МОТИВИ към въззивна присъда № 60/12.06.2017 г., постановена по ВНЧХД № 162/2017 г. по описа на Разградския окръжен съд:

С Присъда № 9/22.03.2017 г., постановена по НЧХД № 360/2016 г., Исперихският районен съд е признал подсъдимата Б. Б., ЕГН **********, за невиновна в това, че в периода от 07.07.2016 г. до 27.07.2016 г. в село Голям Поровец, област Разградска, в условията на продължавано престъпление е разгласила позорни обстоятелства и е преписала престъпление, като на 07.07.2016 г. в присъствието на Н.А. е изрекла думите „Г. е курва“, „Г. е любовница на съпруга на Ф.А. и синът им Ч.А.я закарал с колата си да направи аборт понеже е бременна от бащата на Чаглар“ и на 27.07.2016 г. в присъствието на Д. А. е обвинила Г.С., че е откраднала личното й имущество, поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по обвинението по чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Със същата присъда Исперихският районен съд е отхвърлил предявения на осн. чл. 45 ЗЗД от тъжителката Г.С.С. против подсъдимата Б. Б. граждански иск за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на довършване на деянието – 27.07.2016г. до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан.

Недоволна от присъдата е останала тъжителката Г.С.С. и чрез провереника си адв. Н.Е. *** я обжалва като неправилна и необоснована. Моли за отмяната й и за постановяване на нова, с която подсъдимата да бъда призната за виновна и да бъде уважен гражданския иск.

Въззиваемата Б. Б. чрез защитника си адв. Д.П. *** моли за потвърждаване на присъдата. Счита, че обвинението не е доказано по време и разгласените обстоятелства не представляват клевета.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Б. Б. е родена в РБългария, но е турска гражданка. Двете с нейната сестра Ф.А. притежавА. в съсобственост недвижим имот в с. Голям Поровец, обл. Разградска. По повод заведеното дело за делба на същия имот отношенията между двете сестри били обтегнати.

Подс. Б. Б. била конфликтна и създавала дрязги в с. Голям Поровец. Недоволствала и срещу това, че техни съседи посещавА. дворното място и се грижели за зеленчуците на сестра й в нейно отсъствие.

Тъжителката Г.С. била приятелка на Ф.А..

На 07.07.2016 г. подсъдимата срещнала св. Н.А., която отивала да полива пипера на Ф.. Казала й, че Г. ходела с мъжа на сестра й и направила аборт от него, че синът на Ф.А. – Ю.Ч.А.я закарал да направи аборт и сега отново била бременна и пак ще прави аборт.

Един ден през месец юли 2016 г. св. Д. А. – майка на тъжителката и св. П.М. отишли да търсят Ф.А., за да чистят боба й. Тогава подсъдимата им отворила вратата и се разкрещяла, че св. А. и дъщеря й крадат, че Г. ходи с мъже, че е курва и краде.

По същото време св. Ю.А.също чул от леля си Б., че баща му имал връзка с Г., че е забременяла от него и че Юмер я бил завел в болницата за аборт. Свидетелят сочи, че това не било вярно.

Твърденията на подсъдимата достигнА. до знанието на тъжителката Г.С. и съпруга й, които решили да заведат настоящото дело.

Горните фактически положения се доказват от показанията на свидетелите Н.А., Ю.А., Д. А. и П.М.. Техните твърдения са логични, последователни и взаимнодопълващи се, поради което въззивният съд ги кредитира изцяло. Не внасят съмнение в тяхната достоверност показанията на свидетелите Разие С. – съпруга на брата на подсъдимата и А.И.– приятелка на подсъдимата. Св. С. сочи, че през лятото на 2016 г. Б. била в с. Голям Поровец и си обработвала градината, не е споменавала за скандА. с Г. и не се е оплаквала някой да й краде нещо от градината. Св. И.твърди, че през м.юли 2016 г. Б. не е идвала сама в с. Голям Поровец, а два-три пъти двете заедно са посещавА. селото и свидетелката не знае за конфликти със съселяни. Техните показания не кореспондират с обясненията на подсъдимата. Първоначално тя е декларирала, че през лятото на 2016 г. не е влизала в орташката къща в с. Голям Поровец. След това признава, че на входната врата е разговаряла със св. Д. А., но й обяснила, че не е говорила лоши думи за Г.. Описва и случай, при който в градината се срещнала със св. Н.А., която била обрала краставиците и доматите, и тогава подсъдимата й поръчала да предаде на сестра й, че Н. и Г. не трябва да влизат в имота.

Предвид вътрешните противоречия и противоречията с показанията на свидетелите, допуснати именно по искане на подсъдимата, въззивният съд не цени нейните обяснения като правдоподобни. Те се опровергават, както от показанията на първата група свидетели, така и от приложената на л. 24 характеристика от Кмета на с. Голям Поровец, съгласно която подсъдимата не поддържала добри съседски отношения, била агресивна и конфликтна личност. Докато тъжителката Г.С. била приветлива, отзивчива и не е допускала лоши прояви в селото /л. 23/.

Подс. Б. Б. е на 45 години, омъжена е, има едно пълнолетно дете, не е осъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намери следното:

Постановявайки оправдателна присъда, Исперихският районен съд е нарушил материалния закон. Събраните доказателства обосновават категоричен и несъмнен извод, че подсъдимата Б. е разгласила позорни обстоятелства за тъжителката С.. Пред свидетелите Н.А., Д. А., П.М. и Ю.А.е обявила, че Г. е курва и краде, че е любовница на съпруга на Ф.А., че Ч.А.я закарал с колата си да направи аборт, понеже е бременна от бащата на Чаглар. Тези обстоятелства са позорни, тъй като са от естество да да повлияят отрицателно върху обществената оценка на тъжителката. Те са и неверни, защото не отговарят на обективната истина. Твърдението, че тъжителката краде представлява приписване на престъпление кражба и също е невярно. Поради това твърденията на подсъдимата са клеветнически. Клеветата е извършена с пряк умисъл, тъй като подсъдимата е знаела, че тъжителката не е имала описаното поведение и не е извършила приписаното престъпление, но е разпространявала обратното със съзнанието, че по този начин накърнява доброто й име в обществото.

Касае се до няколко деяния, извършени през непродължителни периоди от време, осъществяващи състава на престъплението клевета, с обективна и субективна връзка между тях, поради което цялата дейност се определя като продължавана по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.

По този начин се доказват обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Неправилни са съжденията на първоинстанционния съд, че тъжителката не е доказала, че именно на посочените в тъжбата дати са били осъществени инкриминираните действия. Темпоралните граници на деянията са доказани. При допълнителния разпит на св. Н.А. във въззивното производство е установено, че разговорът с подсъдимата е бил проведен на третия ден от Рамазан байрама – 07.07.2016 г. Съгласно Решение № 1020 на МС от 28.12.2015 г. определените дни за честване на Рамазан байрам са 5, 6 и 7 юли 2016 г. Като краен момент на престъпната дейност в тъжбата е посочена датата 27.07.2016 г. и тя съответства на описания от свидетелите времеви период за събиране на боба. В същата насока е и представената от подсъдимата информация от интернет за прибиране на боба в съседното село Лудогорци на 01.08.2016 г.

Несъстоятелни са възраженията на защитата, че свидетелите Н.А. и Д. А. са необективни и повлияни от близките им отношения с тъжителката. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от останА.те гласни доказателства и няма основание да се считат за негодни източници на доказателствена информация.

Неоснователен е и доводът на защитата за несъставомерност на деянията поради това, че думите „курва“ и „крадла“ евентуално били обида, тъй като изразявА. мнение, което се извеждало чрез предположение. Известно е, че разликата между обидата и клеветата се състои в това дА. съответните действия са извършени в присъствието на пострадА.я. След като позорните обстоятелства са били съобщени на трети лица, обида изобщо не може да се обсъжда. КвА.фикацията „курва“ безспорно е позоряща и засягаща доброто име на тъжителката. Неприемлив е аргументът, че подсъдимата изразила мнение. Правото на свободно изразяване на мнение е ограничено от чл. 39, ал. 2 от Конституцията, съгласно който това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Некоректно е възражението относно твърдението на подсъдимата, че тъжителката е крадла. В тъжбата няма описано подобно обстоятелство, няма и доказателства за такова деяние. Твърди се, че подсъдимата е обвинила тъжителката в кражба, и се доказват изречените от нея думи, че тъжителката краде. А това, след като е невярно, представлява клевета чрез приписване на престъпление.

За престъплението по чл. 147, ал. 1 НК се предвиждат наказания глоба и обществено порицание. Подсъдимата не е осъждана и от деянието няма имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. С оглед на това са нА.це условията по чл. 78а, ал. 1 НК и въззивният съд я освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание глоба. Размерът на глобата следва да е минималният от 1000 лева, който е съответен на извършеното престъпление и достатъчен за постигане целите по чл. 36 НК.

В гражданската част присъдата също е неправилна. Доказани са кумулативните предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимата – разглежданото престъпление; неимуществени вреди за тъжителбката, изразяващи се в прежишвените от нея срам и неудобство; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимата, която следва да заплати на тъжителката обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С оглед вида на деянията, липсата на сериозни последици от тях и характера на причинените вреди въззивният съд прецени като справедлив размера от 600 лева. Обезщетението се дължи ведно с текущата законна лихва от датата на довършване на престъплението – 27.07.2016 г. до окончателното изплащане. В останА.я размер искът е неоснователен и недоказан и съдът го отхвърли. На тъжителката се следват и направените от нея разноски в размер на 423 лева.

Ето защо и на основание чл. 336, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК Разградският окръжен съд отмени изцяло обжалваната присъда и постанови нова в горния смисъл.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ