстановката и характера на действията, които е извършил / вж. ППВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г., т. 5/. Както е указано в Решение № 39 от 2.VI.1982 г. по н. д. № 24/82 г., ОСНК, действията на подсъдимия е необходимо да бъдат насочени пряко и непосредствено към оказване помощ на пострадалия като спиране на кръвта, организиране или извършване на транспортирането му до болнично заведение, повикване на лекар, даване кръв за преливане и други подобни. В разглеждания случай подс. М. се е обадил на тел. 112 и само това действие не е достатъчно да се приеме като направа на всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът отчете наличието единствено на смекчаващи отговорността му обстоятелства: самопризнанието му, направено още на досъдебното производство; чистото му съдебно минало, влошеното му здравословно състояние и добрата дисциплина като водач на МПС. С оглед на това определи наказанието лишаване от свобода в предвидения минимален размер от 2 години. В този размер то съответства на характера и тежестта на престъплението, и е достатъчно за изпълнение целите по чл. 36 НК. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58, ал. 1 НК съдът намали наказанието лишаване от свобода с една трета и наложи окончателно наказание от 1 година и 4 месеца.

Съдът счете за неоснователно искането на защитата на подсъдимия за прилагане на института по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Горните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, нито обуславят несъразмерна тежест на предвиденото наказание, за да може да се наложи такова под минималния предел. При завишения ръст на транспортните престъпления с причинена смърт подобна снизходителност е неоправдана. Съдът не се съгласява със становището на защитата на подсъдимия, че е облекчаващ фактор поведението на пострадалия, който се появил внезапно и „скочил“ върху автомобила. Движението на велосипедиста е било правомерно. Спрямо лекия автомобил той е бил с предимство, което не е било зачетено от подсъдимия. Според автотехническата експертиза ударът е бил страничен, в лявата страна на велосипеда, при което твърдението за „скок“ върху автомобила е необосновано.

При преценката за начина на изпълнение на наказанието съдът констатира, че са налице формалните изисквания по чл. 66, ал. 1 НК: наказанието е под 3 години, подсъдимият не е осъждан и е възможно целите на генералната и особено на индивидуалната превенция да бъдат постигнати без ефективното му изтърпяване. Поради това съдът отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години, който приема за подходящ да осъществи необходимата превантивна функция.

Съгласно императивната норма на чл. 343г НК на подс. М. следва да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС. Съобразявайки изискванията по чл. 37, ал. 1, т. 7 и чл. 49, ал. 2 и ал. 3 НК и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът определи срок на лишаването от правоуправление 1 година и 6 месеца. При налагането му прецени, че подс. М. е водач на МПС от почти 35 години, през което време само два пъти е бил наказван за нарушения по ЗДвП: веднъж през 2007 г. за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП /неносене на предпазен колан/ на глоба в размер на 40 лв., и втори път през 2010 г. за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП /несъобразяване с пътен знак/ на глоба в размер на 10 лв. С оглед малобройността на нарушенията и неголямата им тежест съдът прие, че подс. М. има добра дисциплина като водач на МПС, поради което санкция от 1 година и 6 месеца лишаване право да управлява МПС е достатъчна за постигане на целите по чл. 36 НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. М. следва да понесе направените по делото разноски.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

НР