Р
Е Ш Е Н И Е
№____
гр.
Разград, 23.10.2017 г.
РАЗГРАДСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на четвърти
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 96 по описа за 2015
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от „ПЕТРОВИ 2015"
ЕООД, ЕИК 203580934, със седалище и адрес на управление: гр. Разград,
ул. „Вардар" № 13, представлявано от управителя И.П.С., чрез адвокат Й.К.К. ***,
с която са предявени срещу ЧСИ Г.Ш.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
an. 1, с район на действие Окръжен съд - Разград,
вписан в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители с per. № 761, при условията на евентуалност следните
обективно съединени искове: 1./ иск за
осъждане на ЧСИ Г.С. да заплати на „ПЕТРОВИ 2015" ЕООД в качеството му
на цесионер по договор за цесия от 29.10.2015г. обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане на цедента „КОЛЕВИ" ООД като длъжник по
изпълнително дело № 20117610400850 в размер на 45 000 лева, предявен като
частичен иск от вземане в пълен размер на 159 223,57 лева 2./ осъдителен иск, предявен като частичен за сумата от 45 000 лева от вземането в пълен
размер на 68173,23 лева и 3./ осъдителен
иск за сумата от 37464,92 лева, ведно със законната лихва върху
главниците начиная датата на предявяване на исковата
молба-26.11.2015г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с изпълнителен
лист, който е издаден на 08.12.2011г. по гр.д.№2268 по описа на РС-Разград за
2011г., „КОЛЕВИ" ООД е осъдено да
заплати на „ФАРМА ТИЙМ“ ЕООД сумата от 44654,83 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 01.12.2011г. до окончателното плащане, както и
сумата от 936,35лв. съдебно-деловодни разноски., като въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20117610400850 по описа на ЧСИ
Г.С., с район на действие Окръжен съд – Разград. Поддържа, че в хода на
изпълнителното дело ответникът е извършил редица процесуални нарушения, в
резултата на което е увреден длъжника по изпълнението. Основава активната си
материална легитимация на договор за цесия от 29.10.2015г., по силата на който „КОЛЕВИ"
ООД е прехвърлило на ищеца вземанията си от непозволено увреждане по посоченото
изпълнително дело в общ размер на 282970 лева, включващо следните вземания: 1/ обезщетение
за имуществени вреди в размер на 159223,57 лева, настъпило в резултат от
неспазване от ответника на процесуалните правила при провеждане от 05.04.2013г.
до 07.05.2013г. на втора публична продан на недвижимите имоти по изпълнителното
дело, както и предхождащите и съпътстващи процесуални действия по образуване на
изпълнително дело, възбрана, опис и оценка, както и първа публична продан –
предмет на главния иск, предявен като частичен
до размера от 45 000лева; 2/обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане в размер на 68173,23 лева вследствие неспазване на
процесуалните правила за определяне на купувач при първа публична продан,
проведена от 17.05.2012г. до 18.06.2012г.- предмет на първия евентуален иск,
предявен като частичен до размера от
45 000лева; 3/ обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 37464,92 лева вследствие
неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при втора публична
продан – предмет на втория евентуален иск и 4./ обезщетение за имуществени
вреди от непозволено увреждане в размер на 18108,28 лева вследствие неспазване
на процесуалните правила за разпределяне на постъпилите суми от продажната цена
при втората публична продан на недвижимите имоти, като последното не е предмет
на спора. Твърди, че ответникът е уведомен за цесията от цедента.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника ЧСИ Г.Ш.С.,
в който са наведени твърдения за неоснователност на предявените искове, както
по основание, така и по размер и моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Възразява, че действията на ЧСИ са правилни и законосъобразни и
не е налице твърдяното от ищеца противоправно
поведение – бездействие, въз основа на което да следва ангажиране на
отговорността му по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ. Възразява, че договорът за цесия е нищожен
поради противоречие на добрите нрави с оглед нееквивалентност на насрещните престации. При условията на евентуалност счита договорът за
привиден от категорията на абсолютно симулативен,
като посочва, че адресът на управление на ищеца съвпада с адреса за
кореспонденция до НАП на цедента, както и, че
управителят на „Колеви“ ООД е във фактическо съжителство с дъщерята на
управителя на ищцовото дружество. На следващо място
навежда доводи, че договорът за цесия е насочен към увреждане интересите на
кредиторите по изпълнителното дело и двете страни по договора и осуетяване
принудителното изпълнение върху вземането. Посочва, че не е съставял изричен
протокол за приемане оценката на вещото лице Петя Иванова на лист 493-558 по
изпълнителното дело и е определил оценката на процесните
имоти без съдействието на вещо лице в съответствие с правилата на чл. 485 вр. 468 от ГПК. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ищцовото дружество е
депозирало допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.2 от ГПК, с която
изразява становище, че възражението на ответника за нищожност на договора за
цесия е недопустимо, като развива съображения, че ЧСИ Г.С. не е страна по
договора за цесия и няма вземане нито от цедента,
нито от цесионера, поради което няма правен интерес
да твърди, че договорът е нищожен и уврежда кредиторите. Посочва, че изготвения
на 03.10.2012г. протокол за опис на недвижими имоти не е посочена пазарна цена,
нито начална цена, от която ще започне наддаването, като и, че ответникът не
разполага със специални знания да определи сам пазарната оценка на
имотите-предмет на принудително изпълнение.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника в срока по чл. 373, ал.1 от
ГПК, в който навежда подробни доводи за неоснователност на направените от
ответника възражения в допълнителната искова молба.
Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец” в срок депозира отговор като изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва факта на
причиняване на имуществените вреди, техния размер, причинната връзка и
наличието на елемента противоправност в действията на
ЧСИ, от които се твърди, че са настъпили вредите. В условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на праводателя на ищеца по
договора за цесия, като счита, че същият има изключителна вреда за претърпените
вреди-не е предприел действия по погасяване на своето парично задължение, не е е посочил към кой негов актив да бъде насочено изпълнението,
не е сключил споразумение с ЧСИ за разсрочено погасяване на дълга му. Възразява,
че е налице непокрит или изключен от застраховката риск, поради което липсва
основание за ангажиране отговорността на третото лице-помагач, като прави
възражение за неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования
ответник.
На 29.03.2016 г. по делото е депозирана
искова молба вх.№1482 от „Колеви”ООД,гр.София /в несъстоятелност/, ЕИК № 826059024, в качеството му на главно встъпило лице, представлявано от синдика Д.Х., срещу „Петрови 2015”ЕООД, гр.Разград и
ЧСИ Г.Ш.С., с която се иска съдът да допусне главно встъпване на дружеството в
процеса с искане съдът да постанови решение с което :1.Да приеме за установено
по отношение на страните,че „Петрови 2015 „ЕООД не разполага с вземане срещу
ответника ЧСИ Г.С. за сумите, посочени в исковата молба на „Петрови
Предявени са искове с правно основание
чл.99, ал.1 от ЗЗД вр.чл.441 от ГПК вр. 45 от ЗЗД вр. чл. 74 от ЗЧСИ
от първоначалния ищец и искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК чл.99,
ал.1 от ЗЗД вр.чл.441 от ГПК вр.
45 от ЗЗД вр. чл. 74 от ЗЧСИ и чл.441 от ГПК вр.
45 от ЗЗД вр. чл. 74 от ЗЧСИ от главно встъпилото
лице.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представен договор за цесия от 29.10.2017г., с който „Колеви“ ООД в
качеството му на цедент е прехвърлило на цесионера
„Петрови 2015“ ЕООД възмездно свое вземане към ЧСИ Г.Ш.С. за имуществени вреди от непозволено увреждане в общ размер на 282970
лева
по изпълнително дело №
20117610400850 срещу цена в размер на 100 лева. Цесията е съобщена на ответника
Г.С. от цедента по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД на
16.11.2015г. с нотариална покана.
Съдът счете възражението
на ответника за нищожност на договора за цесия поради противоречие на добрите
нрави за допустимо. В тази връзка намира, че правен интерес от предявяването на възражението за нищожност имат не само субектите на оспореното
правоотношение, но и всички трети на правоотношението лица, чиито права зависят
от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Въпреки, че е трето лице за сделката, ответникът има правен интерес от установяване
на нейната недействителност, щом тя засяга негови материални
права и интереси. Разгледано по същество възражението за
нищожност на договора поради противоречие на добрите нрави е неоснователно. Наличието на неравностойност на престациите не съставлява самостоятелно
основание за нищожност на договора за цесия на основание противоречие с добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да
не е законодателно изрично формулиран, но спазването му
е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Съгласно
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Нееквивалентността на престациите обуславя
друг порок на сделката съгласно чл.33 от ЗЗД– унищожаемост
поради крайна нужда и явно неизгодни
условия Този порок обаче е неприложим
към търговските сделки, сключени между търговци, които според чл.
297 ТЗ не могат
да се унищожават
поради крайна нужда и явно неизгодни
условия. Действително в
случая се прехвърля вземане в размер на 282970 лева, което значително надвишава насрещната цена
от 100 лева. Според практиката на касационната инстанция обаче нищожност поради
противоречие с добрите нрави поради значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, е налице, когато насрещната престация е практически нулева, т.е. когато на практика изобщо липсва насрещна престация /в този смисъл Решение № 24 от 9.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК по чл.290 от ГПК/. Освен това договорът за цесията може да бъде сключен и като безвъзмезден. Неоснователно е и възражението на
ответника за нищожност на договора за цесия поради привидност. Дори и сделката
да е сключена между свързани лица и да уврежда интересите на кредиторите на цедента, това не е достатъчно, за да се приеме, че ищецът и главно встъпилото лице са сключили
договора за цесия само за
да създадат за третите лица
привидни правни последици, които
не са желалят да породи.
В тежест на
страната, която твърди абсолютна
симулация, е да докаже привидността
на сделката при пълно и главно доказване, като в тази връзка по делото неса
ангажирани доказателства и не е проведено надлежно доказване. Съдът, след извършена служебна проверка констатира, че с решение №2 от
20.02.2017г. по т.д.№35 по описа на ОС-Разград за 2016г., което не е влязло в
сила, е уважен предявен иск по чл.647
ал.1 т.3 от ТЗ и обявен за недействителен по отношение на кредиторите
на "Колеви”ООД /в нестъстоятелност/, договор за цесия
от 29.10.2015г., сключен между „Колеви”ООД и „Петрови 2015”ЕООД. Недействителността по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ е относителна, като сделката е
действителна в отношенията на страните, но не поражда действие за кредиторите
на главно встъпилото лице
По молба на „ФАРМА ТИЙМ“ ЕООД въз основа на издаден изпълнителен лист от 08.12.2011г.
по гр.д.№2268 по описа на РС-Разград за 2011г., с който „КОЛЕВИ" ООД е
осъдено да заплати на „ФАРМА ТИЙМ“ ЕООД сумата от 44654,83 лева главница, ведно
със законната лихва, считано от 01.12.2011г. до окончателното плащане, както и
сумата от 936,35лв. съдебно-деловодни разноски., е било образувано изпълнително
дело № 20117610400850 по описа на ЧСИ Г.С., с район на действие Окръжен съд –
Разград. Изискванията за редовност на молбата, с която се сезира съдебния
изпълнител за пристъпване към принудително
изпълнение са уредени в чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, според който съдебният
изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на
основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, като в молбата следва
да е посочен способ на изпълнение. В молбата взискателят е посочил следните способи за изпълнение: запор
на банкови сметки на длъжника по изпълнението, запор, опис, оценка и продажба
на движими вещи на длъжника по изпълнението, възбрана, опис, оценка и продажба
на недвижими имоти-собственост на длъжника по изпълнението и е поискал пълно
имуществено проучване на длъжника. В така подадената молба, инициирала
изпълнителното производство, взискателят е посочил
подробно какви изпълнителни действия иска да извърши съдебния изпълнител, поради
което същата е редовна и правилно и законосъобразно ответникът е предприел въз
основа на нея исканите от страната изпълнителни действия. С оглед на това
неоснователно е твърдението на ищеца в исковата молба, че изпълнителното
производство е образувано въз основа на нередовна молба, която е подлежала на
връщане от съдебния изпълнител. Щом като е поискал пълно имуществено проучване
на длъжника на основание чл. 426, ал.4 от ГПК, не е необходимо в молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят да
посочи конкретните недвижими и движими вещи, както и банкови сметки на
длъжника, върху които да се насочи изпълнението.
След като е
проучил имущественото състояние на длъжника на 12.01.2012г. ответникът е
направил до Службата по вписванията-Разград искане за вписване на възбрана
върху поземлен имот №054009 с площ от 45,996 дка, находящ
се в землището на село Киченица, община Разград. Неоснователни са наведените от
ищеца доводи, че това действие на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, тъй
като взискателят не е поискал предприемането му. Съгласно разпоредбата на чл.449, ал.2 от ГПК когато
изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за
доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща
писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.
Следователно не е нужно изрично възлагане от страна на взискателя
за налагането на възбрана, а това е задължение на съдебния изпълнител, което
произтича пряко от закона и в случая е било надлежно изпълнено.
Установява се по делото, че на 04.05.2012г.
ЧСИ Г.С. е изготвил обявление за насрочване на публична продан на недвижим имот
при начална цена 360 000 лева с включено ДДС и движимо имущество при
начална цена 6870 лева с ДДС. При описа е присъствало вещо лице Николай Колев
съгласно протокола за опис на недвижимия имот и движимо имущество от
09.03.2012г. В протокола за опис не е посочена начална цена, от която да
започне наддаването за недвижимия имот, респективно цената, по която движимите
вещи да се продадат в магазин. Същевременно
вещото лице е назначено с постановление от 12.03.2012г. на ЧСИ Г.С., три дни
след извършването на описа, като му е възложено да даде оценка само на
движимите вещи. Нарушена е разпоредбата на чл.
484, ал.1, т.4 ГПК, като за първи път е определена начална продажна цена на
недвижимия имот и на движимите вещи с обявлението за насрочване на публична
продан.
Съгласно Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС оценката на имуществото не е част от наддаването, т.е. определянето на
началната цена, от която започва наддаването при публичната продан не е елемент
от надлежното му извършване. От това следва изводът, че оценката на имуществото
не е относима
към преценката за законосъобразност на постановлението за възлагане. Определянето
на началната цена е действие, което предхожда описа и е част от съдържанието на
протокола за опис, а не част от наддаването при публичната продан или елемент
от нея.
Според разпоредбата на чл.
485, ал.1 ГПК съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще
започне наддаването. Същият няма задължение служебно да назначава вещо лице,
което да определи цената на имота, но се прилага съответно разпоредбата на чл. 468
ГПК, съгласно която той може да назначи вещо лице, с оглед необходимостта
от специални знания за определяне обективното състояние на описания недвижим
имот и подходящата пазарна цена. Следва да се отбележи, че определянето на
началната цена, както за недвижимия имот, така и за движимите вещи, е изцяло в
правомощията на съдебния изпълнител, като назначаването на вещо лице не е
задължително, а по негова преценка с оглед конкретните данни по изпълнителното
дело.
Ищецът, чиято е тежестта да установи претърпените вреди
от незаконосъобразните действия или бездействия на ответника, както и причинна
връзка между претендираните вреди в причинна връзка с
поведението на ответната страна, не ангажира доказателства за средната пазарна
цена на имота и на движимите вещи към датата на определяне на първоначалната
цена. По делото не се установява определената цена на имота да не е била
съобразена със спецификите и състоянието на същия, както и с пазарната
конюнктура. По отношение на движимите вещи посочената начална цена от ответника
съвпада изцяло с оценката на вещото лице, изготвена макар и няколко дена
по-късно. Недоказани са твърденията на ищеца, че вещото лице не разполага с
нужните специални знания, поради което не е компетентно да отговори на
поставените задачи.
Не се установява по делото длъжникът по изпълнението да е претърпял
твърдените вреди, които да се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с нарушаването на разпоредбата на чл.
484, ал.1, т.4 ГПК от ответника, за да са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на последния по реда на чл. 441
ГПК във вр. с чл. 45 от
ЗЗД във вр. с чл. 74, ал.1 ЗЧСИ.
Не се спори по делото, че имотът-предмет
на принудително изпълнение е собственост на длъжника, поради което фактът, че
направените справки за собственост от съдебния изпълнител не представляват
официални документи и не се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила, не опорочават изпълнителните действия, още повече, че съгласно чл. 483 от
ГПК проверката на собствеността може да се извърши чрез справка в данъчните и
нотариалните книги, но и по друг начин. Дори и ответникът да не е изпратил на банката-ипотекарен кредитор съобщение за насрочения опис,
както и до другия присъединен взискател НАП, тези
бездействия на ответника не се доказва да увреждат правата на длъжника и това
да се е отразило негативно върху патримониума му. Напротив присъединеният взискател Алфа Банк-клон България е уведомен от ответника, че от
17.05.2012г. до 18.06.2012г. ще се проведе първата публична продан, като е
участвал на проданта с наддавателно предложение за
435 840 лева при устните наддавания, съответно е бил обявен за купувач,
тъй като другият наддавач е предложил по-ниска цена
от 399 840 лева. Обстоятелството, че Алфа Банк-клон
България впоследствие не е платила цената на имота и се е отказала от
придобиването му на първата публична продан с мотиви, че не е ясна
идентификацията му и е узнала за извършени неправомерни промени от длъжника, не
би могло да се вмени във вина на ответника.
С протокол от 20.09.2012г.
ответникът е отменил действията си по насрочване на първа публична продан, като
е приел, че са констатирани несъответствия между описания недвижим имот и фактическото
състояние, както и площта му по нотариален акт. За съдебния изпълнител не
съществува задължение да изиска скица от Общината, но той е изискал такава, в
резултата на което е констатирал промени в конфигурацията на имота, след което
е насрочил нов опис с протокол от 20.09.2012г.
Разпоредбата на чл.492, ал.1, пр.3 от ГПК предвижда, че за купувач на имота
се смята този наддавач, който е предложил най-висока
цена. Установява се от приложеното изпълнително дело, че най-високата цена от 435 840 лева е предложена от Алфа Банк-клон България.,
която е обявена за купувач, но същата не е внесла разликата между предложената
цена и внесения задатък, в срока по чл. 492, ал.3 от
ГПК. В този случай нормата на чл.493 от ГПК разпорежда, че внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворяване
на взискателите и съдебният изпълнител обявява за
купувач на имота наддавача, който е предложил
следващата най-висока цена. ЧСИ Г.С. е нарушил горната разпоредба, тъй като при
първата публична продан не е обявил за купувач на имота наддавача,
който е предложил следващата най-висока цена ЕТ Емил Миланов. От ищеца обаче нито се твърди, нито се доказва другият наддавач
при първата публична продан да е бил в готовност да заплати предложената цена,
още повече, че по делото към този момент са постъпили данни за неправомерни действия
на длъжника след 04.05.2012г.-обявлението на публичната продан, като длъжникът
на 07.05.2012г. е предприел действия по разделянето на имота на два нови имота№054010
с площ от 5,967 дка и №054011 с площ от 40,030 дка. Ето защо въпреки, че
ответникът формално е нарушил разпоредбата на чл. 493 от ГПК, претендираните от ищеца вреди от нереализирането на първата
публична продан, не могат да се поставят в пряка и непосредствена причинна
връзка с поведението на съдебния изпълнител. Напротив, същите са произтекли
изключително от виновните действия на длъжника, праводател
на ищеца по договора за цесия, който не следва да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Възражението на третото лице-помагач в тази връзка е допустимо
/ в този смисъл Решение № 378 от 15.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1629/2015 г./, а по
същество основателно по
изложените по-горе мотиви. Що се касае до твърденията в исковата молба, че
ответникът неправомерно е възстановил данъка на наддавача
Алфа Банк-клон България, с това му действие биха могли
да се ощетят единствено интересите на фиска, но не и
на длъжника, поради което не би могло да ангажира отговорността му по чл. 74 от
ЗЧСИ по отношение на ищеца. Не е от естество да увреди имуществено интересите
на длъжника и обстоятелството, че ответникът не е възбранил
всички постройки на длъжника в имотите му.
В протокола за опис на
недвижим имот от 03.10.2012г. ответникът е описал двата нови имота№054010 с площ от 5,967 дка и №054011 с площ от 40,030 дка,
като е съобрази извършените промени в имота с оглед постъпилата справка от
общината. Съдът намира, че с цел отразяване на актуалното
състояние на имота и определяне на реалната му
цена при извършването на новата продан законосъобразно съдебният изпълнител е извършил нов
опис и оценка. С постановление от 26.09.2012г. ЧСИ Г.С. е назначил за
вещо лице Петя Иванова, което е депозирало заключение, съгласно което общата пазарна
стойност на двата имота възлиза на 757 083 лева без ДДС. Изготвеното
заключение на вещото лице не е приемано по изпълнителното делото, като на
24.01.2013г. ответникът е изготвил обявление за насрочване на публична продан
на недвижимите имоти, в което е посочил първоначална начала 385962,20 лева с
включено ДДС. По делото липсва спор, че насрочената публична продан е
надлежно разгласена, но не е реализирана, тъй като в определения от закона срок
не са настъпили наддавателни предложения. По
изпълнителното дело е постъпила молба от присъединения взискател
Алфа Банк-клон България, с която е поискано
провеждане на втора публична продан при цена 80 процента от първоначалната. На
18.03.2013г. ответникът с протокол е обявил насрочването на втора публична
продан при начална цена 308769,77 с включено ДДС, проведена на 08.05.2013г. при
участието на двама наддавачи ЕТ Емил Миланов,
предложил цена 308 770 лв. и взискател Алфа Банк-клон България, предложил цена 346
234,92 лв. С протокол от 08.05.2013г. е обявил за купувач Алфа Банк-клон България, но на същата дата от банката е
постъпило оттегляне на наддавателното предложение. На
същата дата от ответника е съставен протокол, с който е обявил за купувач
следващия по ред наддавач ЕТ Емил Миланов.
Съдът приема, че претендираните от ищеца вреди, изразяващи се в разликата
между определената от вещото лице пазарна цена и цената, на която са реализирани
имотите на публичната продан, не са в пряка и причинна връзка с действията на
ответника. В правомощията на съдебния изпълнител е да определи сам
оценката на вещта при
публичната продан. Само когато той не разполага
със специални знания и прецени за уместно, може
да вземе предвид заключение на вещо лице, но дори и да представено такова за него
не съществува задължение да го приеме. Когато размерът на оценката на вещото лице е завишен и не отговаря на пазарните очаквания, не биха се
явили наддавачи при публичната продан, при твърде висока пазарна цена. От ищеца, чиято е тежестта на доказване, не са
ангажирани доказателства, че при по-висока оценка в размер на 75 процента от
посочената от вещото лице, публичната продан е щяла да се реализира по тази
продажна цена. В случая твърдените вреди са предполагаеми, а
не реални и доказани при условията на пълно и главно доказване. От значение е наличието на интерес от реални купувачи, а не какъв е
бил размерът на обявената продажна цена. По делото е установено, че е липсвал интерес за закупуване на
имота дори при първоначалната оценка, определена от ЧСИ в размер на 385962,20 лева, поради
което не може да се
приеме за доказано, че би
имало интерес от реални купувачи
при по-висока първоначална продажна цена или имотът
би бил продаден на цената,
определена от вещото лице. С оглед на това
съдът намира, че ищецът не доказва настъпили
реални вреди и причинна връзка между действията на съдебния изпълнител и претендираните вреди. В този
смисъл решение Решение № 540 от 18.03.2013 г. на САС по в. гр. д. № 623/2012 г., в което се
приема, че съдебният изпълнител може да допусне
грешка при оценката на вещта
и поведението му може да бъде
оценено като неправомерно, но такова поведение ще причини щета
само при толкова голямо отклонение от реалната
пазарна цена, че проданта не
е станала или е осуетена. Проведена ли е проданта,
евентуални грешки при оценката не могат да причинят щета.
С оглед на това неоснователен
е предявеният главен иск за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 159223,57 лева, настъпило в резултат от
неспазване от ответника на процесуалните правила при провеждане от 05.04.2013г.
до 07.05.2013г. на втора публична продан на недвижимите имоти по изпълнителното
дело, както и предхождащите и съпътстващи процесуални действия по образуване на
изпълнително дело, възбрана, опис и оценка, както и първа публична продан, предявен като частичен до размера от 45 000 лева.
По първия
евентуален иск.
Неоснователен е предявеният първи евентуален иск за обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 68173,23 лева вследствие
неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при първа публична
продан, проведена от 17.05.2012г. до 18.06.2012г., предявен като частичен до размера от 45 000 лева. Както беше изложено по-горе от ищеца нито се твърди, нито се доказва другият наддавач
при първата публична продан да е бил в готовност да заплати предложената цена,
като длъжникът на 07.05.2012г. е предприел неправомерни действия по разделянето
на имота на два нови имота№054010 с площ от 5,967 дка и №054011 с площ от
40,030 дка. Ето защо въпреки, че ответникът формално е нарушил разпоредбата на
чл. 493 от ГПК, претендираните от ищеца вреди от
нереализирането на първата публична продан, не могат да се поставят в пряка и
непосредствена причинна връзка с поведението на съдебния изпълнител. Напротив,
същите са произтекли изключително от виновните действия на длъжника, праводател на ищеца по договора за цесия, който не следва
да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По изложените
съображения искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По втория
евентуален иск.
Неоснователен е и предявеният втори евентуален иск и обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 37464,92 лева вследствие
неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при втора публична
продан. Дори и наддавачът Алфа банк-клон
България да не е имал право да оттегли наддавателното
си предложение, ищецът не установява по делото, този наддавач
да е имал намерение да внесе предложената цена след това, вследствие на което
да е претърпял претендираните вреди. По изложените съображения искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По исковете на
главно встъпилото лице
Предвид изложените
по-горе съображения, че първоначалния ищец не е носител на вземания по главните
и евентуални искове, предявенеите отрицателни установителни
искове от главно встъпилото лице спрямо първоначалния ищец са основателни и
следва да бъдат уважени. Неоснователни са предявените от главно встъпилото лице
главен и евентуални осъдителни искове срещу ЧСИ Г.С., с оглед приетата от съда
по исковете на първоначалния ищец недоказаност на претендираните
вреди като пряка и непосредствена последица от поведението на ответинка, поради което следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на
спора искането на ищеца по първоначалните искове за присъждане на направените
по делото разноски е неоснователно и следва да се отхвърли.
Ответникът е
претендирал разноски, но не е представил доказателства за реално понесени
разноски в производството, поради което искането е неоснователно и следва да се
отхвърли.
„ПЕТРОВИ 2015"ЕООД като ответник по предявените отрицателни искове от главно встъпилото лице следва да заплати по сметка РОС държавна такса в
размер на 1800 лева с оглед обстоятелството, че главно встъпилото
лице е освободено от държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПЕТРОВИ 2015" ЕООД, ЕИК
203580934, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Вардар" №
13, представлявано от управителя И.П.С., чрез адвокат Й.К.К. ***, срещу ЧСИ Г.Ш.С., ЕГН **********, с адрес ***, an. 1, с район на
действие Окръжен съд - Разград, вписан в регистъра на Камарата на частните
съдебни изпълнители с per. № 761, при условията на евентуалност обективно съединени искове за осъждане
на ЧСИ Г.С. да заплати на „ПЕТРОВИ 2015" ЕООД в качеството му на цесионер по договор за цесия от 29.10.2015г. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на цедента „КОЛЕВИ" ООД, ЕИК 826059024, като длъжник по
изпълнително дело № 20117610400850 в размер на 45 000 лева, настъпило в
резултат от неспазване от ответника на процесуалните правила при провеждане от
05.04.2013г. до 07.05.2013г. на втора публична продан на недвижимите имоти по
изпълнително дело№20117610400850, както и предхождащите и съпътстващи
процесуални действия по образуване на изпълнително дело, възбрана, опис и
оценка, както и първа публична продан, предявен като частичен иск от вземане в
пълен размер на 159 223,57 лева, обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане на цедента „КОЛЕВИ" ООД
като длъжник по изпълнително дело № 20117610400850 вследствие неспазване на
процесуалните правила за определяне на купувач при първа публична продан,
проведена от 17.05.2012г. до 18.06.2012г. в размер на 45 000 лева, предявено като частичен иск от вземането в
пълен размер на 68173,23 лева, както и обезщетение в размер на 37464,92 лева вследствие
неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при втора публична
продан.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на
главно встъпилото лице „КОЛЕВИ” ООД, гр.София /в несъстоятелност/, ЕИК 826059024, предявено чрез
синдика Д.Х. срещу първоначалния ищец „ПЕТРОВИ 2015" ЕООД, ЕИК
203580934, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Вардар" №
13, че „ПЕТРОВИ 2015" ЕООД няма
вземане към ЧСИ Г.Ш.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
an. 1, в качеството си на цесионер по договор за
цесия от 29.10.2015г.,
за обезщетенията – предмет на исковете, предявени от първоначалния ищец, при
условията на евентуалност, а именно обезщетение в размер на 45 000 лева, настъпило в резултат от неспазване от ответника на
процесуалните правила при провеждане от 05.04.2013г. до 07.05.2013г. на втора
публична продан на недвижимите имоти по изпълнително дело№20117610400850, както
и предхождащите и съпътстващи процесуални действия по образуване на
изпълнително дело, възбрана, опис и оценка, както и първа публична продан, предявено
като частичен иск от вземане в пълен размер на 159 223,57 лева, обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане на цедента
„КОЛЕВИ" ООД като длъжник по изпълнително дело № 20117610400850 вследствие
неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при първа публична
продан, проведена от 17.05.2012г. до 18.06.2012г. в размер на 45 000 лева, предявено като частичен иск от вземането в
пълен размер на 68173,23 лева и обезщетение в размер на 37464,92 лева,
вследствие неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при
втора публична продан.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове от главно
встъпилото лице „КОЛЕВИ” ООД,гр.София /в несъстоятелност/, ЕИК 826059024, чрез
синдика Д.Х., срещу ЧСИ Г.Ш.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
an.1 за
осъждане на ответника да заплати на главно встъпилото лице обезщетение в размер
на 45 000 лева, настъпило в резултат от неспазване от ответника на
процесуалните правила при провеждане от 05.04.2013г. до 07.05.2013г. на втора
публична продан на недвижимите имоти по изпълнително дело№20117610400850, както
и предхождащите и съпътстващи процесуални действия по образуване на
изпълнително дело, възбрана, опис и оценка, както и първа публична продан, предявен
като частичен иск от вземане в пълен размер на 159 223,57 лева, обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане вследствие неспазване на
процесуалните правила за определяне на купувач при първа публична продан,
проведена от 17.05.2012г. до 18.06.2012г. в размер на 45 000 лева, предявено като частичен иск от вземането в
пълен размер на 68173,23 лева и обезщетение в размер на 37464,92 лева вследствие
неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при втора публична
продан.
ОСЪЖДА „ПЕТРОВИ 2015" ЕООД, ЕИК 203580934, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул.
„Вардар" № 13, да заплати по сметка на ОС-Разград, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 1800 лева държавна такса за разглеждане на
предявените от главно встъпилото лице „КОЛЕВИ” ООД /в несъстоятелност/ срещу „ПЕТРОВИ 2015" ЕООД отрицателни установителни искове.
Решението е постановено с
участието на трето лице-помагач на страната на ответника ЧСИ Г.Ш.С. - ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, гр. София.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
НР