Р Е Ш Е Н И Е

№6

Разград

28.ІІІ.2017

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

6. ІІ.

публично

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в състав:

Секретар: Н. Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

в. т.

2017

№2

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение №364/11.ХІ.2016г., постановено по гр.д.№983 по описа му за 2016г. състав на РРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен на осн.чл.55 ЗЗД от „Ставен“АД, ЕИК200780812, гр.Сливен против С.З.К.,***, за връщане на сума в размер на 5 230,00лв. – недължимо платена по обявен за нищожен договор за покупко продажба на зем. земи, до размера на която последният се е обогатил неоснователно за негова сметка.

Недоволно от така постановеното решение, ищцовото дружество обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На релевираните с жалбата основания, моли за отмяната му и за решаване на спора по същество с уважаване на исковата му претенция като доказана по основание и размер.

В с.з. и с депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв. Токмакчиев, въззивникът излага аргументи за незаконосъобразно приложен института на погасителната давност като основание за отхвърляне на иска му, оспорвайки приетата като дата на изискуемост на процесното вземане- дата на сключване на обявения за недействителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Счита, че в отношенията му с въззиваемия, който не е страна по този договор, изискуемостта на предявеното към него вземане е относима към дата на съдебното му отстраняване. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

В срок за отговор и в с.з., чрез назначеният му в производството особен представител-адв.П., въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Намира за законосъобразен изводът на РРС относно погасяване на проесното вземане по давност, както и досежно приетата от него дата на изискуемост на вземането.

Като подадени в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата се преценява от съда като неоснователна.

Решението на първоинстанционният съд е валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав и в рамките на правораздавателната му компетентност.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.

Пред тази инстанция не се ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства, от които да следва за установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство. С жалбата не се релевира спор по фактите, а относно приложимия в отношенията между страните материален закон. Като в тази връзка следва да се отбележи, че в своето кумулативно единство, изложените в обстоятелствената му част факти и волеизявената в петитум защита, дават основание за квалифициране на иска като такъв по чл.59 ЗЗД. Възприетата от първостепенния съд квалификация на спора като такъв по чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД е несъответна на действително твърдените и установени в хода на делото отношения между страните.

Процесната сума е била заплатена от ищеца като купувач на „продавача“ по договор за покупко продажба и като „договорена“ цена за индивидуализираните в предмет на сделката недвижими имоти. Конституираният с исковата молба ответник е фактически получател на исковата сума, предадена му в качеството на лице, легитимирало се пред ищеца и към дата на сключване на сделката-31.ІІІ.2009г., като пълномощник на продавача по договора-О. П. Х.

В съдържание на обективиращия сделката Н.а..№38/2009 по нот.д. №195/2009 по опис на н-с Садък, рег.№004(вж. л.767, грд №59/2013г. на КРС), е посочено изрично, че дължимата за придобиване на имотите цена от 5 327,00лв., част от които и процесните 5 230,00лв., е била изплатена на купувача предварително и чрез представляващият го по сделката пълномощник. Като в подкрепа на това си твърдение ищецът е приложил като доказателство(вж. л.15,грд№983/2016 на РРС) и издаден от него РКО(без дата), удостоверяващ предаване, респ. поучаване на сумата от 5 230 лв. от ответника К.. Като в реквизит на РКО изрично е посочено, че сумата представлява плащане към продавача по сделката- Огнян Христов, престирано на представляващия го по пълномощно с нот.удостоверени на 26.ІІ.2009г. подпис и съдържание( съответно с рег.№539 и рег.№ 540/26.ІІ.2009г) –С.К.(вж.л.94, гр.д№59/2013 КРС) , в изпълнение на парично поето по договора за продажба на зем. земи в с.Каменово задължение.

В този си състав съдът намира, че с така депозираните доказателства, жалбоподателят удостоверява изпълнение на поетото по договора задължение, престирайки го на трето в отношенията му с продавача по сделката лице във време, предхождащо дата на сделката-31.ІІІ.2009г. и последващо датата на нотариалното удостоверяване на пълномощното(26.ІІ.2009), делегиращо представителството по сделката на ответника К..

С вл. в сила на 25.ІІІ.2010г. Определение по НОХД№212/2010 по опис на РРС, постановено по реда на чл.381 НПК и с предвидените по см. на чл.383НПК последици на влязла в сила присъда, отв.К. е признат за виновен в това, че в условия на продължавано престъпление, за времето от 4.ІІ. - 6.ІІІ.2009г., е съставил с цел да бъдат използвани неистински официални документи – нотариално удостоверяване рег.№539 и рег.№ 540 на подпис и съдържание в процесното пълномощно; нот. удостовряване на подпис под декларация по чл.25, ал.7 ЗННД; нот.удостоверяване на подпис под декларация по чл.264ДОПК, и е осъден за престъпление по чл.308, ал.2 във вр. с чл.26 НК.

Позовано на признатата с вл. в сила присъда неистинност на процесното пълномощно в официалната му, нотариално удостоверителна част, с вл. в сила на 6.ІІ.2014г. Решение №140/11.ХІ.2013г. по гр.д.№59 по описа му за 2013, състав на КРС е прогласил нищожността му, както и нищожността на сделката, сключена на 31.ІІІ.2009г. между жалбоподателя и О. Х., последният действащ чрез мнимо представляващият го К.. На осн.чл.108 ЗС ищецът е бил осъден с ревандикирането на процесните имоти в патримониума на техния собственик-О. Х.

Обобщавайки и проследявайки в хронология изложените дотук факти, в този си състав съдът приема за безспорно установено, че в отношенията между жалбоподателя и отв.К. не съществува формално или неформално обусловена договорна връзка.

По признатата за нищожна сделка на упълномощаване, съдържаща елементи на договора за поръчка по чл.280 и сл.ЗЗД, жалбоподателят има отношение на трето, неучастващо в извършването й лице.

По отношение на признатата за нищожна сделка на възмездно разпореждане с недв. имоти се следва за установено, че отв.К. е трето, неучастващо в извършването й и в личното си качество лице. Т.е., не е носител нито на права, нито на задължения по същата. Или казано иначе, отговорността му за връщане на процесната сума не следва като последица от обявената нищожност на договора-правното основание, на което същата е била заплатена от ищеца, а като фактически получена без правно установени с ищеца отношения.

Приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на спора като такъв по чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД, предпоставя ангажиране отговорността за връщане на даденото без основание-при наличие на съществуваща между ищец и ответник облигационна връзка или т.нар. престационна кондикция. От събраните по делото доказателства не следва извод за установена между страните такава. Ищецът няма касателство към отношенията на ответника с мнимо представляваният от него упълномощител, щото да претендира връщане на сумата на основание обявената нищожност на едностранната упълномощителна сделка. Прогласената нищожност на договора за покупко-продажба е основание за връщане на даденото по нея като такова без основание, но с последици, обвързващи само страните по сделката. Не и лицето, легитимирало се при сключването й като пълномощник на продавача.

При иначе, доказано извършено предаване на процесната сума от ищеца на отв.К. и неотчитането на последната на мнимо представлявания от него продавач и кредитор на вземането по сключения с ищеца договор, от фактическа и правна страна съдът в този си състав приема, че в основание за връщане на сумата се следва прилагане на института на неоснователно обогатяване по см. на чл.59 ЗЗД или на т.нар. непрестацинната кондикция при тристранни отношения. В които, в качеството си на длъжник по възмездната сделка ищецът е престирал изпълнението/платил вместо на продавача-кредитор, на трето по отношение на договора лице.

Както по чл.55, ал.1 ЗЗД, така и по реда на чл.59 ЗЗД се дължи връщане на имуществена облага поради липса на основание. Разликата е в това, че по чл.55, ал.1 ЗЗД даденото е във връзка с договор между страните по неоснователното обогатяване. При хипотеза на чл.59 ЗЗД, какъвто е процесния случай - обогатяването не е обусловено от съществувало към момента на разместване на имуществените облаги договорно основание. По идентични съображения, връщането на сумата от ответника К. не се следва и по правилото на чл.34 ЗЗД, тъй като последното е институт на договорното право.

Подвеждайки спора под квалификацията на чл.55 ЗЗД първоинстанционният съд не е направил това , дължимо и относимо на установените по делото факти, разграничение. В този си състав съдът намира, че неправилно дадената от първостепенния съд квалификация засяга правилността, но не и допустимостта на обжалваното решение. С постановяването му съдът не е нарушил принципа на диспозитивното начало, тъй като се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания и на страните е дадена възможност за провеждане на защита по всички, обуславящи фактическия състав на отговорността по чл.59 ЗЗД елементи(Р. № 941/30.ХІІ.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1673/2008 г., III г. о., ГК; Р.№1776 по грд.№304/2002 на ВКС, V г.о.; Тълкувателно решение № 2/ 29.ІІ.2012 г. по тълк. д. № 2/2011 г. на ВКС, ОСГТК)

Като краен резултат, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно, обосновано и съответно на приложимия материален закон, предвид своевременно заявено в срок за отговор възражение, РРС е съобразил правопогасяващия ефект на погасителната давност като факт, изключващ основателността на иска. Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД или на тригодишна давност, когато вземането е срещу държавата и държавните организации, или на едногодишна давност, когато се касае до вземания между организации.

Като недължимо платено, по правилото на чл.114, ал.1 ЗЗД процесното вземане е станало изискуемо през м.ІІІ.2009г., когато е получено от ответника без основание. Считано към дата на предявяване на иска-19.V.2016г. същото се е погасило поради изтичане на предвидената петгодишна погасителна давност. Защото, неоснователността на преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. В този смисъл е неизгубилото значението си на задължителна за съдилищата практика ППВС№1/28.V.1979г.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №364/11.ХІ.2016г.по гр.д.№983/ 2016г.по описа на РРС .

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР