Р Е Ш Е Н И Е № 1
Гр. Разград, 23. 01. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия
Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 120
по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Д.Г. ***
против Решение № 324/ 10.
10. 16 г. и Решение № 3458/ 27. 10. 16 г. по гр. д. № 100/ 2016 г. по описа на
РС Разград, с които съдът е отхвърлил предявените от нея искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди над размера
от 4200 лв., респ. 25 лв.
до първоначално
предявените размери и за заплащане на
разноски на ответника по иска
в размер на 796, 25 лв., съразмерно с уважената част от исковете. В жалбата се излагат
доводи, че решенията са необосновани
и незаконосъобразни, като жалбоподателката
моли съда да постанови решение,
с което да отмени обжалваното и да постанови друго
решение, с което да уважи исковете до
първоначално предявените размери. Съображенията й за това
са, че районният съд не е обсъдил и преценил правилно събраните по делото
доказателства, относно претърпените болки и страдания и не ги е обезщетил по
справедливост, неправилно е приел, че жалбоподателката
има по-голям принос, както и доказателствата за размера на имуществените вреди.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като излага съображения за нейната
неоснователност.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на 06. 11. 15 г. е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица.
Съставен е АУАН № 975/ 09. 11. 15 г. и НП № 15-1075-000946/ 12. 11. 15 г. на
Н-к Сектор „Пътна полиция” Разград при ОДМВР Разград, влязло в сила на 08. 12.
15 г. за това, че на 06. 11. 15 г. около
12, 55 ч. на бул. „България” в гр. Разград П.Б.Б., като водач на лек автомобил
„Опел Комбо” с рег. № СА3267НС на паркинга пред бл.
29 е управлявал лекия автомобил и при извършване на маневра – движение назад не
се е убедил, че пътят зад превозната средство е свободен и блъска намиращата
се на изхода на паркинга пешеходка Д.Д.Г.,
която леко пострадала. Няма спор, че
автомобилът е собственост на „ОУ ДЖИ ТРАНС”
АД и наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № 11115000897533
за периода 02. 04. 15 г. до 01. 04. 16 г. при ответника. Пострадалата
при ПТП веднага била отведена в ЦСМП
Разград, където видно от приложения Лист за преглед на пациент в Спешно
отделение е била поставена диагноза „повърхностна травма на гръден кош”. Приложено е Съдебно-медицинско удостоверение
№ 124/15 г., че от извършения преглед на ищцата на 18. 11. 15 г. са установени
травматичните увреждания: Фисура / пукване, непълно
счупване/ на VІІ ребро вдясно; хематом на дясно бедро; кръвонасядания в дясна гръбна
половина и дясна мишница с ограничен обем на активни и пасивни движения по осите
на дясна раменна става; драскотини по
гърба, всички във фаза на обратно развитие.
Уврежданията могат да бъдат получени по начина, описан от пострадалата.
Според назначената пред районния съд съдебно-медицинска
експертиза, изготвила заключението след изследване на събраните писмени
доказателства, представени от ищцата, същата
е получила при ПТП: Фисура / пукване, непълно счупване/ на VІІ ребро вдясно;
хематом на дясно бедро; кръвонасядания в дясна гръбна
половина и дясна мишница с ограничен обем на активни и пасивни движения по
осите на дясна раменна става; драскотини
по гърба. Уврежданията могат да бъдат получени, както твърди ищцата при падане
на дясната страна на тялото. Установените травматични увреждания търпят пълно обратно развитие,
като оздравителния период на кръвонасяданията и
драскотините е около 2 седмици, а на непълното счупване на реброто, предвид
възрастта на пострадалата е с максимален
срок около 3 седмици. Обичайното им
лечение включва прием на обезболяващи
медикаменти, покой и щадящи активни движения в десните раменна и тазобедрена стави. Към момента на
прегледа, според вещото лице, оздравителния процес на пострадалата е приключил,
а ставно-дегенеративните заболявания, от които страда са възрастово обусловени
и необратими. След овладения посттравматичен болков
синдром, затрудненията в самообслужването и битовата дейност, влошаването
качеството на живот към момента в какъвто смисъл са показанията на свидетелите
и твърденията на ищцата, е свързано с необратимия характер на ставно-дегенеративните
заболявания, от които страда ищцата. Преди ПТП ищцата Г. е страдала от захарен
диабет тип 2 /ИЗД/. Диабетична полиневропатия.
Хипертонична болест ІІ стадий, умерена степен, сърдечна форма. Деформираща лумбална спондилоза. Лявоконвексна сколиоза. Спондилолистеза Л4-5. По тази причина е опредлена
със 74 % трайно намалена работоспособност, като е инвалидизирана
от 1977 г. Тези заболявания не са относими към уврежданията, получени от ПТП и относително
продължават срока на оздравителния процес.
С изключение на антихипертензивните препарати,
които са й били предписани и закупени, всички други, посочени от ищцата са
болкоуспокояващи и протектори на нервната система.
По делото е била назначена автотехническа
експертиза. Същата е дала заключение след запознаване със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, оглед на место, относно механизма на извършване
на ПТП. На 06. 11. 15 г. в около 12. 55 ч. пострадалата Г. излязла от магазин , разположен в бл. 29 ,
тръгнала през паркинга, движейки се с около 3, 2 км/ч, преминала покрай
паркирания автомобил „Опел Комбо” с намерение да
пресече бул. „България”. През същото време автомобила, управляван от Б.
започнал да се движи назад, за да излезе на бул. „България” , ударил със задната
си част Г. , която паднала около изхода на паркинга на пътното платно на
булеварда. Според вещото лице, от
момента, в който автомобилът е започнал движение назад, водачът му не е имал
обективна възможност да наблюдава пътя непрекъснато зад превозното средство. В
този случай е следвало да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Пострадалата е имала възможност да предотврати произшествието, ако се е движела
на местата, обозначени за пешеходци. Св. Кирилов, съставил протокола за ПТП и посетил
местопроизшествието, дава показания, че намерил Г. паднала на пътното платно, а
автомобилът бил на изхода на паркинга. Г. също е дала обяснения в съдебно
заседание пред РС, че както вървяла през паркинга, минала покрай
автомобила и била на изхода на паркинга,
когато автомобилът я блъснал и паднала на шосето. Св. Б.-водач на автомобила, с
който е причинено ПТП, твърди, че видимостта от автомобила назад не била
ограничена, потегляйки се огледал, не забелязал пострадалата и потеглил назад.
Не усетил удара.
По делото е разпитана като свидетел и Й. Г., която
твърди, че веднага след произшествието посетила ищцата в дома й. Сварила я на легло, ищцата плачела и се
оплаквала от болки. Придружавала я
навсякъде, тъй като ищцата не можела да се обслужва. Оплаквала се от болки на
десния крак. Приемала болкоуспокояващи. Свидетелката придружавала ищцата при лекар
за изписване на лекарства, при невролог да й правят снимки. Св. И. която придружила ищцата веднага след
произшествието в Спешен център, заявява, че при прегледа е констатирано, че няма счупване, а само
натъртване, което било голямо. Ищцата
изпитвала големи болки в тазобедрената става. И двете свидетелки твърдят, че
ищцата преди произшествието страдала от диабет и високо кръвно, ползвала
бастун. Не можела да върви бързо, тъй
като от диабета й изтръпвали краката. След произшествието състоянието й се влошило, като според св. Иванова повече
от месец-два не можела да си движи
краката, приемала и приема и досега болкоуспокояващи лекарства. Св. Д.Г.-съсед
на ищцата, дава показания, че преди произшествието ищцата се движела свободно,
а след това придвижването й било много трудно. Слизала по стъпалата от 4-ия
етаж на входа много бавно, оплаквала се от силни болки.
Тази фактическа
обстановка, възприета по аналогичен начин и от районния съд се споделя от въззивната инстанция. Безспорни са в случая наличието на ПТП
на 06. 11. 2015 г. , причинено от водача на лек автомобил „Опел Комбо” с рег. № СА3267НС, застрахован със застраховка „ГО”
при ответника и причинените на ищцата увреждания, според приложеното
съдебно-медицинско удостоверение - фисура /пукване,
непълно счупване/ на VІІ ребро вдясно; хематом на дясно бедро; кръвонасядания в
дясна гръбна половина и дясна мишница с ограничен
обем на активни и пасивни движения по осите на дясна раменна става; драскотини по гърба, всички във фаза
на обратно развитие. Уврежданията, получени от ищцата вследствие на ПТП се
установяват и от заключението на СМЕ.
Оздравителния процес е 3 седмици за по-тежкото нараняване – пукване на
реброто, като периода на този процес е съобразен и с възрастта на ищцата,
съпътстващите й заболявания, които според вещото лице удължават срока на
оздравителния процес, но тези увреждания търпят пълно обратно развитие. След
овладения посттравматичен болков синдром,
затрудненията в самообслужването и битовата дейност, влошаването качеството на
живот към момента в какъвто смисъл са показанията на свидетелите и твърденията
на ищцата, е свързано с необратимия характер на ставно-дегенеративните
заболявания, от които е страдала ищцата преди ПТП. Съдът кредитира показанията
на св. И. че повече от месец ищцата се оплаквала от болки и не можела да си
движи краката, приемала обезболяващи лекарства, тъй като кореспондира със
заключението на СМЕ.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания е
свързан с критерия за справедливост, според чл. 52 от ЗЗД, постановяващ в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Претърпените неимуществени вреди от жалбоподателката са установени от събраните писмени
доказателства, съдебно-медицинската експертиза и от показанията на разпитаните
свидетели. При определяне на обезщетението по размер, районният съд е посочил,
че е съобразил характера на получените травматични увреждания, които са довели
до болки и страдания и техния интензитет, възстановителния период за
оздравяване, възрастта на пострадалата. Предвид същите обстоятелства, въззивната инстанция приема, че справедливия размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, предвид техния интензитет и
оздравителен период е 5 000 лева.
Обосновано е направеното
възражение от ответника, че ищцата
е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат. В чл. 51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Ответникът твърди, че съпричиняване в конкретния случай има, тъй
като пострадалата се е движела по
паркинга зад
автомобила. Механизмът на
процесното пътнотранспортно
произшествие се установява от заключението
на САТЕ,
протокола
за ПТП, показанията на св. Кирилов и Б. и от обясненията на ищцата: Преди произшествието
пострадалата се е движела по паркинга. Автомобилът бил
паркиран на същото място и след
като водачът го привел в движение,
при маневра на заден ход
е настъпил ударът. Пострадалата е допринесла за причиняване
на вредоносния резултат, тъй като
се е движила по платното за
движение
на автомобили, а не по
наличния тротоар, с което е нарушила разпоредбата на чл. 108, ал.2 от ЗДвП. След като се е движела
по пътното платно, е следвало да прояви по-голямо
внимание и да забележи движението на автомобила и да се предпази.
При определяне на конкретния процент
съпричиняване обаче, следва да се
изхожда и от поведението на водача, който е управлявал автомобила. Установява се,
че не е
възприел пострадалата, не е действал с необходимото внимание да наблюдава пътя
и да реагира, така, че от
маневрата му да не пострада
пешеходката. Поради това, според съда,
приносът на последния е по - голям от този
на пострадалата и той трябва да
отговаря до размер от 60% от обезщетението, като конкретният принос на ищцата възлиза
на 40%. Като се приспадне
приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат от определеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., същата за овъзмездяване на вредите следва да получи обезщетение в
размер на 3 000 лв. Районният съд е приел, че приносът на ищцата е 60 % и
поради аритметична грешка, приспадайки този принос от определеното обезщетение
в размер на 7000 лв. е присъдил сумата 4200 лв., вместо сумата 2 800 лв.
Тъй като въззивната инстанция е сезирана само с въззивна жалба от ищцата, не можа да се влошава положението
й, поради което като краен резултат решението в тази част за присъденото
обезщетение в размер на 4200 лв. следва да бъде потвърдено, както и в частта, с
която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
размера на 5000 лв. , като неоснователен
и недоказан.