Р Е Ш Е Н И Е № 42
Гр.Разград, 06. 12. 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен съд в публично заседание
на четиринадесети ноември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: Анелия
Йорданова
при секретаря С. Л.,
като разгледа докладваното от съдия Ан.
Йорданова т. д. № 55 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм. /
Постъпила е искова молба от
П.И. ***. Ищеца
твърди, че на 14. 07. 2015 г. при управление на МПС, водачът на лек автомобил „Алфа
Ромео” с д. к. № ***** е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата и е причинил ПТП, при което му е причинил описаните телесни увреждания
: натрупване на патологично колекция течност в дясна гръдна половина /плеврален
излив/, обусловило разстройство на здравето с временна опасност за живота. По
този повод е било образувано нахд № 823/ 2015 г. по описа на РС Разград и водачът
на автомобила В.И. В. е бил признат за виновен да е извършил описаните
увреждания. Към момента на извършване на деянието В. е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „БУЛ ИНС” АД, което ангажира
отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. Ищецът
твърди, че вследствие на ПТП са му причинени и други наранявания на тялото:
контузия на гръден кош - счупване на 7-мо ребро вдясно по средната аксилирана
линия; кръвонасядания и палпаторна болка под най-външната част на лява ключица;
контузия на главата – клинични данни за
сътресение на мозъка, кръвонасядания високо в лява теменна област на главата и
над основата на носа, драскотина през лява вежда, разклащане на трети зъб на
горна редица с последваща екстракция; контузия на крайниците: подкожен хематом
в горната трета на лицева повърхност на дясна подбедрица, охлузване на левия
лакът, пръснати охлузвания и драскотини по външностранична повърхност на същата
предмишница, охлузване по лицеви
повърхности на двете подбедрици. Проведено му е лечение в МБАЛ „Св. Иван
Рилски” и МЦ „Ре Спиро” ООД гр. Разград. Поради описаните увреждания, на ищеца
са причинени неимуществени вреди. По
предявената застрахователна претенция от ищеца, ответникът е определил и му
заплатил обезщетение в размер на 1000 лв. С така определения и заплатен размер
на обезщетение ищецът не е съгласен. Моли съда да постанови решение, с което на
осн. чл. 226 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да осъди ответника да му
заплати застрахователно обезщетение в размер на 29 000 лв. за причинените
му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането 14. 07. 2015 г. до окончателно й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД
„БУЛ ИНС” АД гр. София, в който по същество излага становище, че иска е
допустим, но неоснователен. Не оспорва наличието на настъпило застрахователно
събитие. Твърди, че размера на претендираното обезщетение е прекомерно завишен,
не са налице доказателства за наличието на описаните в исковата молба телесни
увреждания на ищеца, както и че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици.
Пострадалият е шофирал без предпазен колан, с превишена и несъобразена скорост.
Съдът, като прецени твърденията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното анд № 823/ 2015 г. , с Решение № 608/ 21. 05. 2015
г. на РС Разград В.И. В. е признат за виновен в това, че на 14. 07. 2015 г. в
гр. Разград при управление на МПС-лек автомобил, марка „Алфа Ромео” с рег. № *****
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: ”Водачите
на са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 т. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”; чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, „На пътя водачът на
ППС се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните
ленти са очертани с пътна маркировка- да използва най-дясната свободна лента.”;
чл. 67, ал. 1 от ППЗДвП „Водачът на ППС е длъжен да се движи възможно
най-вдясно на платното за движение, когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка – да използва най-дясната свободна лента”; чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено когато
платното за движение има две пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне” и чл. 68, ал. 1 от
ППЗДвП „По пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено
когато платното за движение има две пътни ленти-да навлиза и да се движи в
лентата за насрещното движение, освен при изпреварване или заобикаляне” , като
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. И.С. ***, изразяваща се в натрупването на
патологична колекция течност в дясна гръдна половина /плеврален излив/, довело
до разстройство на здравето с временна опасност за живота, с което от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,
б. „б” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на осн. чл. 78а от НК е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказания „Глоба” в размер на 1300 лв.
Според
назначената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза, в резултат на
претърпяното ПТП на 14. 07.
2015 г. ищецът С. е получила контузия на главата : Клинични данни за сътресение
на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика,
кръвонасядания високо в лява теменна област на главата и над основата на носа,
драскотина на лявата вежда, разклащане на трети зъб на горна редица от лявата
страна с последваща екстракция на парадонтозно увредения зъб ; Контузия на
гръден кош- счупване на 7-мо ребро вдясно, плеврален излив вдясно,
кръвонасядане и палпалаторна болка под най-външната част на лява ключица;
Контузия на крайниците-подкожен хематом в горна трета на лицева повърхност на
дясна подбедрица, охлузване на левия лакът, пръснати охлузвания и драскотини по
външностранична повърхност на същата предмишница, охлузвания по лицеви
повърхности на двете подбедрици. След претърпяното ПТП пострадалият е бил
хоспитализиран последователно в ОАИЛ и ХО на МБАЛ Разград. Бил преглеждан от
специалисти – пулмолог и невролог. От амбулаторния лист за консултиране с
невролог се установява, че основната диагноза, посочена в него е съдово
главоболие, като придружаващо заболяване е налице неуточнена травма. Според
вещото лице, след получената закрита черепно-мозъчна травма, вероятно се е
обострила или развила хронична неврологична симптоматика, която налага
задължително лечение поне 6 месеца. Оздравителния процес, относно получения
плеврален излив може да бъде до един месец. Липсват обективни данни за счупване
на първи поясен прешлен в резултат на ПТП.
Назначена е по
делото и съдебно-автотехническа експертиза. Същата е направила заключение, че непосредствено
след претърпяното ПТП ищецът е управлявал л. а. „Опел Астра” с рег. № ***** с
около 70 км/ч, докато скоростта на движение на управлявания от причинителя на
ПТП автомобил „Алфа Ромео” с рег. № ***** е била 90 км/ч. и е била несъобразена
с климатичните условия. Ударът е можел да бъде предотвратен, ако водачът В. не
би допуснал да изгуби контрол върху управлявания от него автомобил, поради
движение с несъобразена скорост при мокра пътна настилка и предстоящо навлизане
в десен завой в резултат, на което е навлязъл в лентата за движение, в която се
е движела с автомобила си пострадалия. Последният е нямал техническа възможност
да предотврати удара. Изчерпил е техническите си възможности, като е предприел
аварийно спиране, когато е възприел опасността.
Назначена е и
изслушана комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Заключението на вещите лица е, че ищецът
преди ПТП е управлявал автомобила си с предпазен колан, което частично го е
предпазило и ограничило травмите по сила и вид.
Автомобилът, управляван от ищеца „Опел Астра” с рег. № ***** е бил
фабрично оборудван с предпазни колани на предните седалки.
По делото са
представени 2 бр. епикризи от
МБАЛ „Св. Иван Рилски”, лист за преглед в Спешно отделение, 4 бр. амбулаторни
листи, медицинско направление с резултати и заключение, Експертно решение на
ТЕЛК 0550 от 044/ 07. 03. 16 г.,
заявление за изплащане на обезщетение, застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение, 2 бр. писма до
ЗД „Бул инс”, Застрахователна полица № 02115001121549 и контролен талон –
застраховка ГО, рентгенова снимка, 2 бр. СD с медицински изследвания, заверени копия от
история на заболяването от МБАЛ Разград, преписка от РЗИ Разград. В приложената
Епикриза от ОАИЛ при МБАЛ Разград е посочена окончателна диагноза: Травматичен
шок. Съчетана травма:глава, гърди, грабначен стълб, корем. Мозъчно сътресение.
Контузия на гръден кош. Контузия на гръбначен стълб. Контузия на корем. В
преписката на РЗИ се съдържа Експертно решение на ТЕЛК № 0550/ 044/ 07. 03. 16
г. , според което след освидетелстване е
прието, че ищецът е с 56 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза –
Последици от травма на главата.
По делото са разпитани
като свидетели Д. С. – съпруга на ищеца и С. Г.. С. дава показания, че след
претърпяното ПТП ищецът бил в тежко здравословно състояние. Устата
му била пълна с кръв, един зъб му се клател. Не можел да говори. Три-четири дни
бил в ОАИЛ, след това го преместили в Хирургично отделение, където стоял около
една седмица. През цялото време бил неподвижен. Оплаквал се от силни болки в главата, кръста и гърдите. След като го изписали от болницата все още
бил неподвижен. По цяла нощ не можел да
спи от болки, въпреки приеманите обезболяващи лекарства. Завели го на преглед в гр. Разград при лекар
– пулмолог, който установил, че има излив на кръв в белия дроб. По негова
препоръка било предприето лечение във Варна.
Поради силната болка в главата, ищецът бил прегледан с ЯМР. В
продължение на 2-3 месеца бил в
инвалидна количка и бил изцяло неподвижен. С. го обслужвала в продължение на
3-4 месеца, тъй като не можел да се обслужва сам. Хранела го, преобличала го,
бил с памперси. До настоящия момент приема болкоуспокояващи, заради болката в
главата. Не може да търпи висок шум, пречи му светлината. Преди инцидента работел в
строителството, но сега не можел да
работи и бил пенсиониран по болест. Много трудно ставал от леглото и се
придвижвал, заради болката в кръста. До сега лечението му продължава при личния
му лекар.
Св. Г., който е
негов приятел, ходил да го види в болницата в Хирургично отделение след
катастрофата. Видял, че ищецът е неподвижен, бил с памперси, говорел много
трудно. Оплаквал се от силни болки в главата, гърдите и кръста. Свидетелят го посетил и в къщи след 15-20 дни
от изписването от болницата. Ищецът все
още бил неподвижен, а съпругата му изцяло го обслужвала. Оплаквал се отново от силните болки.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Безспорно се установява от събраните в
съдебното производство пред настоящата инстанция доказателства, че ищецът С. е
пострадал на 14. 07. 2015 г. от ПТП, причинено от В.И. В.. С Решение
№ 608/ 21. 05. 2015 г. по
анд № 823/ 2015 г. по описа на РС Разград В. е признат за
виновен, че при управление на МПС виновно е нарушил правилата за движение по
пътищата и е причинил средна телесна повреда на П.И.С., изразяваща се в натрупването на патологична колекция течност в дясна гръдна
половина /плеврален излив/, довело до разстройство на здравето с временна
опасност за живота, за което по реда на чл. 78а от НК му е наложено административно
наказание.
Според чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК,
това решение е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието.
Липсва спор между
страните, че към 14. 07. 2015 г.
В.И. В., водач на лек автомобил „Алфа
Ромео” с д. к. № ***** е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226 КЗ /отм./
при застраховката "ГО" на автомобилистите е функционална на деликтната
отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против
деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД или с
иск по чл. 226 КЗ /отм./,
е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с
двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В
случая ищецът е избрал защита на накърненото му право чрез прекия иск против
застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./, която е приложимата норма, съгл. §22 от ПЗР на КЗ. Създаденото между
водача на лекия автомобил и ответника застрахователно правоотношение е
основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на
вредите, претърпени от ищеца в резултат на виновно и противоправно поведение на
прекия причинител-застрахован.
При претенция за
обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо
обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и
характера на телесните увреждания, последиците от тях, продължителността на
проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и неудобства, възраст
на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване. От заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че от ПТП на
14. 07. 2015 г., ищецът е получил следните увреждания: Контузия на главата: Клинични
данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична
симптоматика, кръвонасядания високо в лява теменна област на главата и над
основата на носа, драскотина на лявата вежда, разклащане на трети зъб на горна
редица от лявата страна с последваща екстракция на парадонтозно увредения зъб;
Контузия на гръден кош- счупване на 7-мо ребро вдясно, плеврален излив вдясно,
кръвонасядане и палпалаторна болка под най-външната част на лява ключица;
Контузия на крайниците-подкожен хематом в горна трета на лицева повърхност на
дясна подбедрица, охлузване на левия лакът, пръснати охлузвания и драскотини по
външностранична повърхност на същата предмишница, охлузвания по лицеви
повърхности на двете подбедрици. Според вещото
лице, след получената закрита черепно-мозъчна травма, вероятно се е обострила
или развила хронична неврологична симптоматика. Средният период на
оздравителния процес на заболяването, причинено от тази травма е поне 6 месеца. Оздравителния процес, относно
получения плеврален излив може да бъде до един месец. Заключението на експертизата е компетентно,
обективно и пълно, не е оспорено от страните по делото, поради което съдът го
приема като доказателство за нанесените на ищеца увреждания в резултат на ПТП. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, от приложените амбулаторни листи,
епикризи, ЕР на ТЕЛК, може да се направи извод, че през изминалия период от
време от една година и половина след ПТП, от което са причинени телесните
увреждания на ищеца, оздравителния период не е приключил. Получената травма на
главата е наложила и инвалидизирането му за срок от две години с 56 % намалена
работоспособност. Според показанията на разпитаната свидетелка С., след ПТП ищецът
е изпитвал много силни болки, поради получените увреждания на главата, гърдите
и кръста. Бил е продължително време неподвижен, изцяло лишен от възможност да
се обслужва в продължение на 3-4 месеца. Към настоящия момент все още болките
не са отшумели, приема болкоуспокояващи, заради болката в главата и лечението
му продължава при личния лекар. Много трудно се придвижва, заради болката в
кръста. Преди инцидента работел в строителството, но сега не можел да работи и бил пенсиониран
по болест. Тези показания съдът намира за достоверни, тъй като се подкрепят и
от заключението на съдебно-медицинската експертиза за здравословното състояние
на ищеца към настоящия момент, както и от ЕР на ТЕЛК за инвалидизирането му. При тези факти съдът счита, че в конкретния
случай, се претендират неимуществени вреди за обезщетяване на болки и
страдания, които се характеризират с висок и продължителен интензитет на
търпене, като и към момента не са
приключили. Съобразявайки
тежестта на уврежданeто, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които е
настъпило увреждането, продължителността и вида на проведеното лечение,
продължителността и интензивността на физическите и психическите страдания на
ищеца, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди възлиза на 30 000 лева, като съответстващо на
общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Няма спор между
страните, че ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 1000 лв., което се установява и от приложените от ответника писмени
доказателства. Предвид така заплатената сума от 1000 лв., обезщетението, което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца е в размер на 29 000
лв. Постоянна и непротиворечива
е практиката на ВКС, относно началния момент за присъждане на дължимите лихви
от страна на застрахователя по иск по чл. 226 КЗ /отм./,
като това е момента на настъпване на застрахователното събитие, който съвпада с
датата на деликта, поради което ответника дължи присъдените обезщетения със
законната лихва от датата на увреждането – 14. 07. 2015 г.
Необосновано е направеното възражение от
ответника, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния
резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. Ответникът твърди, че съпричиняване в конкретния
случай има, тъй като пострадалият преди настъпване на ПТП е шофирал с
несъобразена скорост и без предпазен колан. Механизмът на процесното
пътнотранспортно произшествие се установява от заключението на САТЕ,
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, протокола за ПТП. Заключението на вещите лица по комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е, че ищецът преди ПТП е управлявал автомобила си с предпазен колан,
което частично го е предпазило и ограничило травмите по сила и вид. Според
заключението на САТЕ, ищецът е управлявал
л. а. „Опел Астра” с рег. № ***** преди ПТП с около 70 км/ч – скорост,
съобразена с пътната обстановка. Нямал е техническа възможност да предотврати
удара. Предвид изложеното,
съдът приема, че не са налице доказателства за извършено от ищеца нарушение на
правилата за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с вредоносния
резултат.
На осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския окръжен съд
държавна такса в размер на 1160 лв., съразмерно с уважената част от иска, деловодни
разноски в размер на 200 лв., а на процесуалния представител на ищеца адв. Ивелина
Игнатова на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА да
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв., определено съгл. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС” АД гр. София 1407, Община Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс
Баучер” № 87, ЕИК 831830482 да заплати на П.И.
***,
ЕГН ********** сумата 29 000 /двадесет и девет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие
на нанесена му средна телесна повреда, поради претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 14. 07. 2015 г., за което с Решение № 608/ 21. 05. 2015 г. по анд № 823/ 2015 г. на РРС В.И. В. е признат за виновен,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 14. 07. 2015 г. до
окончателно изплащане на сумата на осн. чл. 226 от КЗ /отм./
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД гр.
София 1407, Община Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК 831830482
да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 1160 лева държавна такса
върху предявения размер на иска и сумата 200 лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС” АД гр. София 1407, Община Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс
Баучер” № 87, ЕИК 831830482 да заплати на адвокат Ивелина Г.а Игнатова от
Адвокатска колегия – Разград сумата 1400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ:
СЛ