П Р И С Ъ Д А № 20

гр. Разград, 11.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.К.Р.Б.

В присъствието на секретаря Д.Г. и с участието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Робева НОХД № 79 по описа за 2017 г.

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимата А.А.М., родена на *** ***, българска гражданка, с основно образование, омъжена, неосъждана, безработна, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че за времето от 01.01.2012 г. до 30.04.2016 г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по смисъла на чл. 6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица, като не е подала данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ за облагаемите си доходи от източници в чужбина, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 4 192,33 лева, както следва: за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - 1 663,68 лева, за данъчен период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. - 1267,65 лева, за данъчен период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - 154,75 лева; за данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. - 390,46 лева и за данъчен период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. - 715,79 лева, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е било внесено в бюджета заедно с лихвите – престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като Й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА подсъдимата А.А.М. да заплати в полза на ОД на МВР - Разград за разноски на досъдебното производство сумата 160,08 лв.

Присъдата подлежи на жалба и протест пред Варненския апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

МОТИВИ към Присъда № 20/11.04.2017 г. по НОХД № 79/2017 г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу А.А.М. ***, ЕГН **********, която е обвинена в това, че за времето от 01.01.2012 г. до 30.04.2016 г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/: „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина ", действайки в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишна данъчна декларация -за времето от 01.01.2012г до 30.04.2012г - за доходи придобити през 2011г в размер на 18 083,53 лева; за времето от 01.01.2013г до 30.04.2013г- за доходи придобити през 2012г в размер на 13 778,82 лева; за времето от 01.01.2014г до 30.04.2014г-за доходи придобити през 2013г в размер на 1 682,01 лева; за времето от 01.01.2015г до 30.04.2015г - за доходи придобити през 2014г. в размер на 4 244,15 лева; за времето от 01.01.2016г до 30.04.2016г - за доходи придобити през 2015г. в размер на 7 780,28 лева, в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода", изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа" за облагаемите си на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /„ Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане" и чл. 36 от ЗДДФЛ /„Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване "/ доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - 1 663,68 лв.; за данъчен период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. - 1267,65 лв.; за данъчен период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - 154,75 лв.; за данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. - 390,46 лв и за данъчен период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. - 715,79 лв., или общо данъчни задължения0 в големи размери - 4 192,33 лева -престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Подсъдимата А.М. се признава за виновна, представя доказателства за плащане на данъчните задължения заедно с лихвите и моли за налагане на глоба в минимален размер.

Прокурорът предлага подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК, като й бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер от 1000 лв.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. А.М. е българска гражданка с постоянен адрес ***.

През периода от 2011 г. до 2015 г. подс. А.М. била безработна, не е получавала трудово възнаграждение и парично обезщетение за безработица.

През горния период подсъдимата получавала парични преводи от чужбина чрез международната система за бързи разплащания „Уестърн юнион". Паричните суми й били изпращани от различни лица от Италия Швейцария, Австрия, Германия и са били изплащани в бюрата на ФК „Мега-М" ЕООД, „БООБ" ЕООД, „Радина" ЕООД в гр. Разград и гр. Лозница. Там били съставяни разписки за получаване на парите, носещи информация за името на изпращача, името на получателя, държавата и града, от където са изпратени парите; размера на сумата; датата на изпращане и датата на изплащане, както и данни за получателя на сумата - номер на валидност на документа за самоличност, дата на раждане и ЕГН. Разписките са приложени по делото и установяват получаването общо на 23 026,26 евро и 533,34 лева, всичко с левова равностойност 45 568,79 лева.

Подс. М. не е декларирала пред органите на НАП получените доходи и не е заплащала дължимите данъци по ЗДДФЛ.

Назначената по делото счетоводно-икономическата експертиза е дала заключение, че данъчните задължения по чл. 48 ЗДДФЛ са, както следва:

- за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - 1 663,68 лв.

- за данъчен период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. - 154,75 лв.

- за данъчен период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - 1 267,65 лв.

- за данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. - 390,46 лв.

- за данъчен период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. - 715,79 лв., или общо 4 192,33 лева. /л. 157 – л. 165 от ДП/.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс. А.М. и се доказват от приложените по делото писмени доказателства – оригинали на специални бланки Получаване на пари /л. 254 – л. 256, л. 264 – л. 341, л. 348 – л. 359 от ДП/. Фактът, че подс. М. не е подавала данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 години доказва и от приложената справка от ТД на НАП-Варна, офис Разград /л. 178 от ДП/.

Размерът на дължимите данъци е изяснени от счетоводно-икономическата експертиза, чието заключение като компетентно, относимо и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.

Всички елементи от предмета на доказване са установени от писмените доказателства по делото, поради което гласни такива не следва да се събират.

В съдебно заседание подс. М. представя доказателства за внесени суми в Инвестбанк АД – Разград по сметка на ТД на НАП - Разград, с които е платила данъчните задължения заедно с лихвите: вносна бележка № 56551227/17.03.2017 г. за сумата 2000 лева, вносна бележка № 57384661/24.03.2017 г. за сумата 2192,33 лева и вносна бележка № 58185226/28.03.2017 г. за сумата 1519,06 лева лихви.

Подсъдимата А.М. е на 55 години, омъжена е, безработна е, не е осъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Подс. А.М. е с постоянен адрес в РБългария, което я определя като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 6 ЗДДФЛ тя е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в РБългария и в чужбина. Получените парични суми от чужбина са облагаем доход, което следва от нормите на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗДДФЛ. Тези доходи не попадат сред изключените от облагане по чл. 13 ЗДДФЛ. Разпоредбите на чл. 50 и чл. 53 ЗДДФЛ предписват задължение за подаване на годишна данъчна декларация за доходите в срок до 30 април на годината, следваща придобиването им. Подсъдимата не е подала изискуемите данъчни декларации: за времето от 01.01.2012 г. до 30.04.2012 г относно придобитите през 2011 г. доходи, от 01.01.2013 г. до 30.04.2013 г. относно придобитите през 2012 г. доходи, от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г. относно придобитите през 2013 г. доходи, от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. относно придобитите през 2014 г. доходи и от 01.01.2016 г. до 30.04.2016 г. относно придобитите през 2015 г. доходи. Като не е декларирала получените доходи, тя е избегнала установяването и плащането на нормативно определения данък.

Данъчните задължения за периода 2011-2015 г. са в общ размер на 4 192,33 лева, която сума по смисъла на чл. 93, т. 14, пр. 1 НК съставлява големи размери.

Деянията са били извършени при пряк умисъл, тъй като подс. М. е съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира и не е сторила това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци.

Касае се до пет деяния, извършени в пет последователни години, с обективна и субективна връзка между тях, при които общият престъпен резултат е над установения в чл. 93, т. 14, пр. 1 НК критерий, а това ги определя като единно продължавано престъпление/вж. и ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСНК на ВКС/.

По този начин от обективна и субективна страна подс. М. е осъществила престъпния състав по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Преди приключване на съдебното следствие в първата инстанция подсъдимата М. е платила изцяло данъчните задължения заедно с лихвите, поради което престъплението получава правна квалификация по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

За това престъпление се предвиждат наказания лишаване от свобода до 2 години и глоба до 500 лв. Подсъдимата не е осъждана и причинените с престъплението имуществени вреди са възстановени.

Предвид горното са налице предпоставките по чл.78а НК и подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. При определяне размера на глобата съдът съобрази невисокия размер на данъчното задължение, самопризнанието на подсъдимата и обстоятелството, че престъпната дейност е изолирано явление в нейния живот, поради което й наложи глобата в минималния предел от 1000 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата следва да заплати разноските от досъдебното производство, платими в полза на органа, който ги е направил – ОД на МВР - Разград.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ: