РЕШЕНИЕ

№ 18 / 5.04.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На четиринадесети март, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д.№ 54 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.266 ал.1, чл.99 и чл.92 ал.1 ЗЗД. Образувано е след отделяне на материалите по насрещно предявен иск от „Солел-С“ООД против „Булспейс“ЕООД по т.д. № 1353 / 2014г. по описа на СГС, приключило с влязло в сила на 28.11.2016г. решение.

„Солел – С”ООД, представляван от управителя А.Я., е предявил иск за осъждане на „Булспейс”ЕООД да му заплати сумата 48 000лв. (размерът е уточнен в допълнителната искова молба), представляваща неплатено парично задължение по договор за изработка от 21.02.2012г. и иск за сумата 6 080лв., представляваща частична претенция за неустойка от общия размер 60 800лв., дължима за периода 4.03.2012г. – 4.04.2014г. В съдебно заседание на 7.07.2015г. е увеличен размерът на иска за неустойка на 12 160лв., без да се променя неговото основание – периодът на дължимост. В обстоятелствената част на исковата молба и допълнителната такава ищецът излага твърдение, че на 21.02.2012г. „Елтек вижън”ООД като възложител и ответникът „Булспейс”ЕООД като изпълнител са подписали договор за възлагане изпълнението на идеен проект за изграждане на подстанция 110 / 20 кV, за присъединяване на ветрогенераторен парк с обща инсталирана мощност на вятърните генератори 45 MW. Изпълнителят е изработил и предал възложения проект на възложителя, който го е приел без забележки, но не е платил възнаграждението в размер на 48 000лв., което е било с падеж 3.03.2012г. Съгласно уговорените клаузи в договора, при забава на плащането възложителят дължи неустойка в размер 0,2 % на ден върху дължимата сума за срока на забавата. Две години след подписване на договора и приемане на проекта, възложителят „Булспейс”ЕООД е възразил относно негодността на изпълнената работа и е развалил договора. Ищецът твърди, че това е станало след изтичане на давностния срок, предвиден в ЗЗД, както и извън разумните срокове за това. Впоследствие, на 26.03.2014г. „Елтек вижън”ООД е прехвърлил чрез цесия вземането си на „Солел – С”ООД, за което е уведомил „Булспейс”ЕООД. В съдебно заседание искът за главницата се поддържа от явилия се пълномощник за сумата 8 000лв. – частта над 40 000лв. до първоначално предявения размер 48 000лв., предвид обстоятелството, че с влязлото в сила решение по т.д. № 1353 / 2014г. на СГС въпросът с дължимостта на сумата 40 000лв. е решен със СПН, а искът за неустойката от 12 160лв. се поддържа в цялост.

В сроковете по чл.367 ал.1 и чл.373 ал.1 ГПК ответникът „Булспейс”ЕООД, представляван от управителя П.А., е депозирал писмени отговори, в които излага твърдение за неоснователност на предявените искове. Твърди, че изпълнителят „Елтек вижън”ООД не е изработил проекта със свои специалисти, а е наел трети лица в нарушение на договорните клаузи; представил негоден за изпълнение проект, поради което „Булспейс”ЕООД е прекратил договора без предизвестие; оспорва изтичането на погасителната давност за прекратяване на договора по чл.265 ал.3 ЗЗД, твърдейки, че предметът на договора попада в хипотезата на възложени строителни работи. Оспорва действителността на последвалия договор за цесия, твърдейки, че същият е сключен след разваляне на договора между „Елтек вижън”ООД и „Булспейс”ЕООД, поради което се явява без предмет. Ответникът твърди още, че след като липсва издадена фактура за плащането, което се претендира с иска, от това следва, че същото не е станало изискуемо.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: С влязло в сила решение № 303 / 17.02.2016г. по в.т.д. № 1535 / 2015г. на САС, постановено по реда на инстанционния контрол на решението по т.д. № 1353 / 2014г. на СГС е прието, че по направеното от „Солел-С“ООД възражение за прихващане в размер 40 000лв., последният се легитимира успешно като носител на това вземане, поради което следва да бъде извършено прихващане на вземанията на „Булспейс“ЕООД в размер 35 000лв. главница и 1 256,68лв. лихва, като двете насрещни задължения бъдат погасени до размера на по-малкото. Предвид извършеното прихващане, главните искове на „Булспейс“ЕООД против „Солел-С“ООД за сумата 35 000лв., представляваща главница по договор за заем и за сумата 1 256,68лв., представляваща лихва за забава, са отхвърлени. Съдът е разгледал правопораждащите факти във връзка с направеното възражение за прихващане: настъпване на условието за плащане на възнаграждение от „Булспейс“ЕООД на „Елтек вижън“ООД в претендирания размер 40 000лв. по сключения на 21.02.2012г. договор за изработка на идеен проект между тези две лица, както и че договорът за цесия от 26.03.2014г. между „Елтек вижън“ООД и „Солел-С“ООД е породил своето действие спрямо задължения за плащане на възнаграждение възложител „Булспейс“ЕООД. Решението по в.т.д. № 1535 / 2015г. на САС относно признатото възражение за прихващане в размер 40 000лв. и правопораждащите го факти се ползва със сила на пресъдено нещо, която следва да бъде съобразена в настоящия процес. Събраните в тази насока доказателства в настоящото съдебно производство не следва да бъдат обсъждани.

По образуваното пред СГС съдебно производство „Солел-С“ООД в качеството си на ответник е изложил в писмения отговор твърдение за дължимост на възнаграждението по договора за изработка на идеен проект в размер 48 000лв. с ДДС и договорна неустойка в размер 60 800лв., като изрично е заявил, че за остатъка от вземанията си над сумата за прихващане ще предяви насрещен иск. С решението по в.т.д. № 1535 / 2015г. на САС възражението е разгледано за сумата 40 000лв. и съответно е извършено прихващане за вземане в този размер.

Горното налага фактически и правен анализ на договорните отношения между страните и третото неучастващо в процеса лице „Елтек вижън“ООД по отношение на незасегнатите по в.т.д. № 1535 / 2015г. на САС въпроси. В чл.3 от договора за изработка на идеен проект от 21.02.2012г. възложителят „Булспейс“ЕООД е поел задължение да заплати възнаграждение на „Елтек вижън“ООД, съгласно приложение І. Приложението представлява оферта, съгласно която страните са уговорили цена на идейния проект в размер 40 000лв., без да посочват изрично дали в тази цена се включва или не ДДС. В чл.4 е уговорено плащането да се извърши по банков път в тридневен срок след отчитане на извършената работа и приемането й, срещу представена фактура и приемо-предавателен протокол. По-нататък, в чл.19 от договора е предвидена отговорност на възложителя при неплащане в срок, изразяваща се в неустойка в размер 0,2 % на ден върху стойността на забавата. Видно от приложения приемо-предавателен протокол, подписан между страните по договора, „Елтек вижън“ООД е предал изготвения идеен проект на „Булспейс“ЕООД на 28.02.2012г.

В решението на САС е прието, че неиздаването на фактура не е основание за отказ от плащане, тъй като съгл. чл.266 ал.1 ЗЗД вземането е дължимо към момента на предаване на работата, а фактурата служи единствено за осчетоводяване на плащането. Доколкото обсъдените факти са правопораждащи за вземането, претендирано като възражение за прихващане, същите се ползват със СПН. Задължението за плащане на „Булспейс“ЕООД към „Елтек вижън“ООД е възникнало на 3.03.2012г., след изтичане на три дни от предаване на идейния проект.

Във връзка с претенцията за неустойка поради неплащане за периода 4.03.2012г. – 4.04.2014г. е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като изготвена от вещо лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване с материалите по делото. Заключението е, че съобразно договорения процент неустойка 0,2 % на ден върху неплатеното възнаграждение от 40 000лв., се формира неустойка за 760 дни в общ размер 60 800лв.

Във връзка с всички обстоятелства, свързани с изпълнението на договора за изработка от 21.02.2012г. и възникването на задължението на „Булспейс“ЕООД за плащане на възнаграждение по него е налице СПН на решението по в.т.д. № 1535 / 2015г. на САС, поради което в настоящото производство не е необходим анализ на събраните доказателства.

С договор за прехвърляне на вземане от 26.03.2014г. „Елтек вижън“ООД е прехвърлил на „Солел-С“ООД вземането си от „Булспейс“ЕООД, както следва: 40 000лв. без ДДС – главница, дължимо възнаграждение по договор за изработка на идеен проект и 59 120лв. без ДДС – неустойка за периода 4.03.2012г. – 31.03.2014г. Прехвърлянето на вземанията е възмездно, видно от приложение № 1 към договора за цесия. На 28.03.2014г. „Солел-С“ООД е издал фактура № 21 от същата дата, в която е отразено задължение на „Булспейс“ЕООД в размер на 40 000лв. – цена за изработване на идеен проект и ДДС в размер 8 000лв. На 2.04.2014г. „Елтек вижън“ООД е уведомил „Булспейс“ЕООД за извършената цесия, което се установява от съдържанието на уведомление от 4.04.2014г. (л.47 от делото), с което „Булспейс“ЕООД е отказал да признае вземането на „Елтек вижън“ООД по договора за изработка на идеен проект.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: По аргумент от чл.298 ал.4 ГПК, предметът на силата на пресъдено нещо обхваща насрещното право на ответника, предявено от него в процеса чрез възражение за прихващане. За да се формира сила на пресъдено нещо относно насрещните права на ответника, необходимо е съдът да се е произнесъл по тях. Със сила на пресъдено нещо се смята признато или отречено цялото насрещно вземане на ответника, предявено за прихващане, а не само тази негова част, която е равна на вземането, предявено срещу него с иска. Ако предявеното с възражение насрещно вземане е по-голямо от това на ищеца, сила на пресъдено нещо се формира за цялото предявено от ответника вземане, а не само до размер на исковата претенция. Относно разликата нов процес е недопустим. В горния смисъл е съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 707 / 13.07.2011г. по гр. дело № 1787 / 2009г. на ВКС, ІІІ г.о.

Пренесена към настоящия случай, цитираната съдебна практика налага извод, че искът на „Солел-С“ООД за заплащане на сумата 40 000лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка на идеен проект, прехвърлена с договор за цесия в полза на ищеца, е недопустим. Вземането в този размер е било предмет на възражението за прихващане, разгледано от САС по в.т.д. № 1535 / 2015г. Въпреки, че вземането по главния иск на „Булспейс“ЕООД прортив „Солел-С“ООД е бил в по-малък размер – 35 000лв. главница и 1 256,68лв. лихва за забава, съдът е разгледал възражението за вземане в размер 40 000лв., поради което и формираната СПН се простира върху този размер. В тази част настоящото съдебно производство следва да бъде прекратено поради недопустимост.

По претенцията за присъждане на главница над размера 40 000лв. до 48 000лв. и неустойка в размер 12 160лв., предявена като частичен иск, целият от 60 800лв., исковете са допустими. Посочено бе по-горе, че по образуваното пред СГС т.д. № 1353 / 2014г. „Солел-С“ООД в качеството си на ответник е изложил в писмения отговор твърдение за дължимост на възнаграждението по договора за изработка на идеен проект в размер 48 000лв. с ДДС и договорна неустойка в размер 60 800лв. Заявил е още, че прави възражение за прихващане на претендираните от „Булспейс“ЕООД искови суми с насрещното вземане на „Солел-С“ООД, като е уточнил, че за цялото вземане ще предяви насрещен иск. С решението по в.т.д. № 1535 / 2015г. на САС възражението е разгледано само за сумата 40 000лв. и съответно е извършено прихващане за вземане в този размер. От горното може да се направи извод, че претенцията, включена във възражението за прихващане, е направена от „Солел-С“ООД и разгледана от съда като частична такава. Формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение по частичната претенция не се разпростира върху останалия размер на вземането, предмет на следващо производство (вж. със съответните изменения решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о.). В останалата част над размера 40 000лв. вземанията на „Солел-С“ООД не са разгледани и по отношение на тях няма формирана сила на пресъдено нещо.

По същество искът с правно основание чл.266 ал.1 в.в. с чл.99 ЗЗД за заплащане на остатъка от възнаграждението по договора за изработка на идеен проект в размер 8 000лв., прехвърлено на ищеца с договора за цесия, е неоснователен. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че това е дължимият ДДС върху договореното възнаграждение за изработване на проекта. В договора за цесия е посочено прехвърляне на вземането от 40 000лв. без ДДС и в издадената от ищеца фактура № 21 / 28.03.2014г. е вписано задължение на ответника „Булспейс“ЕООД за заплащане на ДДС в размер 8 000лв. Видно от съдържанието на чл.3 от договора за изработка на идеен проект, препращащо към приложение № 1 на договора, страните са уговорили цена за изработката от 40 000лв. Съгласно чл.67 ал.2 ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. В случая в договора за изработка не е посочено, че цената е без ДДС, от което следва, че данъкът е включен в цената 40 000лв. Цедентът може да прехвърли правото си на цесионера в обема, в който го притежава. След като по договора за изработка се дължи възнаграждение в размер 40 000лв. с включен в цената ДДС, прехвърлянето на вземане в размер над 40 000лв. до 48 000лв. не е породило действие. Искът на цесионера „Солел-С“ООД против длъжника „Булспейс“ЕООД за заплащане на сума над размера 40 000лв. до 48 000лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Основателен се явява искът за осъждане на „Булспейс“ЕООД да заплати сумата 12 160лв., представляваща частична претенция за неустойка от общия размер 60 800лв., дължима за периода 4.03.2012г. – 4.04.2014г. Основанието се съдържа в чл.19 от договора за изработка на идеен проект при доказано неизпълнение на задължението на възложителя да заплати възнаграждение за предадената работа, при ясно определен момент в договора на възникването му – чл.4. Задължението за плащане е възникнало на 3.03.2012г., без да е необходима изрична писмена покана за изпълнение, съгласно чл.84 ал.1 ЗЗД. Размерът се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която установява също така липса на плащания от страна на „Булспейс“ЕООД. Неизпълненото от „Булспейс“ЕООД задължение за заплащане на неустойка е прехвърлено от „Елтек вижън“ООД на „Солел-С“ООД с договора за цесия от 26.03.2014г. Длъжникът е уведомен за извършената цесия, поради което е изпълнено условието на чл.99 ал.4 ЗЗД и прехвърлянето е породило действие спрямо ответника по отношение на задължението за заплащане на неустойка. „Булспейс“ЕООД следва да бъде осъден да заплати претендираната сума на „Солел-С“ООД.

Страните претендират присъждане на направените от всяка от тях деловодни разноски. Ищецът е внесъл ДТ в общ размер 2 406,40лв.; внесъл е депозити за ССЕ в размер 100лв. и за съдебна електротехническа експертиза в размер 270,56лв.; заплатил е възнаграждение на адвокат в размер 2 550лв., видно от представено платежно нареждане. Общият размер на разноските възлиза на 5 326,96лв. Съобразно изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК „Булспейс“ЕООД следва да бъде осъден да заплати на „Солел-С“ООД сумата 1 076,73лв. Ответникът е заплатил възнаграждение на представляващия го адвокат в размер 4 000лв., в брой, за което има отбелязване в договора за правна защита. Съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК „Солел-С“ООД следва да бъде осъден да заплати на „Булспейс“ЕООД сумата 3 191,49лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Прекратява съдебното производство по предявения от „Солел-С“ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ЖК“Младост 3“, бл.325А, вх.2, ет.6, ап.32, представляван от управителя А.Я., иск с правно основание чл.266 ал.1 и чл.99 ЗЗД за осъждане на „Булспейс“ЕООД ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.Исперих, ул.“Бачо Киро“ № 14, представляван от управителя П.А., да му заплати сумата 40 000лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор от 21.02.2012г. за изработка на идеен проект и договор за прехвърляне на вземане от 26.03.2014г., поради недопустимост на иска в тази част;

Отхвърля предявения от „Солел-С“ООД иск с правно основание чл.266 ал.1 и чл.99 ЗЗД за осъждане на „Булспейс“ЕООД да му заплати сума в размер над 40 000лв. до първоначално предявения размер от 48 000лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор от 21.02.2012г. за изработка на идеен проект и договор за прехвърляне на вземане от 26.03.2014г., като неоснователен;

Осъжда на основание чл.92 ал.1 ЗЗД „Булспейс“ЕООД да заплати на „Солел-С“ООД сумата 12 160лв., претендирана като частичен иск за неустойка от общия размер 60 800лв., дължима за периода 4.03.2012г. – 4.04.2014г.

Осъжда „Булспейс“ЕООД да заплати на „Солел-С“ООД сумата 1 076,73лв. за направените деловодни разноски в съдебното производство.

Осъжда „Солел-С“ООД да заплати на „Булспейс“ЕООД сумата 3 191,49лв. за направените деловодни разноски в съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :

НР