Постъпило е предложение от Председателя на пробационния съвет Кубрат по чл. 43а НК за замяна на наказание пробация, наложено на  И.Ф.А., ЕГН ********** с лишаване от свобода, тъй като се е отклонил от изпълнение на наказанието.

            Предложението се поддържа и в съдебно заседание.

            Прокурорът счита предложението за основателно.

            Осъденият А. не се явява. Същият е обявяван за ОДИ, издирван продължително време и след установяването му снет от издирване, но не е възможно да бъде призован на регистрираните адреси. Връчена е призовка на негов родственик. Назначен му е защитник.

            Защитникът адв. Й. намира, че следва да се прецени дали е подходящо замяната на пробацията с лишаване от свобода.

            Съдът след като прецени доказателствата, констатира:

            С Присъда №47/13.12.2016 г. по нохд №163/2016 г. на РС Кубрат И.Ф.А. е признат за виновен за извършена кражба по чл. 195 НК и осъден на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

            Видно от график за провеждане на срещи, констативни протоколи, отчетен картон и уведомление, осъденият е обявен за издирване, напуснал адреса си, не изпълнява пробационните мерки.

            На заседание на пробационния съвет от е взето решение да се предложи наложеното наказание пробация да се замени с „Лишаване от свобода”.

Установено е че А. е уведомен за правата и задълженията си като осъден, изготвен е план за изпълнение на пробационните мерки и график.

Безспорно е установено, че И.А. съзнателно, без основателна причина, не е изпълнявал наложеното наказание. Не е съдействал. Налице са предпоставките на чл. 43а НК за замяна на наказанието.

Неизтърпяната част от наложеното наказание пробация е 5 месеца и 17 дни. Налице са основанията за замяна на неизтърпяната част от наложеното наказание пробация с лишаване от свобода със срок, съгласно чл. 43а, т. 2 НК, 2 месеца и 23 дни.

            Срокът на лишаването от свобода – 2 месеца и 23 дни не е значителен и може да окаже възпитателно въздействие върху А., без да води до продължително ограничаване на социалните му контакти и откъсване от обществото. 

С оглед предходните осъждания, данните за личността на осъдения и престъпната упоритост при извършване на деянията, за постигане целите по чл. 36 НК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода, определено съгласно императивната разпоредба на чл. 43а, т. 2 НК, следва да е ефективно и с оглед разпоредбите на ЗИНЗС при първоначален общ режим.                                                                               

 

Съдия: 

MH