Р Е Ш Е Н И Е № 15

Гр.Разград, 15. 06. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря С. Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 80 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм. /

Постъпила е искова молба от Г.Ю.И. *** чрез процесуален представител против ЗД „Евроинс” АД гр. София. Ищцата твърди, че на 24. 06. 2013 г. е пострадала при ПТП, причинено от водача А.Д.А.. Последният е признат за виновен с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение по нохд № 188/ 13 г. на РС Кубрат за това, че е причинил ПТП след употреба на алкохол 1, 80 промила. Управляваното от виновния водач МПС има валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника по полица № 0751200226696 за периода по време на ПТП. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 65 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението, сумата 1266 лв. имуществени вреди и законна лихва от датата на деликта.

Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „Евроинс” АД гр. София. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. По същество излага становище, като оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на настъпило застрахователно събитие, наличието на претърпени вреди и на причинно - следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и застрахователното събитие. Алтернативно твърди, че размера на претендираното обезщетение е прекомерно завишен, предвид критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Поискал е привличане на трето лице – помагач А.Д.А. – водач на лекия автомобил, причинил ПТП.

В допълнителна искова молба ищецът е оспорил твърденията на ответника.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.

Третото лице – помагач на ответника А.Д.А. оспорва иска като неоснователен.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното нохд № 188/ 2013 г. , с Определение от 15. 10. 2013 г. на РС Кубрат е одобрено споразумение, с което А.Д.А. се е признал за виновен в това, че на 24. 06. 2013 г. по път ІV с. Севар - с. Савин е управлявал МПС – лек автомобил, марка „Ауди“ с рег. № РР1060АС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1, 80 на хиляда, установено по надлежния ред, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“ със съответните пробационни мерки за срок от 8 месеца.

Управляваното от виновния водач А.Д.А. МПС– лек автомобил, марка „Ауди“ с рег. № РР1060АС има валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника по полица № 0751200226696 за периода по време на ПТП, което не се оспорва от ответника. Същият оспорва механизма на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на водача на МПС, че ищцата е пострадала при ПТП и твърдените неимуществени и имуществени вреди и причинната им връзка с ПТП.

Съставени и приложени по делото са АУАН № 311-А/ 25. 06. 13 г., Констативен протокол за ПТП с пострадА.лица, рег. № ІІ-5317/ 28. 02. 2014 г. , относно посетеното ПТП от Д. - дежурен ПТП при ОД на МВР Разград – РУП Кубрат на 24. 06. 2013 г. В протокола и акта е констатирано участието в ПТП на А.Д.А., водач на лек автомобил „Ауди“ с рег. № РР1060АС, на ищцата Г. Ю.И. - водач на лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № РР 9687АР, както и че последната е пострадала при същото ПТП, като й е причинена фрактура на четвърто ребро в дясно. Като причина за ПТП е посочено движението на водача А. с лек автомобил „Ауди“ с рег. № РР 1060 АС в участък от пътя с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и че при наличие на надлъжна пътна маркировка от типа М1- единична непрекъсната линия, предприема изпреварване на ППС – животинска тяга, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в движещия се в собствената си лента на движение лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № РР 9687 АР с водач Г.Ю.И.. Същите обстоятелства, според заключителното постановление са установени и в хода на образуваното досъдебно производство № 168/ 2013 г. на РУП Кубрат, както и че в кръвната проба на А. има алкохол 1, 80 промила и че водачите на двата автомобила са откарани в ЦСМП гр. Кубрат за оказване на медицинска помощ.

По делото е разпитан св. Н.И., който посетил ПТП в качеството си на младши автоконтрольор към РУП Кубрат. Твърди, че когато пристигнал на произшествието, ищцата била откарана с линейка в болницата в гр. Кубрат, тъй като не била добре, нуждаела се от медицински преглед. Видял двата автомобила, които се били блъснали. Колите били на пътното платно. Ударът станал в лентата на движение на автомобила на ищцата.Според установеното от свидетеля, лекият автомобил, управляван от А. предприел изпреварване на каруца и се блъснал в насрещно движещия се автомобил, управляван от ищцата. Св. Е. Р. - син на ищцата, също посетил ПТП. Колите били челно блъснати в лентата за движение на автомобила на майка му. Майка му била откарана в болницата, но полицаите я върнА.отново на мястото на ПТП. На следващия ден баща му я завел отново в болницата. Гърдите й били посинели, имала натъртвания по лицето, трудно дишала, не можела да си поеме въздух. В продължение на един месец била трудно подвижна, защото не й достигал въздух, ставала от леглото за съвсем кратко време, подувА.й се краката. Не можела да ходи на дълги разстояния, нуждаела се от придружител. Преди ПТП майка му не била посещавала личния си лекар или стоматолог, била здрава, не се оплаквала от заболявания, отглеждала и се грижела за 30 крави. След произшествието и до сега, майка му не можела да работи всякакъв физически труд. Разболяла се от диабет, сърдечни болести, разхлопА.й се зъбите и й ги извадили. Ходела и до сега по болници в София, Варна, Русе. Съпругът на ищцата - св. М. И., разпитан пред съда също твърди, че след катастрофата, отпред гърдите на ищцата били посинели, имала и по-леки синини по краката. На следващия ден след ПТП я завел в болницата в Разград, тъй като не се чувствала добре, не можела да върви. В болницата установили, че има счупено ребро, там престояла около една седмица. След това лежала у дома си. Болял я гръдния кош, започнала да се уморява, заболяла от диабет, гуша, разклатили се и й извадили зъбите. След катастрофата не можела да се занимава с физически труд, дори и с домакинството.

Според назначената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза, в резултат на претърпяното ПТП на 24. 06. 2013 г. ищцата е получила: разляти хематоми в дясна гръдна половина и долния етаж на предна коремна стена; кръвонасядания на меките тъкани на двете коленни области и по задната повърхност на лява мишница, гърба на дланта на дясна ръка и дланната повърхност на палеца й; охлузване под лява шийна област и дясна мишница; клинични данни за сътресение на мозъка и рентгенологични данни за счупване на ІV-то дясно ребро по мишнична линия; новооткрит захарен диабет. Ранна последица от травмата е развилия се флегмон в областта на гърба. Късни последици са настъпили усложнения на новооткрития захарен диабет – диабетична полиневропатия; загубата на 31, 34, 44, 15, 25 зъби; посттравматична церебрастения; сърдечна недостатъчност. Установените при прегледа на ищцата травматични увреждания са причинени по механизма на директен удар, противоудар, натиск и сътресение на тялото, както и от тангенциално действие на тъп/и тъпоръбест/и предмети. Характерните увреждания на лицевата повърхност на гръдния кош и долния етаж на корема сочат, че по време на ПТП ищцата е била с предпазен колан, който е ограничил травмите по сила и вид. Всички видими травматични увреждания и счупването на ІV-то дясно ребро могат да бъдат получени по начина установен в нохд № 188/13 г. на РС Кубрат- при челно сблъскване на двата автомобила. Видимите травматични увреждания и счупването на реброто имат общо оздравителен процес от около 3 месеца. Захарният диабет е необратимо състояние без перспективи за възстановяване на задстомашната жлеза, като към момента се установява и усложнения от него - диабетична полиневропатия и начални очни съдови изменения. Травмената церебрастения, която е резултат от закритата черепно-мозъчна травма, характеризираща се с психични смущения /лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушения в съня, обща отпадналост, намалена работоспособност/ и неврологична симптоматика /главоболие, вестибуларни смущения/ може да има голяма продължителност - месеци, години, а в някои случаи цял живот. Загубата на зъби е довело да заместването им с протеза, сърдечната недостатъчност е необратима по характер и е с прогресиращ ход заболяване. Преди ПТП вещото лице не е установило данни ищцата да е страдала от захарен диабет. След ПТП причина за заболяването е стресовото състояние. Същата е причината и за разклащане и изваждане на зъбите. Първите аускулаторни, електрокардиографски и ехокардиографски изменения на сърдечната функция при ищцата са установени при хоспитализацията й във ВО на МБАЛ „Медика“ Русе на 13. 08. 2015 г. Последващите хоспитализации сочат задълбочаване на патологичните процеси, довело до проведена сърдечна операция, свързана с придобитата клапна болест на сърцето. Оперативното лечение е в причинно-следствена връзка с проявилата се след ПТП исхемична болест, кардиомиопатия и хипертония. Постооперативния период е завършен, но не се очаква дефинитивно оздравяване. Установената от ендокринолог Дифузна гуша е в субклиничен стадий и без необходимост от заместителна терапия. По отношение на констатираните Дифузна гуша, остеохондроза на прешлени с увреждане на междупрешлените дискове и затлъстява не може да се определи дА.са в причинно-следствена връзка с ПТП. За периода след ПТП до 09. 11. 16 г. са осъществени тринадесет хоспитализации в различни лечебни заведения за болнична помощ, консултации със специалисти – невролог, УНГ, ендокринолог, гастроентеролог, пневмолог; диспансерни прегледи при ОПЛ, които са свързани с отключените заболявания след ПТП. Закупените медикаменти, за които са представени фактури : еротон, трифас, кордарон, глюкобай са относими към констатираните заболявания. В медицинската документация на името на ищцата няма данни за заболявания, предхождащи ПТП. Вещото лице е изготвило заключението след посещение при личния лекар на ищцата и проверка на медицинското й досие за периода от 02. 01. 2001 г. до 29. 06. 2016 г., медицинските документи представени и приети като доказателства по настоящото дело: Фиш за спешна медицинска помощ № 751/ 24. 06. 13 г. ; Епикриза № 9379-1036/ 2013 г. на ХО при МБАЛ Разград; Епикриза № 11100-1268/ 2013 г. на ХО при МБАЛ Разград; Консулт от специалист по дентална медицина от 29. 08. 13 г.; медицинско направление изх. № 0524/ 30. 09. 13 г. ; Заключение на съдебно-медицинска консултация № 61/ 30. 09. 13 г. на ОСМ при МБАЛ Разград; Протокол за ЕМГ изследване от 10. 01. 14 г. от специалист – невролог; Амбулаторен лист № 739/ 14. 02. 14 г. от специалист – ендокринолог; Рецептурна книжка на хронично болния № 5376884, ОПЛ д-р Н. Аврамова; Амбулаторен лист № 1197/ 07. 10. 14 г. преглед при специалист – ендокринолог; Епикриза № 6842-295/ 2015 на ВО при МБАЛ „Медика“ Русе; Епикриза № 7002-958/ 2015 г. на Кардиологично отделение при МБАЛ „Медика“ Русе; Епикриза № 7752-645/ 2015 г. на НО при МБАЛ „Медика“ Русе; Епикриза № 4027-901/ 2015 г. на ВО при МБАЛ Кубрат; Експертно становище № 4083/ 29. 10. 15 г. на УМБАЛ „Св. Марина“ Варна; ЕМГ изследване, 03. 11. 15 г. от невролог; Епикриза № 9841-1415/ 2015 г. на Кардиологично отделение при МБАЛ „Медика“ Русе; Медицинско направление за ТЕЛК № 37/ 25. 111. 2015 г.; Рецептурна книжка № 5376884, ОПЛ; Допълнение на съдебно-медицинска консултация № 61/ 20. 01. 16 г. на ОСМ при МБАЛ Разград; Медицинско направление от 02. 05. 2016 г.; Епикриза № 8319-871/ 2016 г. на Кардиологично отделение при МБАЛ „Медика“ Русе; Епикриза на Клиника по кардиология, „Токуда“ болница гр. София; Епикриза на Клиника по кардиохирургия, „Токуда“ болница; Епикриза № 13185-1391/ 2016 г. на Кардиологично отделение на МБАЛ „Медика“ Русе; ЛАК № 4315/ 01. 07. 2013 г. ; медицински документи, представени от НЗОК, изх. № 07-01-3/ 13. 01. 2017 г. – пълна справка от информационната система на НЗОК, фактури.

По молба на ответника е назначена тройна съдебно-медицинска експертиза. Вещите лица са констатирали, че ищцата страда от Диабет, тип 2 с усложнения диабетна полиневропатия, което е доживотно и прогресиращо заболяване. Заболяването е в причинна връзка с претърпяното ПТП, тъй като ищцата няма наследствена обремененост. Този тип диабет е стресов, като причините за проявата му са комплексни /катастрофи, травми, вирусни инфекции и др./.За ищцата преди ПТП няма данни да е страдала от диабет и стресът от преживяното ПТП е причина за отключване на заболяването. Вещите лица дават заключение, че е възможно вследствие на диабета да са настъпили исхемичните промени, увреждания на коронарните артерии. Ищцата е страдала от лека степен на хипертония преди ПТП, която е била лекувана медикаментозно. След ПТП заболяването се усложнило вследствие на преживения стрес. Преминало е в трета тежка степен и с проява на най-високия клас сърдечна недостатъчност. Преди ПТП не е имала исхемична болест и не би се наблюдавало влошаване на заболяването, ако не е бил преживения стрес от произшествието. Преди ПТП е имала ревматичен сърдечен порок в ниска степен, но след него стенозата се увеличила, поради което са и направени изкуствени протези и поставени три байпаса. Стресът, който е причина за диабета е възможно, според вещите лица да е причина и за разклащане и изваждането на пет зъба. Установено е че страда и от Дифузна гуша, което не е в причинна връзка с ПТП. Представено е ЕР № 529/ 47 от 16. 04. 2016 г. на ТЕЛК за освидетелстване на ищцата, според което е прието 50 % трайно намалена работоспособност.

Назначена е по делото и съдебно-автотехническа експертиза. Същата е направила заключение, че около 14.00 ч. на 24. 06. 13 г. водачът А. се движел по пътя ІV-23017 с. Севар-с. Савин. По същото време и в същия пътен участък срещу него се движел автомобила, управляван от ищцата. А. предприел изпреварване на движещата се пред него каруца без да се съобрази с идващия срещу него автомобил. След подминаване на каруцата, А. не се престроил в своята дясна лента на движение, а продължил да се движи по лентата за насрещно движещите се МПС. След като възприел автомобила на ищцата, предприел аварийно спиране, но не успял да спре и последвал сблъсък между двата автомобила в лентата за движение на автомобила на ищцата. Една от причините за ПТП е неправилната маневра, предприета от А.. На този пътен участък е имало маркировка „М1“, забраняваща изпреварването на МПС. Освен това А. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1, 8 промила, което е увеличило времето му за реагиране значително. Предотвратяването на ПТП е било възможно, ако А. не е предприел изпреварване на каруцата при наличие на забраняваща тази маневра маркировка и под въздействие на алкохола, което е станало причина за ПТП. Ищцата е нямала техническа възможност да предотврати ПТП. Скоростта на управлявания от А. лек автомобил „Ауди 80“ преди ПТП е била около 103 км/ч, не е била съобразена с пътната обстановка, опасната зона за спиране е била 144, 5 м., а за автомобила, управляван от ищцата „Фолксваген поло“ не може да се определи скоростта, опасната зона за спиране, поради липса на спирачни следи. Опасността за движението на автомобила, управляван от А. е възникнала от момента, в който е възприела автомобила, управляван от ищцата, а за последната, когато е възприела автомобила на А.. Видимостта и на двамата водачи е била ограничена от наличие на завой и преминаването на пътя през гора.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове, предявени на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди са основателни.

От заключението на САТЕ, от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № ІІ-5317/ 28. 02. 2014 г. ,АУАН № 311-А/ 25. 06. 13 г., както и от Заключителното постановление по ДП № 168/ 2013 г. на РУП Кубрат се установява виновното и противоправно поведение на виновния водач Али Д.А.. Причините за ПТП е неправилната маневра по изпреварване на каруцата, предприета от А. на пътен участък с маркировка „М1“, забраняваща изпреварването на МПС и че А. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1, 8 промила, което е увеличило времето му за реагиране значително. Предотвратяването на ПТП е било възможно, ако А. не е предприел изпреварване на каруцата при наличие на забраняваща тази маневра маркировка и под въздействие на алкохола, което е станало причина за ПТП.

Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция доказателства, а именно от воденото нохд № 188/ 2013 г. , по което с Определение от 15. 10. 2013 г. на РС Кубрат е одобрено споразумение между третото лице – помагач А. ***, от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № ІІ-5317/ 28. 02. 2014 г. ,АУАН № 311-А/ 25. 06. 13 г., както и от Заключителното постановление по ДП № 168/ 2013 г. на РУП Кубрат, че А. на 24. 06. 2013 г. е причинил виновно ПТП по път ІV-23017 с. в участъка с. Севар – с. Савин. От същите писмени доказателства е установено и участието на ищцата в ПТП. Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищцата неимуществени вреди и претърпяното ПТП. От гласните доказателства, както и от Фиш за спешна медицинска помощ № 751/ 24. 06. 13 г. се установява безспорно, че ищцата след ПТП е била откарана в ЦСМП, а на 26. 06. 13 г. , според Епикриза № 9379/ 1036 / 2013 г. е постъпила за лечение в ОХ на МБАЛ Разград. И двете съдебно-медицински експертизи, назначени по делото, дават заключения, че ищцата вследствие на ПТП е претърпяла сътресение на мозъка и счупване на ІV-то дясно ребро по мишнична линия. Вещите лица са категорични, че последица от преживения стрес по време на ПТП е новооткрития Захарен диабет, тип 2, от който заболяла ищцата. Късни последици са настъпилите усложнения - диабетична полиневропатия; загубата на 31, 34, 44, 15, 25 зъби; посттравматична церебрастения; сърдечна недостатъчност. Захарният диабет е необратимо състояние без перспективи за възстановяване на задстомашната жлеза, като към момента се установява и усложнения от него- диабетична полиневропатия и начални очни съдови изменения. Травмената церебрастения, която е резултат от закритата черепно-мозъчна травма, характеризираща се с психични смущения / лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушения в съня, обща отпадналост, намалена работоспособност/ и неврологична симптоматика /главоболие, вестибуларни смущения/ може да има голяма продължителност- месеци, години, а в някои случаи цял живот. Загубата на зъби е довело да заместването им с протеза, сърдечната недостатъчност е необратима по характер и е с прогресиращ ход заболяване. Задълбочаването на патологичните процеси, довело до проведена сърдечна операция, свързана с придобитата клапна болест на сърцето. Оперативното лечение на ищцата е в причинно-следствена връзка с проявилата се след ПТП исхемична болест на сърцето, кардиомиопатия и хипертония. Ищцата е страдала и преди ПТП от лека до умерена степен на хипертония, но след ПТП вследствие на отключилото се заболяване „Диабет“ са настъпили исхемичните промени, уврежданията на коронарните артерии, които не биха се получили, ако ищцата не е преживяла стреса при ПТП. Постооперативния период е завършен, но не се очаква дефинитивно оздравяване. Съдът кредитира като доказателство по делото наред с със заключението на тройната експертиза, което не е оспорено от страните и първото заключение на единичната съдебно-медицинска експертиза. Същото е компетентно, обективно и обосновано, тъй като се подкрепя от всички събрани по делото писмени доказателства.

Липсва спор между страните, че към 24. 06. 2013 г. управляваното от виновния водач Али Д.А. МПС– лек автомобил, марка „Ауди“ с рег. № РР1060АС има валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника по полица № 0751200226696. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226 КЗ /отм./ при застраховката "ГО" на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл. 226 КЗ /отм./, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищцата е избрала защита на накърненото й право чрез прекия иск против застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, която е приложимата норма, съгл. §22 от ПЗР на КЗ. Създаденото между водача на лекия автомобил и ответника застрахователно правоотношение е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от ищцата в резултат на виновно и противоправно поведение на прекия причинител-застрахован.

При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване. От заключенията на съдебно-медицинските експертизи, от приложените амбулаторни листи, епикризи, ЕР на ТЕЛК, може да се направи извод, че през изминалия период от време от четири години след ПТП, от което са причинени телесните увреждания на ищцата, оздравителния период не е приключил. Проявилата се след ПТП исхемична болест на сърцето, кардиомиопатия и хипертония е наложила и инвалидизирането й за срок от две години с 50 % намалена работоспособност. Според показанията на разпитаните свидетели Е. Р.-син на ищцата и св. М. И., неин съпруг, след ПТП ищцата изпитвала силни болки, гърдите й били посинени, болял я гръдния кош, заради счупеното ребро, имала натъртвания по лицето, краката, трудно дишала, не можела да си поеме въздух. В продължение на един месец била трудно подвижна, защото не й достигал въздух, не можела да ходи на дълги разстояния, нуждаела се от придружител. Преди ПТП ищцата била здрава, не се оплаквала от заболявания, отглеждала и се грижела за 30 крави, а след произшествието и до сега, не можела да работи всякакъв физически труд. Разболяла се от диабет, сърдечни болести, разхлопали й се зъбите и й ги извадили. Ходела и до сега по болници в София, Варна, Русе. Към настоящия момент все още болките не са отшумели, лечението й продължава. Тези показания съдът намира за достоверни, тъй като се подкрепят и от заключенията на съдебно-медицинските експертизи за здравословното състояние на ищцата към настоящия момент, както и от ЕР на ТЕЛК за инвалидизирането й. Според заключението на първата СМЕ, за периода след ПТП до 09. 11. 16 г. са осъществени тринадесет хоспитализации на ищцата в различни лечебни заведения за болнична помощ, консултации със специалисти – невролог, УНГ, ендокринолог, гастроентеролог, пневмолог; диспансерни прегледи при ОПЛ, които са свързани с отключените заболявания след ПТП. Освен видимите травматични увреждания, следва да се вземат предвид и късните последици и усложнения от преживяната травма, а именно, че заболяването захарен диабет е необратимо състояние без перспективи за възстановяване, като към момента се установява и усложнения от него - диабетична полиневропатия и начални очни съдови изменения. Травмената церебрастения, която е резултат от закритата черепно-мозъчна травма към момента е налична и може да има голяма продължителност- месеци, години, а в някои случаи цял живот. Загубата на зъби е довела да заместването им с протеза. Сърдечната недостатъчност е необратима по характер и е с прогресиращ ход заболяване, което е наложило оперативна намеса. При тези факти съдът счита, че в конкретния случай, се претендират неимуществени вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират с много висок и продължителен интензитет на търпене, като и към момента не са приключили. Съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и вида на проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и психическите страдания на ищцата, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 50 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС, относно началния момент за присъждане на дължимите лихви от страна на застрахователя по иск по чл. 226 КЗ /отм./, като това е момента на настъпване на застрахователното събитие, който съвпада с датата на деликта, поради което ответникът дължи присъденото обезщетение със законната лихва от датата на увреждането – 24. 06. 2013 г. До първоначално предявения размер искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. е неоснователен и недоказан.

Видно от представените ф-ри №№№ 415/ 17. 08. 16 г.; 417/ 23. 08. 16 г. и 418/ 14. 09. 16 г. с приложени фискални бонове, ищцата е закупила медикаментите: еротон, трифас, кордарон, глюкобай на обща стойност 718, 99 лв. Медикаментите са относими към уврежданията, причинени на ищцата от ПТП, според заключенията на СМЕ. До размера на 1266 лв. искът за обезщетение на имуществените вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, тъй като ищцата не е посочила доказателства за претърпени вреди в този размер. Обезщетението се дължи със законна лихва, съгл. чл. 84, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, когато е възникнало облигационното отношение, като по отношение на сумата 318, 90 лв. по ф- ра № 417 се дължи, считано от 23. 08. 16 г. , за сумата 206, 10 лв. по ф-ра № 415, считано от 17. 08. 16 г. и за сумата 193, 99 лв.по ф-ра № 418, считано от 14. 09. 2016 г. до окончателно изплащане на главницата.

Според представените списъци по чл. 80 ГПК за направени разноски, ищцата е направила разноски по делото в размер на 3 270 лв., а ответникът в размер на 2450 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноските по делото в размер на 2503 лв., съразмерно с уважената част от исковете, а ищцата следва да заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 575 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113 на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ/ отм./ да заплати на Г.Ю.И. ***, ЕГН **********  сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на 24. 06. 2013 г. по пътя с. Севар-с. Савин, причинено от Али Д.А., водач на лек автомобил, марка „Ауди“ с рег. № РР1060АС, за което има валидна застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 0751200226696, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 24. 06. 2013 г. до окончателно изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 65 000 лв. , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113 на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ/ отм./ да заплати на Г.Ю.И. ***, ЕГН **********  сумата 718, 99 /седемстотин и осемнадесет лв., 99 ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на 24. 06. 2013 г. по пътя с. Севар-с. Савин, причинено от Али Д.А., водач на лек автомобил, марка „Ауди“ с рег. № РР1060АС, за което има валидна застраховка „Гражданска отговорност” при по полица № 0751200226696, ведно със законната лихва, както следва: за сумата 318, 90 лв., считано от 23. 08. 16 г. , за сумата 206, 10 лв. , считано от 17. 08. 16 г. и за сумата 193, 99 лв., считано от 14. 09. 2016 г. до окончателно изплащане на главницата. ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 1266 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113 да заплати на Г.Ю.И. ***, ЕГН **********  сумата 2503 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.Ю.И. ***, ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113 сумата в размер на 575 лв. , представляваща разноски по делото.

Решението е постановено с участието на трето лице - помагач Али Д.А. ***, ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ: