РЕШЕНИЕ № 38
гр. Разград 28.09.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ
Секретар: Н. Реджебова
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
т. дело № 29 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът “ РОВЕДИ АГРО “, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район Приморски м-ст “Мишелика“, парцел № 356, представлявано от Д.Д.М., чрез пълномощник адв. Р.З. предявява осъдителен иск срещу ответника ЕТ “ ИРА-ЙОРДАН ПАНЧЕВ “, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, бул. “ България “ № 17, вх. А, ет. 1, ап. 1, представляван от Й.Й.П., с искане да бъде осъден му заплати сума в размер на 54 585.00 лв., представляваща сбор от неплатени главници по описани четири броя фактури – Ф-ра № 2161 / 19.03.2014 г. за сума в размер на 20 790 с ДДС; Ф-ра № 2363 / 01.08.2014 г. за сума в размер на 4 920 лв. с ДДС; Ф-ра № 2381 / 03.06.2015 г. за сума в размер на 27 720 лв. с ДДС и Ф-ра № 2798 / 21.10.2015 г. за сума в размер на 1155 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно плащане и акцесорен иск за сума в размер на 7 255.62 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от деня на забавата по всяка една от фактурите до датата на предявяване на иска – 14.03.2016 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че между страните по делото са изградени трайни търговски отношения за продажба на агропрепарати. В качеството си на продавач ищеца доставил /продал/на ответника агропрепарати – розозол и реабор. Сделката, която по своя характер е търговска, е обективирана по асортимент, количество и цена в приложените 4 бр. данъчни фактури. Фактурите са подписани при предаване на стоката от представители на двете страни. Във всяка фактура са упомената датите и начина на плащане – с платежно нареждане по посочена във всяка фактура банкова сметка ***. На посочения във всяка една от фактурите падеж, ответника не платил и така от следващия ден останал задължен за главницата, като дължи и мораторна лихва за забава за времето от забавата до предявяване на иска.
В петитум ищеца иска ответника да бъде осъден да му заплати исковите суми, както и сторените по делото разноски.
На основание чл. 367 и сл. от ГПК, исковата молба е приета за редовна и препис от същата, ведно с приложенията, е връчен на ответника ЕТ “ ИРА-ЙОРДАН ПАНЧЕВ “, ЕИК ***** на 11.04.2016 г.
С вх. № 1938 / 25.04.2016 г., в предоставения двуседмичен срок, ответника ЕТ “ ИРА-ЙОРДАН ПАНЧЕВ “, ЕИК ***** депозира отговор, с който ангажира следното становище:
Твърди нередовност на исковата молба, както и че по правилата на чл. 103 вр. с чл. 104, т. 4 от ГПК правния спор е неподсъден на ОС-Разград. Излага, че в исковата молба не е посочено кога и при какви обстоятелства е сключен договора. Не става ясно как четири отделни доставки, осъществени в период от около 20 месеца са извършени в изпълнение на един договор. В исковата молба не са конкретизирани претенциите за заплащане на мораторна лихва. Твърди се и неясен петитум. Твърди се също, че фактура № 2161 / 19.03.2014 г. и фактура № 2381 / 03.06.2015 г. не са подписани от ответника. Ответника оспорва предаването и получаването на стоките описани във фактурите, като твърди, че ищеца не е доставил описаните във фактурите стоки. Предявява се възражение за нищожност на процесния неформален договор, като сключен в противоречие с императивни законови разпоредби – чл. 23 и чл. 23а от Закона за растителна защита / отм/, тъй като ищцовото дружество не е притежавало разрешително за търговия на дребно с препарати за растителна защита и не е могло да продава на крайни потребители препарати за растителна защита. Режима е променен от разрешителен на регистрационен, но този период касае сделките от 01.08.2014 г., от 03.06.2015 г. и от 21.10.2015 г., но и за тях ищцовото дружество не е притежавало удостоверение за търговия с препарати за растителна защита. Твърди се и нищожност на договора, поради противоречие със закона , тъй като за посочените в исковата молба препарати розозол и реабор няма издадена заповед на ИД на БАБХ по реда на чл. 14 от ЗЗР /отм/, респ. за тях няма разрешително за пускане на пазара по реда на чл. 55 от Закона за защита на растенията / Обн ДВ бр.61/25.07.2014 г. Претендират се деловодни разноски.
След връчване на отговора, в предоставения му двуседмичен срок ищеца депозира допълнителна искова молба, в която излага съображения по възраженията на ответника.
От своя страна ответника, в предоставения му двуседмичен срок депозира допълнителен отговор в който се подържа отговора и се изразява становище по доказателствените искания на ищеца.
Разградският окръжен съд, след преценка на данните по делото, във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени от ищеца четири броя фактури / заверени копия и индигирани копия/с доставчик ищеца и получател ответника, както следва:
1. Фактура № 2161 / 19.03.2014 г. за -
Розазол 20:20:20, количество 3.150 т., единична цена 3500 лв.или общо
11 025 лв. без ДДС и за Реабор, количество –
2. Фактура № 2363 / 01.08.2014 г. за -
Реабор, количество
3. Фактура № 2381 / 03.06.2015 г. за -
Розазол 20:20:20, количество 2 т., единична цена 3800 лв. или общо 7600 лв. без
ДДС, Розазол 15:5.15, количество 1 т., единична цена 3500 лв. или общо 3500 лв.
и за Реабор, количество –
4. Фактура № 2798 / 21.10.2015 г. за - Розазол 15:5:30, количество 0.275 т., единична цена 3500 лв.или общо 962.50 лв. без ДДС. Общо с ДДС, стойността на фактурата е 1 155.00 лв. Не е посочена дата на плащане. За получател е посочен Йордан Панчев, но няма подпис.
За първите три фактури за място на сделката е посочено – гр. Разград, а за последната – гр. Варна.
Ищеца представя Разрешение № 1928 / 14.03.2014 г. на БАБХ, с което му е дадено право да търгува с продукти за растителна защита на едро с валидност 5 години.
Ищеца представя и легализиран превод на сертификати и международни фактури за доставка на неорганични торове, произведени в рамките на общността.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза заключението, по която установява, че доставката на препарати/торове/ по процесните фактури е отразена и осчетоводена в счетоводството на ответника. Към датата на проверката от вещото лице в счетоводството на ответника, сумите по процесните фактури са неплатени и са отразени като задължение към ищеца по с.ка 401 – Доставчици, контрагент № 164. Размера на задължението е 54 585.00 лв.
Доставките по процесните фактури са отразени в дневниците за покупки и в съответната справка-декларация по ДДС. Размера на мораторната лихва по четирите бр. фактури възлиза общо на 7 255.62 лв.
При така установените факти, съдът направи
следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Между страните е възникнало валидно облигационно отношение по сключен между тях договор за доставка на агропрепарати. В подкрепа на този извод са представените от ищеца четири броя фактури. Вярно е, че фактурата сама по себе си не доказва наличието на търговски отношения и безспорно установено задължение за плащане. Тя не е и доказателство за изпълнение, нито е основание за плащане. Фактурата следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. В случая вещото лице по назначената и изслушана по делото ССЕ дава заключение, според което, след проверка с счетоводството на ответника е установено, че представените от ищеца четири броя фактури са надлежно осчетоводени и отразени в дневниците за покупки и съответната Справка-декларация по ДДС.
Отразяването на фактурите в счетоводството на ответника и включването им в дневника за покупки и съответната Справка-декларация по ДДС представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.
В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника, че към исковата молба не бил представен екземпляр от сключения между страните договор. Такъв екземпляр никога не е имало. Ищеца въобще не твърди, че с ответника са сключвали писмен договор. За валидността на облигационното отношение по договор за покупко-продажба не е задължително и необходимо условия подписването на писмен договор.
Също неоснователно е и възражението, че не ставало ясно от исковата молба как четири отделни доставки, осъществени през период от двадесет месеца са извършени в изпълнение на един договор. Поначало ответника не оспорва твърдението на ищеца, развито в исковата молба, че са се намирали в трайни търговски отношения за продажна на агропрепарати. В този смисъл, няма нищо необичайно и нередно доставките да се извършват в един по продължителен период от време.
Обединяване претенциите на ищеца по четирите фактури е израз на диспозитивното начало в гражданския процес и процесуална икономия. В този смисъл неоснователно е и възражението на ответника за родова неподсъдност на правния спор пред сезирания съд. Сбора от главниците по четирите фактури превишава определената с чл. 104, т. 4 от ГПК граница от 25 000 лв. Отделно от това и главницата по една от фактурите също надвишава този праг, тъй като е в размер на 27 720 лв.
Възражението, че фактурите не носят подписа на собственика на едноличния търговец, дори и да е вярно, но в случая не е доказано, не означава, че липсва доставка на описаните във фактурите стоки. Както вече бе посочено по- горе отразяването на фактурите в счетоводството на ответника и включването им в дневника за покупки и съответната Справка-декларация по ДДС представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл неоснователно се явява и възражението, че описаните в процесните фактури стоки не са предадени от ищеца, респ. получени от ответника.
Съдът намира за неоснователно и възражението за нищожност на сключения между страните договор – поради противоречие със закона, тъй като не е налице такова противоречие. Представеното от ищеца Разрешение № 1928 / 14.03.2014 г. на БАБХ, с което му е дадено право да търгува с продукти за растителна защита на едро с валидност 5 години опровергава възражението на ответника, че ищеца не е притежавал разрешение да търгува. Видно от количествата на агропрепаратите, описани в представените по делото фактури, ищеца не е търгувал с ответника на дребно, а на едно, за което е имал разрешение.
Неоснователно и второто възражение за нищожност на договора поради противоречие със закона, поради липса на издадена заповед на ИД на БАБХ и липсата на разрешително за пускане на пазара на посочените във фактурите агропрапарати. От представените по делото доказателства се установява, че ищеца е продал на ответника органични торове, които не подлежат на регистрация, съгласно чл. 24в от Закона за защита на растенията /отм/, респ. чл. 131, т. 3 от Закона за защита на растенията / Обн ДВ бр.61/25.07.2014 г. Вещото лице съобщава, че ответника е знаел какво купува от ищеца, тъй като също е осчетоводил закупените стоки като торове.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават основание да я получи, освен ако не е уговорено друго. От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по безспорен начин се установява, че ответникът не е извършил плащане по процесните четири броя фактури. В счетоводството му същите са осчетоводени като задължение към ищцовото дружество. По този начин ответника е изпаднал в забава за изпълнение на свое парично задължение, които към момента на предявяване на иска е останало непогасено.
С оглед на горното ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 54 585.00 лв., представляваща общият размер на главниците по четирите броя фактури за доставени и неплатени агропрепарати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно плащане.
Основателността на главния иск по чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД предпоставя и основателност на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД. Установената като дължима по делото сума, се дължи с лихвата за забава на плащането й от момента на изискуемостта / датата на издаване на всяка една от фактурите /, до подаване на исковата молба, с която е задвижено настоящото съдебно производство. Съобразно заключението на вещото лице общия размер на мораторната лихва възлиза на 7 255.62 лв., така, както е предявен с исковата молба.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца в цялост
направените по делото разноски в размер на 7 389.40 лв., от които 2539.40 лева - заплатена ДТ, 150 лева - заплатен депозит за
възнаграждение на вещо лице и 4700 лева - адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Разградският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ
“ ИРА-ЙОРДАН ПАНЧЕВ “, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
Разград, бул. “ България “ № 17, вх. А, ет. 1, ап. 1, представляван от Й.Й.П., на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ
във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, да заплати на “ РОВЕДИ АГРО “, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район Приморски м-ст
“Мишелика“, парцел № 356, представлявано от Д.Д.М., обща сума 54 585.00
лв. / петдесет и четири хиляди лева петстотин осемдесет и пет лева/, представляваща неплатени задължения по: Фактура № 2161 / 19.03.2014
г. за сума в размер на 20 790 с ДДС; Фактура № 2363 / 01.08.2014 г. за
сума в размер на 4 920 лв. с ДДС; Фактура № 2381 / 03.06.2015 г. за сума в
размер на 27 720 лв. с ДДС и Фактура № 2798 / 21.10.2015 г. за сума в
размер на 1155 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.03.2016 г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА “
ИРА-ЙОРДАН ПАНЧЕВ “, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
Разград, бул. “ България “ № 17, вх. А, ет. 1, ап. 1, представляван от Й.Й.П., на основание чл. 86 от
ЗЗД да заплати на “
РОВЕДИ АГРО “, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район
Приморски м-ст “Мишелика“, парцел № 356, представлявано от Д.Д.М. сума в размер на 7 255.62
лв. / седем хиляди двеста петдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ , представляваща законна лихва
върху сумата от 54 585.00 лв., за периода от падежа на всяко едно от просрочените задължения по
посочените по-горе четири броя фактури до 13.03.2016 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, “
ИРА-ЙОРДАН ПАНЧЕВ “, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
Разград, бул. “ България “ № 17, вх. А, ет. 1, ап. 1, представляван от Й.Й.П. да заплати на “
РОВЕДИ АГРО “, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район
Приморски м-ст “Мишелика“, парцел № 356, представлявано от Д.Д.М. направените по делото съдебни разноски в размер на 7 389.40
лв., от които 2539.40 лева - заплатена ДТ, 150 лева - заплатен депозит за
възнаграждение на вещо лице и 4700 лева - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
СЛ