ПРИСЪДА № 43

Гр. Разград 10.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на десети юли две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛАЗАР МИЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : Д.Г.

Д.П.

Секретар: М. Н.

Прокурор: Тихомир Тодоров

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

нох дело № 245 по описа за 2017 г.

и след преценка на доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.М.Р., ***, пред мелницата, предложил и дал подкуп – пари в размер на 20,00 лв. / една банкнота с номинал от 20 лв. / със сериен № БП ***, на длъжностно лице- полицейски орган – *** - младши автоконтрольор при РУ на МВР – Исперих, за да не извърши действие по служба, а именно – да не състави АУАН, серия “Г“, бланков № *** за установено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗдВП-, поради което и на основание чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл.58а, ал. 1 от НК и във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 200,00 /двеста/ лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата предметът на престъплението - пари в размер на 20,00 лв., / една банкнота с номинал от 20 лв. със сериен № БП 4528475/.

Присъдата може да се обжалва и протестира в седемдневен срок от днес пред Варненски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2

MH

МОТИВИ към Присъда № 43/10.07.2017г., постановена по нох дело № 245 / 2017 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Обвинението срещу подсъдимия Р.М.Р. *** е за това, че: На 26.06.2017 г. в с. Самуил, обл.Разград, на ул. “Паркова“, пред мелницата, предложил и дал подкуп – пари в размер на 20,00 лв. / една банкнота с номинал от 20 лв. / със сериен № БП 4528475, на длъжностно лице- полицейски орган – Стефан Цвятков Димитров - младши автоконтрольор при РУ на МВР – Исперих, за да не извърши действие по служба, а именно – да не състави АУАН, серия “Г“, бланков № 881107 за установено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗдВП– престъпление по чл.304а, предл.3 вр. с чл. 304, ал. 1 от НК.

В хода на съдебното производство подсъдимия Р.М.Р. заявява, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните на ДП доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие, на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

Защитата на подсъдимия пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено също за минималния предвиден срок.

В последната си дума подсъдимия Р. също пледира за минимално наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по ДП, прие за установено от фактическа страна, следното:

От 24.04.2015 г., съгласно Заповед № ЗЗОз-648/03.04.2015 г., от 03.04.2015 г., свидетеля Стефан Димитров работел като “младши автоконтрольор втора степен“ в група “Охранителна полиция“ в PУ на MBP — гр. Исперих. Съгласно същата заповед, от 17.04.2015 г., свидетеля Ахмед Неджиб Азис работел като “младши полицейски инспектор“ към същото РУ на МВР.

Съгласно типовата длъжностна характеристика, свидетеля Димитров, в качеството си на полицай, имал служебни задължения по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, както и да издава фишове и да съставят AУAH за нарушения по ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-748/ 24.0б.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, на всички лица работещи на длъжността “младши автоконтрольор първа и втора степен“, било дадено право да съставят актове за установяване на административни нарушения по “Закона за движение по пътищата“.

На 26.06.2017 г., за времето от 16:30 часа до 00:30 часа на 27.06.2017 г., св. Димитров бил назначен в наряд и изпълнявал служебните си задължения, заедно с мл. полицейски инспектор Ахмед Неджиб Азис. Същия ден те спрели служебния автомобил “Опел Астра“ с рег. № PP 94 64 AC в с. Самуил, обл. Разград, на ул. “Паркова“, пред мелницата където осъществявали контрол на пътното движение, като извършвали проверки на моторни превозни средства. Около 19:50 часа, същия ден, св. Димитров и св. Азис спрели за проверка лек автомобил марка “Фолксваген Голф“, с рег. № РР 0305 ВС, управляван от подсъдимия Р.М.Р. ***.

При извършване на проверка на документите, полицейският служител Стефан Димитров установил, че водачът на лекия автомобил е извършил административно нарушение по чл. 137"а", ал. 1 от ЗДвП, а именно, че не е използвал обезопасителен предпазен колан, с който моторното превозно средство е оборудвано.

За установеното нарушение свидетеля Димитров уведомил подсъдимия Р., че ще му бъдат съставени две АУАН – по ЗДвП, след което минал зад служебния автомобил, отворил капака на багажното отделение и си приготвил папката за да напише АУАН на водача върху кората на багажното отделение.

В това време подсъдимия Р. се приближил до св. Димитров и му подпъхнал под папката с актовете една сгъната банкнота от 20 лв. с думите “ Почерпете се за байрама и не ми пишете акта“.

Свидетелят Димитров преустановил съставянето на акта и в отговор на действията на подсъдимия Р., двамата полицейски служители предприели незабавни действия за задържането му, като за случая бил сигнализиран и дежурния в РУ на МВР-Исперих, както и дежурния разследващ полицай. На местопроизшествието била изпратена оперативна група, която извършила оглед,за което бил съставен протокол. В хода на това процесуално-следствено действие била иззета една банкнота с номинал от 20 лв. със сериен № БП 4528475, присъединена към досъдебното производство, като веществено доказателство.

На подсъдимия Р. бил съставен АУАН с бланков номер 881107, серия “Г“,за установено адм.нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, който му бил предявен и подписан от него без възражения..

Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия Р. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

След анализ на всички събрани на ДП доказателства, поотделно и в съвкупност, съда прие, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимия Р.М.Р., както и че с действията си същия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, предл.3 вр. с чл. 304, ал. 1 от НК.

Съдът намери, че самопризнанието на подсъдимия Р. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

По ДП са събрани гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР-Исперих - свидетелите Димитров и Азис изясняват обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.

Длъжностното качество на всеки един от двамата полицейски служители се установява от приложените по делото типови длъжностни характеристики и заповеди. От представените седмичен график и План за провеждане на специализирана полицейска операция се установява, че на посочената дата и време на двамата е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепа и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 881107, както и приложената като веществено доказателство банкнота с номинал от 20 лв. със сериен № БП 4528475.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че полицейският служител Димитров е длъжностно лице, което има правомощия да съставен актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни актове.

От представената Справка за нарушител се установява, че на подсъдимия Р. е издадено СУМПС на 11.10.2001 г. и няма данни за съставяне на АУАН, освен процесния от 26.06.2017 г..

Съвкупната преценка на доказателствата по делото даде основание на съда да приеме, че в конкретният случай, от обективна страна подсъдимия Р. е извършил всички действия, включващи в изпълнителното деяние на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК – “предлагане “ и “даване“ на подкуп на длъжностно лице – полицейски орган. Тази съвкупност от доказателствата сочи, както на действия по предлагане и даване на подкупа от страна на подсъдимия, така и на съответната негова волева насоченост – да подкупи длъжностно лице- полицейския орган давайки му 20 лв., с цел да го мотивира във връзка с поведението му по служба в случая, да прояви бездействие - като не му състави акт за установеното административно нарушение. С тези действия на подсъдимия, субективната страна на деянието е осъществена, като същия е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия Р.М.Р.:

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Р. съдът, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК.Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.

Съдът прима за смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, липсата на други нарушения по ЗДвП. Те са свързани с невисоката обществена опасност на подсъдимия. Признанието е условие за провеждане на процедурата по глава двадесет и седма от НПК. Ниската стойност на подкупа въобще не може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, още по-малко като изключително такова.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като с престъплението „подкуп” се засягат и увреждат тежко обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица.

За осъщественото от подсъдимия Р. деяние по чл. 304а, предл.3 от НК, законодателят е предвидел две кумулативни наказания - лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

При съвкупна преценка на имащите отношение към индивидуализиране на наказанието обстоятелства, съдът прие за справедливо наказание лишаване от свобода от шест месеца, което след приложение на разпоредбата на чл. 58а вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът редуцира до четири месеца лишаване от свобода. Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 200.00 лв.

На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предметът на престъплението – пари в размер на 20.00 лв. – 1 банкнота със сериен № БП 4528475, приложена като веществено доказателство по делото.

По изложените съображения Разградският окръжен съд постанови присъдата.

Съдия-докладчик: