РЕШЕНИЕ

№ 5 / 3.04.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На четиринадесети март, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д.№ 61 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба и допълнителна такава от Н.Н.Г., подадена чрез пълномощник, против „Естейт”ЕООД, И.П.Н. и Е.М.Е., за осъждането на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата 25005лв. като частичен иск от сумата 43 000лв., представляваща авансово платена сума по договор от 30.04.2013г. за посредничество и авансово плащане за закупуване на недвижим имот, законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и сумата 2 210лв., представляваща част от мораторна лихва върху сумата 25 005лв. за периода 30.10.2013г. до 13.06.2016г. Ищецът твърди, че със сключения договор между него като възложител и първите двама ответници като изпълнители, последните са се задължили да посредничат при закупуване на недвижим имот, за което ищецът им превел авансово 53 000лв. За сумата бил издаден и запис на заповед. Ответниците не успели да изпълнят предмета на договора, което породило правото на ищеца, уговорено като клауза в договора, да иска връщане на авансово платената сума. Върната му била единствено сумата 10 000лв. на 29.11.2013г. В съдебно заседание ищецът поддържа исковата претенция чрез явилия се пълномощник.

Ответникът И.П.Н. е депозирал писмен отговор и допълнителен писмен отговор, в които излага възражение, че не е получавал никакви суми нито от ищеца, нито от другите двама ответници, в изпълнение на договора, поради което за него не е възникнало и задължение за връщането им. Поддържа изразеното становище в съдебно заседание.

Ответниците „Естейт”ЕООД и Е.М.Е. не депозират писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание Е.Е., действащ в качеството си на ответник – физическо лице и като управител на ответника „Естейт“ЕООД, признава исковата претенция, като твърди, че задължението по сключения договор е изцяло негово – като физическо лице и управител на юридическото лице.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 30.04.2013г. между Н.Г. в качеството му на възложител от една страна и „Естейт“ЕООД и И.Н. в качеството им на посредници от друга страна е сключен договор за посредничество и авансово плащане за закупуване на недвижим имот. Съгласно т.І.1 от същия, посредниците са поели задължението да извършат посредничество при покупка на недвижим имот за обща продажна стойност в размер 53 000лв., която ще бъде получена от тях в деня на подписване на договора по посочена от тях банкова сметка. ***-нататък, в т.ІІІ.4 страните са договорили, че възложителят има право да изиска връщане в шестмесечен срок от посредниците на авансово платената сума за закупуване на недвижимия имот.

От събраните доказателства – платежно нареждане от 29.04.2013г. и отговорите по реда на чл.176 ГПК на ответника Е.Е. се установява, че в изпълнение на договора Н.Г. е превел по банковата сметка на „Естейт“ЕООД сумата 53 000лв., представляваща авансово плащане за покупка на недвижим имот, на посочената в платежното нареждане дата. За да направи този извод, съдът съобразява изрично вписаното в пл.нареждане основание за прехвърляне на сумата, както и съвпадението във времето на паричния превод с датата на сключване на договора за посредничество (с разлика от един ден). Предвид горното, съдът приема, че оспорването от ответника И.Н. на съдържанието на платежното нареждане, направено в хода на съдебните прения – че сумата може да се отнася до друго правоотношение между ищеца и „Естейт“ЕООД, е останало недоказано.

Не е спорно между страните, че в шестмесечния срок от сключване на договора, а и към настоящия момент, ищецът не е закупил имот с посредничеството на ответниците. Липсват доказателства договорът да е прекратен.

С платежно нареждане от 29.11.2013г. „Естейт“ЕООД е възстановил частично на ищеца извършеното авансово плащане, като е превел по банковата сметка на Н.Г. сумата 10 000лв.

Впоследствие, на 10.12.2013г. е сключен договор за извънсъдебна спогодба между Н.Г., „Естейт“ЕООД и Е.Е., действащ в качеството си управител на „Естейт“ЕООД и като физическо лице – поръчител, съгласно който ищецът и ответникът “Естейт“ЕООД се съгласяват и приемат за безспорно установено, че размерът на вземането на Н.Г. към „Естейт“ЕООД по договора за посредничество от 30.04.2013г. е 42 000лв., които „Естейт“ЕООД ще заплати в срок до 30.03.2014г. По силата на този договор Е.Е. в качеството си на физическо лице е поел задължение за поръчителство на вземането на Н.Г.. Е.Е. е подписал изрична декларация на 12.11.2014г., че ще започне да изпълнява задълженията си към Н.Г. най-късно до 5.12.2014г. с вноска от 10 000лв.

Във връзка с възможността на ищеца, договорена в т.ІІІ.4, да изиска в шестмесечен срок връщане на внесената сума за авансово плащане за закупуване на недвижим имот, същият не е ангажирал доказателства за отправена покана към посредниците за връщане на сумата, при изрично разпределена доказателствена тежест, съгл. чл.146 ал.1 т.5 ГПК.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: сключената между страните сделка е търговска по своя характер, разкриваща белезите на договор за посредничество по смисъла на чл.49 ТЗ. Търговският й характер се запазва и по отношение на ответника И.Н., по аргумент от чл.286 ал.2 в.в. с чл.1 ал.1 т.4 ТЗ, въпреки оспорването, което същият е направил в обратния смисъл.

Доколкото ответниците „Естейт“ЕООД и Е.Е. не оспорват своето задължение по т.ІІІ.4 от договора, следва да се разгледат възраженията по правото, изложени в процеса от третия ответник И.Н..

Същият излага твърдение, че не е получил авансово плащане за закупуване на имот в размер 53 000лв. и не е получил комисионно или посредническо възнаграждение по договора, по които факти не се спори. Твърденията обаче следва да се вземат предвид при правния анализ на спора и в този смисъл следва да се прецени дали по отношение на този ответник е възникнало задължението по т.ІІІ.4 от договора за връщане на внесената от Н.Г. сума като авансово плащане за закупуване на имот по сметката на „Естейт“ЕООД.

В съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 146 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2010 г., III г. о., ГК е прието, че съгласно чл.128 ал.1 ЗЗД неделимост на задължението е налице, когато дължимото е неделимо или по своята природа, или поради намерението на договарящите. Неделимостта като характеристика на задължението се състои в това, че предметът на задължението не може да бъде предаден на части, а само изцяло. В случая, поетите от „Естейт“ЕООД и И.Н. задължения за посредничество при закупуване на имот и за връщане на авансовото плащане за закупуването на имот не е неделимо по своето естество. Спорно по делото е дали намерението на договарящите е било да предвидят неделимост на поетите задължения. Извършването на такава преценка е необходимо, тъй като законът не изисква волята на страните по договора за неделимост на задължението да е изрично отразена. Определящи са смисълът на поетите задължения и начинът, по който те са формулирани от страните. Видно от съдържанието на договора за посредничество, всички задължения по осъществяване на предмета на договора са поети общо от „Естейт“ЕООД и от И.П.Н.. Отговорността за връщане на сумата при неизпълнение на предмета на договора в шестмесечен срок от сключването му също е поета общо от посредниците. Съгласно сключения договор, „Естейт“ЕООД и И.Н. са наречени "накратко посредници“, което, предвид използваната от договора терминология следва да се отнесе за двамата ответници. Липсва уговорка, съгласно която някое от задълженията да е персонифицирано, да е конкретизирано до определено лице от посредниците, така че другият да е изключен в поемането му. При това положение следва да се приеме, че поетите по договора от 30.04.2013г. задължения от посредниците са неделими, с оглед намерението на договарящите, съгласно чл.128 ал.1 ЗЗД. За неделимите задължения се прилагат правилата относно солидалните задължения, по аргумент от чл.129 ал.2 ЗЗД. Следователно, отговорността на „Естейт“ЕООД и И.Н. към Н.Г. за връщане на авансово платената сума за закупуване на имот е солидарна. Доколкото сделката е търговска, аргумент в горния смисъл следва да се изведе и от разпоредбата на чл.304 ТЗ. Двамата ответници дължат солидарно на ищеца сумата, независимо от обстоятелството, че плащането е извършено по сметка на „Естейт“ЕООД, а И.Н. не я е получил. Всеки един от посредниците дължи едни и същи престации и възложителят може да иска изпълнението на договора във всичките му части от всеки един заедно или поотделно.

Със сключване на договор за извънсъдебна спогодба от 10.12.2013г. ответникът Е.Е. е поел задължение за поръчителство спрямо неплатената част от внесената авансова сума, която страните са уточнили на 42 000лв. Задължението му към ищеца също е в условията на солидарност с останалите двама ответници, съгласно чл.141 ал.1 ЗЗД.

В писмения отговор ответникът И.Н. е поискал съдът да задължи ищеца да представи споразумение, сключено след подписване на договора за посредничество от 30.04.2013г., но не е ангажирал доказателства, че такова подписано споразумение съществува и се намира у ищеца. Между страните няма спор, че ответникът Н. не е участвал в последващи договорни отношения, което се приема и от съда. По делото е представен договор, именуван извънсъдебна спогодба от 10.12.2013г. Същият е подписан от Н.Г., „Естейт“ЕООД като задължено лице по първоначалния договор за посредничество и от Е.Е. в качеството му на поръчител на дълга, без участието на И.Н.. Въпреки това, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.124 ал.1 ЗЗД, при която неподписалият го солидарен длъжник се освобождава от дълга. Цитираната правна норма намира приложение само при поновяване на дълга, в което един от солидарно отговорните длъжници не участва. В случая, с подписване на договора за извънсъдебна спогодба от 10.12.2013г. не е налице подновяване на задължението. Трайна е съдебната практика по чл.107 ЗЗД, че за да е налице подновяване на дълга, е необходимо наличието на предшестващо задължение, пораждане на действително ново задължение и воля за подновяване, която трябва да бъде изразена ясно и недвусмислено. Обективната новация в правната си същност е договор, по силата на който страните постигат съгласие едно съществуващо задължение да се замени с друго. Необходимо е наличието на старо задължение към момента на новацията и наличие на съгласие между длъжника и кредитора за замяна на това задължение с ново такова. В случая промяната от 10.12.2013г., внесена в първоначалния договор за посредничество, не е на съществени елементи на договора, задължението по него не се подменя с друго, а само е отчетено извършеното частично връщане на авансово внесената сума на ищеца и е определен срок за погасяване на остатъка от задължението. Поради това не може да се приеме, че със сключване на договора за извънсъдебна спогодба от 10.12.2013г. е налице подновяване на дълга. От това следва и неприложимост на правилото на  чл.124 ал.1 ЗЗД. Задължението в т.ІІІ.4 от договора за посредничество запазва обвързващата си по отношение на ответника Н. сила, независимо от факта, че той не е подписал последващия договор за извънсъдебна спогодба.

В цитираната т.ІІІ.4 от договора за посредничество задължението за връщане на авансово платената сума възниква за ответниците след поискване от ищеца, т.е. не е безусловно след изтичане на шестмесечен срок, в който предметът на договора не се е осъществил. Съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение на задължението, длъжниците изпадат в забава, след като бъдат поканени от кредитора. За покана по смисъла на т.ІІІ.4 от договора следва да се приеме депозирането на исковата молба, тъй като друга такава, предшестваща образуването на съдебното производство, не е представена. Задължението за връщане на дължимия остатък от 42 000лв. (съобразно предоговорения размер с договора за спогодба) е изискуемо от момента на подаване на исковата молба в съда. Тримата ответници следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата 25 005лв., предявена като частичен иск от сумата 43 000лв., представляваща авансово платена сума, дължима по договор от 30.04.2013г. за посредничество и авансово плащане за закупуване на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 15.06.2016г. до окончателното й изплащане. Доказано е вземане за 42 000лв., а не посоченото в исковата молба такова за 43 000лв. Доколкото обаче искът е предявен като частичен за сумата 25 005лв., горното обстоятелство не се отразява на основателността на частичния иск в неговата цялост, а над този размер решението не се ползва със СПН.

Искът за заплащане на мораторна лихва в размер 2 210лв върху главницата на задължението за периода 30.10.2013г. до 13.06.2016г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради липса на покана от ищеца до ответниците, съображения за което бяха изложени по-горе в.в. с чл.84 ал.2 ЗЗД.

Ищецът и ответникът И.Н. претендират присъждане на направените разноски. Ищецът е заплатил ДТ в размер 1 088,60лв. и е заплатил адв.възнаграждение в размер 1 260лв. или общо направените от него деловодни разноски са в размер 2 348,60лв. Съобразно изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата 2 157,88лв. Ответникът И.Н. е заплатил възнаграждение за адвокат в размер 1 346лв. На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата 109,30лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда „Естейт“ЕООД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.“И. Вазов“ № 21, ет.1, офис 8, представляван от управителя Е.Е., И.П.Н. ЕГН ********** *** и Е.М.Е. ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на Н.Н.Г. ЕГН ********** ***, сумата 25 005лв., предявена като частичен иск от сумата 43 000лв., представляваща задължение за връщане на авансово платена сума по договор от 30.04.2013г. за посредничество и авансово плащане за закупуване на недвижим имот, законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 15.06.2016г. до окончателното й изплащане и сумата 2 157,88лв., представляваща направени деловодни разноски.

Отхвърля иска, предявен от Н.Н.Г., за осъждане в условията на солидарност на Естейт“ЕООД, И.П.Н. и Е.М.Е. да му заплатят сумата 2 210лв., представляваща част от мораторна лихва върху сумата 25 005лв. за периода 30.10.2013г. до 13.06.2016г., като неоснователен.

Осъжда Н.Н.Г. да заплати на И.П.Н. сумата 109,30лв. за направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

НР