МОТИВИ към Присъда № 22/18.04.2017г. по НОХД № 80/2017г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу С.Б.А., с ЕГН **********, която е обвинена в извършването на две престъпления:

1. в това, че в периода от 01.01.2010г. до 30.04.2012г. в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/: „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина”, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларация: за времето от 01.01.2011 год. до 30.04.2011 год.- за придобиване на доходи през 2010 год. в размер на 440,07лева и за времето от 01.01.2012год. до 30.04.2012 год.- за придобиване на доходи през 2011 год. в размер на 60 084,31 лева, в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода”, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа”, за облагаемите се на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /„Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане”/ и чл. 36 от ЗДДФЛ /„Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване”/ доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в размер на 40,94 лева и за данъчен период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 5816,43 лева или общо данъчните задължения в големи размери, а именно 5856,92(пет хиляди осемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки) – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

2. в това, че за времето от 26.03.2012г. до 28.02.2013г. в гр. Завет, обл. Разград, чрез използване на документ с невярно съдържание: молба-декларация с вх. № З-251/26.03.2012г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, подадена на основание чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца, подадена пред служител на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Кубрат – гр. Завет, е получила без правно основание чуждо движимо имущество-пари-сумата от 420,00 лева / четиристотин и двадесет лева/, собственост на Агенция „Социално подпомагане” – гр. София, с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 предл. 1 от НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 и сл. НПК.

Подсъдимата С.Б.А. се признава за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Представителят на Окръжна прокуратура–Разград поддържа обвиненията. Предлага по отношение на обвинението по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, да бъде определено на подсъдимата наказание при условията на чл.55 НК – лишаване от свобода в размер на десет месеца, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и да не й бъде налагано кумулативно предвиденото наказание за това престъпление, глоба; по отношение на второто обвинение, това по чл. 212, ал. 1 от НК, счита, че е налице хипотезата на чл.212б, ал.1, т.1, във вр. с чл. 212, ал. 1 НК, тъй като по делото са представени писмени доказателства, че сумата от 420,00 лв., представляваща имотна вреда от това престъпление е възстановена на Агенция за Социално подпомагане гр.София - Дирекция "Социално подпомагане" гр.Кубрат – гр.Завет. Ето защо, предлага, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, да бъде определено на подсъдимата наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Освен това, предлага на съда, да определи и наложи на подсъдимата едно общо наказание за двете престъпления, в размер на по-тежкото от тях, на основание чл.23 НК, а именно десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 НК за изпитателен срок от три години.Предлага да бъде уважен изцяло като основателен и доказан предявеният от държавата граждански иск, а да бъде оставен без уважение предявеният от Агенция за Социално подпомагане гр.София - Дирекция "Социално подпомагане" гр.Кубрат – гр.Завет, граждански иск, тъй като подсъдимата е възстановила изцяло дължимата главница, ведно със законната лихва върху нея.

Гражданският ищец – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез ТД НАП - Варна, ИРМ – Разград, в исковата си молба моли за уважаване на иска в размера, в който е предявен, тоест да бъде осъдена подсъдимата да заплати на Държавата, сумата в размер на 5856.92/пет хиляди осемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание при редовност на призоваването, за гражданският ищец не се явява представител.

Гражданският ищец – Агенция за Социално подпомагане гр.София - Дирекция "Социално подпомагане" гр.Кубрат – гр.Завет, се представлява от повереник. В съдебно заседание при редовност на призоваването, за гражданският ищец се явява като повереник Виолета Тодорова Башур – старши юрисконсулт в Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Разград, която изразява становище, че обвинението против подсъдимата за извършено деяние по чл.212, ал.1 НК е доказано, поради което моли съда да признае подсъдимата за виновна и да ангажира нейната гражданска отговорност, като подсъдимата да бъде осъдена да заплати на гражданския ищец всички причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях.

Защитникът на подсъдимата - адв.М. *** пледира прилагане на институтите по чл.55 НК и чл.66 НК. Предлага по отношение на обвинението по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, да бъде определено на подсъдимата наказание при условията на чл.55 НК – лишаване от свобода в размер на девет месеца, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и да не й бъде налагано кумулативно предвиденото наказание за това престъпление, глоба; по отношение на второто обвинение, това по чл. 212, ал. 1 от НК, счита, че е налице хипотезата на чл.212б, ал.1, т.1, във вр. с чл. 212, ал. 1 НК, тъй като по делото са представени писмени доказателства, че сумата от 420,00 лв., представляваща имотна вреда от това престъпление е възстановена на Агенция за Социално подпомагане гр.София - Дирекция "Социално подпомагане" гр.Кубрат – гр.Завет. Във връзка това, моли съда, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, да бъде определено на подсъдимата наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Освен това, предлага на съда, да определи и наложи на подсъдимата едно общо наказание за двете престъпления, в размер на по-тежкото от тях, на основание чл.23 НК, а именно девет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 НК за изпитателен срок от три години.Предлага да бъде уважен изцяло като основателен и доказан предявеният от държавата граждански иск, а досежно предявеният от Агенция за Социално подпомагане гр.София - Дирекция "Социално подпомагане" гр.Кубрат – гр.Завет, граждански иск, моли съда да вземе предвид обстоятелството, че подсъдимата е възстановила изцяло дължимата главница, ведно със законната лихва върху нея.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установени същите факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата, а именно:

Подсъдимата С.Б.А. е родена на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българска гражданка, без завършено образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********,

По делото е установено, че подсъдимата С.Б.А. е с постоянен адрес ***. Тя е без образование, не работи по трудови правоотношения. Съжителства на семейни начала с Тунчер Лютфи Хасан, като от съвместното им съжителство имат родени две малолетни деца – Мейлин Севдиева Б. – 8 год. и Тюркян Севдиева Б. – 2 год., за които полагат необходимите грижи за отглеждане /виж л. 15, том ІІ от ДП/.

Видно от служебно изисканата от съда характеристика на подсъдимата А., се установява, че същата е тиха и добра, както и, че няма противообществени прояви.

Видно от служебно изисканата от съда справка за съдимост на подсъдимата А., се установява, че същата е неосъждана.

Досежно престъплението по чл. 255, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Установено е, че през периода от 2010г. до 2011г. подсъдимата С.А. е била безработна, не е получавала трудово възнаграждение и парично обезщетение за безработица .

През периода от 2010г. - 2011г. подсъдимата е посещавала офисите на ЕТ „Колинс – Кольо Митев“, ЕТ „Христина Мишкос“ – гр. Кубрат, „ИВАС – ВАРНА“ ООД, ЕТ „С. Александрова“, ЕТ „РУМ – Р. Димитров“ – гр. Силистра, „ГЕЕЛ“ ЕООД – гр. Силистра – подагенти на ФК „Кеш Експрес Сървис” ЕООД, гр. София. Дружествата са агенти на международните системи за парични преводи „Western Union” и „Money Gram Payment systems” USA. При посещенията в горепосочените офиси подсъдимата е получавала парични суми, които са били изпращани от граждани от Република Турция, Кралство Дания, Федерална Република Германия и Република Австрия. В хода на досъдебното производство от офисите, където подсъдимата е получавала паричните средства в евро, щатски долара и български лева са изискани и приложени документите представляващи екземпляри от разпечатките /извлечения/ от основната база данни, удостоверяваща получаването на паричните преводи от системите за плащания. Разпечатките носят информация за: име на изпращач – Sender, име на получателя – Receiver; държавата и града, от където са изпратени парите; сумата; датата на изпращане и датата на изплащане; и следните данни за получателя на сумата – номер на валидност на документа за самоличност, дата на раждане и ЕГН.

По този начин подсъдимата С.А. е получила следните парични трансфери за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2011г., както следва:

Получените суми от С.Б.А. за периода 27.05.2010 г. - 25.11.2010 г. са, както следва:

№	MTCN Документ		Получени парични преводи				Държава	Лице изпращач
			€	USD	BGN	левова равност/ст
	№	Дата
1	783-628-9104	27.5.2010	85,00			166,25	Турция	ALI RIZA CELIK
2	381-513-5644	25.11.2010	140,00			273,82	Турция	ALI KOSE
	За 2010 год.		225,00			440,06

Получените суми от С.Б.А. за периода 06.01.2011 г. - 20.10.2011г. са, както следва:

MTCN Документ		Получени парични преводи				Държава	Лице изпращач
		€	USD	BGN	левова равност/ст
№	Дата
478-969-0066	6.1.2011	100,00			195,58	Турция	EROL DEMIR
976-500-9474	14.1.2011	200,00			391,17	Турция	EROL DEMIRCI
242-680-3886	17.1.2011	305,13			596,78	Турция	EROL DEMIR
813-557-3242	18.1.2011	172,05			336,50	Турция	EROL DEMIR
842-080-6127	21.1.2011	115,00			224,92	Турция	EROL DEMIR
		892,18			1 744,95
314-224-2534	16.2.2011	464,00			907,51	Турция	EROL DEMIR
569-271-3105	16.2.2011	400,00			782,33	Турция	EROL DEMIR
426-228-0410	17.2.2011	922,00			1803,28	Турция	EROL DEMIR
225-867-5911	22.2.2011	100,00			195,58	Турция	ARIF INCE
722-829-4202	24.2.2011	35,00			68,45	Турция	ARIF INCE
		1 921,00			3 757,15
710-948-7565	6.3.2011	40,00			78,23	Турция	EROL DEMIR
249-509-7135	10.3.2011	50,00			97,79	Турция	ARIF INCE
		90,00			176,02
690-070-6640	7.4.2011	111,68			218,43	Турция	ALI KARABAS
279-201-9261	12.4.2011	115,00			224,92	Турция	ALI KARABAS
198-381-6515	15.4.2011	400,00			782,33	Дания	AHMET OZBEK
382-513-7918	25.4.2011		100,00		141,00	Турция	LAPAC SONMEZ
258-474-7189	26.4.2011	300,00			586,75	Турция	LAPAC SONMEZ
915-791-1485	28.4.2011	360,00			704,10	Турция	LAPAC SONMEZ
		1 286,68	100,00		2 657,53
403-909-8944	5.5.2011		75,00		105,75	Турция	RIZA CETIN
033-288-1240	17.5.2011			200,00	200,00	Дания	AHMET OZBEK
560-295-5316	18.5.2011	315,00			6,09	Австрия	ERCAN SAHIN
576-732-1748	18.5.2011	380,00			743,22	Австрия	ERCAN SAHIN
773-809-7257	20.5.2011			401,11	401,11	Дания	KENNET N PEDERSEN
		695,00	75,00	601,11	2 066,16
895-797-9126	13.6.2011	65,00			127,13	Турция	DURAN TEZEN
565-297-9974	29.6.2011	100,00			195,58	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
311-452-2073	30.6.2011	500,00			977,92	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
680-372-5480	30.6.2011	1 000,00			1 955,83	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
		1 665,00			3 256,46
023-791-8262	1.7.2011	2 000,00			3 911,66	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
401-353-2165	1.7.2011	900,00			1 760,25	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
588-382--6094	4.7.2011	1 800,00			3 520,49	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
410-896-1747	5.7.2011	2 750,00			5 378,53	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
755-477-9895	8.7.2011	500,00			977,92	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
128-873-8355	15.7.2011	2 800,00			5 476,32	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
453-443-6750	15.7.2011	2 800,00			5 476,32	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
546-464-1570	18.7.2011	4 600,00			8 996,82	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
168-399-6915	18.7.2011	3 250,00			6 356,45	Турция	HALILIBRAHIM OUZCAN
		21 400,00			41 854,76
888-384-0569	15.8.2011	90,00			176,02	Турция	OSMAN KINACI
087-397-6711	17.8.2011	400,00			782,33	Турция	OSMAN KINACI
299-878-3006	18.8.2011	50,00			97,79	Турция	OSMAN KINACI
798-954-9257	22.8.2011	100,00			195,58	Турция	OSMAN KINACI
813-445-6367	22.8.2011	195,00			381,39	Турция	OSMAN KINACI
187-235-4579	26.8.2011	150,00			293,37	Германия	SABAHATTIN ARSLAN
337-838-1378	30.8.2011	100,00			195,58	Германия	SABAHATTIN ARSLAN
		1 085,00			2 122,08
090-349-3005	3.9.2011	410,00			801,89	Турция	ARIF INCE
033-363-4923	5.9.2011	50,00			97,79	Германия	SABAHATTIN ARSLAN
228-847-7600	7.9.2011	240,00			469,40	Германия	NENAD OCHOA GONZALES
454-982-7557	16.9.2011	450,00			880,12	Германия	SABAHATTIN ARSLAN
		1 150,00			2 249,20
978-533-9180	20.10.2011			00,00	200,00	Дания	AHMET OZBEK
				200,00	200,00
За 2011 год.		30 184,86	175,00	601,11	60 084,31

Видно от заключението по съдебно счетоводно – икономическата експертиза/ т.2, л. 25 – 38 от ДП/ подсъдимата А. е получила следните доходи както следва по години:

- през 2010г. доходи в размер на 225.00 евро, с левова равностойност 440.07 лв.;

- през 2011г. доходи в размер на 30 184.86 евро, 175.00 щатски долара и 801.11 лева, с левова равностойност 60 084.31 лв., или общо 30 409.86 евро, 175.00 щатски долара и 801.11 лева, всичко в левова равностойност 60 524.38 лв. Тоест, за целия период подсъдимата А. е получила парични средства от чужбина с левова равностойност от 60 524.38 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗДДФЛ за 2010г.-2012г., годишната данъчна основа за доходи от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави през данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване / 8% за 2010г.-2012г./

Размерът на данъка по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ се определя както следва: за данъчни години 2010 год. - 2012 год. – годишната данъчна основа се умножава по данъчната ставка десет на сто.

Установено е, че размерът на дължимия от подсъдимата А. данък за данъчните задължения по години е както следва:

№	Период	Вид задъл-жение	Правно основа-ние	Облагаем доход	Дължими здравни осигуровки	Годишна данъчна основа	Данък Сума за внасяне
3	01.01.10 31.12.10	Данък по чл.48	ЗДДФЛ	440,07	35,20	404,87	40,49
4	01.01.11 31.12.11	Данък по чл.48	ЗДДФЛ	60 084,31	1 920,00	58 164,31	5 816,43
	Общо:			60 524,38	1 955,20	58 569,18	5 856,92

Видно от заключението на съдебно счетоводно - икономическата експертиза / л. 25-38, том ІІ от ДП/ подсъдимата С.А. е получила през инкриминирания период, доходи - в евро, щатски долари и български лева, с левова равностойност на 60 524.38 лв., а дължимият данък за същия период е в размер на 5 856.92 лв. – данък в големи размери съгласно чл. 93, т. 14 от НК.

Установено е, че през 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 години, подсъдимата А. не е подавала годишни данъчни декларации пред Национална агенция по приходите /виж справка от НАП-София, ТД на НАП - Варна, офис Разград - том II, л. 50-53 от ДП./.

Установено е също, че не съществува възможност друго лице да получи изпратените парични средства чрез международните системи за парични преводи, освен посоченото в крайния платежен документ, поради което всички изпратени суми са били предназначени и получени от подсъдимата А.., което обстоятелство не се оспорва и от подсъдимата.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подсъдимата С.А.. Направеното самопризнание се подкрепя от писмените/оригинални разписки за изпращане на парите, виж л.11 – 61, том ІІІ; писма на НАП-София, ТД на НАП - Варна, офис Разград, виж л.50-53, том. II/, гласните доказателства/показанията на св. Виктория Недкова, виж л. 21 – 22, том ІІ/ и заключението по съдебно счетоводно - икономическата експертиза /виж л. 25 – 38, том ІІ/всички от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Между тях не са налице противоречия, не са налице и противоречиви факти и обстоятелства по делото относно това престъпление.

Обстоятелствата относно времето и мястото на получаване на паричните преводи, относно изпращачите и размера на сумите се доказват от приложените по делото специални бланки „Получаване на пари” в оригинал/виж л.11 – 61, том ІІІ от ДП/, които са били оформяни в съответните финансови институции и от заключението по съдебно счетоводно - икономическата експертиза /виж л. 25 – 38, том ІІ от ДП/. Подсъдимата С.А. не отрича, че е получила горепосочените парични преводи.

Фактът, че подсъдимата не е подавала данъчни декларации по ЗДДФЛ през инкриминирания период се доказва от приложените по делото писмени документи- съответните писма на на ТД на НАП–Варна, офис Разград/виж справка от НАП-София, ТД на НАП - Варна, офис Разград - том II, л. 50-53 от ДП./.

Размерът на дължимите данъци е установен от заключението на съдебно счетоводно - икономическата експертиза /виж л. 25 – 38, том ІІ от ДП/, чието заключение като компетентно, относимо и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.

Досежно престъплението по чл. 212, ал. 1, предл.1 от НК.

Установено е, че подсъдимата С.А. е знаела, че може да получи социални помощи за отглеждане на деца. Процедурата изисквала тя да подаде молби - декларации пред служители от Агенция за социално подпомагане, в които да посочи получаваните от нея доходи. След това се е извършвала проверка дали тя отговаря на изискванията на чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Основният критерий е бил средномесечният доход на член от семейството, посочен в декларацията да не надхвърля средномесечния доход на член от семейството, определен в Закона за държавния бюджет.

Установено е, че за периода от 26.03.2012г. - 28.02.2013г., подсъдимата А. е посетила Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Кубрат, с изнесено работно място гр. Завет и е подала по образец молба – декларация, в която е декларирала получавания от нея доход. Молбата е била приета от служители в това държавно учреждение, както следва:

- На 26.03.2012г. в Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Кубрат, с изнесено работно място гр. Завет, подсъдимата А. е подала писмена молба–декларация вх. № З-251/26.03.2012г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст / т. ІІІ, л. 9 от ДП/, с която е заявила, че за периода от месец март 2011 г. до месец февруари 2012г. не е получавала доходи. Молбата е била приета от св. Севджан Ибрямов /виж л.15 – 16, том ІІ от ДП/, служител в това държавно учреждение. Съгласно чл. 7 от ЗСПД – Месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, определен със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се предоставят в пари на семейства, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2010г. е регламентиран средномесечен брутен доход на член от семейството в размер на 350.00 лв. /700.00 лв. за двучленно семейство /.

По описаният по - горе начин, подсъдимата А. не е декларирала получените от чужбина средства за периода месец март 2011г. – месец февруари 2012 г. в размер на 54 582.21 лв., което означава, че средномесечният доход на двучленно семейство е в размер на 2 274.25 лв., а средномесечният брутен доход на член от семейство е 1 137.25 лева.

Установено е също, че на основание подадената от подсъдимата декларация, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” е отпуснал на подсъдимата А., със Заповед № З-251/30.03.2012 г. на осн. чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 17 от ППЗСПД, за периода 01.03.2012 г. – 28.02.2013 г. месечна помощ за едно дете в размер на 35.00 лева/виж л. 65, том ІІІ от ДП/. По този начин, за периода от 01.03.2012 г. до 28.02.2013 г. /12 месеца по 35,00 лв./ подсъдимата е получила помощи в размер на 420,00 лв.

Видно от заключението по съдебно - графическата експертиза / виж л. 43-44, том ІІ от ДП/ се установява, че подписът в графа „декларатор“ в Молба – декларации с вх. № З-251/26.03.2012г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, е изпълнен от С.Б.А..

Фактическата обстановка във връзка с кандидатстването на подсъдимата С.А. пред Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Кубрат, с изнесено работно място гр. Завет, за семейни помощи за детето й, и получаването на такива се установява от заключението на съдебно - графическата експертиза / виж л. 43-44, том ІІ от ДП/, от гласните доказателства – показанията на свидетелите Севджан Ибрямов/ виж л.15-16, том ІІ от ДП/, Равие Азис / виж л.17-19, том ІІ от ДП/ и Росица Калинова/ виж л.20, том ІІ от ДП/, от заключението на съдебно счетоводно – икономическата експертиза /виж л. 25 – 38, том ІІ от ДП/, заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /виж л. 65, том ІІІ от ДП/ и оригинална молба-декларация /виж л. 9, том ІІІ от ДП/. Съдебно счетоводно – икономическата експертиза / виж л. 25 – 38, том ІІ от ДП/ е изчислила и доходите на подсъдимата през периода на получаване на помощите. Съдът се съгласява изцяло и със заключенията на съдебно - графическата експертиза и съдебно счетоводно – икономическата експертиза, чиято правилност и обоснованост е безспорна. Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подсъдимата А.. Направеното самопризнание се подкрепя от заключението на съдебно - графическата експертиза / виж л. 43-44, том ІІ от ДП/, от гласните доказателства – показанията на свидетелите Севджан Ибрямов/ виж л.15-16, том ІІ от ДП/, Равие Азис / виж л.17-19, том ІІ от ДП/ и Росица Калинова/ виж л.20, том ІІ от ДП/, от заключението на съдебно счетоводно – икономическата експертиза/виж л. 25 – 38, том ІІ от ДП/, заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /виж л. 65, том ІІІ от ДП/ и оригинална молба-декларация /виж л. 9, том ІІІ от ДП/ и платежни нареждания за превод на отпуснатите помощи, които били превеждани по банковата сметка на подсъдимата, всички от досъдебното производство, както би посочено по-горе. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Между тях не са налице противоречия, не са налице и противоречиви факти и обстоятелства по делото относно това престъпление.

Подсъдимата С.А. представя по делото платежно нареждане № 59521424 от 11.04.2017г. за внесена сума 100 лв. по сметка на ТД НАП – Разград, преводно нареждане/вносна бележка от 11.04.2017г. за сумата 442,80лв., внесена по сметка на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кубрат и платежно нареждане на Банка ДСК от 11.04.2017г. за внесена сума 153,20 лв., представляваща дължими лихви по сметка на Д „СП“ – Кубрат, от които се установява, че подсъдимата А. е внесла по сметка на АСП – София, ДСП – Кубрат, сумата от 420 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди на АСП- София от престъплението по чл.212, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху сумата от 420лева, както и, че подсъдимата е внесла по сметка на ТД НАП – Разград, сумата от 100 лв. Съдът прие посочените писмени документи като писмени доказателства по делото.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

По отношение на престъплението по чл. 255, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимата С. А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез бездействие. Подсъдимата А. е била задължена да подаде годишни данъчни декларации, в които да посочи получените от нея през периода 2010г. - 2012г. доходи – общо в размер на 60 524.38 лв., явяващи се облагаем доход. Като не е сторила това, тя е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 5 856.92 лв., съгласно чл. 93, т. 14 предл. 1 от НК/„данъци в големи размери” са тези данъци, които надхвърлят три хиляди лева /3000лв/. Деянието е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира и не е сторила това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци. Получените от подсъдимата суми е следвало да бъдат декларирани в годишна данъчна декларация в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ „/Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода/, във връзка със срока за подаване на годишната данъчна декларация”, на основание чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от същия закон „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа/ за облагаеми доходи от източници в чужбина/ чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ „Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: т. 6 всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и чл. 36 от ЗДДФЛ „Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване”

Декларацията се подават в ТД на НАП по местоживеене на лицето в срок до 30.04. на следващата календарна година за предходната данъчна.

Тези приходи от източници в чужбина, са облагаем доход съгласно българското законодателство, когато не са представени доказателства, че са били обложени с данък в страната на произхода им. Съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ ГДД за съответната година се подава лично или чрез пълномощник.

Доходите, придобити от подсъдимата А., не са от източник в България и не могат да бъдат третирани като доходи от „стопанска дейност“ съгласно чл. 8 от ЗДДФЛ. Същите не са средства, получени като дарение и не подлежат на облагане като придобити по дарение по Глава 2, раздел ІІІ от Закона за местните данъци и такси с данък. Няма установени и приложени писмени доказателства - както пред НАП, така и в производство, че получените суми са дарение, което е декларирано и за което е платен данък във връзка със ЗМДТ.

Видно от изготвеното писмо изх. № 919/26.05.2016г. на ТД на НАП–Варна, офис Разград /виж л. 50 – 53, том ІІ от ДП/се установява, че подсъдимата А. не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2010г. до 2014г.

Съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ „Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: т. 6 – всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление /чл. 26, ал. 1 от НК/за времето от 01.01.20010г. до 30.04.2012г. - при идентичност на обстановката, еднородност на вината и чрез деяния, пораждащи един и същи престъпен резултат, с обективна и субективна връзка между тях, при които общият престъпен резултат е над установения в чл.93, т.14, пр.1 НК критерий, а това ги определя като единно продължавано престъпление /вж. и ТР № 1/2009г. ОСНК на ВКС/.

По този начин от обективна и субективна страна подсъдимата С.А. е осъществила престъпния състав по чл. 255, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

При определяне на наказанието за това престъпление съдът отчете наличие единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства: чистото й съдебно минало, сравнително младата й възраст, затрудненото й положение като безработна, майка на две деца, за които полага грижи, добрите й характеристични данни, тежкото й здравословно състояние, тежкото здравословно състояние на едното от двете й деца – Тюркян Севдиева Б., на възраст около две години и пет месеца, за която подсъдимата се грижи/видно от представените от адв. М. в съдебно заседание медицински документи, установяващи наличие на тежко здравословно състояние на упоменатото дете - експертно решение на „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД и епикриза на отделение по „Ортопедия и травматология“ на болница „Медлайн“ гр. Пловдив, приети от съда като доказателство/, изразеното от подсъдимата разкаяние и съжаление за извършеното, както и оказаното от нея пълно съдействие за разкриване на обективната истина по делото, на органите на ДП и в хода на съдебното производство. При тези многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, съдът намери, че минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода за срок от една година, се явява несъразмерно тежко, поради което приложи института на смекчената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК. С оглед на това определи наказанието лишаване от свобода в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция и чието изпълнение, съдът намери, че следва да отложи по реда на чл.66, ал.1 НК. Подсъдимата не е осъждана и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и възпитателен ефект от наказанието не е наложително да бъде изолирана от обществото. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл.55, ал.3 НК, съдът не наложи предвиденото по-леко наказание глоба, като взе предвид посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства.

По отношение на престъплението по чл.212, ал.1 НК.

Доказателствата по делото обуславят несъмнен извод, че подсъдимата С.А. е автор и на второто престъпление, в което е обвинена. Подадената от нея в Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Кубрат, с изнесено работно място гр. Завет, молба-декларация за отпускане на помощи по реда на Закона за семейни помощи за деца е била с невярно съдържание. В същата, тя е декларирала нулев брутен доход на семейството, което не е съответствало на действителното й финансово състояние. Подсъдимата е разполагала с паричните средства от чужбина – предмет на разглеждане по първото обвинение, поради което средномесечният доход на член от семейството й за същия период е бил над изискуемия максимум от 350 лв и тя не е отговаряла на изискванията за получаване на помощи по ЗСПД. По този начин тя е въвела в заблуждение длъжностните лица от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Кубрат, с изнесено работно място гр. Завет, че има право на помощи и е получавала такива. С подадената от нея на 26.03.2012г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Кубрат, с изнесено работно място гр. Завет, писмена молба–декларация вх. № З-251/26.03.2012г./ виж л. 9, том ІІІ от ДП/ за получаване на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, в която е заявила, че за периода от месец март 2011 г. до месец февруари 2012г.включително, не е получавала доходи и като не е декларирала получените от чужбина средства за същия период в размер на 60 524.38лева и действителният средномесечен доход на член от семейството за същия период, който е бил в размер на 1 137.25 лева, същата е действала с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че използва документ с невярно съдържание и, че няма основание да получи помощи. Предвиждала е, че чрез подаването на невярната декларация ще й бъдат отпуснати помощи и е целяла противозаконното им присвояване. Парите са били превеждани от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Кубрат, с изнесено работно място гр. Завет, по банковата сметка на подсъдимата със съответните платежни нареждания/приложени по делото/. По този начин тя е получила без правно основание за времето от 26.03.2012г. до 28.02.2013г. чуждо движимо имущество – пари в размер на 420,00 лв., собственост на „Агенция за социално подпомагане“ – гр. София, с намерение да ги присвои. Сумата е сбор от получените през инкриминирания период от подсъдимата А. месечни помощи за дете.

До приключване на съдебното следствие в първата инстанция, получената сума от 420лева, ведно със законната лихва върху посочената сума е върната на Агенция за социално подпомагане“ – гр. София, което обстоятелство се установява от приетите от съда като писмени доказателства - преводно нареждане/вносна бележка от 11.04.2017г. за сумата 442,80лв., внесена по сметка на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кубрат и платежно нареждане на Банка ДСК от 11.04.2017г. за внесена сума 153,20 лв., представляваща дължими лихви по сметка на Д „СП“ – Кубрат. Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с чл.212, ал.1 НК. Ето защо, съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с чл.212, ал.1 НК, а по първоначално предявеното й по – тежко обвинение по чл. 212, ал. 1, предл.1 НК, призна същата за невинна и я оправда.

При определяне на наказанието за това престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства: чистото й съдебно минало, сравнително младата й възраст, затрудненото й положение като безработна, майка на две деца, за които полага грижи, добрите й характеристични данни, тежкото й здравословно състояние, тежкото здравословно състояние на едното от двете й деца – Тюркян Севдиева Б., на възраст около две години и пет месеца, за която подсъдимата се грижи/видно от представените от адв. М. в съдебно заседание медицински документи, установяващи наличие на тежко здравословно състояние на упоменатото дете - експертно решение на „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД и епикриза на отделение по „Ортопедия и травматология“ на болница „Медлайн“ гр. Пловдив, приети от съда като доказателство/, изразеното от подсъдимата разкаяние и съжаление за извършеното, както и оказаното от нея пълно съдействие за разкриване на обективната истина по делото, на органите на ДП и в хода на съдебното производство. Като отегчаващи отговорността й обстоятелства съдът отчете завишения ръст на престъпленията от този вид и високите реализирани от подсъдимата доходи, въпреки които е поискала семейни помощи. При превес на посочените по - горе смекчаващи отговорността й обстоятелства и съгласно чл.54 НК, съдът определи на подсъдимата наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК намали с една трета и наложи окончателно наказание от 4 месеца лишаване от свобода, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция, и чието изпълнение, съдът намери, че следва да отложи по реда на чл.66, ал.1 НК. Подсъдимата не е осъждана и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и възпитателен ефект от наказанието не е наложително да бъде изолирана от обществото. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

Поради това, че двете престъпления, посочени по-горе, са извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях, на основание чл.23, ал.1 НК, съдът определи и наложи на подсъдимата С.А., общо наказание за двете престъпления в размер на по – тежкото от тях, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Така наложеното общо наказание не следва да се изтърпява ефективно. Подсъдимата не е осъждана и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и възпитателен ефект от наказанието не е наложително да бъде изолирана от обществото. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

Гражданският иск на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез ТД НАП - Варна, ИРМ – Разград, е основателен и доказан в размер на 5756.92 лева/пет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012г. до окончателното изплащане, като предявеният граждански иск за имуществени вреди в останалата му част, за горницата над 5756.92 лева/пет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ до първоначално предявения размер от 5856.92/пет хиляди осемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради частичното плащане на сумата от 100лева, която е част от общо дължимата, посочена по-горе сума. Налице са кумулативно дадените предпоставки по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимата – процесното престъпление по 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; имуществени вреди за Държавана, изразяващи се в установяването и неплащането на дължимите данъчни задължения от подсъдимата/като същата не е подавала изискуемите данъчни декларации, изискуеми по чл.50 от ЗДДФЛ/; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда имуществена отговорност на подсъдимата, която следва да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез ТД НАП - Варна, ИРМ – Разград, сумата от 5756.92 лева/пет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012г. до окончателното изплащане, като предявеният граждански иск за имуществени вреди в останалата му част, за горницата над 5756.92 лева/пет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ до първоначално предявения размер от 5856.92/пет хиляди осемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради частичното плащане на сумата от 100лева, която е част от общо дължимата, посочена по-горе сума. Плащането на сумата от 100лева се установява от приетото като писмено доказателство по делото, представено в съдебно заседание от адвокат М., защитник на подсъдимата, платежно нареждане № 59521424 от 11.04.2017г. за внесена сума 100 лв. по сметка на ТД НАП – Разград.

Гражданският иск на АГЕНЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ ГР. СОФИЯ, ЧРЕЗ ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ ГР. КУБРАТ, против подсъдимата за заплащане на сумата от 420лева/четиристотин и двадесет/лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 212, ал. 1, НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28.02.2013г. до окончателното изплащане, следва да бъда отхвърлен като погасен поради плащане. По делото са налице писмени доказателства – платежно нареждане/вносна бележка/ от 11.04.2017г. за сумата 442,80лв., внесена по сметка на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кубрат и платежно нареждане на Банка ДСК от 11.04.2017г. за внесена сума 153,20 лв., представляваща дължими лихви по сметка на Д „СП“ – Кубрат.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, следва подсъдимата С.А. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Разград за разноски на досъдебното производство сумата от 351.66лв./триста петдесет и един лева и шейсет и шест стотинки/ и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от 231.00лв./двеста тридесет и един лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

/Теодора Нейчева/