РЕШЕНИЕ № 33

гр. Разград 04.08.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

т. дело № 17 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са главен иск с правно основание чл. 631а от ТЗ и акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ЕТ “ БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр. Разград, , ул. “ 13-ти март “ № 11, ЕИК 826053879, представляван от собственика И.Т.С., против “ АРГОС “ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Разград, бул. “ България “ № 17, вх. А,, ет. 1, ЕИК 116505311, представлявано от Й.Й.П., в която се твърди, че ответникът подал молба по чл. 625 от ТЗ, сезираният съдът открил производство по несъстоятелност по отношение на едноличния търговец, но впоследствие решението е отменено и молбата отхвърлена. Твърди още, че при подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ ответникът е знаел, че неговото вземане против едноличния търговец не може да бъде основание за предявяване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като не се основава на сключена търговска сделка. За периода на действие на постановеното решение, с което ЕТ е обявен в неплатежоспособност и е отрито производство по несъстоятелност, до момента на отмяната на това решение, едноличния търговец претърпял значителни неимуществени и имуществени вреди. С исковата молба са претендират само имуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятно и неоснователно намаляване патримониума на едноличния търговец, в резултат на направени разходи за заплати и осигуровки на синдиците; разходи за командировки на синдиците; разходи за горива; други транспортни разходи; разходи за ползвани от синдиците счетоводни услуги и др. разходи. Твърди се, че описаните вреди са пряка и непосредствено последица от поведението на ответника, който действал умишлено или алтернативно – в условията на груба небрежност, целейки единствено своето облагодетелстване. Претендираните от ищеца имуществени вреди са в размер на 69 818.22 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателно плащане. Претендира се и мораторна лихва за забава за периода от датата на падежа – 16.07.2013 г. до предявяване на иска – 15.02.2016 г.

На основание чл. 367 и сл. от ГПК, исковата молба е приета за редовна и препис от същата, ведно с приложенията е връчен на ответника “ АРГОС “ ЕООД гр. Разград, ЕИК 116505311 на 29.02.2016 г.

С вх. № 1216 / 14.03.2016 г., в предоставения двуседмичен срок, ответника “ АРГОС “ ЕООД гр. Разград, ЕИК 116505311 депозира отговор, с който ангажира следното становище:

По допустимостта на исковете:

Приема, че предявения главен иск е допустим, а предявения акцесорен иск е недопустим.

По основателността на иска:

Ответника счита, че предявения главен иск е изцяло неоснователен. Твърди се, че ответното дружество не е действало умишлено или при груба небрежност. За да уважи молбата КОС отчел всички доказателства, включително и заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, съгласно която по отношение на ЕТ е налице спиране на плащания, невъзможност за обслужване на частни и публични задължения, наличие на непогасени публични задължения, вземания на държавата, за които КУИППД наложила обезпечителни мерки.При разглеждане и решаване на делото КОС отчел, че освен подадената от “ АРГОС “ ЕООД молба, така е подадена на 22.06.2010 г. и от ЕТ, с която също е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Ответника подал молбата пред КОС, след постановено от ВКС решение относно вземането му. Отделно от това с решение на ВКС е признато, че сделката на която основал молбата си по чл. 625 от ТЗ е абсолютна търговска сделка – запис на заповед и последващ договор за цесия. В този смисъл ответника заявява, че подадената молба пред КОС не е умишлено действие или действие при груба небрежност. Ищеца предприел действия по обявяваните си в несъстоятелност на три пъти, като променил и адреса си на управление и седалището си от гр. Разград на гр. София, като през 2010 г. депозирал молба да се открие производство по несъстоятелност. След като променил седалището си в гр. Кюстендил, през 2010 г. депозирал и пред КЮС същата молба като посочил, че не може да обслужва задължения към държавата в размер на 6 378 608.90 лв. и към “ АРГОС “ ЕООД в размер на 5 829 610.87 лв.. така ищеца признал неизгоден за него факт, че ответника е него кредитор. Оспорва се, е ищеца не бил запознат с направените разноски в производството по несъстоятелност. Отделно от това в това производство взели участие и други лица ЗКПУ “ Единство “ с. топчии и др. търговци. Оспорва исковата претенция по размер, както и представената от ищеца Счетоводна справка за извършени разходи разноски, както и представената справка за изчисляване на законна лихва. В условията на евентуалност, в случай, че иска бъде приет за допустим и основателен, на основание чл. 631а, ал. 3 от ТЗ да бъде прието, че ищеца е допринесъл за настъпване на вредите с подаване на множество молби до СГС и КОС, които оттеглял сам, но били взети предвид от КОС, като неговия принос е 90 %. При евентуално уважаване на основния иск да бъдат приспаднати внесените от него 6000 лв., като предплатени разноски в производството по несъстоятелност. Оспорва се основателността и на акцесорния иск.

В депозирана допълнителна искова молба ищеца оспорва възражението за липса на умисъл или действие при груба небрежност, заявено от ответника с отговора. Оспорва се също така и възражението на ответника, ме в производството по т. дело № 38 / 2010 г. на КОС били взели участие и други лица, поради което отговорността им била солидарна. Оспорва се и възражението на ответника, че в случая е налице съпричиняване.

В допълнителен отговор ответника отново заявява, че не е действал умишлено или при груба небрежност. Твърди, че заплащането на разходи и разноски в производството по несъстоятелност не съставлява вреди за ищеца, а е законна последица от съдебен акт на компетентен съди същите намират счетоводно отразявани като разходи за дейността на търговеца и водят до намаляване на финансовия резултат. Индиректно отново се заявява съпричиняване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 29.04.2008 г. „ АРГОС „ ЕООД гр. Разград, представлявано от Й.Й.П. подава молба по чл. 625 от ТЗ против ЕТ „ БУРАН-И.С. „ гр. Разград. В молбата се твърди, че молителя е кредитор на ответника по изпълнителен лист, издаден от ВнАС на 06.06.2017 г. за сумата 3 466 878.05 лв., ведно със законната лихва от 20.12.2005 г., както и за сумата 198 537.65 лв., за което е образувано и е на произвдство пред ЧСИ Д.Драганов рег. № 762 на КЧСИ изпълнително дело № 219 / 2007 г.. Към момента на подаване на молбата вземането е приблизително пет милиона лева и в продължение на период от около година длъжника не плаща своите задължения, а активите му са недостатъчни за покриване на задълженията му. Иска се обявяване неплатежоспособността на длъжника с начална дата 06.08.2007 г. и откриване на производство по несъстоятелност. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 06.06.2007 г. издаден от съдия при ВнАС въз основа на решение № 79 / 23.04.2007 г. по в. гр. дело № 39/2007 г. по описа на ВнАС и решение № 30 по гр. дело № 17 / 2006 г. по описа на ОС-Разград. По молбата е образувано т. дело № 27 / 2008 г. поописа на ОС-Разград. На 20.05.2008 г. в ОС-Разград е постъпила молба по чл. 629, ал. 4 от ТЗ от ЗКПУ “Единство “ с. Топчии, представлявана от Христо Димитров Христов, за присъединяване. В молбата е посочено вземане в размер на 75 600 лв. по търговска сделка за доставка на селскостопански машини. Такава молба е постъпила от друг кредитор – “Клима стил“ ООД гр. Разград. Тези две молба не са уважени от компетентния съд.

В хода на производството по делото е представено Решение № 511 / 01.07.2008 г. по т. дело №38 / 2008 г. II т.о., с което е отменено изцяло Решение № 79 / 23.04.2007 г. по гр. дело № 39 / 2007 г. на ВнАС и вместо него е постановено друга, с което предявения от “ АРГОС “ ЕООД гр. Разград, против едноличния търговец иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 3 466 872.22 лв. е отхвърлен, като неоснователен. Това решение на ВКС е отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК с Решение № 94 / 09.07.2009 г. по т. дело № 806/2008 г. на II т.о. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВнАС.

С Решение от 11.11.2009 г. по т. дело № 293 / 2009 г. на ВКС е отменено Решение № 30 по гр. дело № 17 8 2006 г. по описа на ОС-Разград, в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 690 024.05 лв. и вместо него е постановено друго, с което е осъден ЕТ “ БУРАН-И.С.“ гр. Разград.да заплати на “ АРГОС “ ЕООД гр. Разград сумата 2 776 854.17 лв., ведно със законната лихва от 20.12.2005 г. до окончателно плащане и е оставено

С Решение № 2 / 04.03.2009 г. по т. дело № 27 / 2008 г. ОС-Разград отхвърлил молбата на “ АРГОС “ ЕООД гр. Разград за обявяване в неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ “ БУРАН-И.С.“ гр. Разград. За да постанови решението си съдът приел, че заявеното от кредитора вземане в размер на 3 446 878.22 лв. не почива на сключена търговска сделка и не може да бъде основание за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 от ТЗ. Освен това съдът отчел и настъпилата междувременно отмяна на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист.

Постановеното от ОС-Разград решение по т. дело № 27 / 2008 г. е обжалвано лично от управителя на “ АРГОС “ ЕООД Й.Й.П.. В жалбата са изложени съображения против приетите от съда изводи , че вземането не произтичало от търговска сделка, с твърдението, че самия съд приел в мотивите си, че вземането произтича от ценна книга-запис на заповед и независимо от последващите прехвърляния, то има търговски характер.Жалба е подадена и от “Клима стил“ ООД гр. Разград

По жалбата на “ АРГОС “ ЕООД Й.Й.П. и “Клима стил“ ООД гр. Разград е образувано т. дело № 384 / 2009 г. С протоколно определение от 15.09.2009 г. постановено по същото дело, производството е прекратено, поради оттегляне на жалбите. В резултат, постановеното по т. дело № 27 / 2008 г. на ОС-Разград е влязло в сила на 06.10.2009 г.

На 20.04.210 г. ЕТ “БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр. София , сезирал СГС с молба по чл. 625 вр. с чл. 608 от ТЗ Като основание молителя посочил, че към датата на молбата се намира в състояние на свръхзадлъжнялост, фактическа неплатежоспособност и невъзможност да изпълнява изискуеми задължения към кредиторите му. Като допълнително основани е посочено образуването на изп. дело № 151 / 2010 г. по описа на ЧСИ Г.Солаков – рег. № 761 на КЧСИ. По молбата е образувано т. дело № 1059 / 2010 г. по описа на СГС. С молба от 08.07.2010 г., на основание чл. 232 ГПК вр. с чл. 621 ТЗ молителя оттеглил молбата си по чл. 625 от ТЗ. С Определение от 12.07.2010 г. съдът прекратил производството по т. дело № 1059 / 2010 г. по описа на СГС.

На 28.05.2010 г. ЕТ “БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр. София , сезирал СГС с молба по чл. 625 от ТЗ. По молбата е образувано т. дело № 1386 / 2010 г. по описа на СГС. С Определение от 03.06.2010 г., съдът прекратил производството по делото, след като установил, че вече има подадена в същия съд от същото лице със същото искане молба, по която е образувано друго дело, а именно № 1059 / 2010 г. по описа на СГС.

На 22.06.2010 г. ЕТ “БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, сезирал ОС-Кюстендил с молба по чл. 625 от ТЗ. По молбата е образувано т. дело № 37 / 2010 г. по описа на КОС. В молбата си молителя посочил двама кредитори – Държавата в лицето на КУИППД ,с иск в размер на 6 378 608.90 лв. и “ АРГОС“ ЕООД с размер на вземането 5 829 610.87 лв., по което е образувано изп. дело № 151 8 2010 г. по описа на ЧСИ Г.Солаков, рег. № 761 на КЧСИ. С молба от 15.09.2010 г., на основание чл. 232 ГПК молителя оттеглил молбата си по чл. 625 от ТЗ. С Определение от 11.10.2010 г. съдът прекратил производството по т. дело № 37 / 2010 г. по описа на ОС-Кюстендил.

На 25.06.2010 г. “ АРГОС“ ЕООД гр. Разград, представлявано от Й.Й.П. подало пред ОС-Кюстендил молба по чл. 625 от ТЗ против ЕТ “ БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил. В молбата като основание се сочи вземане на молителя по изпълнителен лист, издаден от ВнАС от 29.03.2010 г. за сумата 3 466 878.05 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2005 г. до окончателно плащане, както и сумата 202 548.93 лв., за което е образувано и е на производство пред ЧСИ Г.Солаков-рег. № 761 на КЧСИ изпълнително дело № 151 / 2010 г. Твърди се, че към момента на подаване на молбата размера на вземането е приблизително 5 839 639.85 лв. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 29.03.2010 г., издаден по в. гр. дело № 293 / 2009 г. по описа на ВнАС и Решение № 30 по гр. дело № 17/2006 г. по описа на ОС-Разград, видно от който едноличния търговец е осъден да заплати на “ АРГОС“ ЕООД сумата 3 466 878.05 лв., на основание чл. 45 ЗЗД ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2005 г. до окончателно плащане, както и сумата 202 548.93 лв. представляваща разноски по делото за всички инстанции.

По молбата е образувано т. дело № 38 / 2010 г. по описа на ОС-Кюстендил. С Решение от 04.11.2010 г., постановено по същото дело, ОС-Кюстендил обявил неплатежоспособността на ЕТ “ БУРАН-И.С.“, с начална дата 30.12.2009 г., открил производство по несъстоятелност на едноличния търговец, назначил временен синдик, допуснал обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на едноличния търговец, спрял съдебните и арбитражни производства срещу едноличния търговец, спрял и изпълнителните производство и определил датата на първото по делото събрание.

Едноличния търговец обжалвал постановеното от ОС-Кюстендил по т. дело № 38 / 2010 г. решение. По жалбата е образувано т. дело № 330 / 2011 г. по описа на САС.

С Решение № 1746 / 07.11.2012 г., по гр. дело № 330 / 2011 г. САС отменил решение от 04.11.2010 г. по т. дело № 38 / 2010 г. на ОС-Кюстендил и вместо него отхвърлил молбата на “ АРГОС “ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелността на ЕТ “ БУРАН-И.С.“. За да постанови решението си САС приел, че в случая вземането на “ АРГОС “ ЕООД не произтича от търговска сделка, а от източник на задължения, каквото е задължението по чл. 45 от ЗЗД – за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.

Едноличния търговец обжалвал решението на САС пред ВКС. По жалбата е образувано т. дело № 1693 / 2013 г. по описа на ВКС. С молба от 14.05.2013 г., на основание чл. 264, ал. 1 ГПК ТЗ касатора оттеглил жалбата си. С Определение № 142 / 16.05.2013 г. ВКС върнал жалбата срещу решението на САС на подателя й. Определението е обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС. По жалбата е образувано ч.т. дело № 2740 / 2013 г. по описа на ВКС. С Определение № 502 / 16.07.2013 г., постановено по същото дело е потвърдено обжалваното определение и от същото дата е обявено за влязло в сила постановеното от САС решение.

По делото са приложени копия от съдебни актове относно назначаването и освобождаването на синдиците, които обстоятелства не са спорни по делото. Както и множество платежни документи относно извършени разходи във връзка с откритото производство по несъстоятелност с решението на КОС по т. дело № 38 / 2010 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение:

От началото на м. март 2011 г. до края на м. юли 2013 г. при и по повод открито производство по несъстоятелност по т. дело № 38 / 2010 г. по описа на ОС-Кюстендил, от името и за сметка на ищеца са направени следните разходи:

- Разходи за заплати на назначените синдици – 48 529.62 лв.;

- Разходи за осигуровки, за сметка на ищеца – 6 279.50 лв.;

- Разходи за горива, такси, командировъчни – 3 009.10 лв. и

- Разходи за счетоводни услуги – 12 000.00 лв.

Или всичко разходи 69 818.22 лв.

В заключението си вещото лице сочи, че при проверка в счетоводството на ищеца е установено, че има приложени заповеди за командироване, предадени заедно със счетоводните документи от синдик Веселин Банков / приложените командировъчни са на негово име / на И.С., които не са номерирани, попълнени и изчислени, и не са осчетоводени като разход.

При проверка на счетоводните документи и регистри, водени от счетоводна къща „ТАМА БЪЛГАРИЯ „ ООД гр. София, вещото лице установило горните разходи и разноски, извършени от синдиците от името и за сметка на ищеца за горния период във връзка с производството по несъстоятелност, като дава в табличен вид същите по съответните месеци от периода.

В допълнение вещото лице сочи, че при проверка на документите, представени по настоящото дело, не открило приложени разходно-оправдателни документи за закупено и осчетоводено гориво за м. май 2012 г. в размер на 210 лв., за м. август 2012 г. в размер на 196.27 лв. и за м. февруари 2013 г. в размер на 222.40 лв.При проверката в счетоводството на ищеца било установено наличието на такива документи, осчетоводени от него като разход, приложени към заключението.

В счетоводството на ищеца са осчетоводени:

Ведомости за работни заплати на синдик Веселин Луканов Банков, назначен от 04.04.2011 г. Към ведомостите са приложени фишове за трудови възнаграждения за периода април 2011 г. – юли 2013 г. включително

За синдиците Борис Любенов Борисов и Людмила Милчева Лозанова липсват ведомости за изплатени работни заплати и фишове за трудови възнаграждения.

За изплащане заплатата на синдик Борис Любенов Борисов, назначен от КЮС с решение от 04.11.2010 г. до 13.02.2011 г. в размер на 2 688.00 лв. е приложен РКО № 1 / 16.03.2011 г. Със същия ордер са изплатени и други разходи за осъществяване дейността на едноличния търговец в размер на 1000 лв.

За изплащане работна заплата на синдик Людмила Милчева Лозанова, назначена от КЮС с решение от 03.02.2011 г. за времето от 14.02.2011 г. до 13.02.2011 г. са приложени РКО № 2 8 16.03.2011 г. и № 3 / 30.03.2011 г. С първия РКО са изплатени заплати в размер на 1200 лв., разходи за осигуровки за сметка на ищеца в размер на 91.50 лв. и командировъчни разходи в размер на 354.00 лв., а с РКО № 3, заплати в размер на 600 лв.

Платежните нареждания и банковите извлечения за изтеглени парични средства от банковата сметка на ищеца, с която оперира синдика са осчетоводени по съответните сметки. По същия начин са осчетоводени и Нареждане-разписки за внасяне по особената банкова сметка ***, открита на 28.02.2011 г. в Банка ДСК за обслужване на производството по несъстоятелност.

Банковите извлечения и вносни бележки за внесени суми по сметката в размер на 11 000 лв. от „ АРГОС” ЕООД, по нареждане на съда за разноски по несъстоятелността, на 15.03.2011 г. в размер на 6000 лв. и на 27.02.2011 г. в размер на 5000 лв., също са осчетоводени по съответните сметки, както и банковите документи за възтановяване от синдика на „ АРГОС” ЕООД на сумата от 11 000 лв., съответно на 05.10.2011 г. в размер на 5000 лв. на 14.10.2011 г. в размер на 5000 лв. и на 08.12.2011 г. в размер на 1 000 лв.

Вещото подробно е описало и осчетоводяването на останалите платежни нареждания и банкови извлечения относно внесени суми в НАП, фактури за гориво, за нотариална такса, за счетоводно обслужване.

За периода април 2011 г. – юни 2013 г. счетоводството на ищеца е водено от счетоводна къща „ ТАМА БЪЛГАРИЯ”, за което е сключен договор за счетоводно обслужване между ЕТ „ ИРА Й.П.” и счетоводната къща. От м. юли 2013 г. счетоводството на ищеца се води от М.Д.С. – икономист-счетоводител.

Размера на законната лихва върху всички разходи и разноски, за периода от 17.07.2013 г. до 15.02.2016 г. е 18 364.00 лв.

При тези фактически констатации съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на предявените искове:

Предявените искове са допустими. Възражението на ответника за недопустимост на иска по чл. 86 от ЗЗД е неоснователно. Този иск е акцесорен и е в зависимост от изхода по главния иск по чл. 631а от ТЗ, поради което също се явява процесуално допустим.

По основателността на исковете:

Специалната отговорност по чл. 631а от ТЗ е въведено от законодателя през 2003 г. / ДВ бр. 58/2003 /. Фактически това е отговорност за непозволено увреждане и за реализирането й необходимо установяването на следните елементи: действия от страна на кредитор, изразяващи се в подаване на молба по чл. 625 от ТЗ, отхвърляне на молбата с влязло в сила решение на съда, противоправност на деянието, изразяваща се в недобросъвестно упражняване на процесуални права при форма на вината – умисъл или груба небрежност, вреди, причинно-следствена връзка между последните и деянието.

В конкретния случай между страните по делото не е спорно, че ответника подал молба по чл. 625 от ТЗ. Тази молба е уважена от сезирания ОС-Кюстендил. Впоследствие с влязъл в сила съдебен акт, решението на ОС-Кюстендил е отменено. До отмяната на решението по т. дело № 38 / 2010 г. по описа на ОС-Кюстендил са извършвани определени действия във връзка с откритото производство по несъстоятелност на едноличния търговец.

Спорни между страните са останалите части от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 631а от ТЗ, описани по-горе.

След преценка са събраните по делото доказателства съдът намери, че ответника представляват недобросъвестно упражняване на процесуални права, при форма на вината – груба небрежност. Съдът намира, че по делото липсват доказателства от които може да се направи обоснован извод за пряк умисъл.

Към момента на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ пред ОС-Кюстендил, ответника вече е знаел за резултата по т. дело 27 /2008 г. по описа на ОС-Разград. Това делото е водено между същите страни, на същото основание и със същото искане. Ответникът е знаел резултата от изхода на т. дело № 27 / 2008 г. на РОС. С отхвърлителното решение съдът приел, че заявеното от кредитора в размер на 3 446 878.22 лв. вземане, не почива на сключена търговска сделка и не може да бъде основание за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 от ТЗ. Основанието за подаване на молбата пред КЮС е същото, макар, че този път е отразено в изпълнителен лист от 29.03.2010 г., издаден въз основа на решение № 159/27.11.2009 г. по в.гр. дело № 293 / 2009 г. В този изпълнителен лист изрично също е посочено, че вземането се основава на чл. 45 от ЗЗД.

При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че при подаване на молбата пред КОС ответника е действал с груба небрежност.

Направените в производството по несъстоятелност разноски са за сметка на ищеца. Тези разноски са направени противно на волята на ищеца и в този смисъл се явяват имуществени вреди за него, независимо от това как са осчетоводени. С размера на разноските пряко е намален патримониума на ищеца. Налице е и причинно следствена връзка между действията на ответника по подаване на молбата и направените в производството по несъстоятелност разходи. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника за липса на причинно следствена връзка между действията му по подаване на молбата и настъпилите имуществени вреди.

Претенцията на ищеца е ограничена в рамките на действие на решението на ОС-Кюстендил по т. дело № 38 / 2010 г.

При тези обстоятелства предявения главен иск по чл. 631а от ТЗ се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Също така основателен и доказан се явява и предявения акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД

Видно от заключението на вещото лице предявените искове се явяват доказани и по размер.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца. Вярно е, че на два пъти пред СГС и веднъж пред КОС, ищеца е подавал молби по чл. 625 от ТЗ. По две от тези молби производството са прекратени, поради оттеглянето им. Третата молба е прекратена на друго основание- чл. 126, ал. 1 от ГПК.За тези производство ответника не е бил информиран по-никакъв начин. Тези молби нямат никакво отношение към подадената от ответника молба, по която е образувано т. дело № 38 / 2010 г. по описа на КОС. Настоящата инстанция не споделя твърдението на ответника, че ищеца не проявил достатъчна активност по т. дело № 38 / 2010 г. по описа на КОС. Видно от материалите по делото ищеца е упражнявал процесуална активност и по негова жалба решението е отменено от САС. Неоснователно е и твърдението, че разходите по несъстоятелността били правени със съгласието на ищеца. Всъщност разходите са пряка и непосредствена последица от първоначалното подаване на молба от страна на ответника по чл. 625 от ТЗ, както вече бе посочено по-горе. Съдът не споделя становището на ответника за наличие на връзка между претърпените от ищеца вреди и отчитането на финансовите резултати на търговеца през процесният период.

С оглед на горното и на основание чл. 631а от ТЗ ответника следва д бъде осъден да заплати на ищеца сумата 69 818.22 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди- разходи от началото на м. март 2011 г. до края на м. юли 2013 г. , извършени при и по повод на отрито производство по несъстоятелност по т. дело № 38 / 2010 г. по описа на ОС-Кюстендил, образувано по молба на ответника, която впоследствие е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2016 г. до окончателно плащане.

На основание чл. 86 от ЗЗД ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата 18 364 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от датата на падежа – 16.07.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 15.02.2016 г.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата 7 102.30 лв., от които 3 527.30 лв. платена държавна такса, 3 175 лв. пратено адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице.

Също с оглед изхода на делото, направените от ответника деловодни разноски следва да останат за негова сметка.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, основание чл. 631а от ТЗ, “ АРГОС “ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Разград, бул “ България “ № 17, вх. А,, ет. 1, ЕИК 116505311, представлявано от Й.Й.П. да заплати на ЕТ “ БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр. Разград, , ул. “ 13-ти март “ № 11, ЕИК 826053879, представляван от собственика И.Т.С. сумата 69 818.22 лв. / шестдесет и девет хиляди осемстотин и осемнадесет лева и двадесет и две стотинки /, представляваща обезщетение за претърпените ЕТ “ БУРАН-И.С.“, ЕИК 826053879, имуществени вреди- разходи от началото на м. март 2011 г. до края на м. юли 2013 г. , извършени при и по повод на отрито производство по несъстоятелност по т. дело № 38 / 2010 г. по описа на ОС-Кюстендил, образувано по молба на “ АРГОС “ ЕООД, ЕИК 116505311, която впоследствие е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2016 г. до окончателно плащане.

ОСЪЖДА, основание чл. 86 от ЗЗД, “ АРГОС “ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Разград, бул “ България “ № 17, вх. А,, ет. 1, ЕИК 116505311, представлявано от Й.Й.П. да заплати на ЕТ “ БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр. Разград, , ул. “ 13-ти март “ № 11, ЕИК 826053879, представляван от собственика И.Т.С. сумата 18 364 лв. / осемнадесет хиляди триста шестдесет и четири лева/, представляваща законна лихва върху главницата за периода от датата на падежа – 16.07.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 15.02.2016 г.

ОСЪЖДА, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, “ АРГОС “ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Разград, бул “ България “ № 17, вх. А,, ет. 1, ЕИК 116505311, представлявано от Й.Й.П. да заплати на ЕТ “ БУРАН-И.С.“ със седалище и адрес на управление в гр. Разград, , ул. “ 13-ти март “ № 11, ЕИК 826053879, представляван от собственика И.Т.С. сумата 7 102.30 лв., от които 3 527.30 лв. платена държавна такса, 3 175 лв. пратено адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДГ Съдия: