ПРИСЪДА № 30

Гр. Разград 06.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на шести юни две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : М.Б.

П.С.

Секретар : Н. Р.

Прокурор : Тихомир Тодоров

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

нох дело № 196 по описа за 2017 г.

и след преценка на доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Х.С., роден на *** ***, обл. Шумен, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер по болест, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че: На 19.05.2017 г. в гр. Исперих обл.Разград предложил и дал подкуп – пари в размер на 20,00 лв. / две банкноти с номинал по 10 лв. / със сериен № БМ 90008727 и сериен № АЦ 8397635 на длъжностно лице- полицейски орган – С.Ц.Д.- младши автоконтрольор II степен в група “ Охранителна полиция“ при РУ на МВР – Исперих, за да не извърши действие по служба, а именно – да не състави на водача Р.Х.С., АУАН, серия “Г“, бланков № 752379/19.05.2017 г. за установено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗдВП-, поради което и на основание чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл.58а, ал. 1 от НК и във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ТРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 100,00 /сто/ лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата предметът на престъплението - пари в размер на 20,00 лв., от които една банкнота с номинал 10,00 /десет/ лв. със сериен № БМ 90008727 и една банкнота с номинал 10,00 /десет/ лв. със сериен № АЦ 8397635

Присъдата може да се обжалва и протестира в седемдневен срок от днес пред Варненски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2.

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 30/06.06.2017г., постановена по нох дело № 196 / 2017 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Обвинението срещу подсъдимия Р.Х.С. *** е за това, че: На 19.05.2017 г. в гр. Исперих обл. Разград предложил и дал подкуп – пари в размер на 20,00 лв. / две банкноти с номинал по 10 лв. / със сериен № БМ 90008727 и сериен № АЦ 8397635 на длъжностно лице- полицейски орган – С.Ц.Д.- младши автоконтрольор II степен в група “ Охранителна полиция“ при РУ на МВР – Исперих, за да не извърши действие по служба, а именно – да не състави на водача Р.Х.С., АУАН, серия “Г“, бланков № 752379/19.05.2017 г. за установено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – престъпление по чл.304а, предл.3 от НК.

В хода на съдебното производство подсъдимия Р.Х.С. заявява, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните на ДП доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие, на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по ДП, прие за установено от фактическа страна, следното:

Съгласно Заповед № ЗЗОз-648/03.04.2015 г., от 03.04.2015 г., свидетеля С.Д.работел като “младши автоконтрольор втора степен“ в група “Охранителна полиция“ в PУ на MBP — гр. Исперих.

Съгласно типовата длъжностна характеристика, свидетеля Д., в качеството си на полицай, свидетеля Д.имал служебни задължения по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, както и да издава фишове и да съставят AУAH за нарушения по ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-748/ 24.0б.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, на всички лица работещи на длъжността “младши автоконтрольор първа и втора степен“, било дадено право да съставят актове за установяване на административни нарушения по “Закона за движение по пътищата“.

На 19.05.2017 г., за времето от 08:30 часа до 16:30 часа, св. Д.бил назначен в наряд и изпълнявал служебните си задължения, заедно с мл. полицейски инспектор М. Г. Същия ден те спрели служебния автомобил “Опел Астра“ с рег. № PP 94 64 AC на ул. “Христо Ясенов“ в гр. Исперих, където осъществявали контрол на пътното движение, като извършвали проверки на моторни превозни средства. Около 10:00 часа, същия ден, в гр. Исперих, на същата улица - “Христо Ясенов“ , св. Д.спрял за проверка лек автомобил “Дачия Логан“, с турски рег. № 35 ВНV05, управляван от подсъдимия Р.Х.С. от с. Буйновица, oбл. Шумен.

Извършвайки проверка, полицейският служител С.Д.установил, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение по чл. 137"а" от ЗДвП, а именно, че не е използвал обезопасителния колан, с който моторното превозно средство е оборудвано.

Свидетелят Д.уведомил подсъдимия С., че за установеното нарушение по Закона за движение по пътищата ще му бъде съставен АУАН, след което го поканил да отидат до служебния автомобил. Полицейският служител отворил задния капак на служебния автомобил, за да вземе кочана с АУАН и пристъпил към съставянето на акта.

По време на съставянето на АУАН, подсъдимия С. започнал да моли полицейския служител да не му съставя акт, с думите: “Направи прошка! Недей да ми пишеш акт сега, аз ще почерпя!“.

Веднага след това подсъдимия С. сам отишъл до неговия автомобил, a полицейският служител продължил да пише акта.

След като се върнал до служебния полицейски автомобил, подсъдимия С., решен да даде подкуп на полицейския служител, за да го мотивира да не извърши действие по служба и да не му съставят АУАН за установените нарушение по ЗДвП, казал на св. Д.: “Вземи тези пари и не ми пиши акт!“, като в същото време поставил на кората на багажника две банкноти с номинал по 10 лева и добавил: ,“да се почерпите!“.

Действията на подсъдимия С. били възприети от намиращият се до полицейския автомобил полицейски служители — свидетеля Ганев, който проверявал документите на друг водач — св. М. А. В показанията си на досъдебното производство, свидетеля Али по описва по идентичен начин поведението на подсъдимия С..

Св. Д.уведомил подсъдимия С., че това което извършва е престъпление и че ще бъде задържан.

За случилото се двамата полицаи сигнализирали дежурния в PУ на MBP — гр. Исперих и дежурен разследващ полицай, като изчакали на място пристигането на дежурната група. Двете банкноти с номинал от по 10 лева всяка, съответно със сериен номер № БM 90008727 и със сериен № АЦ 8397635 били предадени за нуждите на разследването и присъединени към досъдебното производство.

На подсъдимия С. бил съставен АУАН серия Г № 752379/19.05.2017 г. за констатирано нарушение от Закона за движение no пътищата / л. 26/. АУАН бил предявен на подсъдимия и бил подписан от него без възражения.

Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия С. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

След анализ на всички събрани на ДП доказателства, поотделно и в съвкупност, съда прие, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимия Р.Х.С., както и че с действията си същия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК.

Съдът намери, че самопризнанието на подсъдимия С. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

По ДП са събрани гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР-Исперих - свидетелите Д.и Г. и очевидеца – Св. М. А. изясняват обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.

Длъжностното качество на всеки един от двамата полицейски служители са установява от приложените по делото типови длъжностни характеристики и заповеди. От представените седмичен график и ежедневна ведомост се установява, че на посочената дата и време на двамата е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепа и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 752379, както и приложените като веществени доказателства две банкноти с номинал от по 10 лв. със съответните серии и номера.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че полицейският служител Д.е длъжностно лице, което има правомощия да съставен актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни актове.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото даде основание на съда да приеме, че в конкретният случай, от обективна страна подсъдимия С. е извършил всички действия, които се включват в изпълнителното деяние на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК – “предлагане “ и “даване“ на подкуп. Тази съвкупност от доказателствата сочи, както на действия по предлагане и даване на подкупа от страна на подсъдимия, така и на съответната негова волева насоченост – да подкупи длъжностно лице- полицейския орган давайки му 20 лв., с цел да го мотивира във връзка с поведението му по служба в случая, да прояви бездействие - като не му състави акт за установеното административно нарушение. С тези действия на подсъдимия, субективната страна на деянието е осъществена, като същия е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия Р.Х.С..

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С. съдът, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК.

Съдът намери, за неоснователно искането на защитника на подсъдимия за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице предпоставките за това. Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.

Съдът прима за смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и здравословното състояние. Те са свързани с невисоката обществена опасност на подсъдимия. Признанието е условия за провеждане на процедурата по глава двадесет и седма от НПК. Ниската стойност на подкупа въобще не може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, още по-малко като изключително такова.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като с престъплението „подкуп” се засягат и увреждат тежко обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица.

За осъщественото от подсъдимия С. деяние по чл. 304а, предл.3 от НК, законодателят е предвидел две кумулативни наказания - лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

При съвкупна преценка на имащите отношение към индивидуализиране на наказанието обстоятелства, съдът прие за справедливо наказание лишаване от свобода към възможния минимален срок от три месеца, което не можа да бъда намалено повече, предвид разпоредбата на чл. 39 от НК. Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., съдът наложи и наказание глоба в размер на 100.00 лв. При определяне размера на глобата съдът отчете, че подсъдимият е пенсионер по болест.

На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предметът на престъплението – пари в размер на 20.00 лв. – 2 бр. банкноти с номинал от по 10.00 лв., приложени като веществено доказателство по делото.

По изложените съображения Разградският окръжен съд постанови присъдата.

Съдия-докладчик:

НР