МОТИВИ към Решение № 14 от 20.02.2017г., постановено по ЧНД № 38/2017г.по описа на Окръжен съд – Разград.

Производството е по чл.32, в.в. с чл.16, ал.1-ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по искане за признаване и изпълнение на Решение на РЕШЕНИЕ на Полиция, модел за административна обработка на глобите/ Politie/DLOC/OlV/, с адрес – Дриберген – Ризенбург, Кралство Нидерландия/Холандия/, Hoofdstraat 54, 3972 LB Driebergen-Rijsenburg, Nederland, от 01.07.2016г., влязло в сила на 12.08.2016г., на основание Рамково решение 2005/2014/ПВР.

Прокурорът предлага да бъде уважено искането на издаващата държава, като съдът признае решението на нидерланския/холандския/ несъдебен орган, с което е наложена на засегнатото лице В. З., на латиница - VEYIS ZORLU, роден на ***г. в Република Турция, гражданин на Кралство Белгия, със статут в Република България, на продължително пребиваващ/до 13.03.2019г./, с ЛНЧ **********, с настоящ адрес ***, процесната финансова санкция.

Засегнатото лице В. З., на латиница - VEYIS ZORLU, нередовно призован, не се явява в съдебно заседание. Засегнатото лице се представлява от назначен в хода на настоящото производство служебен защитник – адвокат М.Й.И. ***. Адвокат М.Й.И. заявява, че българския съд следва да отмени решението на холандския несъдебен орган, тъй като не са налице основания за наказването на засегнатото лице, поради това, че същото не е намерено на адреса и, че нарушението, за което е санкционирано това лице от чуждестранния орган не е конкретизирано.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата прие за установено, следното:

Постъпило е искане за признаване и изпълнение на РЕШЕНИЕ на Полиция, модел за административна обработка на глобите/ Politie/DLOC/OlV/, с адрес – Дриберген – Ризенбург, Кралство Нидерландия/Холандия/, Hoofdstraat 54, 3972 LB Driebergen-Rijsenburg, Nederland, от 01.07.2016г., влязло в сила на 12.08.2016г., за това, че засегнатото лице В. З., на латиница - VEYIS ZORLU, роден на ***г. в Република Турция, гражданин на Кралство Белгия, със статут в Република България, на продължително пребиваващ/до 13.03.2019г./, с ЛНЧ **********, с настоящ адрес ***, на 04 юни 2016година, в 09.40 часа, на шосе или магистрала - Maastricht-Airport, DE RIJKSWEG А2, RECHTS, като водач на пътното превозно средство не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение - административно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. Размерът на наложената глоба е в размер 140/сто и четиридесет/ евро.

Представено е Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции с превод на български език.

С оглед местоживеенето на засегнатото лице на основание чл.31 от Закона делото е подсъдно на Разградския окръжен съд.

Решението на нидерланския/холандския/ несъдебен орган е въз основа на правонарушение, което е наказуемо по административен ред по чл. 2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.

В издаващата държава срещу засегнатото лице е било образувано административно производство. Производството е било писмено и засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

Не са събрани доказателства в изпълняващата държава да е постановявано решение срещу същото лице за същото правонарушение и такова решение да е изпълнявано в изпълняващата държава или в трета държава различна от издаващата или изпълняващата държава.

Извършеното правонарушение от засегнатото лице е наказуемо по административен ред и по българското законодателство - Закона за движение по пътищата и Правилника за приложението на Закона за движението по пътищата.

Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд.

Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.

Видно от представеното Удостоверение по чл.4 и решението на нидерланския/холандския/ несъдебен орган, засегнатото лице е било уведомено и е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.

Представеното Удостоверение по чл.4 е пълно и отговаря на решението. Не са налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Относно направените от защитата на засегнатото лице, възражения, че българския съд следва да отмени решението на холандския несъдебен орган, тъй като не са налице основания за наказването на засегнатото лице, поради това, че същото не е намерено на адреса и, че нарушението, за което е санкционирано това лице от чуждестранния орган не е конкретизирано, настоящият съдебен състав намира следното: Тези възражения са свързани с редовността и законосъобразността на акта, с който са наложени финансовите санкции. Изпълняващият съд, в случая Окръжен съд – Разград в Република България, не е компетентен да проверява правилността и законосъобразността на влязлото в сила на 12.08.2016г., чуждестранно решение, поради което доводът на защитата на засегнатото лице, че нарушението, за което е санкционирано това лице от чуждестранния орган не е конкретизирано, че засегнатото лице не е намерено на адреса, и поради което не следва да понася определената му санкция, не следва да бъде обсъждан.

Само за пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че видно от постъпилото по настоящото дело, удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че нидерланският/холандският/ несъдебен орган, постановил процесното решение е уведомил засегнатото лице за образуваното срещу него административно производство, което е било писмено и засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Както, и видно от същото удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, се установява,че процесното нарушение, за което засегнатото лице е санкционирано от чуждестранния несъдебен орган, с 140 евро глоба, и представляващо административно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, е подробно описано по време, място и начин на извършване от процесното засегнато лице. Относно възраженията на защитата на засегнатото лице, че тъй като последното не било намерено на адреса, известен по делото, за да присъства в съдебно заседание, проведено пред настоящия съд, не следвало да се допуска признаване и изпълнение на процесното решение, настоящият съдебен състав намира тези възражения за неоснователни. Именно, защото засегнатото лице - В. З., на латиница - VEYIS ZORLU, роден на ***г. в Република Турция, гражданин на Кралство Белгия, със статут в Република България, на продължително пребиваващ/до 13.03.2019г./, с ЛНЧ **********, с настоящ адрес ***, не бе намерено на посочения адрес, с оглед охраняване и защита на неговите права и законни интереси, българският съд, в случая Окръжен съд – Разград му назначи служебен защитник, който да го защитава и представлява по образуваното производство по настоящото наказателно дело.

По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, в.в. с чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови решение № 14 от 20.02.2017г., постановено по настоящото ЧНД № 38/2017г.по описа на Окръжен съд – Разград.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.