МОТИВИ към Присъда № 37/05.07.2017 г., постановена по НОХД № 235/2017 г. по описа на Разградския окръжен съд:

Производството е по реда на чл. 359 НПК.

Постъпил е обвинителен акт срещу Н.Р.Х., ЕГН **********, който е обвинен в това, че ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.06.2017 г. около 23:40 часа в гр. Исперих, обл. Разградска, на кръстовище на ул. „***“ и ул. „Ангел Кънчев“ е предложил и дал подкуп – мъжки златен пръстен, 14 карата с тегло 5,92 гр на стойност 386,75 лева на длъжностно лице – полицейски орган, С. Ц. Д. - младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ на МВР – Исперих при ОД на МВР – Разград, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН № 255, серия Г, бланков № ***за установяване на административно нарушение по чл. 150 ЗДвП – престъпление по чл. 304а във вр. с чл. 304, ал. 1 НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК.

Подс. Н.Х. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода в размер около 1 година с приложение института на условното осъждане.

Защитникът на подс. Х. – адв. В. К. от АК – Разград моли за налагане на наказание лишаване от свобода към минималния предвиден размер или прилагане на института на смекчената отговорност по чл. 55 НК с налагане на наказание пробация.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Неоспорените факти по обвинителния акт са следните:

От 03.04.2015 г. св. С. Д. работел като „младши автоконтрольор втора степен" в група „Охранителна полиция" в РУ на МВР - гр. Исперих, съгласно Заповед № 330з-648/03.04.2015 год. /л. 30/.

В качеството си на полицай св. Д. имал правомощия, според които в кръга на служебните му задължения влизали тези по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, да издава фишове и да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-748/ 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи /л. 34-36/ било дадено право на всички лица, работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и втора степен", да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

На 19.06.2017 г за времето от 16:30 часа до 00:30 часа св. Д. бил назначен в наряд и изпълнявал служебните си задължения, заедно с мл. полицейски инспектор Ахмед Азиз / л. 37/. На същата дата те спрели служебния автомобил „Опел Астра" с peг. № *** на ул. „***" в гр. Исперих, където осъществявали контрол на пътното движение, като извършвали проверки на моторни превозни средства.

На същата дата около 23:40 часа св. Д. спрял за проверка лек автомобил „Фолксваген Голф" с per № ***, управляван от Н.Р.Х. ***.

При извършената проверка полицейският служител Д. установил, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение по чл. 150 ЗДвП като управлява моторно превозно средство без да има необходимата правоспособност и съответно свидетелство за управление. Водачът бил изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер 7510" с фабр. № 0174. Техническото средство отчело 0.47 %о алкохол в издишания от водача въздух, което е в допустимите норми.

Св. Д. уведомил подс. Х., че за установеното нарушение по Закона за движение по пътищата ще му бъде съставен АУАН, след което го поканил да отидат до служебния автомобил. Полицейският служител седнал на шофьорското място и пристъпил към съставянето на акта. Подс. Х. застанал до шофьорската врата и започнал да моли полицейския служител да не му съставя акт с думите: „Шеф, моля те, не пиши! Вземи този златен пръстен, седем грама е!", като в същия момент извадил от пръста на ръката си пръстен. Св. Д. му обяснил, че извършва престъпление и продължил да пише акта. Тогава подс. Х. отново казал: „Имам само 5 лева в мен, затова вземи пръстена - наистина е златен, седем грама е!", като в същото време поставил пръстена на арматурното табло на полицейския автомобил.

Действията на подс. Х. били възприети от св. Азиз / л. 22-23/, който се намирал на дясната седалка на полицейския автомобил.

Св. Д. преустановил съставянето на акта и в отговор на извършеното от подсъдимия, двамата полицейски служители незабавно предприели мерки по неговото задържане. За случилото се сигнализирали дежурния в РУ на МВР - гр.Исперих и дежурен разследващ полицай. На мястото на инцидента била изпратена дежурната оперативна група, която извършила оглед на местопрестъпление. В хода на това процесуално-следствено действие бил иззет 1 бр. мъжки пръстен от жълт метал, който бил предаден за нуждите на разследването и присъединен към досъдебното производство.

От заключението на съдебно - оценъчната експертиза / л. 25-26/, било установено, че пръстенът е златен, 14 карата и тежи 5.92 грама, на стойност 386.75 лева.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс. Н.Х.. Направеното самопризнание се подкрепя от писмените и гласните доказателства от бързото производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Горните факти се доказват от приложените по делото протокол оглед на местопроизшествие и фотоалбум/л. 3 – л. 13 от БП/, удостоверение от ОД на МВР – Разград /л. 30/, заповед на Министъра на вътрешните работи /л. 34 – л. 36/, график /л. 37/ и от показанията на свидетелите С. Д. /л. 20 – л. 21/ и Ахмед Азиз /л. 22 – л. 23/.

Доказателствената съвкупност е последователна и безпротиворечива и по еднопосочен начин установява времето, мястото и начина на извършване на деянието.

Относно предмета на престъплението е била назначена оценъчна експертиза, чието заключение като компетентно, относимо и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.

Подс. Х. е на 30 години, не е женен, но живее на съпружески начала с Е. М. и имат три деца – на 7 години, на 4 години и на 2 години. Не работи, не притежава недвижим имот. Собственик е на лек автомобил. Осъждан е, но е бил реабилитиран по право.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Събраните по делото доказателства формират категоричния извод, че подс. Х. е автор на престъплението, в което е обвинен. Св. Д. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”а” НК и полицейски орган съгласно чл. 14 ЗМВР. Подс. Х. му е предложил и му е дал подкуп, за да не му съставя акт за установяване на административно нарушение. Действал е с пряк умисъл – със знанието, че дава подкупа с цел полицейският служител да не изпълни задължението си по служба. По този начин се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл. 304а във вр. с чл. 304, ал. 1 НК.

При определяне на наказанието съдът констатира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: самопризнанието, чистото му съдебно минало, младата възраст, тежкото му семейно и материално положение като безработен баща на три малолетни деца. Отегчаващи отговорността му обстоятелства няма. С оглед на това минималното, предвидено в чл. 304а НК наказание, се явява несъразмерно тежко, поради което по реда по чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК следва да се замени с пробация. Съгласно чл. 42а, ал. 4 НК съдът наложи задължителните пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от 8 месеца. Първата мярка, съобразно чл. 42б, ал. 1 НК, следва да е с периодичност два пъти седмично. Съдът определи и пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 часа годишно за 8 месеца. С това съдържание наказанието пробация е съответно на извършеното престъпление, достатъчно за постигане целите на наказанието и в този смисъл – справедливо.

На основание чл. 55, ал. 3 НК съдът не наложи предвиденото в чл. 304а НК кумулативно наказание глоба.

Вещественото доказателство по делото – златен пръстен следва да се отнеме в полза на държавата, на основание чл. 307а НК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да понесе разноските от бързото производство.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК:

MH