Р Е Ш Е Н И Е

11.V.2017

Разград

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

11. IV.

2017

съд

На Година

В публично заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар:*** Председател

2016

търговско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

107

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производство по реда чл.373ТЗ.

Образувано е по пряко предявени искове с правна квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците С.Х.С. и Р.А.С., чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Д., предявяват срещу ЗАД „***”АД, ***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** субективно съединени искове за заплащане общо на сумата от 200 000 лева, по 100 000 лв. за всеки един от тях, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-болки, твърдени като последица от смъртта на техния син - Н. С.Х., починал на 8.VІ.2015г. от признато за престъпление ПТП, причинено по вина на Й.О.К. при управление на т.а.“Мерцедес“ с ДК№*** с прикачено ремарке, за което с ответника има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на настъпилия при ПТП деликт – 8.VІ.2015г. до окончателното им изплащане.

В исковата си молба, като обстоятелства, предпоставящи основателността на исковите им претенции, ищците твърдят:

- качеството си на наследници на починалия на 8.VІ.2015г. Н. С.Х. , техен син; близостта си с последния и неговата неестествено, внезапно и преждевременно настъпила смърт като факти, довели до търпените от тях болки и страдания по загубата му.

- обстоятелството, че смъртта на наследодателя им е настъпила при ПТП, причинено по непредпазливост и по изключителна вина на водача на т.а.“Мерцедес“ с ДК№*** с прикачено ремарке , осъществил управлението на поверения му автомобил в нарушение на конкретни правила за безопасност на движението по ЗДвП;

- наличие на влязла в сила присъда, с която причинилото смъртта на наследодателя им ПТП е признато за престъпление по чл.343, ал.1,б.”в” във вр. с чл.342, л.1, предл.ІІІ НК, инкриминирано виновно под форма на непредпазливост от водача на МПС – т.а.“Мерцедес“ с ДК№*** с прикачено ремарке - Й.О.К., осъществял управлението му в нарушение на визираните в чл. 5, ал.1 т.1 ЗДвП, чл.16(1)ЗДвП,чл. 20(1) ЗДвП и чл. 25(2) ЗДвП правила за безопасност на движението по пътищата.

- наличие на сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилисти“ между ответното ЗАД „***”АД, *** и „***“ЕООД, собственик на автомобила и работодател на водача, участвал в причинилото смъртта на сина им ПТП.

- че причинилото смъртта на наследодателя им ПТП е събитие, настъпило в срока на застрахователното покритие по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", обвързващо отговорността на ответника с претендираното по исковете обезщетение;

С депозирани в срока на чл.367 и 372 ГПК отговори, ответното ЗАД „***”АД, ***, гр.София:

- Оспорва основателност на предявените срещу него искове. Твърди недоказаност на кумулативно изискуемите се по см. на чл.226 КЗ(отм.) и чл.45 ЗЗД предпоставки, обуславящи съставомерност на търсената от него отговорност. Оспорва размера на исковете като прекомерно завишен и несъответен на реално претърпените от ищците вреди. Оспорва основателност и начален момент на акцесорно предявеното искане за законна лихва, позовавайки се на предвиденото в чл.268,т.10КЗ и чл.271, ал.5 КЗ.

- Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, твърдейки противоправност на поведението му като участник в движението към момента на деликта . В тази връзка, като конкретно нарушени от пострадалия норми сочи чл.5, ал.3, т.1, чл.15, ал.2, чл.79 и чл.80 от ЗДвП. Оспорва механизма на ПТП и твърди задължителност на присъдата за гражданския съда само по отношение противоправността и виновността, но не и по отношение на останалите, съставомерни за вменяваната му отговорност елементи.

В с.з. ищците, лично и чрез процесуално предсталяващата ги по пълномощие - адв. М.Д., заявяват, че поддържат исковете на предявеното им основание и до размера на 100 000,00лв. за всеки от тях. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение, дължимо се на осъществяващия безплатната им правна помощ адвокат М. Д.

При редовност в призоваването, ответното дружество не се явява и не изпраща свой представител за насроченото по същество на спора с.з. С депозирани в срок писмени бележки заявява, че оспорва исковете по основание и размер на релевираните с отговорите възражения. Претендира присъждане на разноски по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с процесуално заявеното от страните поведение, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна, следното:

Като доказателство на л.65 от делото е приложен препис –извлечение от акт за смърт №004/9.VІ.2015г., съставен в гр.***по повод настъпилата на 8.VІ.2015г. смърт на лицето Н. С.Х. . В реквизит на акта е посочено, че починалият е бил несемеен и с установен в гр.Кубрат постоянен адрес. От приложеното като доказателство У-ние изх.№1825/24.Х.2016г. на Община Кубрат се установява, че ищците са негови родители. В реквизит на Удостоверението за родствени връзки се установява, че освен починалия на 8.VІ.205г. Н., ищците имат и родена от брака пълнолетна дъщеря, която от години е с установено местоживеене извън страната.

По делото са разпитани като свидетели-Н. М., легитимираща се като фактическа съжителница на загиналия при ПТП Н.Х. и Р. Р., съсед на ищците. Съгласно депозираното в показанията им, приживе синът на ищците е бил здрав, физически активен, работоспособен и трудолюбив. Бил е общителен, отзивчив и уважаван от съседите си.

Ищците и синът им, заедно с фактическата съжителница на последния и двете му, родени от предходно съжителство деца, живеели в едно домакинство, обитавали едно жилище и развивали съвместно семеен бизнес – търговия с дрехи „втора употреба“. Отношенията между починалия и неговите родители били хармонични, разбирали се, поддържали се взаимно и се подпомагали финансово. Отношенията между син, баща и майка били за пример. Ищците преживяват тежко загубата на сина си. Обвиняват се за смъртта му и за това, че са го изпратили за стока. Посещаването на гроба му станало тяхно ежедневие и животът им изгубил смисъл. Затворили се в мъката си.

Ищците са доказано в работоспособна възраст, не твърдят е не доказват здравословни проблеми. От доказателствата о делото не следва извод за тяхна финансова и физическа зависимост от други лица, в това число и от загиналия на 8.VІ.2015г. техен син. Поели са основно грижите за децата на му и са предприели действия по процедура за настойничество върху тях.

Синът на ищците е бил правоспособен водач. Във връзка със съвместно осъществяваната от тях търговска дейност, той пътувал често за стока с лекотоварен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№***. По показания на св.Н.М. автомобилът бил технически изправен и оборудван с предпазни колани. Според нея Н. Х. бил дисциплиниран и внимателен водач, при пътуване винаги слагал предпазен колан.

Сутринта на 8.VІ.2015г, след като оставил майка си на пазара в с.***, Н. Х. поел с автомобила курс за стока. В 8:17:00ч, след излизане от гр.***и придвижвайки се по път ІІІ-2302 в посока с.Просторно, на около 1300м от пътната табела на гр.***и в участък с ляв за посоката на придвижването му завой, управляваният от Н.Х. л.т.а. бил блъснат челно от насрещно движещ се т.а. „Мерцедес“ с ДК№*** с прикачено ремарке. При удара, управляваният от Х. лекотоварен автомобил се обърнал в канавката, а тялото му изпаднало от автомобила. При падането същият получил тежки, несъвместими с живота и довели до смъртта му увреждания.

С постановената и влязла в сила на 1.VІІ.2016г. Присъда №30/15.VІ.2016г. по НОХД№284/2016по опис на РсОС, св. Й.К. е бил признат за виновен и осъден за това, че на 8.VІ.2015г., при управление на повереният му т.а. „Мерцедес“ с ДК№*** с прикачено ремарке, е нарушил визираните в чл. 5, ал.1 т.1 ЗДвП, чл.16(1)ЗДвП,чл. 20(1) ЗДвП и чл. 25(2) ЗДвП правила за безопасност на движението по пътищата, в резултат на което и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Х. - престъпление по чл.343, ал.1,б.”в” във вр. с чл.342, л.1, предл.ІІІ НК.

От ползващите се с доказателствена сила материали по воденото срещу него нак.производство, относимо на депозираното и в показанията му, се следва за установено от фактическа страна, че при инкриминиране на деянието, св.К. е извършвал курс, възложен му от неговия работодател –„***“ЕООД, със собствен на последния автомобил. По делото е приложена като доказателство Застрахователна полица №23114001568856, доказваща, че за времето от 14.VІ.2014 д 14.VІ.2015г., собственикът на автомобила и ответното дружество са били в договорни отношения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност за автомобилисти“, установени като такива при действие на КЗ(отм.).

В материалите по приложената в цялост преписка по НОХД №284/2016г. на РсОС, както и в заключение на назначената в настоящото производство КСАТМЕ в причина за насъпилата смърт на Х. се установява причинената му при сблъсъка на двете превозни средства съчетана травма: 1/тежка черепно мозъчна травма със чупване на череп и кръвоизлив под меки мозъчни обвивки; 2/гръдна -двустранно счупване на ребра с пробив, разкъсване на белодробния паренхим по странично задна повърхност на долния лоб; контузия на десен бял дроб;напречни разкъсвания и напуквания на аортната стена с обилно кръвоизливане; 3/коремна – разкъсване и размачкване на слезка; разкъсване на черен дроб и опорака на дебелото черво; разкъсване на стомах с излив на 200мл кръв в коремна кухина и 4/ на крайници –открито изкълчване със счупване в лява лакетна става; многофрагментано открито счупване в лява колянна става и на лява подбедрица;

В механизъм на довелото до смъртта на пострадалия ПТП се установява: Уличното платно в зоната на ПТП е двупосочно, разделено с единична непрекъсната линия-„М1“ на две ленти, всяка с широчина от 3м . В участъка на инцидента, по посока Сеново-Просторно, в която се е движел пострадалият, платното е с лек наклон на ляво, а самият път, гледано от същата посока, е с лек ляв завой. По дадени от експерта характеристики - завоят е плавен, с голям радиус, а пътният участък е сравнително тесен като се има предвид, че управляваният от св.К. товарен автомобил е с широчина от 2,50м. Разрешената в участъка скорост е от 90км/ч

Относимо към момента на сблъсъка автомобилите са се придвижвали в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, позволяващо в обсега на инцидента видимост на 150м за всяко от превозните средства. Непосредствено преди удара, пострадалият се е движел в своята лента за движение с установена скорост от 48,6км/ч.

Управляваният от св. К. товарен автомобил се е движел насрещно със скорост от 68км/ч. При преминаването на завоя по посока на движението му, същият е навлязъл неправомерно около 1,5м – 2м в насрещната лента за движение при наличие на непрекъсната разделителна линия.

Намерените по автомобилите щети обосновават от фактическа страна извод, че ударът между двете превозни средства е станал в предните им леви части. Като за товарния автомобил, предвид височината му, ударът е попаднал в долната предна част на кабината му, а за лекотоварния - в непосредствена близост до мястото на водача. От една страна характеристиките на товарния автомобил - височината му и наличието на ремарке, а от друга наклона на лентата, по която се е движел пострадалия, обясняват механизма на удара, довел до изпадането му от автомобила, респ. причините за нанесените му и несъвместими с живота травми.

При огледа на местопроизшествието не са констатирани спирачни следи. Всички констатирани на местопроизшествието следи (части от автомобили, петна от тъмна техническа течност, задирания върху асфалтовата настилка и др.), свидетелстват за това, че сблъсъкът между автомобилите се е случил в лентата за движение на пострадалия. Конкретната пътна обстановка сочи на това, че за водача на лекотоварния автомобил ударът е бил неизбежен. Поради навлизането на товарния автомобил в насрещната за движението му лента, ПТП е било непредотвратимо. При тези, събрани на досъдебно производство данни, като основна причина за настъпване на процесното ПТП, в автотехническата си част експертизата сочи поведението на водача на товарния автомобил.

Във връзка с повдигнатото от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал, след оглед на управлявания от него лекотоварен автомобил, в техническата си част експертизата заключава, че същият е бил оборудван с предпазни колани. При изпълнение на възложената му задача, съдебният лекар установява по тялото на пострадалия и травми(онагледени с приложения от него снимков материал), които при проведения на досъдебно производство външен оглед на трупа, не са били описани като микроскопска находка. Касае се за кръвонасядания с успоредни контури, с направление отляво – надясно и отгоре-надолу по протежение на гръдна и коремна област. Разстоянието между контура на кръвонасяданията и разположението им (в горния и долния етаж на корема, и по ребрената дъга вдясно) съответстват на широчината и разположението на ползва при управление предпазен колан.

От факта, че по предното стъкло на лекотоварния автомобил не се установява характерното при удар с глава счупване, относимо и на установените по горе увреждания по тялото на пострадалия, в заключение експертите извеждат извод, че непосредствено преди сблъсъка на автомобилите, същият е бил с предпазен колан.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, от равна страна съдът приема исковете за допустими, а по същество и основателни. Ищците, в качеството си на увредени лица предявяват пряко срещу застраховател осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Правното основание на иска е чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, доколкото покритото със застраховката събитие е настъпили при действие на КЗ(отм.)

Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства обосновава по категоричен начин извод за проявлението на всички нормативно установени предпоставки за ангажиране на деликтната гражданска отговорност, както на водача на процесния товарен автомобил „Мерцедес“ с ДК№***(чл.45 ЗЗД), така и отговорността на собственика на автомобила, при управление на който и по повод възложена му от същия работа, св.К. е осъществил деликта. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ /чл. 224, ал.2 от КЗ - отм./ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

В този смисъл, исковите претенции на ищците са функционално обусловени от деликтна отговорност на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното ЗАД, но се основават не на самия деликт, а на съществуващото застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и застрахователя на неговата гражданска отговорност. Съгласно Постановление № 4/25.V.1961 г. на Пленума на ВС и ППВС № 2/ 30.ХІ.1984 по гр.д.№ 2/1984 на Пленума на ВС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи на най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. Ищците, като родители на загиналия при ПТП Н. Х., доказват родствена връзка в степен, поставяща ги в кръга на имащите право на обезщетение по този ред лица.

Поведението на водача, настъпването на вредите и причинно- следствената връзка между тези два елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане са установени по категоричен начин, посредством събраните в хода на делото доказателствени средства.

Установения от органите на досъдебното производство и обоснован от заключението на вещите лица механизъм на настъпването на пътно- транспортното произшествие, сочи, че причина за настъпването му е именно противоправния характер в поведението на водача на товарния автомобил. Налице е влязла в законна сила присъда, с която прекия извършител на деянието е бил осъден от наказателния съд и признат за виновен в осъществяването на престъпление по чл. 343, ал.1, б."в" вр. с чл. 342, ал.1 от НК във връзка с чл. 5, ал.1 т.1 ЗДвП, чл.16(1)ЗДвП,чл. 20(1) ЗДвП и чл. 25(2) ЗДвП . На основание чл. 300 от ГПК, в настоящия процес следва да се приеме за установено, че по отношение на съставомерните, ангажиращи деликтната отговорност на прекия причинител предпоставки (деяние, противоправност, вина, субект на деликтна отговорност, причинно-следствена връзка между деяние и настъпилите за пострадалия Х. вреди) е налице сила на пресъдено нещо.

В момента на настъпването на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", което покритие е било предоставено от ответното дружество на собственика на лекия автомобил, участвал в ПТП и уравляван от причинилия вредите водач.

Съгласно проведената с Тълкувателно решение № 1/ 23.ХІІ.2015 г. на ВКС, задължитена за съдилищата практика и съответно на законово дадената им в чл. 223, ал. 1 КЗ(отм.) дефиниция, функциите на този вид специална имуществена застраховка са - обезщетителна, целяща отстраняването на възникналите в тежест на застрахования неблагоприятни последици от непозволено увреждане, чрез покриване на отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира запазване на неговото имущество, както и обезпечителна - да се обезпечи правото на обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение. „При застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите втората функция има не само обществена оправданост, но и важно социално предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.”.

При доказан деликт и наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за ответника, в качеството му на застраховател, възниква уреденото от закона задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

При установените факти и направените по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се концентрира върху размера на платимото по справедливост обезщетение.

За да се произнесе по размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - настоящият състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за този тип вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост.

Справедливият размер на обезщетението не е абстрактно понятие, а се определя въз основа на комплекс от субективни (за пострадалия) и обективни критерии, въз основа на относителната тежест на уврежданията. Като се отчита: възрастта на пострадалия; степентта му на близост - родствена и емоционална с всеки от ищците; конкретно преживените от последните негативни емоции, болки и страдания; социално-икономическите условия; конкретното състояние па пострадалия към момента на търпения от него деликт.

В тази връзка и за по- адекватна оценка на размера на конкретно претърпените от ищците вреди, съдът съобрази: По делото се доказа, че ищците, съответно баща и майка на пострадалия, са приели тежко загубата на своя 32 годишен син. Между тях е била създадена силна и трайна емоционална връзка, което прави внезапната му загуба тежка. Доказа се по делото, че между всеки от тях и починалия Х. е била налице връзка, обуславяща болка и страдание по загубата му.

От друга страна, от фактичека страна се установи, че ищците са работоспособни и на възраст, предпоставяща възможност сами да се обгрижват и издържат финансово. Не се установи такава тяхна зависимост от други лица, вкл. и от нелепо загиналият им син. Факт е обаче, че докато е бил жив, той е бил тяхна морална и финансова опора. Бил е физически здрав, работоспособен и в реална подкрепа на близките си. Същият не е единственото дете на ищците. Те имат своята утеха и сигурност за старините си, и в лицето на родената от брака им пълнолетна дъщеря.

Адекватното прилагане на принципа на справедливостта изисква, при определяне на конкретен размер на обезщетението да се съобразят и конкретните социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт, през периода в който са били претърпени вредите. В конкретния случай, съдът съобрази публично оповестените данни за минимална(360,00лв.) и средна работна заплата( по данни на НСИ-766лв. за региона), обичаен размер на обезщетенията, платими за осигурени социални рискове и за деликти, както и лимитите по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" (За неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000,00 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице). Тези чисто икономически критерии повлияват социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Анализирайки влиянието на всички изложени по- горе факти, съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички доказано търпени от всеки от ищците неимуществени вреди е справедливо оценимо на сумата от 80 000,00 лева. , равняващо се към дата на деликта на 222 мин. работни заплати.

Както от фактическа, така и от правна страна съдът приема, за недоказано защитното възражение на ответната страна за намаляване на дължимото се в полза на ищците обезщетение поради обективирано от страна пострадалия съпричиняване на претърпения от него вредоносен резултат. Определеният от съда размер на обезщетението не следва да се намалява, тъй като не е налице съпричиняване от страна на ищеца. За да се приеме съпричиняване и да се намали обезщетението за вреди, следва да бъде доказано по безспорен начин, че увреденият е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването предпоставя такова поведение на пострадалия, което да е станало причина или да е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата, а това не се установява по делото. На инкриминираната дата, пострадалият е карал автомобила си правомерно, в своя лента за движение и при съобразена скорост, с поставен предпазен колан. Установеният по делото механизъм на увреждане сочи като единствена причина за ПТП поведението на водача на тов. автомобил.

Неоснователно е възражението на застрахователя и за недължимост на законната лихва, претендирана върху върху размера на доказано дължимата в обезщетение главница. считано от датата на увреждането 8.VІ.2015г. С оглед разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.), застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението от посочената дата, на която е настъпила смъртта на пострадалия, респ. търпения от ищците деликт. Това е така , защото покритото от застраховката събитие, както и самият застрахователен договор, в случая попадат под действието на КЗ(отм.), към приложение на който препраща изрично и разпоредбата на § 22 от ПЗР на действащия от 1.І.2016 КЗ. Поради липсата на изрична уговорка за обратното, то следва да се приеме, че по отношение процесния застрахователен договор е приложима глава четвърта от отменения КЗ, която не поставя изискване за отправяне на покана до застрахователя с последиците по чл. 380, ал.3 от КЗ.

С оглед изрично направеното в този смисъл искане, в полза на повереника на ищците, се следва присъждане на възнаграждение за указаната им от него безплатна адвокатска помощ, в размер, съответен на уважената част от исковете. Същите са представлявани от адв. М. Д. по силата на договори за правна защита и съдействие (стр. 72 и 73 от делото), в които е уговорено изрично, че услугата се предоставя безплатно съгласно разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. С оглед на изложените съображения, на процесуалния представител на ищците следва да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

По изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 226 КЗ (отм.), както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, ЗАД „***”АД, ***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** ДА ЗАПЛАТИ на всеки от съпрузите С.Х.С., ЕГН ********** и Р.А.С., ЕГН**********,***, по 80 000,00лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 8.VІ.2015 година застрахователно събитие-смърт при ПТП на синът им Н. С.Х., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 8.VІ.2015г. . до окончателното й изплащане, като до първоначалният им размер от 100 000,00 лева, отхвърля исковете на С.Х.С. и Р.А.С. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ЗАД „***”АД, ***, на основание чл.38 ЗА да заплати на адв. М.Д. *** възнаграждение за безплатно осъщественото процесуално представителство на всеки от ищците С.Х.С. и Р.А.С., съответно в размер на 2 930,00лв. по всеки един от договорите за правна помощ или общо в размера на 5 960,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

MH