Мотиви по Наказателно дело 82/2017г.

МОТИВИ към Присъда № 23 / 26.04.2017 г., постановено по нох дело № 82 / 2017 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Подсъдимият А.О.С., ЕГН **********, роден на *** ***, е предаден на съд по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК за това че: На 09.03.2016 г в гр. Разград, като "Техник - строителство и архитектура НКПД 31123009" във „ВАЛЛИ 10" ЕООД - гр. Разград и ръководител на строителните работи на обект „Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия", подобект „Площадкова канализация за битови отпадъчни води", причинил смъртта на И. А. К., на 44 г. от с.Мортагоново, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - извършване на строително-монтажни работи по изпълнение на обект „Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия", подобект „Площадкова канализация за битови отпадъчни води", представляваща източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на:

1. Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи:

- чл. 26.т. 1 - Не е контролирал спазването на изискванията за ЗБУТ;

- чл. 26, т.9, б. „а" - не е осигурил прекратяване на работата и извеждане на всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа - изпълнявани изкопни работи и СМР в преовлажнена почва; При отсъствието му от строителната площадка, не е определил лице с необходимата квалификация, което да изпълнява тези задължения;

- чл. 46 - При възникване на опасни условия - свличане на земен пласт, не е преустановил работата и не е дал възможност на работещите да напускат опасните места;

- чл. 49, т. 2 - Не е предприел подходящите мерки за безопасност при изкопни и подземни работи, които включват оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване;

- чл. 49, т. 7 - Не е предприел подходящите мерки за безопасност при изкопни и подземни работи, които включват складиране на продукти или земна маса и движение на превозни средства или строителни машини на безопасно разстояние от изкопите и водните площи, а при необходимост поставяне на подходящи ограждения - допуснал складиране на земна маса в непосредствена близост до изкопа;

- 2. Приложение № 1 към чл. 2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи

- т. 1.1.2 - Не изпълнил задължението преди започване на изкопните работи да се извърши монтиране на ограждащите и предпазни съоръжения;

- т. 1.13 - Преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 м не е проверил устойчивостта на откосите и укрепването;

- т. 1.24 - Допуснал разполагането на земна маса в зоната на естественото срутване на откосите на изкопите, на разстояние по-малко от 1,0 м от горния им ръб;

- т. 1.31 -Допуснал извършването на СМР в изкопи, подложени на навлажняване след изпълнението им, без да е взел мерки срещу обрушаване на откосите (временно прекратяване на работата, намаляване на наклона на откоса и др.);

- т.3.1- Не е укрепил и не е разпоредил да бъде укрепен - от нивото на терена, изкоп с вертикални стени и с височина по - голяма от допустимата за неукрепени изкопи - престъпление по чл.123, ал. 1, пр. 2 от НК.

По искане на подсъдимия С., процесът се проведе при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като същия призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

По искане на наследниците на пострадалия и на основание чл. 76 от НПК, съдът конституира като частни обвинители в наказателния процес С.К.К., действаща лично като съпруга и като законен представител на детето С И А и А М К – баща на пострадалия.

В съдебно заседание, представителя на прокуратурата подържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като изтъква, от събраните по делото доказателства, същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира подсъдимите да бъде признати за виновни в извършване на престъплението с посочената правна квалификация. Предвид реда, по който е протекъл процеса не се спира подробно на фактическата обстановка. По отношение на наказанието, предлага да бъде наложено такова, при наличието на смекчаващите вината обстоятелства и липса на отегчаващи такива. Представителят на прокуратурата поиска от съда на наложи наказание лишаване от свобода между минималния и средния размер, предвиден за това деяние, което след това да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи изтърпяването на наказанието за максималния възможен изпитателен срок.

Частните обвинители завяват, че нямат какво да кажат.

Защитата на подсъдимия също не се спира подробно на фактическата обстановка, предвид самопризнанието. Акцентира на това, че в изпълнение на служебните му задължения подсъдимия добросъвестно е провел необходимите инструктажи, направил проверка за предпазни средства, бил в невъзможност да осъществява ефективен контрол, предвид на това, че бил натоварен да осъществява дейности като технически ръководител на три обекта. Защитата счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като на подсъдимия бъде определено предвиденото наказание под най-ниския предвиден предел, чието изтърпяване да бъде отложено да минималния предвиден срок.

Подсъдимият заявява, че подържа казаното от защитника му.

В последната си дума подсъдимият заявява, че няма какво да каже.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.О.С. е неженен и неосъждан. Завършил СПТУ по строителство „Майстор Манол" - гр. Разград, със специалност „външно и вътрешно оформяне на сгради" и професия “строител на облицовки и настилки“. През 2010 г. завършил успешно и шестмесечен квалификационен курс в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Пеньо Пенев“ - гр. Русе, със специалност „строителство и архитектура" и професия “строителен техник“.

С Трудов договор № 3/16.03.2012 г., подсъдимият С. бил назначен на длъжност “технически организатор - помощник техник в строителството“ във “ВАЛЛИ – 10“ ЕООД - гр. Разград, представлявано от управителя - св. В В. С Допълнително споразумение към трудов договор № 4/02.01.2013 г., подсъдимият С. бил преназначен на длъжност “техник - строителство и архитектура - НКПД – 31123009“. Съгласно длъжностната му характеристика и утвърдените от управителя на дружеството правила за вътрешнофирмена организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, подсъдимият С. носел пряка лична отговорност за спазване на правилата по безопасност и здраве от всички работещи и намиращи се на работната площадка и трябвало да е запознат с наредбите по безопасност на труда при изпълнение на строително монтажни работи.

По силата на сключен на 07.01.2016 г. с “ГРИЙНБЪРН“ ЕООД - гр. София договор за строителство, “ЕИС - Строителна компания“ ООД - гр. София поела задължението да изпълни строително-монтажни работи на обект “Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия“, находящ се в гр. Разград, Източна промишлена зона, кв. 604, УПИ IX-6334, бул. “Априлско въстание“ № 68 Г - по регулационния план на гр. Разград, а по кадастралната карта - поземлен имот с идент. № 61710.503.6334. За посочения обект, в съответствие с нормативните изисквания били изготвени, съгласувани и одобрени всички необходими проекти. Сключени били и договори за упражняване на строителен надзор и оценка на съответствието на инвестиционния проект за обекта, както и за проектиране, технически надзор и авторски надзор по време на проектирането. Издадено било и Разрешение за строеж № 145 от 14.12.2015 год. от Главния архитект на Община Разград, в сила от 29.12.2015год. На 11.01.2016 год. в гр. Разград, “ЕИС - Строителна компания“ ООД - гр. София сключило договор за строителство с “ВАЛЛИ – 10“ ЕООД - гр. Разград. По силата на така сключения договор, “ВАЛЛИ – 10“ ЕООД - Разград приело да изпълни изкопни и строително-монтажни работи, изразяващи се в изграждане на площадкова канализация за битови и отпадъчни води на обект “Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия“.

В тази връзка свидетелят Ц Р - изп. директор на “ВАЛЛИ -10“ ЕООД, издал Заповед №10/11.01.2016 г., с която наредил на подсъдимия А.С. да ръководи строителните работи на горепосочения обект, в съответствие с представените от “ГРИЙНБЪРН“ ЕООД - гр. София работни проекти, при спазване на всички предвидени в тях изисквания, предписания и условия, както и при спазване изискванията на чл.163, ал. 2 от ЗУТ, Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, Наредба №3/14.05.1996 г., Наредба № 3/19.04.2001 г., Наредба № 7/23.09.1999 г. и БДС.

На 12.01.2016 г. между “ЕИС - Строителна компания“ ООД - гр. София и “ВАЛЛИ - 10“ ЕООД - гр. Разград било сключено и споразумение за координиране на съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. От страна на “ВАЛЛИ – 10“ ЕООД, прилагането на споразумението било възложено на подсъдимия С.. В тази връзка същия имал и задължение да провежда инструктаж по ЗБУТ на работниците, да следи за изправността на строителните машини и инструменти и да контролира строителния процес ежедневно за канализацията и водопровода. Като техник-строителство и архитектура, и ръководител на строителството на горепосочения обект, подсъдимия С. познавал много добре нормативните изисквания и правилата за безопасност. Освен това той се запознал подробно и с всички одобрени за обекта инвестиционни и работни проекти, в които били разработени подробно начините на транспортиране, разтоварване и складиране на строителни материали, изпълнението на изкопните работи, укрепването на изкопите, изпълнението на насипите и монтажа на технологичното оборудване и тръбопроводите.Освен това подсъдимия С. знаел много добре, че при дълбочина на изкопите над 1.50 м. било задължително използването на укрепително съоръжения каквото имало изготвено на строителния обект.

Строителните дейности по изпълнение на сключения договор започнали на 15.01.2016 г., за което бил съставен Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура и се извършвали по следния начин:

С комбиниран багер - фадрома “JCB 4“, собственост на “ВАЛЛИ – 10“ ЕООД - Разград се извършвало прокопаване на отделни изкопи с дължина 3.50 -4.00 м. и дълбочина от 4.19 м. до 4.74 м. След изкопаването, земните маси, които били примесени с отломъци от бетонови плочи се изсипвали от двете страни на изкопа, по цялата му дължина и на разстояние по - малко от един метър от горния ръб. След приключване на изкопните работи, за подложка и нивелиране на тръбите, багеристът изсипвал с кофата на багера пясък на дъното на изкопа. След това общите работници връзвали с текстилни колани намиращите в близост до изкопа стъклокерамични канализационни тръби, всяка от които с дължина 2.50 м за кофата на багера. От своя страна багеристът смъквал тръбите в изкопа и в момента, в който опрели дъното, общите работници се качвали на кофата на багера. Багеристът я смъквал още малко надолу и по този начин общите работници слизали в изкопа. Там те подравнявали дъното с лопати, за да се създаде необходимия наклон, полагали тръбите и ги свързвали една към друга. След излизането на работниците от изкопа, с багера се насипвал първо пясък по цялата дължина на тръбите, след което багеристът засипвал изкопа до ниво терен с трошен камък. Извършването на изкопните и строително-монтажните работи трябвало да се осъществява под постоянния и непрекъснат контрол на подсъдимия С., но поради това, че по същото време той изпълнявал задължения на технически ръководител и на друг строителен обект в гр. Разград, много често след провеждане на ежедневния инструктаж той оставял работниците сами.

Към този момент правилата и нормите за безопасност при извършване на изкопни и строително-монтажни работи били уредени в Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Приложение № 1 към чл. 2 от Наредба № 2, които подсъдимия А.С., предвид заеманата от него длъжност, познавал много добре. Въпреки това, общите работници извършвали строително-монтажните работи в изкопите с вертикални стени и дълбочина повече от 1.5 м, без да бъдат проверени устойчивостта и укрепването им, без да бъдат оформени откоси и без поставени ограждащи и предвиденото по проект и намиращо се на строителния обект предпазно укрепително съоръжение, изработено от дървени елементи. Не били редки случаите, в които общите работници извършвали строителното-монтажните работи в обсега на действие на комбинирания багер.

Сутринта на 09.03.2016 г. на обекта отишли двама общи работници - св. Р Р и пострадалия И. К.. На смяна като багерист бил св. И М. Те се подготвили за работа, като облекли гащеризони и якета, обули си специални работни обувки и си поставили ръкавици и предпазни каски. Времето било облачно, с периодични превалявания от дъжд, което довело до преовлажняване на почвата. Независимо от това, подсъдимия С. им провел ежедневния инструктаж и тримата се подписали в съответната книгата. След това подсъдимия С. казал на свидетеля И М да започне изкопните работи и напуснал строителната площадка, като отишъл на другия обект в гр. Разград. За няколко часа свидетеля М прокопал изкоп с дължина около 4.00 м и дълбочина 4.00 м, като изкопаната земна маса била складирана от двете страни на изкопа, на разстояние по - малко от 1 м от горния ръб. Тъй като мястото било достатъчно за полагане на тръба, свидетелят Р и пострадалият К. взели текстилни колани и нивелир от свидетеля Б С, който работел на друг, намиращ се в непосредствена близост обект и се върнали до изкопа. Взели една тръба, вързали я с текстилните колани и по описания по - горе начин я смъкнали в изкопа. След това, без да бъде поставено намиращото се на обекта преместваемо предпазно укрепителното съоръжение слезли в изкопа. Там те подравнили дъното с лопати, положили тръбата и излезли от изкопа. В това време на при тях отишъл подсъдимия С.. Той видял положената в изкопа тръба, след което им казал, че като приключат с монтажа й трябва да отидат на друг обект, за да помогнат при пренасянето на строителни материали. Подсъдимият С. останал няколко минути при работниците и отново напуснал обекта. След тръгването му, свидетелят Р. и пострадалият К. за кратко време довършили монтажа на тръбата и излезли от изкопа. Тогава свидетелят П.насипал по цялата дължина на тръбата пясък и отишъл с багера в близост да преместени строителни материали. Когато приключили обедната си почивка, свидетелят П.отново започнал изкопните работи, като складирал изкопаната земна маса също на разстояние по - малко от 1 м от горния ръб на изкопа. За по - малко от един час той прокопал изкоп с дължина около 3.00 м и дълбочина 4.20 м, което било достатъчно за полагане на още една тръба. Тогава свидетелят Р. и пострадалият К. отишли при техни колеги, които работели в същия имот и взели от тях текстилни колани, тъй като по време на обедната почивка свидетелят С. си прибрал неговите. След това се върнали на строителната площадка и започнали да се подготвят за полагането на тръбата в изкопа. В този момент при тях отново отишъл подсъдимия С.. Поради това, че отново започнал да вали дъжд, свидетелят П.предложил на подсъдимия С. да не бъдат полагани повече тръби, тъй като съществувала опасност от свличане на земна маса. Подсъдимият С. огледал изкопа и казал на свидетеля П.да продължи да копае до края. Последният отговорил, че при тези условия не било подходящо извършването на изкопни работи, тъй като съществувала опасност от срутване на стените на изкопа и впоследствие щял да се срещне големи затруднения при почистването на земната маса. Независимо от това, по настояване на подсъдимия С., свидетелят П.продължил с изкопните работи, като складирал изкопаната земна маса също от двете страни на изкопа, на разстояние по - малко от 1 м от горния му ръб. Подсъдимият С. наблюдавал няколко минути работата на свидетеля П.и отново напуснал обекта. Тъй като продължавал да вали дъжд, свидетелят П.преценил, че поради преовлажняването, земните маси могат лесно да се срутят и преустановил изкопните работи. Тогава свидетелят Р. и пострадалият К. казали на свидетеля П.да изсипе пясък на дъното на изкопа, за да могат да положат още една тръба. След като свидетеля П.изсипал пясъка, св. Р. и пострадалия К. слезли в изкопа, който бил неукрепен, с вертикални стени, дължина около 10.00 м., широчина на повърхността около 2.00 – 2.50 м и дълбочина 4.00 м. Те подравнили дъното с лопати и като създали необходимия наклон излезли от изкопа. Взели една стъклокерамична тръба с дължина 2.50 м и с текстилните колани я вързали за кофата на багера. Свидетелят П.спуснал тръбата и в момента, в който тя опряла дъното, свидетелят Р. и пострадалият К. се качили на кофата на багера, която се намирала на нивото на горния ръб на изкопа. Без да бъде проверена устойчивостта на откосите и без да бъде поставено намиращото се строителната площадка преместваемо предпазно укрепително съоръжение, свидетелят П.спуснал свидетеля Р. и пострадалия К. в изкопа. Като слезли, те освободили текстилните колани от тръбата и свидетелят П.вдигнал кофата на багера нагоре. Пострадалият К. прекрачил тръбата, хванал я с ръце и започнал да я подготвя за свързване към другата тръба. В същото време свидетеля Р. се намирал от другата страна на тръбата, под кофата на багера. В този момент настъпило внезапно свличане на земна маса, примесена с парчета от бетонови плочи. Срутилата се земна маса затрупала изцяло пострадалия К., а свидетелят Р. успял да се хване за кофата на багера. Последният изчакал малко и скочил в изкопа, като започнал да изравя с ръце пръста на мястото, на което бил затрупан пострадалия К.. В същото време свидетелят П.изгребал с кофата на багера част от падналата пръст, след което подал сигнал на телефон 112 и слязъл в изкопа при свидетеля Р.. Двамата започнали с лопати да откопават пръста около пострадалия. В спасителната операция се включил и свидетеля З. Р., който минавал случайно оттам. Вследствие общите усилия на тримата, пострадалия К. бил изваден изпод затрупалата го земна маса. Видимо той имал множество увреждания по цялото тяло и не давал никакви признаци на живот. Малко след това на място пристигнали дежурни полицейски служители от ОД на МВР -Разград и екип на ЦСМП при МБАЛ “Св. Иван Рилски“ - Разград, който констатирал смъртта на И. К.. На място пристигнал и дежурен следовател от ОСлО в ОП - Разград, който в присъствието на поемни лица, съдебен лекар и на технически помощник извършил оглед на местопроизшествие и с това действие поставил началото на настоящото досъдебно производство.

След приключване на огледа, трупът бил транспортиран до ОСМ при МБАЛ “Иван Рилски“ - гр. Разград - за извършване на аутопсия.

Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза на трупа на И. А. К., при извършения оглед и аутопсия са установени следните увреждания:

- черепно - мозъчна травма - многофрагментно раздробено счупване на костите на лицевия череп от лявата страна, счупване на челна кост и черепната база, пукнатини по тилната кост, разлят кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръв във всички мозъчни стомахчета, кръвонасядане на кожата в долна половина на челна област, хематом на орбитите тип „травматични очила", отзяваща разкъсно - контузна рана през лява очница и разкъсване на горния клепач, кръвонасядания в лява половина на лицето и крилата на носа с изкривяване на носната преграда към ляво, зацапване на външни носни ходове, устата и ушите с кръвениста течност;

- травма на гръдния кош - контузия на белия дроб и аспирация на кръв, в лявата половина, счупване на второ, трето, четвърто, пето и шесто ребра по предна повърхност от лявата страна на гръдния кош;

- травма на дясна подбедрица - многофрагментно раздробено счупване на двете кости на подбедрицата, по протежение 18 - 34 см от петите,с кръвонасядания около счупването, охлузвания и кръвонасядания на кожата;

- оток на мозъка, оток на белия дроб и точковата кръвоизливи по външната му обвивка, обща анемия на вътрешните органи, бледи послесмъртни петна, пълен стомах, пълен пикочен мехур и липса на алкохол в кръвта и урината. В заключението си вещото лице посочило, че причина за смъртта на И. К. е тежката черепно - мозъчна травма, съчетана със счупвания на ребра и костите на дясната подбедрица. Всички травматични увреждания били резултат от удар/и и натиск с твърди предмети и са причинени по механизма на директен удар и противоудар. Същите било възможно да бъдат получени при затрупване от земна маса и притискане върху твърд предмет (тръба). Локализацията им показвала тежки поражения от лявата страна на главата и гръдния кош. Уврежданията били получени приживе, което се установявало от развилия се оток на мозъка и белия дроб, вдишаната кръв, кръвонасяданията около счупванията и анемията на вътрешните органи. Смъртта била неизбежна и настъпила много бързо. От заключението става ясно още, че всички телесни увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата смърт, както и това, че пострадалия не е бил алкохолно повлиян.

От заключението на вещите лица по изготвената в хода на разследването комплексна съдебна експертиза се установява, че при дълбочина на изкопа по -голяма от 1.50 – 2.00 м, строителните и монтажни работи е следвало да се изпълняват задължително в укрепени изкопи. В случая по проект, дълбочината на изкопа за канализацията за битови отпадни води в участъка от СРШ до РШЗ е от 4.19 м до 4.74 м, т.е. по - голяма от 1.5 м – 2.00 м, но той не е бил укрепен в съответствие с одобрения проект за подобект “Площадкова канализация за битови и отпадни води“. Вещите лица посочили още, че строителния обект не отговарял на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи по следните причини:

- на работните места, на които полагали труд в изкопа св. Р.Р. и пострадалия И. К. не били създадени условия за опазване на здравето им и осигуряване на безопасност, тъй като те са работели в изкоп, в който не им било осигурено колективно предпазно средство - приспособление за укрепване на изкоп;

- не били предприети подходящи мерки за осигуряване на безопасност, чрез оформяне на откоси или използване на предвиденото укрепване на изкопа;

- изкопаната земна маса, примесена с отломъци от бетонови плочи била разположена в зоната за естествено срутване на откосите на изкопа, по цялата му дължина, на разстояние по - малко от един метър от горния ръб;

- не били монтирани подходящи ограждения за обезопасяване на изкопа;

- не били съобразени метеорологичните условия по време на изпълнение на строително-монтажните работи;

- извършвани строително-монтажни работи - полагане на тръби, в обсега на действие на строителна машина - багер, изпълняваща земни работи;

От заключението е видно също така, че съгласно изискванията на проекта и Наредба № 2/2004 г. на строежа имало подготвено за спускане в изкопа предпазно укрепително съоръжение, но същото не е било използвано. Ако това съоръжение, което отговаряло изцяло на изискванията за безопасност и предвидено по проект е било поставено в мястото на извършване на строително-монтажните работи не би възникнало срутване на земни маси в изкопа по дължина на съоръжението и не е било възможно да се стигне до увреждане на пострадалия И. К., а още повече до неговата смърт. Въпреки по -малката височина на укрепителното съоръжение от дълбочината на изкопа, върху И. К. не биха се срутили земни маси с парчета от бетонови плочи, което не би довело до неговата смърт. В заключение вещите лица посочили, че ако строителството се е изпълнявало съгласно нормативните изисквания, т.е. изкопът да е укрепен в частта, в която полагали труд строителните работници, изкопаните земни маси да са разположени правилно, извън зоната на естествено срутване на откосите на изкопа и работещите да са извън обсега на действие на строителната машина - багер нямало да възникне срутване на земни маси в изкопа, причинили смъртта на И. К.. Вещите лица посочили, че основната причина за свличането на земната маса е разрушаването на откосите на изкопа, което станало вследствие постепенното водонасищане на почвите. Поради това се увеличило тяхното тегло и намалели якостните им характеристики (ъгъл на вътрешно триене и кохезия). Това от своя страна е довело до загуба на устойчивост, възникване на хлъзгателна повърхнина и свличане на част от откоса.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото, разгледани и обсъдени поотделно и в съвкупност.

Извършен е оглед на местопроизшествието, надлежно протоколиран. Приложен е фотоалбум. Разпитани са свидетели - очевидци . Показанията им са идентични и потвърждават основните факти. Съдебните експертизи дават отговори на поставените въпроси, без противоречия и подпомагат изводите за непосредствената причина за настъпилата смърт, както и за нарушенията на техническите изисквания на хаспела и на правилата за ползването му. Доказателствата подкрепят изцяло самопризнанията на подсъдимия А.С..

При горните фактически констатации, съдът направи следните правни изводи:

Всички посочени доказателства и доказателствени средства оформят единна по същността си фактическа обстановка, която дава възможност на съда да направи следните правни изводи:

Строителната дейност по същността си представлява източник на повишена опасност. За нейното осъществяване се използват машини и съоръжения, както и се извършват дейности на височини и в изкопи, които представляват застрашаващи живота манипулации, ако не се спазват определени правила за безопасност на труда.

По същата причина строителните дейности и използваните машини и съоръжения са регламентирани с редица законови и подзаконови нормативни актове.

Така при горната фактическа обстановка, подсъдимият А.О.С. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, като на 09.03.2016 г в гр. Разград, като “Техник - строителство и архитектура НКПД 31123009“ във “ВАЛЛИ 10“ ЕООД - гр. Разград и ръководител на строителните работи на обект “Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия“, подобект “Площадкова канализация за битови отпадъчни води“, причинил смъртта на И. А. К., на 44 г. от с.Мортагоново, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - извършване на строително-монтажни работи по изпълнение на обект “Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия“, подобект “Площадкова канализация за битови отпадъчни води“, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на:

- чл. 26.т. 1 - Не е контролирал спазването на изискванията за ЗБУТ;

- чл. 46 - При възникване на опасни условия - свличане на земен пласт, не е преустановил работата и не е дал възможност на работещите да напускат опасните места;чл. 49, т. 2 - Не е предприел подходящите мерки за безопасност при изкопни и подземни работи, които включват оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване;

2. Приложение № 1 към чл. 2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;

- т. 1.31-Допуснал извършването на СМР в изкопи, подложени на навлажняване след изпълнението им, без да е взел мерки срещу обрушване на откосите (временно прекратяване на работата, намаляване на наклона на откоса и др.);

- т.3.1- Не е укрепил и не е разпоредил да бъде укрепен - от нивото на терена, изкоп с вертикални стени и с височина по - голяма от допустимата за неукрепени изкопи.

Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в причиняване на смъртта на пострадалия И. А. К., при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимия А.С. притежавал съответната професионална квалификация и имал необходимите умения и опит. Извършваната на обекта дейност — земни изкопни работи и строително-монтажни работи в изкопи е правно регламентирана и съставлява източник на повишена опасност. Това е така, тъй като и най - малкото немарливо изпълнение и отклонение от предвидените изисквания при извършването й може да доведе до опасност за живота и здравето на други лица, респективно до съставомерен резултат. От друга страна дейността е обществено полезна и затова е позволена от закона, но следва да се извършва при стриктно спазване на нормативните изисквания.

Тъй като дейността е източник на повишена опасност, тя е правно регламентирана с Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Приложение № 1 към чл. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи

Извършеното от подсъдимия С. деяние е резултат от немарливото изпълнение на възложените му задълженията, в качеството му на техник - строителство и архитектура и ръководител на строителните работи, на обект „Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия", подобект „Площадкова канализация за битови отпадъчни води". Той много добре познавал правилата за работа, отразени в Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Приложение № 1 към чл. 2 от Наредба № 2, но извършил деянието в нарушение на заложените в тези подзаконови актове предписания, а именно:

На 09.03.2015 г., в качеството си на техник - строителство и архитектура и като определен да ръководи строителните работи при изграждането на площадкова канализация за битови и отпадъчни води в обект „Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия", находящ се в Източна промишлена зона, кв. 604, УПИ IX-6334, бул."Априлско въстание" № 68 Г, подсъдимия А.С. не изпълнил задължението си по чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд - при извършване на строителни и монтажни да контролира спазването на изискванията за ЗБУТ. Обстоятелството, че подсъдимия имал задължението да контролира работите и на друг обект в случая е без значение за съставомерността на деянието.

Освен това подсъдимия С. не изпълнил и разпоредбата на чл. 26, т.9, б. „а" от същата Наредба № 2, задължаваща го да осигури прекратяване на работата и извеждане на всички лица от строителната площадка, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа, като допуснал да бъдат извършвани изкопни и строително-монтажни работи в преовлажнена почва. Подсъдимият е бил през определени периода на место и сам е имал възможността да се увери какви са атмосферните условия по време на работата.

Подсъдимият С. не е изпълнил възложеното му задължение, когато отсъства от строителната площадка, да определи лице с необходимата квалификация, което да изпълнява неговите задължения - осъществяване на постоянен контрол върху строителния процес.

Подсъдимият С. не изпълнил и вмененото му с чл. 46 от Наредба № 2 задължение, при възникване на опасни условия - свличане на земен пласт да преустанови работата и да даде възможност на работещите да напускат опасните места.

Освен това подсъдимия С. не изпълнил и изискването по чл. 49, т. 2 от Наредба № 2, при извършване на изкопни и подземни работи да се предприемат подходящи мерки за безопасност, включващи оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване, като такива откоси и такова укрепване на обекта не са изпълнени.

Подсъдимият С. не изпълнил и вмененото му задължение по чл. 49, т. 7 от Наредба № 2, изискващо от него да предприеме подходящи мерки за безопасност при изкопни и подземни работи, включващи складиране на продукти или земна маса и движение на превозни средства или строителни машини на безопасно разстояние от изкопите и водните площи, а при необходимост поставяне на подходящи ограждения, като допуснал складиране на земна маса в непосредствена близост до изкопа.

Съгласно разпоредбата на т.1.1.2 от Приложение № 1 към чл. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, при извършване на строителни и монтажни работи, подсъдимият Салтъке задължен, преди започване на изкопните работи да се извърши монтиране на ограждащи и предпазни съоръжения. Такива съоръжения имало изработени и се намирали в непосредствена близост, но въпреки това те не били поставени на необходимото място.

Подсъдимият С. не е изпълнил и изискването, посочено т.1.13 от Приложение № 1, според което, преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 м. е необходимо да се провери устойчивостта на откосите и укрепването.

Подсъдимият С. не е изпълнил и изискването на т.1.24 от Приложение № 1, като допуснал разполагането на земна маса в зоната на естественото срутване на откосите на изкопите на разстояние по-малко от 1,0 м от горния им ръб. Разпоредбата на т. 1.31 от Приложение № 1 вменявала в задължение на обвиняемия да не допуска извършване на СМР в изкопи, подложени на навлажняване след изпълнението им, без да бъдат взети мерки срещу обрушаване на откосите /временно прекратяване на работата, намаляване на наклона на откоса и др./, но независимо от това допуснал да бъдат извършвани изкопни и строително-монтажни работи в изкоп подложен на навлажняване след изпълнението му и не взел никакви мерки, нито за прекратяване на работата, нито за намаляване наклона на откоса . Не е изпълнил и задължението си по т.3.1 от Приложение № 1 да укрепи или да разпореди да бъде укрепен - от нивото на терена, изкоп с вертикални стени и с височина по - голяма от допустимата за неукрепени изкопи.

Обвиняемият изпълнил немарливо тези свои служебни задължения и така причинил смъртта на пострадалия И.А. К..

Налице е пряка причинно-следствена връзка между извършеното на инкриминираната дата от обвиняемия деяние и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалия И. К..

От субективна страна деянието е извършено виновно - по непредпазливост. Към момента на деянието и понастоящем подсъдимият А.О.С. е пълнолетен и психически здрав. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи своите постъпки. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици - смъртта на пострадалия И. К., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, тъй като работата на обекта е извършвана под неговото ръководство. Въпреки, че бил запознат с всички проекти, технически и нормативни изисквания относно укрепването на изкопа, той не е предприел необходимите действия за изпълнението им. Подсъдимият С. много добре осъзнавал, че не са спазени описаните по-горе правила и норми за безопасност на труда при извършване на изкопни и строително-монтажни работи и въпреки това допуснал да се работи по описания начин, като се надявал, че няма да настъпят вредните последици.

При определяне и индивидуализиране на наказанието, съдът отчете всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът взе предвид спецификата на процеса, проведен при условията на Глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК и приложи предвиденото в чл. 373, ал.2 от НПК правило, като определи наказанието при условията на чл. 58“а“ от НК.

Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът прие чистото съдебно минало, трудовата ангажироност и добрите характеристични данни на подсъдимия.

Като отегчаващи вината обстоятелство съдът отчете многобройността на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата.

Съдът не споделя становището на защитника на подсъдимия, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 55 от НК, при което да се определи наказание под най-ниския предвиден предел. Установените от съда смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни, а и липсва такова, което да се явява изключително.

Отчитайки горното съдът прие, че следва да определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

За извършеното от подсъдимия С. престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години.

Съдът намери, че за изпълнение целите на наказанието справедливо се явява наказание лишаване от свобода в размер на две години. След редукция на наказанието по правилата на чл. 58"а" ал.1 НК,съдът наложи на подсъдимия С. наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода.

Разглеждайки възможността за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, съдът констатира, че подсъдимия е гражданин с добри характеристични данни. Предвид гореизложеното съдът намира, че за поправяне на подсъдимия не е необходимо ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Предупредителния ефект и възпитателната роля на наложеното наказание ще са достатъчни под условие, като изпитателния срок следва да бъде малко над възможният минимум, а именно три години и шест месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия А.О.С. да заплати в полза на ОД на МВР за разноски по досъдебното производство сумата 2 124.23 лв.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

Председател: