ПРИСЪДА № 55

Гр. Разград 21.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛАЗАР МИЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : А.М.

Р.Б.

Секретар: Д.Г.

Прокурор: Тихомир Тодоров

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

нох дело № 330 по описа за 2017 г.

и след преценка на доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия С.М.С., роден на *** год. в гр. Шумен, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 08.09.2017 г. в с. Лудогорци, обл.Разград, е предложил и дал подкуп, представляващ парична облага - пари на стойност 150.00 /сто и петдесет/ лева - три банкноти с номинал от по 50 лева със сериен № БП 9907486, сериен № БП 2287359 и сериен № БВ0955556, на длъжностно лице, полицейски орган - младши автоконтрольор Стефан Цвятков Димитров - служител при Районно управление “Полиция” гр.Исперих, за да не извърши действие по служба - да не състави АУАН серия Г, № 881465 за установено административно нарушение по чл.150 „а“, ал.1 от „Закона за движение по пътищата” - престъпление по чл.304 „а“, предл. 1 и 3 във връзка с чл.304, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 800,00 /осемстотин/ лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата предметът на престъплението - пари в размер на 150,00 лв., / три банкноти с номинал от по 50 лева със сериен №БП 9907486, сериен № БП 2287359 и сериен № БВ0955556 /.

ПРИЗНАВА подсъдимия С.М.С., роден на *** год. в гр. Шумен, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 08.09.2017 г. в с.Лудогорци, обл.Разград, по ул.“Дунав“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Мондео“, с рег.№ РР 50 09 ВС, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Решение № 329/05.07.2017 год. по описа на Районен съд - гр. Разград, влязло в сила на 21.07.2017 год. - престъпление по чл.343 „в”, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 650/шестстотин и петдесет/лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал. ,от НК налага най-тежкото наказание, а именно лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 800/осемстотин/ лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединява наказанието глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Присъдата може да се обжалва и протестира в седемдневен срок от днес пред Варненски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2

МОТИВИ към Присъда № 55/21.09.2017г., постановена по нох дело № 330 / 2017 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Обвиненията срещу подсъдимия С. *** са за това, че: На 08.09.2017 г. в с. Лудогорци, обл.Разград, е предложил и дал подкуп, представляващ парична облага - пари на стойност 150.00 лева - три банкноти с номинал от 50 лева на длъжностно лице, полицейски орган - младши автоконтрольор Стефан Цвятков Димитров - служител при Районно управление “Полиция” гр.Исперих, за да не извърши действие по служба - да не състави АУАН серия Г, № 881465 за установено административно нарушение по чл.150 „а“, ал.1 от „Закона за движение по пътищата” - престъпление по чл.304 „а“, предл. 1 и 3 във връзка с чл.304, ал. 1 от НК и за това, че на 08.09.2017 г. в с.Лудогорци, обл.Разград, по ул.“Дунав“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Мондео“, с рег.№ РР 50 09 ВС, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Решение № 329/05.07.2017 год. по описа на Районен съд - гр. Разград, влязло в сила на 21.07.2017 год. - престъпление по чл.343 „в”, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство подсъдимия С.М.С. заявява, че се признава за виновен по обвиненията срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните на ДП доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие, на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

В обвинителната си реч представителя на прокуратурата предлага на съда, след като признае подсъдимия за виновен по възведените му обвинения, да наложи наказание по първото обвинение в размер на около една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лв., по второто обвинение да му бъде наложено наказание от около 5-6 месеца лишаване от свобода и глоба в размера по предходното обвинение. На основание чл. 23 от НК да бъде наложена най-тежкото наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години и да бъде присъединено наказанието глоба, а приложените по делото три банкноти от по 50 лв. да бъдат иззети в полза на държавата.

Защитата на подсъдимия пледира за налагане на наказанията, предложени от прокурора поотделно и при приложението на чл. 23 от НК, при наличие на основанията по чл. 66 от НК и приложението на чл. 58а от НК.

В последната си дума подсъдимия С. заявява, че бил принуден от обстоятелствата, но признава,че това е грешка.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по ДП, прие за установено от фактическа страна, следното:

Относно обвинението по чл. 304 „а“, предл. 1 и 3 във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК:

Свидетелят С.Д. е назначен в системата на МВР на 01.03.2004г. със Заповед № 48/27.02.2004г. на длъжност „полицай“ в група „Охранителна полиция“ на РУ МВР - гр. Исперих. Последната заемана от него длъжност е „младши автоконтрольор“ I степен в група „Охранителна полиция“ на РУ МВР - Исперих, съгласно Заповед № 33Оз- 1265/30.06.2017г., считано от 12.07.2017г.

Свидетелят Ж.К. бил назначен в системата на МВР на 01.03.2004 год. със Заповед № 44/27.02.2004 год. на длъжност полицай в група „Охранителна полиция“ на РУ МВР - гр. Исперих. Последната заемана от него длъжност е „младши полицейски инспектор“ в група „Охранителна полиция“ на РУ МВР - гр. Исперих, съгласно Заповед № 330з-648/03.04.2015 год., считано от 15.04.2015 г.

В качеството си на полицейски служители двамата свидетели имали типова длъжностна характеристика, според която в кръга на служебните им задължения влизали тези по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, както и да издават фишове и да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-952/ 20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи било дадено право на всички лица, работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и втора степен“ да съставят актове за установяване на административни нарушения по „Закона за движение по пътищата“ (ЗДвП).

На 08.09.2017 год. св. С.Д. и св. Ж.К., за времето от 16:30 часа до 00:30 часа, били назначени в наряд и изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Исперих. Съвместно с тях бил св. Никола Б. - стажант в РУ МВР - гр. Исперих.

На същата дата полицейските служители паркирали служебния автомобил „КИА СИЙД“ с рег. № СВ 63 08 КК, с монтирана в него система за видеонаблюдение на пътния контрол, в с. Лудогорци на ул. „Дунав“ в близост до дом № 56, където осъществявали контрол на пътното движение, като извършвали проверки на моторни превозни средства.

Около 20:30 часа св. Димитров спрял за проверка л.а. „Форд Мондео“ с рег. № ****, управляван от подсъдимия С. ***. При извършената проверка на документите полицейските служители установили, че водачът на лекия автомобил няма свидетелство за управление на МПС. Св. Димитров обяснил на подсъдимия С., че ще извърши справка с системата РСОД, при което последният заявил, че няма нужда да бъде проверяван, тъй като срокът на притежаваното от него СУМПС бил изтекъл, след което казал: „Ако можем да направим нещо.“

Свидетелят Димитров поканил водача до служебния автомобил, където започнал да въвежда проверка в работната станция и пристъпил към съставянето на АУАН. През цялото време подсъдимият С. задавал въпроси на полицейския служител „колко искаш“, „кажи какво да направя“, „колкото искаш, толкова ще ти дам“, „имам сто лева, къде да ги сложа“. Св. Димитров го попитал какво има предвид. Тогава подсъдимия С. отговорил: „Само кажи колко пари искаш да ти дам. Колкото имам в мен, всичките ще ти ги дам.“

Докато извършвал проверката полицейският служител Димитров казал на подсъдимия С. да му донесе застрахователната полица „Гражданска отговорност“ на автомобила. Малко след това обвиняемият се върнал с поисканите документи, като отново започнал да се моли на св. Димитров да бъде пуснат, като му обяснил, че преди около месец бил осъждан за това, че е управлявал без СУМПС. В този момент подсъдимият С. сгънал застрахователната полица, като поставил вътре пари, след което се протегнал през страничния преден ляв прозорец и поставил полицата заедно с парите на арматурното табло на служебния автомобил. В същото време казал: „Ето ги парите. Вземете ги и ме пуснете да си ходя!“.

Действията на подсъдимия били възприети от намиращите се непосредствено до него полицейски служители - св. К. и св. Б..

Свидетелят Димитров преустановил съставянето на акта и наредил на подсъдимия С. да се отдръпне от служебния автомобил. Полицейският служител обяснил на подсъдимия, че извършеното от него е престъпление, че ще бъде задържан за срок до 24 часа, и че в служебния автомобил има камера и всичко е записано.

За случилото се полицаите сигнализирали дежурния в РУ на МВР - гр.Исперих и дежурен разследващ полицай. На мястото на инцидента била изпратена дежурната оперативна група, която извършила оглед на местопрестъпление. В хода на това процесуално-следствено действие били иззети три броя банкноти, всяка с номинал от 50 лв. със сериен № БП 9907486, сериен № БП 2287359 и сериен № БВ 0955556.

На подсъдимия С. бил съставен АУАН серия Ф № 881465 за нарушение на чл. 150 „а“, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на С. и подписан от него без възражения.

Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия С. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

След анализ на всички събрани на ДП доказателства, поотделно и в съвкупност, съда прие, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимия С.М.С., както и че с действията си същия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, предл.3 вр. с чл. 304, ал. 1 от НК.

Съдът намери, че самопризнанието на подсъдимия Раим е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

По ДП са събрани гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР-Исперих - свидетелите Димитров, К. и третият служител – стажанта Б., изясняват обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.

Длъжностното качество на всеки един от двамата полицейски служители се установява от приложените по делото типови длъжностни характеристики и заповеди. От представените седмичен график и План за провеждане на специализирана полицейска операция се установява, че на посочената дата и време на двамата е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепа и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение серия Ф № 88146, както и приложените като веществени доказателства три банкноти с номинал от по 50 лв. със сериен № БП 9907486, сериен № БП 2287359 и сериен № БВ 0955556.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че полицейският служител Димитров е длъжностно лице, което има правомощия да съставен актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни актове.

От представената Справка за нарушител се установява, че на подсъдимия С. е издадено първо СУМПС на 12.06.2000 г., валидно до 30.05.2000 г. Следващо СУМПС е издадено на 20.05.2003 г., валидно до 16.05.2013 г.. Извършено е възтановяване на контролни точки след две години без наказания на 12.12.2016 г. За периода от 27.06.2006 г. до 12.06.2017 г. на подсъдимия са съставени 21 бр. АУАН.и са издадени 20 наказателни постановления. Издадени са и две ЗППАМ. Съгласно втората заповед от 13.06.2017 г., временно е отнето свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължима глоба. С Решение № 329/05.07.2017г. по ан дело № 523/2017г. на Районен съд - гр. Разград, влязло в сила на 21.07.2017г., подсъдимия С. е признат за виновен в това, че на 12.06.2017г. в с. Ушинци, обл. Разград, по ул. „Девети септември“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес С 180“ с рег. № РР 4743 АХ, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказанието му по административен ред с НП № 16- 1075-000575 от 11.07.2016г. на ВНД Началник група към ОД МВР - Разград, сектор „Пътна полиция“ - гр. Разград, влязло в сила на 15.12.2016г., за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление - престъпление по чл. 343, ал. 2 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК, с Решението на Районен съд - Разград С. е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото даде основание на съда да приеме, че в конкретният случай, от обективна страна подсъдимия С. е извършил всички действия, включващи в изпълнителното деяние на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК – “предлагане “ и “даване“ на подкуп на длъжностно лице – полицейски орган. Тази съвкупност от доказателствата сочи, както на действия по предлагане и даване на подкупа от страна на подсъдимия, така и на съответната негова волева насоченост – да подкупи длъжностно лице- полицейския орган давайки му 50 лв., с цел да го мотивира във връзка с поведението му по служба в случая, да прояви бездействие - като не му състави акт за установеното административно нарушение. С тези действия на подсъдимия, субективната страна на деянието е осъществена, като същия е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия С.М.С.:

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С. съдът, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.

Съдът не констатира смекчаващи вината обстоятелства. Признанието е условие за провеждане на процедурата по глава двадесет и седма от НПК. Не особено високата стойност на подкупа въобще не може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, още по-малко като изключително такова.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като с престъплението „подкуп” се засягат и увреждат тежко обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица. С деянието са осъществени два престъпни състава от НК.

За осъщественото от подсъдимия С. деяние по чл. 304а, предл.3 от НК, законодателят е предвидел две кумулативни наказания - лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

При съвкупна преценка на имащите отношение към индивидуализиране на наказанието обстоятелства, съдът прие за справедливо наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца, което след приложение на разпоредбата на чл. 58а вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът редуцира до една година и осем месеца лишаване от свобода. Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години и шест месеца.

Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 800.00 лв.

На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предметът на престъплението – пари в размер на 150.00 лв. – три банкноти с номинал от по 50 лв. със сериен № БП 9907486, сериен № БП 2287359 и сериен № БВ 0955556, приложени като веществени доказателства по делото.

Относно обвинението по чл. 343 „в“, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК:

С действията си подсъдимият С.М.С. осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 343 „в“, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

С Решение № 329/05.07.2017г. по АНД № 523/2017г. на Районен съд - гр. Разград, влязло в сила на 21.07.2017г., обв. С. е признат за виновен затова, че на 12.06.2017г. в с. Ушинци, обл. Разград, по ул. „Девети септември“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес С 180“ с рег. № РР 4743 АХ, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказанието му по административен ред с НП № 16- 1075-000575 от 11.07.2016г. на ВНД Началник група към ОД МВР - Разград, сектор „Пътна полиция“ - гр. Разград, влязло в сила на 15.12.2016г., за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление - престъпление по чл. 343, ал. 2 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК, с Решението на Районен съд - Разград е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Въпреки, че бил наясно, че е неправоспособен водач, тъй като не притежавал СУМПС, на 08.09.2017 год. Подсъдимия С. управлявал лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ****. На същата дата той бил спрян за проверка от св. Димитров и св. К. - служители в РУМВР - гр. Исперих. Последните установили, че същият не е правоспособен водач, тъй като не притежава СУМПС. За тази констатация св. Димитров съставил на подсъдимия С. АУАН серия Г, бл. № 881465/08.09.2017 год. за извършено нарушение по чл. 150 „а“, ал. 1 от ЗДвП, който му предявил и връчил.

От приложената по досъдебното производство справка за съдимост е видно, че по отношение на подсъдимия С.М.С. има наложено административно наказание с Решение № 329/05.07.2017 год. на Районен съд - гр. Разград по АНД № 523/2017 год., влязло в сила на 21.07.2017 год. за същото деяние - управление на МПС без СУМПС.

От обективна страна, обв. С. е управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 343 „в“, ал.2 НК. Налице е и другият елемент от фактическия състав - в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние.

В конкретния случай, от датата на влизане в сила на горепосоченото Решение на Районен съд - гр. Разград до инкриминирания период от 21.07.2017г. до 08.09.2017г., обективно не е бил изтекъл едногодишния срок, предвиден в състава на материалната наказателна норма, според който следващо еднакво такова деяние е инкриминирано като престъпление.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина „пряк умисъл“, по смисъла на чл. 11, ал.2, пр.1 от НК. Подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, целял е управлението на моторно превозно средство и е предприел противоправното действие, след като е бил наясно за това, че за такова деяние вече е била ангажирана преди по - малко от два месеца отговорността му, като му е било наложено административно наказание по АНД № 523/2017 год. на Районен съд - гр. Разград.

Престъплението по чл. 343 „в“ от НК е формално, на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен резултат. Това обстоятелство обаче в никакъв случай не води до извод, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. За съставомерността на това престъпление е достатъчно от обективна страна деецът да управлява МПС в едногодишен срок, след като е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство. Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото управление при изложените предпоставки, деецът осъществява признаците на престъплението.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С. за второто деяние съдът, ръководейки се също от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.

Съдът отново не констатира смекчаващи вината обстоятелства. Признанието е условие за провеждане на процедурата по глава двадесет и седма от НПК.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието. Обществената опасност на транспортните престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане. Това са обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, в частност транспортните средства и съоръжения, здравето и живота на хората. В този смисъл управлението на МПС без свидетелство за управление при хипотезата на конкретната правна норма съставлява престъпление с висока степен на обществена опасност, която не следва да се подценява или омаловажава, само защото наред с допуснатото нарушение в случая, не е извършено и друго по-тежко, свързано или не с вредни последици. Подсъдимият се явява системен нарушител на ЗДвП Налаганите му досега административни наказания очевидно не са подействали възпиращо, поради което и репресията следва да бъде засилена.

За осъщественото от подсъдимия С. деяние по чл. 304а, предл.3 от НК, законодателят е предвидел две кумулативни наказания - лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

При съвкупна преценка на имащите отношение към индивидуализиране на наказанието обстоятелства, съдът прие за справедливо наказание лишаване от свобода от една година и девет месеца, което след приложение на разпоредбата на чл. 58а вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът редуцира до една година и два месеца лишаване от свобода. Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години и шест месеца.

Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 650.00 лв.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи най тежкото наказание, а именно една година и осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК, съдът присъедини и наказанието глоба в размер на 800.00 лв.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Съдия-докладчик:

ДГ