Мотиви към Присъда от 30.11.2017г.по НОХД №361/2017г.по описа на РОС.

Внесен е обвинителен акт срещу подсъдимата С.Р.И. за това,че през периода от 01.01.2013год. до 30.04.2016 год. в гр. Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина" е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като в срока по чл.53, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода" не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми са по чл.50, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: 1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа за облагаемите си, на основание чл. 35, т. 6 „ чл. 35. Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: т.6 всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане" и чл.36,Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемия доход по чл.35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от Закона здравното осигуряване" от ЗДДФЛ, като данъчните задължения са в големи размери — 3 186.04 лева /три хиляди сто осемдесет и шест лева и четири стотинки/ - престъпление по чл. 255, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Подсъдимата С.И.  се признава за виновна, представя доказателства за плащане на данъчните задължения заедно с лихвите и моли за налагане на глоба в минимален размер.

Прокурорът предлага подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК, като й бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер от 1000 лв.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        Подсъдимата. С.И. е с постоянен адрес ***. Тя е без образование. Омъжена е за Илхан Мехмед И. и двамата имат едно дете – Д. И. М. на 4 год., за което полагат необходимите грижи за отглеждане.

    През периода от 2012г. до 2015г. обв. И. е била безработна, не е получавала трудово възнаграждение и парично обезщетение за безработица (т. 1, л. 141-145 и л. 72).

    През периода от 2012г. до 2015г. обв. И. посещавала офисите на ЕТ „Сию Х. Ю." и „Барс-2000" ЕООД " - подагенти на ФК „Кеш Експрес Сървис" ЕООД, гр. София; „Търговска банка Д" АД и нейните подагенти - „Д. М.-2009" ООД и „Ивас Варна" ЕООД; „Електроинвест" ЕООД, „Кавланд -2005" ЕООД, „Стик 9086 Заложна къща" ООД, „Иванова консулт" ЕООД и ЕТ „Красицвет -Росица И." - подагенти на „Обединена българска банка"АД.

Дружествата са агенти на международните системи за парични преводи „Western Union". При посещенията в горепосочените офиси обв. И. е получавала парични суми изпращани от граждани от Азербайджан и Република Турция. В хода на досъдебното производство от офисите, където обв. И. е получавала паричните средства в евро, щатски долара и български лева са изискани и приложени документите представляващи екземпляри от разпечатките /извлечения/ от основната база данни, удостоверяваща получаването на паричните преводи от системите за плащания. Разпечатките носят информация за: име на изпращач - Sender, име на получателя - Receiver; държавата и града, от където са изпратени парите; сумата; датата на изпращане

Установява се по делото, че подс.С.И. не е декларирала пред органите на НАП получените доходи и не е заплащала дължимите данъци по ЗДДФЛ.

     Назначената по делото счетоводно-икономическата експертиза е дала заключение, че подс.И. е получила през инкриминирания период доходи - в евро, щатски долари и български лева, с левова равностойност на 34 630.85 лв., а дължимият данък за същия период е в размер на 3186.04 лв. - данък в големи размери съгласно чл. 93, т. 14 от НК.

    По делото не е установено,а и не се твърди от подсъдимата  друго лице да е получило изпратените парични средства чрез международните системи за парични преводи, освен посоченото в крайния платежен документ, поради което следва да се приеме,че всички изпратени суми са били предназначени и получени  именно от подс. И..

   Обвинението, така както е повдигнато се подкрепя както от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от гласните доказателства, оригиналните разписки за получени парични преводи,справка от ТД на НАП -Варна и признанията на подсъдимата И..

Дължимият размер на данъците е изяснен от счетоводно-икономическата експертиза, чието заключение като компетентно, относимо и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.

Само от писмените доказателства се установяват всички  елементи от предмета на доказване,поради което гласни доказателства не са събирани в хода на съдебното следствие.

В съдебно заседание подс. И. представя доказателства за внесени суми в Инвестбанк АД – Разград по сметка на ТД на НАП - Разград, с които е платила данъчните задължения заедно с лихвите: вносна бележка № 84477187/06.11.2017 г. за сумата 3 186.04 лева,дължим данък –главница, вносна бележка № 84477256/06.11.2017 г. за сумата 1478.34 лева  лихви,върху посочената по-горе главница.

Подсъдимата С.И. е на 35 години, омъжена е, безработна е, не е осъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Подс. С.И. е с постоянен адрес в РБългария, което я определя като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 6 ЗДДФЛ тя е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в РБългария и в чужбина. Получените парични суми от чужбина са облагаем доход, което следва от нормите на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗДДФЛ. Тези доходи не попадат сред изключените от облагане по чл. 13 ЗДДФЛ. Разпоредбите на чл. 50 и чл. 53 ЗДДФЛ предписват задължение за подаване на годишна данъчна декларация за доходите в срок до 30 април на годината, следваща придобиването им. Подсъдимата не е подала изискуемите данъчни декларации получените от нея през периода 2012г. - 2015г. доходи - общо в размер на 34 630.85 лв., явяващи се облагаем доход.. Като не е декларирала получените доходи, тя е избегнала установяването и плащането на нормативно определения данък.

Данъчните задължения за периода 2011-2015 г. са в общ размер на 3 186.04 лева, която сума по смисъла на чл. 93, т. 14, пр. 1 НК съставлява големи размери.

Деянията са били извършени при пряк умисъл, тъй като подс.  С.И. е съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира и не е сторила това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци.

Касае се за четири деяния, извършени в също толкова последователни години, с обективна и субективна връзка между тях, при които общият престъпен резултат е над установения в чл. 93, т. 14, пр. 1 НК критерий, а това ги определя като единно продължавано престъпление/вж. и ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСНК на ВКС/.

По този начин от обективна и субективна страна подс. С.И. е осъществила престъпния състав по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Преди приключване на съдебното следствие в първата инстанция подсъдимата И. е платила изцяло данъчните задължения заедно с лихвите, поради което престъплението получава правна квалификация по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

За това престъпление се предвиждат наказания лишаване от свобода до 2 години и глоба до 500 лв. Подсъдимата не е осъждана и причинените с престъплението имуществени вреди са възстановени.

Предвид горното са налице предпоставките по чл.78а НК и подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. При определяне размера на глобата съдът съобрази невисокия размер на данъчното задължение, самопризнанието на подсъдимата и обстоятелството, че престъпната дейност е изолирано явление в нейния живот, поради което й наложи глобата в минималния предел от 1000 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата следва да заплати разноските от досъдебното производство, платими в полза на органа, който ги е направил – ОД на МВР – Разград, а в полза на ОС-Разград и разноските за един преводач.

Водим от горните съображения  съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  СЪДИЯ:    

НР