Мотиви към Присъда от 30.11.2017г.по НОХД №361/2017г.по
описа на РОС.
Внесен е
обвинителен акт срещу подсъдимата С.Р.И. за това,че през периода от 01.01.2013год. до 30.04.2016 год. в гр. Разград, действайки в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено
местно физическо лице по силата на чл.6 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните физически лица са носители на
задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и
в чужбина" е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като в срока
по чл.53, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
„Годишната
данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода" не е подал годишни
данъчни декларации, изискуеми са по чл.50, ал.1, т.1 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
„Местните
физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: 1. придобитите
през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна
данъчна основа за облагаемите си, на основание чл. 35, т. 6 „ чл. 35.
Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от: т.6 всички други източници, които не са изрично посочени в
този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане" и чл.36,Годишната данъчна основа за
доходите от други източници се определя, като облагаемия доход по чл.35,
придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е
задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40,
ал.5 от Закона здравното осигуряване" от ЗДДФЛ, като данъчните задължения
са в големи размери — 3 186.04 лева /три хиляди сто осемдесет и шест лева и
четири стотинки/ - престъпление
по чл. 255, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Подсъдимата С.И.
се признава за виновна, представя доказателства за плащане на данъчните
задължения заедно с лихвите и моли за налагане на глоба в минимален размер.
Прокурорът предлага подсъдимата да бъде освободена
от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК, като й бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер от 1000 лв.
Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата. С.И. е с постоянен адрес ***.
Тя е без образование. Омъжена е за Илхан Мехмед И. и двамата имат едно дете – Д. И. М. на 4 год., за
което полагат необходимите грижи за отглеждане.
През периода от 2012г. до 2015г. обв. И. е била безработна, не е получавала трудово
възнаграждение и парично обезщетение за безработица (т. 1, л. 141-145 и л. 72).
През периода от 2012г. до 2015г. обв. И. посещавала офисите на ЕТ „Сию
Х.
Ю."
и „Барс-2000" ЕООД " - подагенти на ФК „Кеш
Експрес Сървис" ЕООД, гр. София; „Търговска
банка Д" АД и нейните подагенти - „Д. М.-2009" ООД и „Ивас Варна" ЕООД; „Електроинвест"
ЕООД, „Кавланд -2005" ЕООД, „Стик 9086 Заложна
къща" ООД, „Иванова консулт" ЕООД и ЕТ „Красицвет
-Росица И." - подагенти на „Обединена българска
банка"АД.
Дружествата
са агенти на международните системи за парични преводи „Western Union".
При посещенията в горепосочените офиси обв. И. е
получавала парични суми изпращани от граждани от Азербайджан и Република
Турция. В хода на досъдебното производство от офисите, където обв. И. е получавала паричните средства в евро, щатски
долара и български лева са изискани и приложени документите представляващи
екземпляри от разпечатките /извлечения/ от основната база данни, удостоверяваща
получаването на паричните преводи от системите за плащания. Разпечатките носят
информация за: име на изпращач - Sender, име на получателя
- Receiver; държавата
и града, от където са изпратени парите; сумата; датата на изпращане
Установява
се по делото, че подс.С.И. не е декларирала пред
органите на НАП получените доходи и не е заплащала дължимите данъци по ЗДДФЛ.
Назначената
по делото счетоводно-икономическата експертиза е дала заключение, че подс.И. е получила през
инкриминирания период доходи - в евро, щатски долари и български лева, с левова
равностойност на 34 630.85 лв., а дължимият данък за същия период е в размер на
3186.04 лв. - данък в големи размери съгласно чл. 93, т. 14 от НК.
По делото не е установено,а и не се твърди
от подсъдимата друго лице да е получило
изпратените парични средства чрез международните системи за парични преводи,
освен посоченото в крайния платежен документ, поради което следва да се
приеме,че всички изпратени суми са били предназначени и получени именно от подс. И..
Обвинението, така както е повдигнато се
подкрепя както от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от
гласните доказателства, оригиналните разписки за получени парични преводи,справка
от ТД на НАП -Варна и признанията на подсъдимата И..
Дължимият размер на данъците е изяснен от
счетоводно-икономическата експертиза, чието заключение като компетентно, относимо и неоспорено от страните се възприема от съда
изцяло.
Само от писмените доказателства се установяват
всички елементи от предмета на доказване,поради
което гласни доказателства не са събирани в хода на съдебното следствие.
В съдебно заседание подс.
И. представя доказателства за внесени суми в Инвестбанк
АД – Разград по сметка на ТД на НАП - Разград, с които е платила данъчните
задължения заедно с лихвите: вносна бележка № 84477187/06.11.2017 г. за сумата 3 186.04
лева,дължим данък –главница, вносна бележка № 84477256/06.11.2017 г. за сумата 1478.34
лева лихви,върху посочената по-горе
главница.
Подсъдимата С.И. е на 35 години, омъжена е, безработна
е, не е осъждана.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от
правна страна Разградският окръжен съд намира следното:
Подс. С.И. е с постоянен адрес в РБългария, което
я определя като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 6 ЗДДФЛ тя е носител на задължението за данъци за придобити доходи
от източници в РБългария и в чужбина. Получените
парични суми от чужбина са облагаем доход, което следва от нормите на чл. 10,
ал. 1, т. 6 ЗДДФЛ. Тези доходи не попадат сред изключените от облагане по чл.
13 ЗДДФЛ. Разпоредбите на чл. 50 и чл. 53 ЗДДФЛ предписват задължение за
подаване на годишна данъчна декларация за доходите в срок до 30 април на
годината, следваща придобиването им. Подсъдимата не е подала изискуемите
данъчни декларации
получените от нея през периода
2012г. - 2015г. доходи - общо в размер на 34 630.85 лв., явяващи се облагаем
доход.. Като не е декларирала получените доходи, тя е
избегнала установяването и плащането на нормативно определения данък.
Данъчните задължения за периода 2011-2015 г. са в
общ размер на 3 186.04 лева, която сума по смисъла на чл. 93, т. 14, пр. 1 НК
съставлява големи размери.
Деянията са били извършени при пряк умисъл, тъй
като подс. С.И. е съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира и не е
сторила това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци.
Касае се за четири деяния, извършени в също толкова
последователни години, с обективна и субективна връзка между тях, при които
общият престъпен резултат е над установения в чл. 93, т. 14, пр. 1 НК критерий,
а това ги определя като единно продължавано престъпление/вж. и ТР № 1/2009 г.
по т.д. № 1/2009 г., ОСНК на ВКС/.
По този начин от обективна и субективна страна подс. С.И. е осъществила престъпния
състав по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал.
1 НК.
Преди приключване на съдебното следствие в първата
инстанция подсъдимата И. е платила изцяло данъчните задължения заедно с
лихвите, поради което престъплението получава правна квалификация по чл. 255,
ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 НК.
За това престъпление се предвиждат наказания лишаване от свобода до 2
години и глоба до 500 лв. Подсъдимата не е осъждана и причинените с
престъплението имуществени вреди са възстановени.
Предвид горното са налице предпоставките по чл.78а НК и подсъдимата
следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. При определяне размера на глобата съдът
съобрази невисокия размер на данъчното задължение, самопризнанието на
подсъдимата и обстоятелството, че престъпната дейност е изолирано явление в
нейния живот, поради което й наложи глобата в минималния предел от 1000 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимата следва да заплати разноските от досъдебното производство,
платими в полза на органа, който ги е направил – ОД на МВР – Разград, а в полза
на ОС-Разград и разноските за един преводач.
Водим
от горните съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ:
НР