Производството е образувано, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК, по внесен обвинителен акт по БП №275-ЗМ-26/2017 г. по описа на РУ на МВР Исперих против С.А.С. ***, ЕГН ********** за това, че на 01.02.2017 г. в гр. Исперих, обл. Разград, по ул. „Н.Й.Вапцаров" пред частен дом №42А е дал подкуп - сумата от 20 лева - една банкнота с номинал от 20 лв. на длъжностно лице, полицейски орган - младши авто-контрольор С.Ц. Д - служител при Районно управление на МВР гр. Исперих, за да не извърши действие по служба - да не състави АУАН серия Г с бланков №531414 за установени административни нарушения по чл. 6, т. 1 от „Закона за движение по пътищата” - престъпление по чл. 304 „а", предл. 3 във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита го за доказано от обективна и субективна страна. Предлага наказание в размер 7-8 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на около 1 000 лв., като се приложи редукцията на чл. 58а НК и изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено при условията на чл. 66 НК.

Подсъдимият С.А.С. в съдебно заседание прави самопризнания. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заявява, че съжалява за извършеното.

Защитникът на подсъдимия адв. Сотиров прави искане за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, заявява, че подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В защитната си реч заявява, че считат, че следва да се наложи наказание около 4 месеца лишаване от свобода и молят да не бъде налагана глоба, с оглед имотното състояние на подсъдимия или да бъде наложена глоба в размер не повече от 100 – 200 лв.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:

От 24.04.2015 г. св. С. Д работи като „младши автоконтрольор втора степен” в група „Охранителна полиция” в РУ - гр. Исперих при ОД МВР - Разград, съгласно Заповед № 330з-648/03.04.2015 г. (справка л. 24). Според типовата длъжностна характеристика (л. 24) в кръга на служебните задължения на Д влизали и такива по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, както и да издава фишове и да съставя актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-748/ 24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 28), изменена и допълнена със Заповед № 8121з - 718/13.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 31), било дадено право на всички лица работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и втора степен” да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

На 01.02.2017 г., св. Д изпълнявал специализирана полицейска операция по утвърден план на Началника на РУМВР - гр. Исперих (л. 33-37). Той бил назначен в наряд и изпълнявал служебните си задължения, за времето от 16, 30 часа на 01.02.2017 г. до 00, 30 часа на 02.02.2017 г., заедно със св. Румен Р. - полицай към РУ на МВР - гр.Исперих.

На 01.02.2017 г., малко след 17 часа, в гр. Исперих св. Д управлявал служебен автомобил РР 9464 АС, до него, на предната дясна седалка бил св. Р.. Движели се по ул. „Стара планина”. На кръстовището с ул. „Н. Вапцаров” забелязали, че срещу тях, по забранената за движение ул. „Средна гора”, се движи лек автомобил марка БМВ. Автомобилът управлявал подс. С.С.. Св. Д спрял автомобила и поискал документите от подсъдимия за проверка.

Св. Д седнал на седалката зад волана на служебния автомобил. Уведомил С., че е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и предприел съставяне на акт за установяване на административно нарушение с бланков № сер. Г 531414. По време на съставянето на АУАН, С.С. застанал прав до смъкнатия прозорец на вратата на водача, държейки банкнота с номинал от 20 лв. и заявил на актосъставителя: „Момчета не ми пишете акт, нека да почерпя!”. С. пуснал банкнотата в купето на служебния автомобил. Парите паднали между краката на полицейския служител. Действията на подс. С. били възприети и от намиращият се на предната дясна седалка св. Р..

След извършеното от подсъдимия, двамата полицаи незабавно предприели мерки по неговото задържане. За случилото се сигнализирали дежурния в РУ на МВР - гр. Исперих и дежурен разследващ полицай. Бил извършен оглед на местопроизшествието. Банкнотата с номинал 20 лева БЧ 6258442 била вписана в протокола за оглед на местопроизшествие.

С. бил отведен в сградата на РУ на МВР - гр. Исперих, където св. Д продължил със съставянето на АУАН за нарушение по Закона за движение по пътищата. Актът бил предявен на С.С. и подписан от него без възражения.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, сред които:

1. Показанията на разпитаните свидетели: св. С. Д (л. 19) , св. Румен Р. (л. 21);

2. Протоколи: протокол за оглед (л. 3);

3. Писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение (л. 2), справка (л. 24), длъжностни характеристики, график (л. 39), Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. (л. 28), план-разстановка и график (л. 33).

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

Св. Д е длъжностно лице от състава на полицейските органи, оторизирано с правомощия да контролира спазването на нормите за движение по пътищата, да констатира и да документира установените в тази връзка административни нарушения по ЗДвП.

Посъдимият С. е уведомен и е съзнавал длъжностното качество и правомощията на св. Д при извършената проверка, както и е бил наясно, че са установени нарушения, както и е бил наясно за следващото му се санкциониране. Подсъдимият е съзнавал, че проверката се извършва от служители на МВР – полицейски орган.

За да избегне установяването на нарушенията и за да мотивира св. Д да не изпълни задълженията си и да не извърши действие по служба - да състави акт за установяване на административно нарушение, С. му дал сумата от 20 лева, които пуснал в служебния автомобил. Подсъдимият е съзнавал, че прави това, за да мотивира свидетеля във връзка с поведението му по служба и да извлече от това благоприятни последици - служителят да прояви бездействие и да не състави акт за нарушението.

Умисълът на дееца се установява и от самопризнанието, и от действията, възприети и възпроизведени от свидетелите. Деянието е извършено при пряк умисъл.

С действията си подсъдимият е осъществил, от обективна страна и субективна страна, състав на престъплението по чл. 304а, предл. 3 от НК –дал банкнота от 20 лева на св. Д, за да не извърши действие по служба.

Престъплението засяга в значителна степен обществените интереси, тъй като е широко разпространено и подронва авторитета на държавните органи, поради това съдът счита, че не е възможно да се приеме липса или незначителност на обществената опасност, въз основа на размера на незаконната облага, която се предлага.

По наказанието.

Прокурорът и защитата считат за справедливи еднакви по вид наказания – лишаване от свобода към минималния размер, както и че са налице основанията на чл. 66 НК.

Единствено по отношение на кумулативно предложеното наказание глоба е налице разминаване в становищата на защитата и обвинението – адвокатът счита, че не следва да се налага глоба или тя да е в размер не повече от 100 – 200 лв., а прокурорът поддържа становище, че следва да се наложи глоба около 1 000 лв.

Съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и установи, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало, ниската стойност на предмета на престъплението, самопризнанието и разкаянието. Смекчаващите обстоятелства предполагат налагане на наказание към минимума на предвиденото в закона. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или изключителни, които правят и най-лекото наказание несъразмерно тежко за извършеното.

Поради това съдът определи наказание лишаване от свобода малко над предвидения минимум - лишаване от свобода за срок от шест месеца, което намали с 1/3 и осъди подсъдимия на 4 месеца лишаване от свобода. Наказанието в този размер е съответно на тежестта на извършеното и необходимо за поправянето на подсъдимия С..

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се въздейства предупредително и възпитателно спрямо С. и останалите членове на обществото. Налице са основанията на чл. 66 НК и съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

Съдът наложи предвидената в закона глоба, в минималния предвиден от закона размер, като съобрази установеното по делото имотно състояние на подсъдимия и тежестта на извършеното.

На основание чл. 307а НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

Съдия: