Р Е Ш Е Н И
Е № 3
Гр. Разград, 15. 02. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Н. Р разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 122 по
описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „112 БГ” ООД гр. Разград против Решение № 3444/ 26. 10. 2016 г. по гр. д. № 500/ 16г.
по описа на РС Разград, с което съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 312/ 29. 09. 2016 г. по същото гр. дело. В
жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно,
като жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да постанови друго решение, с което да остави молбата за
допускане на ОФГ без уважение.
Въззиваемата страна „КЕТ” ООД е
депозирал писмен отговор на жалбата, като излага съображения за нейната
неоснователност.
Въззиваемия
„ Енерго-про Продажби” АД не е депозирал писмен отговор.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Районният съд е бил сезиран с иск, предявен от
„Енерго-Про-Продажби” АД против „112 БГ” ООД на осн. чл. 422 ГПК за приемане за
установено, че ответникът дължи сумата
2336, 46 лв. , представляваща стойността на консумирана и
незаплатена ел. енергия за периода 23.
01. 15 г. до 09. 07. 15 г., мораторна
лихва в размер на 142, 83 лв. и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. С писмения
отговор по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил съществуване на задължението и е
поискал да бъде конституирано трето лице –помагач – „Кет” ООД. Последното е конституирано и ответникът е предявил
обратен иск срещу него за осъждането му
за заплащане на исковата сума в случай, че предявеният главен иск бъде уважен.
В мотивите на Решение № 312/ 29. 09. 2016 г. съдът е приел, че искът, предявен от
„Енерго-Про-Продажби” АД против „112 БГ” ООД на осн. чл. 422 ГПК е основателен
и следва да бъде уважен. Приел е, че обратният иск е основателен до размера на
2286, 31 лв. , а до първоначално предявения размер 2 478, 29 лв. следва да се отхвърли. Съобразно този изход
от спора по обратния иск е разпределил отговорността за разноски между
страните, като е присъдил, съразмерно с уважената част от иска сумата 368 лв.
за ответника „112 БГ” ООД и 24 лв. , съразмерно с отхвърлената част от иска за
третото лице –помагач „Кет” ООД. С диспозитива на решението, съдът е осъдил
третото лице –помагач „Кет” ООД да заплати на ответника „112 БГ” ООД сумата
2 286, 31 лв. , ведно със законната лихва от 13. 05. 16 г. , като е
отхвърлил иск до първоначално предявения размер. Осъдил е „Кет” ООД да заплати
на „112 БГ” ООД сумата 368 лв. разноски, а „112 БГ” ООД да заплати на „Кет” ООД
сумата 24 лв. разноски по делото. В срока на обжалване на решението е постъпила
Молба вх. № 9617/ 04. 10. 16 г. от „Кет”
ООД , в която е посочено, че диспозитива на решението не кореспондира с
мотивите му и събраните по делото доказателства, като е поискано съдът да
поправи допуснатата очевидна фактическа грешка в решението, съобразно
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице. В
„ условието на евентуалност” е посочено, че ако съдът прецени, че не е налице ОФГ в решението, да бъде предоставен
срок и да бъде уведомен молителя, за да представи въззивна жалба срещу
решението. Съдът е администрирал молбата като такава, предявена по реда на чл.
247 от ГПК и по този ред е постановил обжалваното решение. Приел е, че е
налице разминаване между формираната
воля и изрично изразената такава, досежно дължимата от третото лице сума на
ответника и същата е в размер на 50, 15 лв. , а не както било посочено в мотивите
на л. 4, ред. 14 и в диспозитива в
размер на 2 286, 31 лв. Допуснал е поправка на ОФГ, като се чете в
мотивите на л. 4, ред 14 и в диспозитива – втори абзац, 3 ред, вместо 2286, 31
лв. , сумата 50, 15 лв. и в мотивите на
л. 4, ред 25 и в диспозитива 4-ти абзац,
ред 3, вместо сумата 368 лв. , да се чете 80 лв. Съответно в мотивите л. 4, ред
25 и в диспозитива в 5-ти абзац, ред 3, вместо думата 24 лв. да се чете 294 лв.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение
е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Явна фактическа грешка е
налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението, т.е., когато съдът е
възпроизвел в диспозитива на решението погрешно волята си. В
случая такова несъответствие не е налице. Формираната в мотивите воля е
отразена по съответстващ й начин в диспозитива на решението. В мотивите на решението ясно е изразено какви права се признават на ищеца
по обратния иск. По реда на поправка на очевидна фактическа грешка
не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани
мотивите на решението, както е станало в случая. Не представляват ОФГ и не
могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК
грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля. В мотивите на Решение № 312/
29. 09. 2016 г. е прието, че обратният
иск е основателен до размера на 2286, 31 лв. , а до първоначално предявения
размер 2 478, 29 лв. следва да се
отхвърли. Съобразно този изход от спора по обратния иск е разпределена
отговорността за разноски между страните, като е присъдена, съразмерно с
уважената част от иска сумата 368 лв. за ответника „112 БГ” ООД и 24 лв. ,
съразмерно с отхвърлената част от иска за третото лице –помагач „Кет” ООД. С
диспозитива на решението са
присъдени същите
суми. Ето защо не е
налице твърдяното несъответствие между действителната воля на съда и
външното й изразяване в диспозитива и затова
не е налице очевидна фактическа грешка по чл. 247 от ГПК,
която да се поправи в това производство. Решението за поправката
съставлява
недопустимо изменяване на постановеното вече решение
по спора. Молителят
е заявил в молбата вх. № 9617/ 04. 10. 16 г. в „условието на евентуалност”, ако съдът
прецени, че не е налице ОФГ в решението,
да му бъде предоставен срок и да бъде уведомен, за да представи въззивна жалба
срещу решението. Очевидно е, че молбата е следвало да се администрира като
въззивна жалба срещу Решение № 312/ 29. 09. 2016 г. Като не е сторил това,
районният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото
следва да бъде върнато на РРС, съобразно дадените указания, като администрира
молбата като въззивна жалба.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 3444/ 26. 10. 2016 г. по гр. д. № 500/ 16 г.
по описа на РС Разград.
ВРЪЩА делото на районния съд
за администриране на Молба вх. № 9617/ 04. 10. 16 г. от „Кет” ООД, съобразно дадените указания.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
НР