Р    Е   Ш    Е    Н    И    Е

 

12.VІ.2017

 

Разград

 
 


14

 
Номер                                          Година                                              Град                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

 

23.V.

 

2017

 
                                                 съд                                                                                 

На                                                                                                    Година

В ОТКРИТО заседание в   състав:

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 

 
секретар:М. Н.                                                                          Председател            

2016

 

 ТЪРГОВСКО

 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

       91

 
                                 дело номер                         по описа на РОС за                                година..

съобрази следното:

          Производство по чл.365 и сл.ГПК.

          Образувано е  по предявен  на осн.   чл.327ТЗ във вр. с чл.79ЗЗД иск.       

           Твърдейки неизправност в търговските им взаимоотношения, установени съгласно сключен между тях договор за търговска продажба - доставка на медицинска техника, консумативи и сервиз, „***”ООД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** сезира съда с иск за осъждане на МБАЛ”Св.Иван Рилски”АД,***, гр.Разград,   да изпълни насрещно поетото по сделката парично задължение –цена на договорено престирана доставка в размер на   60 921,40лв. ведно със законна лихва, считано от дата на предявяване на иска-19.ІХ.2016г до окончателното й изплащане, както и направени по делото разноски, включително такива по предприетите от него,  по обезпечаване на иска и по изпълнение на допуснатото в обезпечение на същия, действия. В доказателство на претендираното по иска вземане, прилага  35бр. фактури.

                В законоустановения и предоставен му за това срок, ответникът МБАЛ”Св.Иван Рилски”АД,***, гр.Разград признава допустимост и основателност на предявения срещу него иск, но оспорва  същия в предявения му размер от 60 921,40лв., въвеждайки твърдение за правопогасяващия факт на частично извършени на 21.ІХ.2016г. и 26.ІХ.2016г. плащания по задълженията за главница,  в общ размера на 8 403,20лв.  Плащането се твърди като извършено по ф.607064/21.Х.2015;ф.№607068/23.Х.2015; ф.№45117/19.ІІ.2016; ф.№607487/21.ІІІ.2016 ф.№607476/18.ІІІ.2016;ф.607573/22.ІV.2016; ф.№45535/24.ІІІ.2016;  ф.№607663/26.V.2016; ф.№607743/23.VІ.2016;ф.№46963/25.VІ.2016г;ф.607838/26.VІІ.2016 и ф.607751/23.VІ.2016г.(последната не е въведена в предмет на предявения иск). В подкрепа на твърдението си за извършено по вземането частично плащане, прилага платежни документи.   

            В отговор на направеното от ответника оспорване размера на иска, с депозирана в срок доп. искова молба  , ищецът   заявява, че признава  извършените от ответника на 21.ІХ. и 26.ІХ.2016г. плащания и конкретизира интерес от търсената по реда на чл.327 ТЗ защита до размера на 52 518,20лв.

         В провелото се по същество на иска с. з., при редовност в призоваването, ищецът не се явява. Депозира писмени бележки, с които заявява, че приема заключението на назначената по негова молба ССЕ и че поддържа иска си по основание и в размер на 52 518,20лв.;

          С депозиран в срок доп. отговор и  в с.з., чрез процесуално представляващият  я по пълномощие адв.Д.Б.,   ответната  страна   оспорва  иска като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

     Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

               В подкрепа на твърдението си за трайно установени с ответното дружество търговски взаимоотношения, ищецът депозира като доказателство  фактури  с №№ 607064/21.Х.2015;  607158/20.ХІ.2015; 607256/21.ХІІ.2015; 607068/23.Х.2015; 607313/20.І.2016; 607268/5.І.2016; 44617/11.І.2016;44618/11.І.2016; 607396/22.ІІ.2016; 45002/9.ІІ.2016; 45117/19.ІІ.2016; 607315/21.І.2016; 607487/21.ІІІ.2016; 607400/23.ІІ.2016; 45341/9.ІІІ.2016; 607476/18.ІІІ.2016; 45475/21.ІІІ.2016; 607573/22.ІV.2016; 45535/24.ІІІ.2016; 45694/7.ІV.2016г; 607477/18.ІІІ.2016; 45827/20.ІV.2017г; 607495/22.ІІІ.2016; 607663/26.V.2016; 607506/30.ІІІ.2016; 46110/16.V.2016; 607743/23.VІ.2016;46187/25.V.2016;46397/8.VІ.2016;46545/23.VІ.2016г;46963/25.VІІ.2016;607838 от   26.VІІ.2016; 46741/6.VІІ.2016;46742/6.VІІ.2016 и 46893/20.VІІ.2016.

                В реквизит на всяка от фактурите е посочено, че в качеството си на доставчик, в периода от м.ХІ.2015 до 20.VІІ.2016г.  ищецът е  предал на   ответника описаните в тях  индивидуално и родово определени вещи, както и извършените по договор сервизни услуги. Като получател,  ответното дружество се е задължило   със заплащане на договорената за   доставката им цена – по банков път и на дата на издаване на фактурата по конкретната доставка.  Общо, стойността на доставките по фактурите за посочения период е в първоначално предявения с иска размер от  60 921,40лв.

             Съобразявайки приложените по делото доказателства и след нарочна проверка в счетоводствата на страните, назначената по делото ССЕ констатира, че фактурите, обективиращи процесните доставки, са насрещно осчетоводени от страните. Съответно, при ищеца в разчетна см/ка 411 «Клиенти», а при ответника-401«Доставчици». При ответника, процесните фактури  са включени във водените от него Дневници за  покупки за времето от м.І.   до м.VІІ.2016г.

          Относимо към дата на изготвяне на заключението, вещото лице установява, че на 21.ІХ.2016 и 26.ІХ.2016г., в изпълнение на поетото по договора за доставка задължение, ответното дружество е превело по см/ка на ищеца общо сумата в размер на 8 403,20лв. Като в приложените и приети като доказателство от съда платежни документи(вж. л.67-л.72), плащанията са изрично умопенати като такива в погашение в цялост на вземанията по фактури  с №№  607064/21.Х.2015; 607068/23.Х.2015; 607158/20.ХІ.2015; 607256/21.ХІІ.2015; 607313/20.І.2016; 607315/21.І.2016; 45117/19.ІІ.2016; 607396/22.ІІ.2016; 607476/18.ІІІ.2016; 607477/18.ІІІ.2016; 607487/21.ІІІ.2016; 607495/22.ІІІ.2016; 45535/24.ІІІ.2016; 607506/30.ІІІ.2016;

607573/22.ІV.2016; 46187/25.V.2016; 607663/26.V.2016; 607743/23.VІ.2016; 46963/25.VІІ.2016; 607400/23.ІІ.2016 и 607838 от   26.VІІ.2016. В тази връзка, съобразявайки извършените, последащо на дата на предявяване на иска плащания, в заключение вещото лице конкретизира дължима и непогасена по доставките главница в размер на 52 518,20лв.

        Заключението, като компетентно, и относимо към останалия док.материал, е  прието  от страните и съда без възражения.

           Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема иска за доказан  по основание и   размер. В съвкупността си доказателствата по безспорен начин материализират установените между страните отношения като такива по търговска покупка продажба, при доказана от страна на ищеца изправност в качеството му на доставчик и обективирано от страна на ответника, в качеството му на купувач, неизпълнение на поетото и парично по характера си задължение за заплащане цената на доставените му и приети от него стоки. Ответното дружество  не оспорва  доставките. Всяка от  процесните, обективиращи доставките  фактури е приета и осчетоводена от него без възражения. Поради което и  съгл. предвиденото в    чл. 301 от ТЗ съдът приема, че те удостоверяват  задължението за заплащане   цената на  доставените по тях  стоки  и услуги.   Издадените от продавача/изпълнителя фактури служат като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието им задължения, предвид съдържими се в тях реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването на фактурите в счетоводните регистри на двете страни, вписването им в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които са съставени фактурите.   Фактурите са счетоводен документ, който в случая     съдържа информация с доказателствено значение и  относно датата, на която е била   дължима и  цената на отразената в тях доставка.    

          Предвид доказано извършени след дата на иска плащания, съдът приема иска за доказан по своето основание до размер на 52 518,20лв. До посочения  размер, ответникът не доказва плащане, респ. качеството си на изправна по сделката  страна. Поведение, обвързващо го  с последиците на договорната отговорност по см. на чл.327 ТЗ във р. с чл.79 ЗЗД , както и на визираните такива в чл.78 ГПК –дължими в полза на ищеца разноски в пълен размер, вкл. и върху отхвърлената част от иска, тъй като погашенията по дълга са предприети след дата на предявяване на иска-19.ІХ.2016г.

           От разноските, претендирани съгласно приложен по делото списък по чл.80 ГПК , съдът намира за следващи се в настоящото производство доказано направените такива в хода на делото и в развилото се по реда на чл.390 ГПК обезпечително производство по чтд №208/2016 по опис на ОС-гр.Стара Загора. Искането за присъждане на разноски, направени от ищеца в образувано по негова молба изп. д.№20168690400401 по опис на ЧСИ Б., рег.№869 и р-н на действие   ОС-гр.Стара Загора следва да се остави без разглеждане, тъй като удовлетворяването им по регл.на  чл.79 ГПК е предвидено в компетентност на съответния съдебен изпълнител и   се следва по ред, различен от този в настоящото производство. В този смисъл съдът съобрази и проведената с ТР№ 6/ 6.ХІ.2013 г. по ТД № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, задължителна за съдилищата практика.

                Водим от горното, Съдът

 

 

                                                         Р   Е   Ш   И :

         

                      ОСЪЖДА МБАЛ”Св.Иван Рилски”АД,***, гр.Разград   на осн. чл.327 ТЗ да заплати на  „***”ООД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в ***      сумата от 52 518,20лв.(петдесет и две хиляди петстотин и осемнадесет лева и двадесет стотинки ), дължими в изпълнение на договор за търговска  продажба-  доставка на медицинска техника, консумативи и сервиз, ведно със законна лихва, считано от дата на исковата молба -19.ІХ.2016г. до окончателното й изплащане.

                   Отхвърля иска, предявен на осн.чл.327 ТЗ от „***”ООД,*** против  МБАЛ”Св.Иван Рилски”АД,***, гр.Разград       като неоснователен за разликата до първоначалния   му размер  от 60 921, 40лв.

              ОСЪЖДА МБАЛ”Св.Иван Рилски”АД,***, гр.Разград   на осн. чл.78ГПК  да заплати на  „***”ООД,***, разноски в общ размер на   6 697,86лв.,  доказано направени съдебни и деловодни разноски, от които – 400,00лв. за ССЕ, 2 436,86лв.  държавна такса, 2 360,00лв. за осъществена по делото  адвокатска услуга, 45,00лв. такси в образувано по реда на чл.390 ГПК производство по чтд №208/2016 по опис на  ОС-Стара Загора и направени в хода на същото разноски за адвокатска услуга в  размер на 1 446,00лв.   

                Оставя без разглеждане искането на „***”ООД,*** за присъждане на направени по изп. д.№20168690400401 по опис на ЧСИ Б., *** и р-н на действие   ОС-гр.Стара Загора разноски в размер на 1 500,00лв.

            Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

    

 

 

 

 

 

 

 

                                                                 Съдия:

MH