Р Е Ш Е Н И Е № 2
Гр. Разград, 26. 01. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия
Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 119
по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Фронтекс интернешънъл”
ЕАД гр. София против Решение
№ 359/ 06. 10. 16 г. по гр.
д. № 938/ 2015 г. по описа на
РС Исперих, в частта, с което съдът е отхвърлил
предявения от него установителен иск на осн.
чл. 422 ГПК да приеме за
установено че ответникът Г.М.И. има парично задължение в размер на главница
380, 79 лв. и лихва за периода
26. 06. 12 г. до 26. 06. 15 г. В жалбата
се излагат доводи, че решението
е необосновано и незаконосъобразно,
като жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното в обжалваната
част и да постанови друго решение, с което да уважи иска. Съображенията му за това са, че районният съд е достигнал до
незаконосъобразен правен извод, че вземането на ищеца се погасява с изтичането
на 3- годишен давностен срок като периодично плащане,
а не с изтичане на общия 5-годишен давностен срок.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като излага съображения за нейната
неоснователност.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства наличието на сключен между цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-02071579/ 18. 02. 09 г. в размер на 1224, 34 лв.Общото задължение е
1 726, 32 лв., вкл. с първоначалната вноска. Според погасителния план,
задължението е платимо на 24 погасителни вноски с краен срок на издължаване 04.
02. 2011 г. От заключението на ССЕ е
установено, че ответникът е погасил
задължение в размер на 1 254, 53 лв. , като последното плащане е на
10. 09. 2010 г. Останало е непогасено задължение в размер на 431, 76 лв., от
които 380, 79 лв. главница, 50, 97 лв. лихва
за периода 05. 10. 10 г. до 04. 02. 11 г. Размерът на законната лихва за
периода от 05. 11. 2010 г. до 18. 06. 2015 г.
е 179, 58 лв. С Договор за цесия
от 08. 07. 14 г. вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
прехвърлено на ищеца, който е упълномощен
да го съобщи на ответника. Ответникът е уведомен за извършената цесия с
връчване на исковата молба.
Въззивният съд счита, че крайният извод на РС Исперих,
че претендираните вземания на ищеца за главница въз
основа на договора за кредит
представляват периодични плащания и се погасяват с кратката тригодишна давност
е неправилен и противоречи на материалния закон. При договор за кредит е налице
неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не
превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. В този смисъл са постановени по реда на чл. 290 от ГПК Решение
№ 28/05.04.2012 г. по гр.дело № 523/2011 г. на ВКС, ІІІ отд.,
Решение № 261/12.07.2011 г. по гр.дело № 795/2010 г. на ВКС, ІV отд. и др., които представляват задължителна съдебна
практика. Следователно по отношение на претендираното
от ищеца вземане за главница е приложим общия петгодишен давностен
срок по чл. 110 от ЗЗД, тъй
като няма характера на периодично вземане и не попада в хипотезата на чл. 111, б. "в", пр.
3 от ЗЗД. Вземането за главница е станало изискуемо на 04. 02. 2011
г. - датата, на която е уговорен краен срок за издължаване на всички
задължения, а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
подадено в съда на 29.06.2015 г., т.е. претендираното
вземане за главница не е погасено по давност. При доказателствена тежест, която
носи ответникът, няма ангажирани доказателства за погасяване на претендираните задължения, за които е установено и от
заключението на ССЕ, че са валидно възникнали и изискуеми. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че иска по чл. 422, ал.1 ГПК
за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата,
за която е предявен в размер от 380, 79 лв., представляваща главница по договор
за кредит № CREX-02071579/ 18. 02. 09 г.
е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен. Районният съд, като е достигнал до обратния правен извод
и е отхвърлил предявения иск за установяване съществуването на вземане на ищеца
спрямо ответника за сумата в размер от 380, 79 лв., представляваща главница по
договора за кредит, е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който в тази
част следва да бъде отменен на основание чл. 271, ал.1 от ГПК
и да бъде постановено друго решение, с което предявеният установителен иск,
относно главницата да бъде уважен.
По
предявения установителен иск с правно основание по чл. 422, ал.1 ГПК
за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за лихва за
забава до 29.06.2012 г., въззивният съд счита, че се
касае за вземане за лихва, което на основание чл. 111, б."в", пр. 2
от ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишния давностен
срок и се явява погасено по давност. Решението на районния съд в частта, в
която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забава за периода до 26.
06. 12 г. не е обжалвано и е влязло в сила. За периода от 26. 06. 12 г. до 28.
06. 12 г. вземането на ищеца за лихва за забава е погасено по давност и в тази
част решението следва да бъде потвърдено. За периода от 29. 06. 12 г. до 18.
06. 15 г., датата, до която е претендирано от ищеца
със заявлението по чл. 410 ГПК, вземането на последния за лихва за забава не е погасено по давност.
За същият период от време обезщетението за забава възлиза на 115, 27 лв.,
изчислено от съда служебно с електронен калкулатор и за този размер иска следва
да бъде уважен.
Воден от изложеното, Разградският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 359/ 06. 10. 16 г. по гр.
д. № 938/ 2015 г. по описа на
РС Исперих В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения
от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД гр. София установителен иск на осн. чл. 422 ГПК да
се приеме за установено,
че ответникът Г.М.И. има парично задължение
в размер на главница 380, 79 лв. и лихва за забава за периода 29. 06. 12 г. до 18. 06. 15 г. в размера от 115, 27
лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422
ГПК, че Г.М.И. ***, ЕГН ********** дължи на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД гр. София, ЕИК 200644029 сумата 380, 79 лева главница по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02071579/ 18. 02. 09 г. , сключен между Г.М.И.
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, лихва за забава за периода от 29. 06. 12 г. до 18. 06. 15 г. в размер на 115, 27 лева,
законната лихва върху главницата 380, 79 лв., считано от 29. 06. 2015 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359/ 06. 10. 16 г. по гр. д. № 938/ 2015 г. по описа на РС Исперих В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения
от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД гр. София установителен иск на осн. чл. 422 ГПК да
се приеме за установено,
че ответникът Г.М.И. има парично задължение за заплащане на лихва
за забава за периода от 26.
06. 12 г. до 28. 06. 12 г. в размер на 0, 97 лв.
В останалата
част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ