Делото е образувано, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – гр. Разград по ДП №290 ЗМ-104/2016 г. по описа на РУ на МВР Кубрат, постъпил с вх. №3701/21.09.2017 г., против Р.А.С. ***, ЕГН **********, по обвинение за това, че:

1. За времето от 01.01.2011 г. до 30.04.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации, изискуеми се по чл. 50, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, както следва: за 2010 г. - в размер на 1069, 13 лева, за 2011 г. - в размер на 2083, 21 лева, за 2012 г. - в размер на 1040, 23 лева и за 2013 г. - в размер на 26, 99 лева, при общ размер на данъчните задължения - 4219, 56 лева -престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

2. За това, че в времето от 20.04.2012 г. до 31.03.2013 г. в град Кубрат, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание: Молба-декларация с вх. № К-543/20.04.2012 г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, подадена на основание чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Кубрат, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари - сумата от 1 260 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане“ - гр. София, с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокурорът, в съдебно заседание, поддържа обвинението против подс. С., тъй като счита, че се доказва с оглед признанието на подсъдимата и от събраните многобройни доказателства. Пледира да бъде постановена осъдителна присъда, тъй като подсъдимата е получавала доходи и не ги е декларирала пред НАП, не е платила данък, за което е била задължена и в заявление е посочила нулеви доходи, което не отговаря на действителното положение, с оглед получени доходи от чужбина, което е послужило като основание до получи, без да има право, помощи в размер на 105 лв. на месец, за срок от 12 месеца. Моли съда да наложи наказание малко над минимума, което да бъде намалено с 1/3 за престъплението по чл. 212, ал. 1 НК и в минимума, за престъплението по чл. 255, ал.1 НК, което също да бъде намалено с 1/3. Счита, че не се налага ефективното изпълняване на наказанието „лишаване от свобода“ и са налице предпоставките на чл. 66 от НК. Намира, че граждански искове са основателни и доказани и моли да бъдат уважени.

Предявен е и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Министъра на финансите (л. 29) против подсъдимата Р.А.С., с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сумата 4 219. 56 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на държавата в резултат на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за законната лихва върху главницата, считано от момента на увреждането.

В съдебно заседание представителят на Министъра на финансите – юриск. А. поддържа предявения граждански иск. Намира обвинението за доказано и тъй като настъпилите вреди за държавата са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимата, моли да бъде уважен гражданския иск, предявен от Министъра на финансите.

Предявен е и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Агенция „Социално подпомагане“, гр. София чрез Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Кубрат против подсъдимата Р.С. с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 1 260 лв., представляваща щети, резултат на престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 1 от НК и за законна лихва върху тази сума от довършване на деянието.

В съдебно заседание представителят на АСП София – юриск. Б. поддържа предявения иск. Моли съда, признавайки подсъдимата С. за виновна по повдигнатите ѝ обвинения по чл. 212, ал. 1, пр. 1, да я осъди да заплати на Агенция „Социално подпомагане“ сумата 1260 лв. - обезщетение за причинените от нея имуществени вреди и законната лихва върху нея, считано от момента на довършване на деянието до окончателното възстановяване на тази сума.

Подсъдимата Р.А.С. се признава за виновна и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. В последната си дума подсъдимата заявява, че съжалява и че не е знаела, че извършва престъпление.

Защитникът на подсъдимата С. – адв. С. прави искане в съдебно заседание, от името на подзащитната си, производството да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, с признаване на факти и обстоятелства по чл. 371, т. 2 от НПК. В защитната си реч заявява, че съдът следва да постанови присъда, съобразно събраните доказателства, че не оспорват фактическата обстановка. Защитникът излага доводи, че наказанията следва да се определят под минимума, с оглед това, че данъчните задължения надвишават незначително сумата, която прави съставомерно деянието – 3 000 лв., като се отчете частичното плащане, извършено от подсъдимата. Счита, че следва да се отложи изпълнението на наложените наказания на основание чл. 66 НК. Моли гражданските искове да бъдат уважени, но съдът да има предвид направеното частично плащане и да отхвърли иска в тази част.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

Р.С. е български гражданин с постоянен и настоящ адрес ***.

За времето от 2010 г. до 2013 г. включително Р.С. била безработна, не получавала трудово възнаграждение и парични обезщетения за безработица (т. II, л. 132).

От съжителството си Д. М. С. и подсъдимата Р.С. имат три деца - А. Д. М., родена на *** г., А. Д. М., родена на *** г. и Г. Д. М., родена на *** г. За децата се грижели двамата родители. На 28.11.2011 г. Д. М. С. и подсъдимата сключили граждански брак (т. III, л. 5).

За времето от 2010 г. до 2013 г. С. получила от граждани на Великобритания, Турция, Саудитска Арабия, Норвегия, Дания, Австралия, България, Германия и ОАЕ парични суми. Изпращането на парите ставало чрез системите за бързи парични преводи „Western Union“ /„Уестърн юнион“/ и „MoneyGram“. Това са международни системи за експресни парични преводи, при които сумите се превеждат по банков път и се получават лично. Изпращачът посочва имената на получателя, от коя държава е, размера и вида валута на превода. Лицето, което получава сумата, трябва да представи документ за самоличност - лична карта, задграничен паспорт или свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и уникален десетцифрен код за „Western Union“ /„Уестърн юнион“/ и осемцифрен за „MoneyGram“, който се съобщава от изпращача. Представителство при тази услуга не се допускало.

Подсъдимата С. получавала парите от различни представителства на „Western Union“ и „MoneyGram“, намиращи се в гр. Разград и гр. Кубрат. В съответния офис служителят от финансовата институция въвеждал уникалния идентификационен код, личните данни на подс. С., вида и размера на валутата и левовата й равностойност. След това подготвял разписка, която била предоставяна за подпис на С.. В горния ляв ъгъл на разписката били отразени номерът на лична карта и ЕГН на получателя, в горния десен ъгъл идентификационният код на оператора /служителя, извършил операцията/, 10-цифреният персонален код на превода /MTCN/, датата, часът и размерът на сумата. Служителят разпечатвал разписката и го представял на Р.С., която подписвала и получавала сумата. Един екземпляр от разписката оставал у нея, а друг - в представителя на „Western Union“ /„Уестърн юнион“/ и „MoneyGram“. За да получи сумата подсъдимата представяла на служителя в офиса на „Western Union“ или „MoneyGram“ документ за самоличност.

По описания начин С. получила, чрез системата за разплащане „Western Union“ /„Уестърн юнион“/ от „ЦКБ“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Мираела“ ЕООД, ЕТ „***“, „Юробанк и Еф Джи“ АД чрез нейният контрагент „Натурела-Десита“ ЕООД, „Търговска банка Д“ АД, чрез нейните подагенти „***“ ЕТ и „***“ и чрез системата за разплащане „Money Gram“ чрез „Пим инс финанс“ ЕООД и „Лозина“ ЕООД - гр. Кубрат за периода 2010 г. - юни 2013 г. включително, следните парични суми:

През 2010 г.:

- на 27.04.2010 г. получила от *** от Турция, с бланка MTCN 900-951-8310, сума в размер на 50.00 USD, с левова равностойност 73.58 лв.

- на 27.04.2010 г. получила от *** от Турция, с бланка MTCN 843-290-5980, сума в размер на 85.00 USD, с левова равностойност 125.09 лв.

- на 25.05.2010 г. получила от *** от Турция, с бланка MTCN 929-338-2730, сума в размер на 70.00 евро, с левова равностойност 136.91 лв.

- на 31.05.2010 г. получила от *** от Турция, с бланка MTCN 893-964-5992, сума в размер на 40.00 евро, с левова равностойност 78.23 лв.

- на 25.06.2010 г. получила от *** от Турция, с бланка MTCN 091-393-1355, сума в размер на 60.00 евро, с левова равностойност 117.35 лв.

- на 09.08.2010 г. получила от *** от Турция, с бланка MTCN 467-535-8358, сума в размер на 500.00 евро, с левова равностойност 977.92лв.

- на 10.08.2010 г. получила от *** от Турция, с бланка MTCN 625-960-0196, сума в размер на 1400.00 евро, с левова равностойност 2738.16 лв.

- на 11.08.2010 г. получила от *** от Турция, с бланка MTCN 015-417-2951, сума в размер на 700.00 евро, с левова равностойност 1369.08 лв.

- на 11.08.2010 г. получила от *** от Саудитска Арабия, с бланка MTCN 670-667-4122, сума в размер на 520.16 евро, с левова равностойност 1017,34лв.

- на 23.09.2010 г. получила от Х. *** от Турция, с бланка MTCN 607-662-0406, сума в размер на 100.00 евро, с левова равностойност 195.58 лв.

- на 24.09.2010 г. получила от Х. *** от Турция, с бланка MTCN 646-011-8966, сума в размер на 550.00 евро, с левова равностойност 1075.71 лв.

- на 24.09.2010 г. получила от Х. *** от Турция, с бланка MTCN 894-787-4121, сума в размер на 350.00 евро, с левова равностойност 684.54 лв.

- на 24.09.2010 г. получила от Х. *** от Турция, с бланка MTCN 962-171-0235, сума в размер на 850.00 евро, с левова равностойност 1662.46 лв.

- на 24.09.2010 г. получила от Х. *** от Турция, с бланка MTCN 518-232-2320, сума в размер на 600.00 евро, с левова равностойност 1173.50 лв.

- на 10.11.2010 г. получила от *** от Великобритания, с бланка MTCN 655-416-8176, сума в размер на 100.00 евро, с левова равностойност 195.58 лв.

За 2010 г. - общо 5 840. 16 евро и 135 щатски долара, с обща левова равностойност 11 621. 03 лв.

През 2011 г.:

- на 19.01.2011 г. получила от Х. *** от Турция, с бланка MTCN 480-493-8093, сума в размер на 150.00 евро, с левова равностойност 293.37 лв.

- на 12.04.2011 г. получила от *** от Норвегия, с бланка MTCN 414-404-7176, сума в размер на 209.05 евро, с левова равностойност 408.87 лв.

- на 15.04.2011 г. получила от *** от Дания, с бланка MTCN 400-902-5262, сума в размер на 64.69 евро, с левова равностойност 126.52 лв.

- на 07.06.2011г. получила от *** от Великобритания, с бланка MTCN 810-872-0553, сума в размер на 170.08 лева.

- на 10.06.2011 г. получила от *** от Турция, с бланка MTCN 638-442-9370, сума в размер на 35.00 USD, с левова равностойност 47.26 лв.

- на 27.06.2011 г. получила от *** от Австралия, с бланка MTCN 227-946-0000, сума в размер на 1074.60 евро, с левова равностойност 2101.73 лв.

- на 04.07.2011 г. получила от *** от Австралия, с бланка MTCN 616-840-5468, сума в размер на 250.00 евро, с левова равностойност 488.96 лв.

- на 26.07.2011 г. получила от *** от Австралия, с бланка MTCN 562-914-2468, сума в размер на 3050.00 евро, с левова равностойност 5965.28 лв.

За 2011 г. - общо 6 813. 34 евро, 6 241. 99 щатски долара и 250. 08 лева, с обща левова равностойност 22 643. 57 лв.

През 2012 г.:

- на 28.05.2012 г. получила от *** от Турция, с бланка MTCN 420-466-7823, сума в размер на 70.00 евро, с левова равностойност 136.91 лв.

- на 02.08.2012 г. получила от *** от Турция, с бланка MTCN 59289034, сума в размер на 3700.00 евро, с левова равностойност 7236.57 лв.

- на 18.12.2012 г. получила от Х. *** от Турция, с бланка MTCN 63619339, сума в размер на 270.00 евро, с левова равностойност 528.07 лв.

За 2012 г. - общо 5 735. 08 евро и 90.00 лева, с обща левова равностойност 11 306. 82 лв.

През 2013 г.:

- на 20.06.2013 г. получила от Х. *** от Турция, с бланка MTCN 74612392, сума в размер на 150.00 евро, с левова равностойност 293.37 лв.

За 2013 г. - общо 150 евро с обща левова равностойност 293. 37 лв.

Р.А.С. получила за времето от 01.01.2011 г. до 20.06.2013 г. - 340. 08 лева, 18 538. 58 евро с левова равностойност 36 258. 29 лв. и 6 376. 99 щатски долара с левова равностойност 9 266. 42 лв.- суми от чужбина с левова равностойност от 45 864. 79 лв.

Подс. С., съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ, трябвало да декларира пред НАП получените парични суми – доходи ежегодно от 01.01. до 30.04., на следващата година от получаването им и да плати данък по ЗДДФЛ.

През 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 години Р.С. не подала годишни данъчни декларации пред Национална агенция по приходите (том. II, л. 133).

С оглед получените доходи за С. е възникнало задължение по чл. 50 ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация. Облагаемият доход, съгласно чл. 35 ЗДДФЛ е брутната сума на придобити през данъчната година доходи от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. А годишната данъчна основа следва да се намали с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. Посочените по-горе доходи подлежат на облагане по ЗДДФЛ и данъчните задължения на Р.А.С., са:

· за периода 01.01.10 г. - 31.12.2010 г. данък в размер на 1 069. 13 лв.

· за периода 01.01.11 г. - 31.12.2011 г. данък в размер на 2 083. 21 лв.

· за периода 01.01.12 г. - 31.12.2012 г. данък в размер на 1 040. 23 лв.

· за периода 01.01.13 г. - 31.12.2013 г. данък в размер на 26. 99 лв.

Общият размер на данъчните задължения е 4 219. 56 лв.

Видно от представеното в съдебно заседание платежно нареждане №82445192/20.10.2017 г. „Инвестбанк“ АД подс. С. е внесла част от дължимите данъци по ЗДДФЛ в размер на 200 лв.

Р.А.С. има три деца: А. Д. М., родена на *** г., А. Д. М., родена на *** г. и Г. Д. М., родена на *** г. За тях се грижи заедно със съпруга си Д. М. С..

От 2010 г. подсъдимата подавала ежегодно молби-декларации за получаване на месечни помощи на дете до завършване на средно образование по реда на ЗСПД в Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ - Кубрат.

На 20.04.2012 г. в гр. Кубрат подс. С. подала до Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Кубрат писмена молба-декларация вх. № К-543/20.04.2012 г. (т.V, л. 12) за получаване на месечна помощ за 3 деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. В декларацията заявила, че за периода от април 2011 г. до март 2012 г. включително не е получавала доходи. Според заключението по графологическата експертиза (т. II, л. 79) подписа в молба - декларация с вх. № К-543/20.04.2012 г. е изпълнен от Р.С.. В подадената декларация подсъдимата не декларирала получените от чужбина средства за същия период в размер на 25 039. 61 лв.

Действителният средномесечния доход на член от семейството за същия период бил в размер на 417. 33 лв.

На основание на подадената декларация Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Кубрат със Заповед № 543/23.04.2012 г. отпуснал на С. месечна помощ в размер на 105 лв. за отглеждане на три деца за периода април 2012 г. - март 2013 г. включително, като до 31.03.2013 г. тя получила помощи в размер на 1 260 лв.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на на самопризнанието и всички събрани на досъдебното производство доказателства, включително:

Показанията на свидетелите:

- св. *** (т. II, л. 26) – управител на дружество, което работи по системата за парични преводи „Western Union“, *** (т. II, л. 61) – служител в дружество, което работи по системата за парични преводи „Western Union“ и „MoneyGram“, които дават показания относно реда за изпращане и получаване на парични суми чрез системите за парични преводи, *** (т. II, л. 70) – служител на НАП, относно реда за деклариране на доходи и подавала ли е подсъдимата данъчни декларации, св. *** (т. II, л. 33) - социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“, относно реда за искане и получаване на социални помощи, подадените молби-декларации и отпуснати помощи;

Назначените по делото експертизи:

- съдебно-икономическите експертизи (т. II, л. 114);

- графологическа експертиза (т.П, л. 79-80)

Писмени доказателства: справка от ТД НАП - гр. Варна (т. II, л. 132), разписки за получени преводи (т. I, л. 53, 55, 57, 61,64, 66, 69, 73 и 159; т. II, л. 64-65, л. 68; том III, л. 18-26, 57-58, 63-104, 114-125, 133-140).

Събраните доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимата. Няма противоречия. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна.

Подсъдимата и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

От правна страна.

Относно престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът намира, че по несъмнен начин е установено, че подсъдимата С. пребивава в страната и е с постоянен и настоящ адрес в страната, съответно като местно физическо лице, на основание чл. 6 ЗДДФЛ, е била задължена да декларира, съгласно чл. 50, ал. 1, пр. 1, придобитите доходи от източници в страната и чужбина и да заплати данък.

Фактическите състави, които пораждат данъчните задължения са уредени в закона - ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ паричните средства с недоказан и неустановен произход, се определят като доходи от други източници, поради което се дължи данък по ЗДДФЛ. В случая се установяват именно такива средства с неустановен произход - доход на подсъдимата. Не е установена друг значим източник на доходи за подсъдимата и несъмнено средствата са изхарчени за нужди на подсъдимата и семейството й.

Подсъдимата Р.А.С. получила за времето от 01.01.2011 г. до 20.06.2013 г. - 340. 08 лева, 18 538. 58 евро с левова равностойност 36 258. 29 лв. и 6 376. 99 щатски долара с левова равностойност 9 266. 42 лв. - суми от чужбина с левова равностойност от 45 864. 79 лв. и не е подала годишни данъчни декларации и по този начин е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения.

Видно от ССЕ за получените доходи С. е следвало да заплати данък в общ размер 4 219. 56 лв.

Съгласно чл. 93, т. 14 НК „данъци в големи размери” са тези, които надхвърлят три хиляди лева, с оглед законоустановения период на деклариране (ежегодно) и плащане на данъците.

Деянията са извършени умишлено - подсъдимата не е декларирала получените доходи и е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения. Обстоятелството дали, с оглед правната си култура е знаела разпоредбите на закона, които я задължават да декларира доходите си, не изключва прекия умисъл за извършване на деянието. Несъмнено Р.С. е съзнавала получаването на средства в значителен размер и въпреки това не е декларирала получените суми.

Деянията, извършени от подсъдимата осъществяват от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК и поради това съдът я призна за виновна.

Относно престъплението по чл. 212 НК.

Както бе посочено Р.С. е подавала молби-декларации пред служител на Дирекция „Социално подпомагане”, в една от които е удостоверила неверни обстоятелства, относно размера на брутния доход на семейството за предходен период, с оглед правото да бъдат получавани месечни помощи за дете.

Декларирайки неверни данни за доходите на семейството, подс. С. е въвела в заблуждение служителите на Дирекция „Социално подпомагане”, които въз основа на молбите-декларации и съгласно разпоредбите на Закона, съответните подзаконови актове, и с оглед посочения от подсъдимата доход, съобразявайки определения средномесечен доход със Закона за държавния бюджет, са отпуснали помощи.

Подсъдимата е използвала документ с невярно съдържание - молба - декларация, и е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари в общ размер на 1 260 лв., собственост на Агенция „Социално подпомагане“ - гр. София, с намерение да ги присвои. Осъществено е престъпление с квалификация по чл. 212, ал. 1, предл. 1 НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Престъплението е довършено - подсъдимата е получила имуществения предмет.

От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл – съзнавала е, че получава значителен парични суми - доход и че посочвайки неверни данни ще въведе в заблуждение служителите и ще получи подпомагане.

Касае се до продължавана престъпна дейност, с оглед периодичното (ежемесечно) получаване на паричните помощи, извършена при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като деянията – получаването на чуждо имущество в резултат на използван документ с невярно съдържание осъществяват състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

По наказанието.

За престъплението по чл. 255, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години.

Съдът прецени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, отчете продължителността на осъществяване на деянието, размерът на данъчните задължения, обстоятелството че подсъдимата е безработна, както и процесуалното поведение, изразеното съжаление за извършеното, самопризнанието още на досъдебното производство и извършеното частично плащане по данъчното задължение, счете че за да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 НК, следва да се определи наказание, при условията на чл. 55 НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – 6 месеца лишаване от свобода. Тъй като са налице основанията на чл. 66 НК отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се окаже нужното въздействие върху подсъдимата.

На основание чл. 55, ал. 3 НК не следва да се налага предвиденото наказание глоба и с оглед установеното относно имотното състояние на подсъдимата.

За престъплението по чл. 212, ал.1 НК наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Съдът като отчете самопризнанието, семейното положение на подсъдимата, разкаянието за извършеното, размер на неправомерно получените средства, намери че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които са многобройни и обуславят определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК - под предвидения в закона минимум – осем месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66 НК отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

Престъпленията по чл. 255 НК и чл. 212 НК са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Последното съгласно чл. 23 НК е основание, след определяне на наказание за всяко престъпление отделно, да се наложи общо наказание за двете престъпления - най-тежкото от тях, което е осем месеца лишаване от свобода.

Съставът на съда счете, че са налице основанията на чл. 66 НК и отложи изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за срок от три години. Съдът счита, че протеклият наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се окаже нужното въздействие върху подсъдимата.

По гражданските искове.

Предявените граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД са основателни и доказани. Искът, предявен от МФ следва да бъде отхвърлен частично – за 200 лв., тъй като тази част от главницата е платена от подсъдимата след предявяване на иска, а съгласно чл. 235 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Плащането е такъв факт, който следва да се отчете от съда.

Съгласно ТР №4/2016 г. престъплението по чл. 255 НК осъществява и деликт по чл. 45 ЗЗД. От неправомерното поведение на подсъдимата – не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация за получените доходи, съответно не е заплатила дължимите данъци по ЗДДФЛ са причинени вреди. Настъпили са имуществени вреди на държавата, тъй като са укрити данъци, предназначени да постъпят в централния бюджет. Вредите са в размер на укритите данъци. С оглед частичното плащане, извършено от подсъдимата съдът уважи предявения граждански иск за сумата 4019, 56 лв. и отхвърли иска за 200 лв., тъй като в тачи част задължението е погасено чрез плащане от длъжника.

Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поради това съдът присъди и законната лихва считано от деня на забавата – 01.05.2014 г.

С деклариране на неверни данни, които са обусловили решение на органите на АСП да подпомогнат С., като лице съответстващо на законовите изисквания, са настъпили имуществени вреди за бюджета в размер на полученото без основание имущество. Подсъдимата дължи сумата и обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД. Поради това съдът осъди подсъдимата да заплати на АСП сумата 1260 лв. и лихвата от 01.04.2013 г. до окончателното заплащане.

Подсъдимата, на основание чл. 189 НПК, следва да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 211, 20 лв.

На основание чл.1 89 НПК съдът осъди С. да заплати и разноските, направени на досъдебното производство от ОД МВР Разград.

Съдия:

MH