Производството е образувано на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК по внесен обвинителен акт по бързо производство № 275 ЗМ- 90/2017 г. по описа на РУ на МВР - Исперих против А.В.С. ***, ЕГН **********. Обвинението е в това, че на че на 19.03.2017 г. в гр. Исперих, на пресечката на ул. „6-ти септември“ и ул. „Панега“ е предложил и дал подкуп – една банкнота с номинал 20 лв. и една банкнота с номинал 10 лв. на длъжностно лице полицейски орган – младши автоконтрольор С.Ц.Д. - служител в РУ на МВР Исперих, за да не извърши действие по служба – да не състави на водача Д.С.С. АУАН за установени административни нарушения по чл. 137 а, ал. 1 и чл. 147 от ЗДвП – престъпление по чл. 304а, предл. 1 и 3 във вр. с чл. 304, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита го за доказано от обективна и субективна срана. Предлага наказание, с оглед чистото съдебно минало, лишаване от свобода в размер 7-8 месеца и глоба в размер около 200-300 лв., като изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено при условията на чл.66 НК.

Подсъдимият А.В.С. в съдебно заседание на 03.04.2017 г. прави самопризнания. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Защитникът на подсъдимия адв. Петров прави искане за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, заявява, че подсъдимият изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В защитната си реч заявява, че съжалението, семейното положение на подсъдимия – две болни деца, това че не е осъждан, обуславя извод, че справедливо наказание е пробацията в минимален размер, без налагане на глоба.

В последната си дума подсъдимия заявява, че съжалява много за извършеното.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:

На На 19.03.2017 г., за времето от 08,30 часа до 16,30 часа, св. Д. бил назначен в наряд и изпълнявал служебните си задължения, заедно с мл. полицейски инспектор М. М. (л. 36). На същата дата те спрели служебния автомобил „Опел Астра" с per. № РР 94 64 АС на ул. „6-ти септември“ в гр. Исперих, където осъществявали контрол на пътното движение, като извършвали проверки на моторни превозни средства.

На 19.03.2017 год., около 15,10 часа в гр. Исперих на ул. „6-ти септември“ пред дом № 65, св. Димитров спрял за проверка лек автомобил „Мерцедес“, модел Ц-220 с per. № РР 5314 ВС, управляван от подсъдимия А.В.С..

При извършената проверка на документите, полицейският служител установил, че водачът на лекия автомобил е извършил следните нарушения:

-по чл. 137а от ЗДвП - не е използвал обезопасителния колан, с който моторното превозно средство е оборудвано;

-по чл. 147 от ЗДвП - управлявания лек автомобил „Мерцедес“, модел Ц-220 с per. № РР 5314 ВС е бил без задължителен годишен преглед за проверка на техническата изправност.

Св. Димитров уведомил С., че за установените нарушения по Закона за движение по пътищата ще му бъде съставен АУАН, след което поканил подсъдимия да отидат до служебния автомобил.

Св. Димитров седнал на шофьорското място в полицейския автомобил и пристъпил към съставянето на акта. По време на съставянето на АУАН, подсъдимият започнал да моли полицейския служител да не му съставя акт с думите: „Моля те, дай да почерпя, не ми пиши акта!“ и в същото време пуснал в колата сгъната банкнота с номинал от 20 лева. Тогава полицейския служител видял, че в сгънатата банкнота имало и друга банкнота с номинал 10 лева.

Действията на подсъдимия С. били възприети от намиращия се непосредствено до него полицейски служител - св. М. (л. 21).

Св. Д. преустановил съставянето на акта и двамата полицейски служители незабавно предприели мерки по задържане на подсъдимия. За случилото се сигнализирали дежурния в РУ на МВР - гр. Исперих и дежурен разследващ полицай. На мястото на инцидента била изпратена дежурната оперативна група, която извършила оглед на местопрестъпление. В хода на това процесуално-следствено действие били иззети два броя банкноти: един брой банкнота с номинал 10 лева със сериен № БГ 4677874 и един брой банкнота с номинал 20 лева сериен № БР 5973186 (л. 4).

Подсъдимия С. бил отведен в сградата на РУ на МВР - гр. Исперих, където св. Д. продължил със съставянето на АУАН серия В с бл.№ 238313 от 19.03.2017 год. за нарушения по Закона за движение по пътищата. АУАН бил предявен на подсъдимия С. и бил подписан от него без възражения.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, сред които:

1. Показанията на разпитаните свидетели: св. Ц. (л. 20) и Георгиев (л. 21);

2. Писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение серия В, № 238313/19.03.2017 г. (л. 2), справка за съдимост (л. 41), длъжностни характеристики (л. 29), график (л. 35), Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. (л. 28), решения, относно здравословното състояние на децата на подсъдимия.

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

Подсъдимият С., като водач на МПС, на посочената дата, е нарушил правилата за движение по пътищата. Нарушенията са били установени от св. Ц., при извършената проверка. Подсъдимият е съзнавал, че е спрян за проверка от служители на МВР – полицейски орган. Подсъдимият е бил уведомен от св. Ц. за длъжността му и установените нарушения, както и че ще бъде съставен акт. Поради това е съзнавал и длъжностното качество, и правомощията на св. Ц., и това че ще му бъде съставен акт за установените нарушения, съответно че ще бъде санкциониран. За да избегне установяването на нарушенията и за да мотивира св. Ц. да не изпълни задълженията си и да не извърши действие по служба - да състави акт за установяване на административно нарушение, С. предложил и дал сумата от 30 лева. С. е съзнавал че прави това, за да го мотивира във връзка с поведението му по служба и да извлече от това благоприятни последици - служителят да прояви бездействие и да не състави акт за нарушението.

Умисълът на дееца, като психическо отношение към деянието и резултата от него, се установява и от самопризнанието, и от действията, възприети и възпроизведени от свидетелите. Деянието е извършено при пряк умисъл.

Подсъдимият С. от обективна страна и субективна страна, е осъществил състав на престъплението по чл. 304а, предл. 1 и 3 от НК – предложил и дал банкнота от 20 лева и банкнота от 10 лева на св. Ц., за да не извърши действие по служба. С това е осъществил състав на престъплението по чл. 304а, предл. 1 и 3 НК.

Престъплението засяга в значителна степен обществените интереси и не е налице липса или незначителност на обществената опасност, с оглед тежестта на нарушенията по ЗДвП или с оглед размера на незаконната облага, която се предлага. Това е така, тъй като е широко разпространено престъпление, подронва авторитета на държавните органи и се отразява неблагоприятно върху доверието на гражданите във функционирането на държавния апарат.

По наказанието.

Прокурорът и защитата считат за справедливи различни по вид наказания. Прокурорът поддържа искане за наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 НК. Защитата счита, че следва да се наложи наказание пробация.

Съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и установи, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало, ниската стойност на предмета на престъплението, добрите характеристични данни, самопризнанието и разкаянието, семейното положение – грижа за болен родственик. Съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и предвиденото наказание лишаване от свобода следва да се замени с пробация.

По ВНОХД № 41/2015 г. Апелативен съд Варна е приел, че с оглед ниската стойност на предмета на подкупа – 5 евро и това във връзка с какво административно нарушение се дава обуславя извод, че и най-лекото предвидено наказание е несъразмерно тежко и съобразно чл. 55 НК изменил присъдата и наложил пробация.

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и въздействието на пробационните мерки са достатъчни, за да се въздейства предупредително и възпитателно спрямо С. и останалите членове на обществото.

Съдът не наложи предвидената в закона глоба, с оглед тежестта на извършеното и данните за доходи и имущество на подсъдимия – безработен, без установени доходи, две болни деца.

На основание чл. 307а НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

Съдия:

НР