Делото е образувано, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура Разград по ДП №330 ЗМ-44/2017 г. на ОД МВР Разград против Р.Я. ***, ЕГН ********** по обвинение за това, че:

За времето от 01.01.2010 г. до 30.04.2011 г., в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р България и в чужбина”, действайки в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери като не е подала годишни данъчни декларации: за времето от 01.01.2010 г. до 30.04.2010 г. - за придобиване на доходи през 2009 г. в размер на 1 153.94 лв.; за времето от 01.01.2011 г. до 30.04.2011 г. - за придобиване на доходи през 2010 г. в размер на 39 567. 41 лв.; в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода“, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, за облагаемите си на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /„Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: т.6. всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане”/ и чл. 36 /,,Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит, през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване”/ от ЗДДФЛ, доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. - в размер на 106. 17 лева, за данъчен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - в размер на 3 917. 23 лева или общо данъчни задължения в размер на 4 023. 40 лева (четири хиляди двадесет и три лева и четиридесет ст.) - престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и заявява, че тъй като подсъдимата е възстановила дължимия данък, ведно с лихвите, съобразно чл. 255, ал. 4 НК е предвидена облекчена отговорност, която е лишаване от свобода до 2 години и глоба и предвид това, че са платени имуществените вреди, подсъдимата не е осъждана, са налице предпоставките на чл.78а НК да бъде освободена от наказателна отговорност. Предлага глобата да бъде към минимума предвиден в закона – 1 000 лв., имайки предвид, че тя се разкайва, чистото съдебно минало, плащането на задължението сега за доста по-назад във времето период.

В съдебно заседание подсъдимата Я. дава обяснения, признава за виновна и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. В последната си дума подсъдимата заявява, че за стореното.

Защитникът на подсъдимата – адв. К. заявява, че пълното признаване на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт е изразено доброволно от подсъдимата и желаят производството да се размие по т. 2 на чл. 371 НПК. Излага становище, че всички описани факти и обстоятелства в обвинителния акт са доказани и са събрани достатъчно данни за извършеното деяние. Според защитника плащането на дължимите данъци и лихви дава основание да се приложи чл. 255, ал. 4 НК и подсъдимата да се освободи от наказателна отговорност, като предвид критичното отношение на подсъдимата към стореното, процесуалното й поведение, данните за личността й, семейното положение, обстоятелството, че е безработна, да се наложи наказание към минималния размер - 1000 лв. глоба.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

Р.Я. е с постоянен адрес ***. Живее във фактическо съжителство с Д.А.М.. Двамата имат две деца – А.Д. А., родена на *** г. и Д. Д. А., родена на *** г., за които полагат грижи.

През периода от 2009 г. до 2010 г. Я. е била безработна, не е получавала трудово възнаграждение и парично обезщетение за безработица (т. 1, л. 206).

През периода от 2009 г. до 2010 г. Р.Я. получила парични трансфери от чужбина, изпратени от различни лица. Сумите били получавани чрез международна система за експресни парични преводи. Я. получавала паричните суми от дружества агенти на „Western Union“ /„Уестърн юнион“/ -офисите на „РУМ - Румен Димитров” ЕООД, „Обединена българска банка“ АД - клон гр. Исперих и „Централна кооперативна банка“ АД - офис Орландовци.

В офисите на посочените дружества подс. Я. е получила следните парични трансфери за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г.:

За 2009 г.

№	№ на превода	Дата на превода	Вид валута	Преведена сума	Левова равностойност	От държава
1	730-504-9258	03.04.2009	Евро	200.00	391.17	Турция
2	881-690-7066	27.05.2009	Евро	40.00	78.23	Турция
3	966-453-4512	14.10.2009	Евро	150.00	293.38	Турция
4	566-122-1139	21.10.2009	Евро	100.00	195.58	Турция
5	281-898-1290	30.10.2009	Евро	100.00	195.58	Турция
	2009		Евро	590.00	1 153.94

За 2010 г.

1	826-499-3286	13.01.2010	Евро	100.00	195.58		Турция
2	688-786-0133	21.01.2010	Евро	200.00	391.17		Турция
3	904-865-5231	11.03.2010	Евро	129.68	253.63		Дания
4	178-218-8313	31.03.2010	Евро	3 445.00	6 737.83		Турция
5	741-208-4107	31.03.2010	Евро	3 445.00	6 737.83		Турция
6	661-115-8457	06.04.2010	Евро	400.00	782.33		Турция
7	448-513-5388	07.04.2010	Щатски долари	174.51	255.86		Дания
8	988-223-9701	08.04.2010	Евро	1 000.00	1 955.83		Турция
9	270-213-3726	08.04.2010	Евро	5 000.00	9 779.15		Турция
10	619-331-1880	09.04.2010	Евро	100.00	195.58		Турция
11	443-318-2823	12.04.2010	Евро	50.00	97.79		Турция
12	640-163-7305	15.04.2010	Евро	100.00	195.58		Турция
13	908-085-7845	16.04.2010	Евро	100.00	195.58		Турция
14	790-066-6739	20.04.2010	Евро	550.00	1 075.71		Турция
15	904-132-3814	20.04.2010	Евро	5 000.00	9 779.15		Турция
16	384-320-1514	24.04.2010	Евро	150.00	293.38		Турция
17	618-236-6082	28.04.2010	Евро	150.00	293.38		Турция
18	280-158-7668	03.05.2010	Евро	180.00	352.05		Турция
	2010			20 099.68 Евро и 174.51 щ.д.		39 311.55 Евро + 255.86 щ.д. = 39 567.41

Чрез тази международна система за експресни парични преводи - „Western Union“ сумите се превеждат по банков път и се получават лично. Системата генерира контролен номер, в момента, в който изпращачът заяви държавата, до която се изпраща превода, имената на получателя, собствените си имена, точния си адрес, телефонния си номер и подпише изпращането на пари. Номерът се съобщава от служител в приемащото парите бюро, този номер изпращачът съобщава на получателя. Чрез контролния номер и при представяне на документ за самоличност - лична карта, задграничен паспорт или свидетелство за управление на моторно превозно средство, получателят получава паричния превод. Не съществува възможност друго лице да получи изпратените парични средства чрез международните системи за парични преводи, освен посоченото в крайния платежен документ.

Видно от изчисленията по допълнителната счетоводно- икономическата експертиза (том 1, л. 130) Я. е получила следните доходи:

- през 2009 г. в размер на 590,00 евро с левова равностойност 1153,94 лева,

- през 2010 г. в размер на 20 099, 68 евро и 174, 51 щатски долара, общо с левова равностойност 39 567, 41 лева.

или общо за периода 2009 г. – 2010 г. включително - 20 689, 68 евро и 174, 51 щатски долара, всичко в левова равностойност 40 721, 35 лева.

Според получените доходи, размера на данъчните задължения на Р.Я. са:

- за данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на 106,17 лева.

- за данъчен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 3 917, 23 лева.

Общо дължимия данък за целия период е в размер на 4 023, 40 лева Тази сума съставлява „големи размери“ съгласно критерия, установено в чл. 93, т. 14, пр. 1 от НК.

Я. не е подавала данъчни декларации за получените доходи (писмо изх. № 527/20.03.2017 г. ТД на НАП- Варна, офис Разград (том 1, л. 150, 158).

Видно от представените платежни нареждания (от 20.10.2017 г. на л. 416, т. 2 от ДП за 4 023, 40 лв. и представено в съдебно заседание на 06.12.2017 г. от 04.12.2017 г. за сумата 2 669, 06 лв.) и изявленията на представителя на НАП, подс. Я. е внесла в бюджета неплатеното данъчно задължение заедно с лихвите.

Според характеристиката от 04.12.2017 г., изготвена от Кмета на с. Подайва, подс. Я. е възпитана, не е имала конфликти с никого, живее на семейни начала с Д. М., имат две деца, за които полагат грижи.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани на досъдебното производство доказателства, включително показанията на св. Г. А. (том 1, л.109-110), относно обстоятелството подавала ли е декларация подсъдимата и реда за деклариране на доходи; писмените доказателства - справки от НАП (том 1, л. 150-167, л. 205-207), бланки за получени парични преводи (том 2, л. 235-253, 254-264, 275- 285), платежни нареждания за внесени в бюджета парични суми, характеристика от Кмета на с. Подайва и заключението по счетоводно-икономическата експертиза (том 1, л. 130-143).

От правна страна.

Р. Я. е била задължена да подаде годишни данъчни декларации, в които да посочи получените от нея през 2009 г.- 2010 г. доходи - общо в размер на 40 721,35 лева. Като не е сторила това, тя е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 4 023,40 лева.

Фактическите състави, които пораждат данъчните задължения са уредени в закона - ЗДДФЛ.

Съдът намира, че по несъмнен начин е установено, че подсъдимата пребивава в страната и е с постоянен и настоящ адрес в страната, съответно като местно физическо лице, на основание чл. 6 ЗДДФЛ, е била задължена да декларира, съгласно чл. 50, ал. 1, пр. 1, придобитите доходи от източници в страната и чужбина и да заплати данък.

Получените парични суми, описани по-горе, като облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, е следвало да бъдат декларирани в годишна данъчна декларация, изискуема по чл. 50, ал. 1, т. 1 и в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ паричните средства с недоказан и неустановен произход, се определят като доходи от други източници, поради което се дължи данък по ЗДДФЛ. В случая се установяват именно такива средства с неустановен произход - доход на подсъдимата. Не е установен друг значим източник на доходи за подсъдимата и средствата са изхарчени за нужди на подсъдимата и семейството й.

Р.Я. за времето от 01.01.2010 г. до 30.04.2011 г. в гр. Разград, в качеството на данъчно задължено местно физическо лице по чл. 6 от ЗДДФЛ, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал.1, т.1, пр. 1 ЗДДФЛ:

- в периода 01.01.2010 г. до 30.40.2010 г. за облагаеми доходи, придобити през 2009 г., в размер на 1 153, 94 лв.

- в периода 01.01.2011 г. до 30.04.2011 г. за облагаеми доходи, придобити през 2010 г., в размер на 39 567, 41 лв.

съответно за:

- данъчен период 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. за данък в размер на 106, 17 лв.

- данъчен периода 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. да данък в размер на 3 917, 23 лв.

или общо данъчни задължения в размер на 4 023, 40 лв., които до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд са внесени в бюджета заедно с лихвите, с което е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 255, ал. 4 НК във вр. с ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 НК, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

Я. е действала при форма на вина - пряк умисъл. Съзнавала е, че получава доходи и не е подала декларации за това, съгласно изискванията на ЗДДФЛ, не е платила дължимият данък. Обстоятелството дали, с оглед правните си познания е знаела разпоредбите на закона, които я задължават да декларира доходите си, не изключва прекия умисъл за извършване на деянието. Несъмнено Р.Я. е съзнавала получаването на средства в значителен размер и въпреки това не е декларирала получените суми.

Деянията 2009 г. - 2011 г. са осъществени през известни периоди от време, осъществяват един и същ престъпен състав и имат един и същ престъпен резултат - избягване плащането на данъчни задължения. Налице е продължавано престъпление по чл. 26 НК, осъществено в периода 01.01.2009 г. – 30.04.2011 г., с оглед законоустановения период на деклариране и плащане на данъците. Поради изложеното, в обхвата на състава на престъплението по чл. 255 НК, се включват и деянията, които сами по себе си не представляват укриване на данъци в големи размери, но като част от продължавана престъпна дейност и общ съвкупен резултат от нея, осъществяват състава на посоченото престъпление. Съгласно ТР №1 от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК „Обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава, когато някои или всички от отделните данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери”.

Поради изложеното, с оглед това, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите съдът призна подсъдимата за виновна за престъпление по 255, ал. 4 НК във вр. с ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 НК, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева.

Предвид наказуемостта на деянието – до две години лишаване от свобода, обстоятелството, че:

- към момента на извършване на престъплението, Я. не е осъждана и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,

- възстановени са имуществените вреди от престъплението

са налице основанията на чл. 78а НК и съдът освободи подсъдимата от наказателна отговорност.

По наказанието.

Прокурорът и защитникът предлагат да бъда наложено на подсъдимата наказание глоба в размер на 1 000 лв.

С оглед самопризнанието, добрите характеристични данни, процесуалното поведение, обстоятелството, че е безработна, съдът намира, че следва да се наложи наказание към минималния размер, предвиден в чл. 78а НК. Поради това наложи глоба в размер на 1 000 лв.

Съдът присъди в тежест на подсъдимата и направените на досъдебното производство разноски, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК.

Съдия:

НР