Делото е образувано по внесен обвинителен акт от прокурор в Окръжна прокуратура Разград по досъдебно производство № 330-3M-210/2016 год. по описа на ОД на МВР Разград против Е.С.Ш. ***, ЕГН **********, по обвинението за това, че:

За времето от 01.01.2011 г. до 30.04.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ): „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина”, е избягнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подал годишни данъчни декларации в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на г.та, следваща г.та на придобиване на дохода”, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през г.та доходи, подлежащи на облагане е данък върху общата годишна данъчна основа” за облагаемите си на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /„Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната г. от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени е окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане”/ доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен период на 2010 г. и доходи за 2151.41 лв. - в размер на 199.14 лв., за данъчен период на 2011 г. и доходи за 3070.65 лв. - в размер на 291.06 лв., за данъчен период на 2012 г. и доходи за 18839.53 лв. - в размер на 1 810. 60 лв. и за данъчен период на 2013 г. и доходи за 43 681. 01 лв. - в размер на 4 264. 21 лв., при общ размер на данъчните задължения 6 565. 01 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание. Счита, че в обемното дело са налице достатъчно доказателства които сочат, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което е повдигнато обвинение по чл. 255 НК – получил е сумите по обвинителния акт, но не е спазил разпоредбите на ЗДДФЛ и не ги е декларирал. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, а наказанието да бъде определено в размер на 8-9 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66 НК. Гражданският иск счита за доказан по основание и размер.

Подсъдимият Ш. се признава за виновен и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. В последната си дума заявява, че съжалява и моли за най-ниско наказание.

Защитникът на подсъдимия адв. С. моли съда, ако счете, че доказателствата подкрепят обвинението, да определи наказание под предвидения в закона минимум, тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало, в затруднено финансово състояние, осъзнава вината си и да има желание да възстанови дължимите суми.

Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Министъра на финансите против подсъдимия Е.Ш., за сумата 6 565, 01 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението и за законната лихва от датата на увреждането.

Министъра на финансите, чрез упълномощения представител юриск. Н., поддържа иска и моли да бъде уважен изцяло.

Прокурорът счита, че следва да бъде уважен гражданският иск.

Защитникът на подсъдимата не заявява становище по основателността на гражданския иск.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимия и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

Подсъдимият Е.Ш. е български гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., с постоянно местоживеене ***. Не женен. Живее на семейни начала с Е. С. и има едно дете. (л. 147). Не е осъждан (л. 149).

Няма доходи от трудова дейност и от предоставяне за възмездно ползване на притежавано движимо или недвижимо имущество (л. 113, 103 - 109, 115, 117, 119, 121, 123, 125, 127).

През 2010 г. Ш. започнал да установява случайни контакти с различни граждани, предимно от Република Турция. Под различни предлози успявал да ги склони да го подпомогнат с парични средства и те превеждали в негова полза различни суми в евро чрез Международната система за бързи разплащания „Уестърн Юнион“.

За да бъдат изпратени и съответно получени паричните преводи, подсъдимият предоставял данни за личността си на платеца на сумата, а след извършване на превода той му съобщавал универсалния 10-цифров код „MTCN“. След получаване на кода, Ш. лично посещавал офиси на съконтрахенти на Финансова къща (ФК) „Кеш Експрес Сървиз“ - гр. София - официален представител на Системата „Уестърн Юнион“. Там съобщавал на служителя универсалния код, името на изпращача и сумата на превода и представял документ за удостоверяване на самоличността си.

При съвпадение на съобщените данни, с наличните в системата, последната автоматично разпечатвала разписка по образец. Подсъдимият се подписвал саморъчно, като получател на сумата по превода, след което получавал тази сума в евро или по негово желание - в левова равностойност.

По описания начин в периода от септември 2010 г. до декември 2013 г. Ш. получавал парични суми от офиси на „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ООД - гр. Русе.

През 2010 г. обвиняемият Ш. усвоил парични средства от чуждестранен превод № MTCN 502-533-4598/01.09.2010 г. (л. 40), за 1100 евро, с левова равностойност за 2151.41 лв. (СИЕ л. 94).

През 2011 г. обвиняемият Ш. получил 2 превода по MTCN № № 795-482-1621/19.10.2011 г. (л. 41) и 650-875- 5533/19.10.2011 г. (л. 42), общо за 1570 евро, с левова равностойност за 3070.65 лв. (СИЕ на л. 94).

3. През 2012 г. Ш. получил суми от 18 чуждестранни превода (л. 33-39, 50, 53-54, 56-57, 61-62, 64, 66-68), общо за 9 632. 50 евро, с левова равностойност за 18 839. 53 лв. (СИЕ на л. 95):

№	№ на превода	Дата на превода	Вид валута	Преведена сума	Левова равностойност	От държава
1	MTCN 174-220-0670	20.01.2012	Евро	1 162.50	2 273.65	Турция
2	MTCN 653-061-9273	20.01.2012	Евро	600.00	1 173.50	Турция
3	MTCN 554-492-5690	28.03.2012	Евро	300.00	586.75	Турция
4	MTCN 192-965-5205	29.03.2012	Евро	600.00	1 173.50	Турция
5	MTCN 617-453-6566	02.04.2012	Евро	270.00	528.07	Турция
6	MTCN 325-839-8280	08.08.2012	Евро	900.00	1 760.25	Турция
7	MTCN 329-395-5225	08.08.2012	Евро	1 000.00	1 955.83	Турция
8	MTCN 218-362-6426	09.08.2012	Евро	50.00	97.79	Турция
9	MTCN 268-931-2198	10.08.2012	Евро	100.00	195.58	Турция
10	MTCN 294-877-5838	14.08.2012	Евро	2 900.00	5 671.91	Турция
11	MTCN 065-473-7188	06.11.2012	Евро	50.00	97.79	Турция
12	MTCN 687-483-7571	14.11.2012	Евро	100.00	195.58	Турция
13	MTCN 939-956-1292	16.11.2012	Евро	70.00	136.91	Турция
14	MTCN 944-829-5522	21.11.2012	Евро	150.00	293.37	Турция
15	MTCN 352-871-4292	30.11.2012	Евро	80.00	156.47	Турция
16	MTCN 455-447-3857	05.12.2012	Евро	900.00	1 760.25	Турция
17	MTCN 535-310-6979	07.12.2012	Евро	300.00	586.75	Турция
18	MTCN 666-483-0358	10.12.2012	Евро	100.00	195.58	Турция

4. През 2013 г. Ш. получил 23 превода (л. 26-32, 47-49, 51-52, 55, 58-60, 63, 65, 69-73):

№	№ на превода	Дата на превода	Вид валута	Преведена сума	Левова равностойност	От държава
1	MTCN 088-420-3165	18.01.2013	Евро	100.00	195.58	Турция
2	MTCN 463-533-5478	08.02.2013	Лева	195.00	195.00	Турция
3	MTCN 596-367-5055	12.02.2013	Лева	292.48	292.48	Турция
4	MTCN 348-415-6269	18.02.2013	Евро	1 500.00	2 933.75	Турция
5	MTCN 720-440-4492	15.03.2013	Евро	550.00	1075.71	Турция
6	MTCN 993-813-7104	12.08.2013	Евро	900.00	1 760.25	Турция

7	MTCN 468-845-7552	24.09.2013	Евро	700.00	1 369.08	Турция
8	MTCN 239-907-2810	24.09.2013	Е	600.00	1 173.50
9	MTCN 322-280-2443	25.09.2013	Евро	217.00	424.41	Турция
10	MTCN 429-822-0713	25.09.2013	Евро	190.00	371.61	Турция
11	MTCN 046-969-5492	01.10.2013	Евро	100.00	195.58	Турция
12	MTCN 412-975-8650	02.10.2013	Евро	600.00	1 173.50	Турция
13	MTCN 664-788-7770	04.10.2013	Евро	45.00	88.01	Турция
14	MTCN 106-840-2350	10.10.2013	Евро	95.00	185.80	Турция
15	MTCN 949-904-8784	28.10.2013	Евро	160.00	312.93	Турция
16	MTCN 376-980-5813	28.11.2013	Евро	600.00	1 173.50	Турция
17	MTCN 575-822-5672	29.11.2013	Евро	1 382.50	2 703.93	Турция
18	MTCN 142-826-0075	04.12.2013	Евро	200.00	391.17	Турция
19	MTCN 259-967-6848	04.12.2013	Евро	5 000.00	9 779.15	Турция
20	MTCN 676-324-3231	09.12.2013	Евро	1 200.00	2 347.00	Турция
21	MTCN 286-851-5376	09.12.2013	Евро	650.00	1 271.29	Турция
22	MTCN 458-811-4792	09.12.2013	Евро	2 295.00	4 488.63	Турция
23	MTCN 387-988-7662	09.12.2013	Евро	5 000.00	9 779.15	Турция

Общата стойност на получените парични средства по тези преводи възлиза на 22 084. 50 евро и 487. 48 лева, с обща левова равностойност - 43 681. 01 лв. (СИЕ на л. 94).

Подсъдимият Ш. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и има задължение да плаща данъци за придобитите доходи от източници у нас и в чужбина, съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ. Според ЗДДФЛ подсъдимият следва да подаде годишна данъчна декларация в срок от 01.01. до 30.04. в ТД на НАП - Офис Разград.

Получените парични средства не са обложени с данъци. Подсъдимият не е декларирал получените парични суми (справка л. 103).

Съгласно заключението на СИЕ (л. 94) данъчните задължения на подс. Ш., определени по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, са:

- 199, 14 лв. - за 2010 г.

- 291, 06 лв. - за 2011 г.

- 1810, 60 лв. - за 2012 г.

- 4264, 21 лв. - за 2013 г.

Данъчните задължения не са платени.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства, сред които и:

- показанията на свидетелите - А. (л. 84) – служител на НАП относно реда за деклариране на доходи и определяне на дължимия данък, обстоятелството че подсъдимият не е подал годишни данъчни декларации; Л. (л. 86) - служител във фирма, която е подагент на „Уестърн Юнион“, относно реда за изпращане и получаване на парични преводи;

- писмените доказателства по делото - платежни разписки /л.26-42 и 47-73/, съдебно-икономическа експертиза (л. 94), графическа експертиза (л. 90).

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

От правна страна.

Фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, са уредени в закон. Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) урежда облагането на доходите на физическите лица.

Именно съгласно разпоредбите на този закон местните физически лица (чл. 4) какъвто е подсъдимият , са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина (чл. 6). Паричните средства с недоказан и неустановен произход се определят като доходи от други източници (чл. 35, т. 6), поради което се дължи данък по ЗДДФЛ. В случая се установяват именно такива средства с неустановен произход - доход на подсъдимия. Законът изисква деклариране на получените доходи (чл. 50).

Безспорно е установено от събраните доказателства, че Ш. е получил парични суми, които е следвало да декларира в НАП, тъй като съставляват доход, който подлежи на данъчно облагане, съгласно ЗДДФЛ, както и да заплати дължимия данък. Безспорно е установено, че Ш. не е декларирал посочените суми и не е платил данък.

Подсъдимият Ш. не е подал декларация за получените доходи през 2010 – 1013 г. парични средства - общо в размер на 67 742, 60 лв. и по този начин е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения с общ размер 6 565, 01 лв. Съгласно чл. 93, т. 14 НК „данъци в големи размери” са тези, които надхвърлят три хиляди лева.

Подсъдимият Е.С.Ш. за времето от 01.01.2011 г. до 30.04.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по чл. 6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), е избягнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ, в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ за облагаеми, съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доходи от източници в чужбина, както следва:

- за данъчен период на 2010 г. при доходи от 2 151. 41 лв. – за данък в размер на 199.14 лв.;

- за данъчен период на 2011 г. при доходи от 3 070. 65 лв. – за данък в размер на 291. 06 лв.;

- за данъчен период на 2012 г. при доходи от 18 839. 53 лв. – за данък в размер на 1 810. 60 лв. и

- за данъчен период на 2013 г. при доходи от 43 681. 01 лв. – за данък в размер на 4 264. 21 лв.,

при общ размер на данъчните задължения 6 565. 01 лв., с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

Деянията са осъществени през известни периоди от време, осъществяват един и същ престъпен състав и имат един и същ престъпен резултат - избягване плащането на данъчни задължения. Налице е продължавано престъпление по чл. 26 НК, с оглед законоустановения период на деклариране (ежегодно) и плащане на данъците. Поради изложеното, в обхвата на състава на престъплението по чл. 255 НК, се включват и деянията, извършени по отношение на доходите, получени през периода 2010 г. – 2012 г., които макар да са под 3 000 лв., като част от продължавана престъпна дейност и общ съвкупен резултат, осъществяват състава на посоченото престъпление.

Деянието е извършено умишлено – подсъдимият не е декларирал получените доходи и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения. Обстоятелството дали, с оглед образованието и правната си култура, е знаел разпоредбите на закона, които го задължават да декларира доходите си, не изключва прекия умисъл за извършване на деянието. При липса на други установени източници на доходи, подсъдимият е използвал получените суми, чрез системите за парични преводи, за издръжка. Съответно е следвало да декларира сумите и плати данък върху тях.

По наказанието.

Подсъдимият Ш. не е осъждан. Не работи и не са установени източници на доходи. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното. Направил е самопризнания.

За престъплението по чл. 255, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години.

Прокурорът и защитата считат, че следва да се наложи наказание под минимума, предвиден в закона. Прокурорът – около 8-9 месеца, защитникът –под минимума.

Превеса на смекчаващите вината обстоятелства (чисто съдебно минало, самопризнание, съжаление за стореното, изминал период от извършване на престъплението, обстоятелството, че за три години от 4-годишния период, данъкът е много под 3 000 лв.), обуславя извод, че следва да се наложи наказание под минималния, предвиден в закона размер – осем месеца лишаване от свобода.

Налице са предпоставките на чл. 66 НК и за поправянето на подсъдимия не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието.

Съдът счита, че протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се окаже нужното въздействие върху подсъдимия.

По гражданския иск.

Съдът е приел, че подсъдимият е осъществил състав на престъплението по чл. 255 НК - избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 6 565. 01 лева, като не е подал годишни данъчни декларации за съответните периоди.

Съгласно ТР №4/2016 г. ВКС в резултат на престъплението по чл. 255 НК се причиняват имуществени вреди на държавата и престъплението съставлява и деликт, съответно е основание за гражданска отговорност на неговия извършител. Налице са основанията на чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение в полза на ищеца. Подсъдимият не е изпълнил навреме задължението си и е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху сумата от 01.05.2014 г. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Задължението е от непозволено увреждане и съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана.

Поради това подсъдимата дължи на държавата сумата 6 565. 01 лева, тъй като с неплащането на данъци е нанесъл щета в такъв размер. Предявеният иск е основателен и доказан. Подсъдимият дължи и държавна такса върху размера на иска.

Подсъдимият, на основание чл. 189 НПК, следва да заплати и разноските по делото.

Съдия:

MH