МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 325/2017 г. по описа на Разградски окръжен съд, Наказателно отделение

Разградската окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт по бързо производство №275 ЗМ-354/2017г. по описа на РУ на МВР-Исперих, ПД 26/2017г. против М.Д.С. - за това, че на 01.09.2017 г. в гр. Исперих, на ул. Христо Ясенов, пред дом№18 предложил да даде подкуп дар – пари на стойност 20 лева на длъжностно лице – полицейски орган – С.Ц.Д.– младши автоконтрольор при РУ „Полиция“ –гр. Исперих, за да не извърши действие по служба – да не му състави АУАН, серия Г№887458 за допуснато административно нарушение по чл.137а, ал.1 и чл.147 от ЗДвП- престъпление по чл.304а, пр.1, вр. чл.304, ал.1 от НК.

В рамките на настоящото разглеждане на делото и след предварително изслушване на страните, с протоколно определение от 14.09.2017 година съдът е постановил разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и седма от НПК приемайки, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение спрямо подс. М.С., като счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Сочи, че в рамките на съдебното дирене предвид начина на протичане на производството (по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК) е било установено осъществяването на инкриминирано престъпно деяние – както от обективна, така и от субективна страна и развива подробни съображения в тази насока. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на 7-8 месеца лишаване от свобода, като бъде приложен института на условното осъждане, както и кумулативно предвидената глоба, която да бъде определена в размер на 200 лева.

Служебният защитник на подс. М.С.- адв. Г.М. моли при определяне на наказанието да бъдат съобразени смекчаващите обстоятелств, като са налице условията на чл.55 от НК, подсъдимият е признал вината още на досъдебното производство и искрено съжалява за това, като стойността на предложения подкуп е ниска. Моли на подсъдимия да бъде отмерено наказание в рамките на 3-4 месеца лишаване от свобода, като изтърпяването му бъде отложено за срок от 3 години.

В съдебно заседание подс. М.С. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното и моли за снисходителност.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав прие за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт:

Подсъдимият М.Д.С. е роден на *** ***, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, като е реабилитиран по право на осн. чл. 88а, ал.1 от НК вр. чл. 82, ал.1, т.3 от НК.

Подсъдимият бил правоспособен водач, притежаващ свидетелство за управление на МПС № 244642811, като на 01.09.2017г., около 11,20 часа управлявал в гр. Исперих личния си автомобил марка Форд, модел Галакси, с ДК №***. Съгласно часови график, утвърден от Началник РУ Исперих св. С.Д. - мл. автоконтрольор – І-ва стенен и св. Д.Д. – мл. инспектор – двамата служители в РУ Исперих били дежурни от 8,30 часа до 16,30 часа на 01.09.2017г год., като им било възложено да осъществяват патрулно постова дейност по контрол и осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от РУ Исперих. Задълженията им съгласно приложените длъжности характеристики били свързани с извършването на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, в това число и да съставят актове при установяване на административни нарушения, каквото правомощие имали съгласно Заповед№8121з-748 от 24.06.2015г. от Министъра на вътрешните работи. Двамата били облечени в полицейски униформи и използвали маркиран с отличителни знаци „Полиция“ и „КАТ“ служебен автомобил КИА Сийд, рег.№СВ6308КК с монтирана Система за видеонаблюдение на пътния контрол. Около 11 часа свидетелите С.Д. и Д.Д. паркирали служебния автомобил на ул. Христо Ясенов, пред дом№18 в гр. Исперих. В 11,20 часа двамата свидетели спрели за проверка управлявания лек автомобил от подсъдимия М.С. марка Форд, модел Галакси, ДК №***. След като се легитимирали пред водача по надлежния ред и поискали документите му за проверка, служителите на РУ Исперих констатирали, че подсъдимият и лицето на предната дясна седалка до него нямат поставени обезопасителни колани. Установено било от свидетелите и, че автомобилът няма годишен технически преглед. Св. С.Д. обяснил на подс. М.С., че ще му бъде съставен АУАН за извършените нарушения по ЗДвП. Подс. М.С. от своя страна решил на предложи подкуп на полицейския служител С.Д., за да не му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. В изпълнение на така взетото решение той взел банкнота от 20 лева, приближил се до полицейския автомобил и през отворения страничен прозорец подал парите на свид. С.Д.. По този начин подсъдимият се опитал да мотивира свид. С.Д. да не му състави акт, като му казал да се почерпи с парите, както и, че постоянно пътува до Турция и ще му донесе нещо от там. Свид. С.Д. отказал да вземе парите и подсъдимият ги прибрал в портмонето си. Свид. Д.Д. обяснил на подсъдимия, че в момента извършва престъпление. Незабавно полицейските служители докладвали за случилото се на началника на РУ – Исперих и сезирали дежурен разследващ полицай. След като докладвали случая продължили със съставянето на АУАН на подсъдимия, който му бил връчен на същия ден, без да депозира възражения срещу него.

С оглед естеството на настоящото производство съдът не следва в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство. В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство. За това първоинстанционният съд има правомощието да разгледа делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на процеса доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението. След като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Твърденията в обвинителния акт следва да се възприемат за верни в присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата.

За пълнота следва да се добави, че описаната в обвинителния акт и възприета от съда фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, което от своя страна се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното производство чрез гласните и писмени доказателствени средства, а също и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал: показанията на свидетелите С.Д. и Д.Д., протокол за извършена техническа експертиза, АУАН, типови длъжностни характеристики, часови график, план за провеждане на специализирана полицейска операция, както и Заповед№8121з-748 от 24.06.2015г. от Министъра на вътрешните работи.

До тези доказателствени изводи съдът достигна, след като възприе показанията на свидетелите – полицейски служители, участвали в проверката на подс. М.С. и управлявания от него лек автомобил– свидетелите С.Д. и Д.Д.. Показанията им са конкретни, детайлни и последователни, като същите имат преки възприятия относно времето, мястото и авторството на извършеното деяние в лицето на подсъдимия в настоящото производство. Те изцяло кореспондират на депозираното от страна на подсъдимия самопризнание относно действията му по предлагане на парична сума с цел избягване на отговорност за констатираните от страна на полицейските служители административни нарушения.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Настоящият съдебен състав намира, че с поведението си подс. М.С. е реализирал в пълнота и обективните и субективни признаци на деянието по повдигнатото му второ обвинение – по текста на чл.304а, пр.1, вр. чл.304, ал.1 от НК Същият на инкриминираната дата е предложил дар – пари на стойност 20 лева на длъжностно лице – полицейски орган – С.Ц.Д.– младши автоконтрольор при РУ „Полиция“ –гр. Исперих, за да не извърши действия по служба - да не изпълни съобразно типовата си длъжностна характеристика основните си длъжностни права и задължения по т. ІІ: да не работи по предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата; да не изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност, а именно – да не му състави АУАН за допуснато нарушение по чл. 137а, ал.1 и чл.147 от ЗДвП.

Обект на правна защита на престъплението по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК, са отношенията, осигуряващи правилното функциониране на държавния и обществения апарат и осъществяване на правата и задълженията на длъжностните лица в кръга на тяхната компетентност, поради което същественият въпрос за обективна съставомерност на така предявено обвинение предполага изричен отговор на въпроса дали свид. С.Д. е негов адресат. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е безусловен и позитивен. На инкриминираната дата свид. С.Д. не просто е заемали длъжността „младши контрольори” при РУП-Исперих, а в рамките на работното си време е бил натоварен и да извършват проверки на транспортните средства за спазване на правилата по ЗДвП и ППЗДвП.В конкретния случай подс. С. е реализирал изпълнителното деяние чрез действия, изразили се в предлагането на пари на стойност 20 лева, които са „дар” по смисъла на закона, защото са с имуществена стойност.

Доказателствената съвкупност установява по несъмнен начин, че деянието подсъдимият е извършил умишлено, при форма на вината пряк умисъл. За наличието му съдът изходи от обективно установените действия на дееца, които представляват външен израз на представите и мисловната му дейност. Действията на подсъдимия са били осъществени в строга логическа последователност и ясно показват, че той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. В тази връзка съдът прецени обстоятелството, че подсъдимият е бил спрян за проверка от униформени служители на реда, които ясно са обявили пред него причината за проверката. Подсъдимият е бил наясно и с обстоятелството, че избягване на административнонаказателна санкция чрез предлагане на парична сума е правно запретено, чрез криминализирането му.

Според редакцията на чл. 58а от НК, указваща начина на определяне на наказанието при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случай, че подсъдимият признае фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в актуалния му вид текстът на чл. 58а от НК не предвижда задължително определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, а неговата индивидуализация според общите правила и последващата му редукция с 1/3. Според текста, чл. 55 от НК се прилага като алтернатива на съкратеното съдебно следствие само, ако едновременно са налице условия за редуциране на наказанието и за прилагане на чл. 55 от НК при положение, че това е по-благоприятно за дееца.

В конкретния случай при индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление съдът прие, че не следва да прилага нормата на чл. 55 от НК. За да достигне до този извод съобрази обстоятелството, че необремененото съдебно минало на подсъдимия, изразеното разкаяние и ниския размер на подкупа не са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нито едно от тях не може да бъде определено като изключително по своя характер и от тук да предопредели определянето на ЛОС под предвидения в закона минимум. Изброените обстоятелства са единствените фактори, които снижават отговорността на подсъдимия в настоящото производство. Тя обаче се отегчава от степента на обществена опасност на конкретното деяние през призмата на високата степен на накърняване на защитените обществени отношения, свързани с дейността против реда на управлението. Не на последно място, при индивидуализацията на наказанието за деянието съдът прецени, че подкупът е предложен след извършване на две административни нарушения.

Съдът не взе предвид самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство в конкретния случай. Същото е отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като наличието му обуславя редукция на наказанието ЛОС, което не се определи при условията на чл. 55 от НК. Ето защо това самопризнание не може да бъде едновременно и смекчаващо такова за актуалната отговорност на дееца.

Ръководен от изложените по-горе съображения, съдът прие, че наказанието на подсъдимия С. следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК в актуалната му редакция.

След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че целите на наказанието получават успешна реализация спрямо подсъдимия С. чрез налагане на наказание от шест месеца ЛОС и глоба в размер на 100 (сто) лева.

Редуцирано с една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието лишаване от свобода, което следва да изтърпи подсъдимият С. за престъплението по по чл. 304а от НК е четири месеца.

Настоящият съдебен състав счете, че изтърпяването на така отмереното по отношение на подс. С. наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан преди това, като неизолирането от нормалната му житейска среда успешно ще подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока съдът намери, че по отношение на конкретната личност на подсъдимия не се явява за необходима неговата социалната изолация. За да достигне до този си извод съдът отчете правното значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице обстоятелство и най-вече чистото му съдебно минало, инцидентният характер на проявата, семейната му ангажираност, разкриващи го като лице с невисока степен на обществена опасност. Неизменно беше отчетено и последващото му поведение – оказаното от негова страна процесуално съдействие. В този смисъл и съдът счете, че в пълнота са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на определеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 307а съдът се произнесе и осъди подсъдимия да заплати сумата от 20 лева, представляваща равностойност на предмета на пресъплението, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Разград.

Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР-гр. Разград сумата от 59,25 лева разноски по бързото производство за назначената на досъдебното производство техническа експертиза.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДГ