РЕШЕНИЕ № 5

Гр. Разград 15.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. т. дело № 4 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 309 / 30.11.2016 г., постановено по гр. дело № 1385 / 2015 г., РС – Разград отхвърлил предявения от “***“ ЕООД гр. Шумен, против Д.Н.С. ***, иск за съществуване на вземане по реда на чл. 422 от ГПК в размер на 2000 евро, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2015 г. до окончателно плащане по запис на заповед с дата на издаване25.10.2013 г. с издател ***, като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на делото, съдът осъдил търговското дружество да заплати на ответника С. сумата 100 лв. за разноски по делото. Освен това обезсилил издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 894/2015 г. по описа на РС-Разград, по отношение на ***, починала на 18.08.2014 г. и по отношение на *** , поради прекратяване на производството против същите. Съдът прекратил производството по образуваното изпълнително дело № 2015 76200400405 по описа на ЧСИ Д. *** действие ОС-Разград, по отношение на Д.Н. С..

Недоволен ищецът “ *** “ ЕООД обжалва решението като необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се твърди, че въззивникът е придобил правата върху процесния запис на заповед по силата на процедура по преобразуване на първоначалния приносител на правата, в следствие на осъществено частно правоприемство чрез отделяне на новоучредено дружество. Отправя се молба за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат уважени исковите претенции. В условията на алтернативност се иска уважаване на исковата претенция в размер на 2045.95 лв., съставляващи 52.30% от първоначално предявения размер на ска, ведно със законната лихва, върху цялата главница от 20.05.2015 г. до изплащане на вземаните, ведно със същия процент от направените разноски в размер на 40.94 лв., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение, както и за осъждане на въззиваемата страна да заплати направените по делото допълнителни деловодни разноски в пропорционална част от 52.30 лв. в размер на 435.83 лв. за първа инстанция и 230.12 лв. ва въззивната инстанция. .

В предоставения й за това срок, въззиваемата страна Д.Н.С. депозира отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, съобразявайки липсата на джиро и алонж. По отношение на алтернативното искане се излага, че отговорността на ответника като поръчител е отпаднала поради неспазен шестмесечен срок за предявяване на иск- чл. 147, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Въззиваемата страна, счита, че поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството с определение, а не да се произнася по същество с решение. Претендират се деловодни разноски, сторени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба, респ. отговора се подържат на същите основания и със същите искания от процесуалните представители на страните по делото.

Разградският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази изложените във въззивната жалба пороци на решението, намира следното по предмета на въззивното производство:

Ищецът “ *** “ ЕООД гр. Шумен, ЕИК *** депозирал пред РС-Разград искова молба срещу ***, *** и Д.Н.С., на правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на непогасено менителнично задължение по запис на заповед от 25.10.2013 г., издаден от първия ответник, обезпечен с менителнично поръчителство от страна на втория и трети ответници, като записът на заповед е предявен на 25.11.2013 г. за сумата 2000 евро, както и за наличието на акцесорно задължение за обезщетение на мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 19.05.2015 г.

В исковата молба ищеца твърди, че на 19.05.2015 г. депозирал пред РС-Разград заявление по чл. 417 от ГПК, срещу тримата ответници за сумата 2000 евро, ведно с лихвата върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателно плащане, за което парично вземане се твърди, че произтича от облигационно задължение на ответниците, поето по силата на запис на заповед от 25.10.2013 г., издаден от първия ответник, обезпечен с менителнично поръчителство от страна втория и трети ответници, като записът на заповед е предявен на 25.11.2013 г. за сумата 2000 евро.

По заявлението било образувано ч.гр. дело № 894/2015 г. по описа на РС-Разград. С постановено по същото дело Разпореждане № 1364/20.05.2015 г. съдът постановил издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издал изпълнителен лист от същата дата.

Ответникът Д.Н.С. депозирал писмено възражение, в резултат на което съдът разпоредил на ищеца да предяви иск за установяване на вземането. В указания му срок ищеца предявил иск.

В исковата молба се твърди, че на 25.10.2013 г. бил сключен Договор за потребителски кредит под формата на договор за заем. По силата на договора “ ***“ ЕООД , като кредитор предоставило на първия ответник като потребител сума в размер на 2000 евро, при определени условия, вкл. и 6% лихва и срок за връщане – 18 месеца при съответен погасителен план. В договора изрично било предвидено, че при неплащане от страна на първия ответник на дължимите се вноски, задължението се поема от втория и третия ответници. С договора било предвидено и поемането на менителничен ангажимент чрез издаване на запис на заповед, обезпечаващ и компенсиращ всички вреди, претърпени от ищеца, вследствие на неизпълнение на договорни задължения от ответниците.

Ответниците не изпълнили задължението си за плащане в продължение на девет поредни погасителни вноски, което породило правото на кредитора да пристъпи към реализиране на притезателните си права, включващи както обезщетение на договорно, така и на деликтно основание.

В предоставения му за това срок ответника Д.Н.С. депозирал отговор на исковата молба. В отговора се излага, че исковата молба е недопустима, тъй като първата ответница *** е починала през есента на 2014 г. Това обстоятелства било известно на ищеца, поради изпратено от същия към наследниците й писма от 29.10.2014 г. В този смисъл се изразява становище и за недопустимост на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В условията на алтернативност ответникът изразява становище и за неоснователност на предявения иск, предвид наличие на предпоставките по чл. 147 от ЗЗД.

От доказателствата по делото се установява, че на 25.10.2013 г. е сключен Договор за потребителски кредит по формата на Договор за заем № 1699, между ТД “ ***“ ЕООД гр. Шумен, като кредитор, от една страна и ***, като потребител, от друга страна и ***, и Д.Н.С., като поръчители/гаранти/. По силата на договора, кредитора предоставил на потребителя сума в размер на 2000 лева за срок от 18 месеца, като потребителя, заедно с поръчителите се задължил да върне сумата с дължимите към нея лихви, на определени вноски, чието заплащане започва един месец след сключване на договора по погасителна схема, представляваща неразделна част от договор, по ред и условия, определени в клаузите от договора. Лихвеният процент е определен на 101.218%, а крайният срок на погасяване – 25.04.2015 г. Към договора е приложена Схема за плащане, Приложение № 2, подписана от страните по делото и водно от която месечната погасителна вноска е определена в размер на 184,.71 лв. , с начало 25.11.2013 г. и край – 25.04.2015 г. Оскъпяването на кредита в размер на договорна лихва е в общ размер 1 324.86 лв.

Съгласно чл. 13 от Договора, в случай на неплащане на определените падежи на три поредни месечни погасителни вноски от страна на потребителя, съгласно погасителната схема, заемът става предсрочно изискуем и кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист за цялата заета сума и допълнителни мораторни и наказателни лихви, както срещу потребителя, така и солидарно срещу поръчителя. Със следващото изречение е уговорено, че кредиторът има право да ползва издадения по чл. 10, ал. VII от раздел II на договора, гаранционен запис на заповед, като основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 3 от ГПК.

В изпълнение на чл. 10, ал. VII от Договора и за обезпечаване изпълнението на задължението за плащане, потребителя издал на 25.10.2013 г. Запис на заповед в полза на кредитора за сумата 3 324.86 лв. На същата дата 25.10.2013 г. записа на заповед е авалиран от С. С. С. и Д.Н.С.. И на тримата е предявен на 25.11.2013 г.

Отделно от това по делото е приложен и запис на заповед също с дата 25.10.2013 г., със същия издател – *** в полза на същия кредитор “ ***“ ЕООД гр. Шумен, но за сума в размер на 2000 евро. И този запис на заповед е авалиран от същите лица - С. С. С. и Д.Н.С., на същата дата – 25.10.2013 г. и е предявен на тримата на 25.11.2013 г.

Вторият запис на заповед, за сумата от 2000 евро, е приложен към подадено на 19.05.2015 г. Заявление по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр. дело № 894/ 2015 г. по описа на РС-Разград. С постановено по това дело Разпореждане № 1364/20.05.2015 г., съдът постановил издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издал изпълнителен лист от същата дата

Съгласно Акт за смърт № 0459/18.08.2014 г. на Община Разград, *** е починала на 18.08.2014 г. Видно от Удостоверение за наследници изх. № 3420/ 06.06.2016 г. на Община Разград, *** оставила като свои наследници *** – син и *** - дъщеря.

С уведомителни писма от 29.10.2014 г. “ ***“ ЕООД уведомява наследниците на починалата ***, че към 25.10.2014 г.има задължение по договор за кредит от 25.10.2013 г., за сумата 1522.46 лв. и е отправена покана в 7-дневен срок за уточняване начина на издължаване на сумата.

Видно от представена от ищеца справка, по сключения договор са издължени девет месечни вноски от по 184.71 лв. в периода от 29.11.2013 г. – 12.08.2014 г. Дължими суми по погасителния план са още девет месечни вноски от по 184.71 лв.

По делото е приложено удостоверение № BGR00045 на Българска народна банка, издадено на “ ***“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК ***, в уверение на това, че дружеството е вписано като финансова институция в Регистъра по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

След предприето и кредитора “***“ ЕООД действия, през м. септември 2014 г. е създадено, чрез отделяне новообразувано търговско дружество “ ***“ ЕООД гр. Шумен, с едноличен собственик на капитала “ ***“ ЕООД В резултат, със заповед № БНБ-05312/19.01.2015 г. на подуправителя на БНБ, “ ***“ ЕООД е заличено от регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции.

В тази връзка по делото са представени: Доклад от управителя на “***“ ЕООД, на основание чл. 262и от ТЗ и План за преобразуване на търговско дружество “ ***“ ЕООД.

Съгласно чл. 21 от Плана, при извършване на преобразуването на “***“ ЕООД , чрез отделяне от него на “ ***“ ЕООД се извършва процес на правоприемство в полза на отделящото се новообразувано дружество, само на онази част от активите и пасивите на преобразуващото се дружество, които са посочени в разделителен баланс към дата 01.07.2014 г. – приложение към договор. С чл. 22 от Плана е предвидено, че като активи на “ ***“ се включва определена сума с произход – вземания по парични заеми и финансов лизинг/ графа2, раздел В.Текущи /краткотрайни/активи, групаII-Вземания, т. 3 от “ Актив“ на разделителен баланс към 01.07.2014 г.

Със Заповед № БНБ-31412/01.04.2015 г. на подуправител на БНБ е вписано “ ***“, ЕИК 2013227238 в регистъра на финансовите институции при БНБ с рег. № BGR00338.

Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по процесния договор за кредит, *** е останала задължена със следните суми: 1256.39 лв. – главница; 408.08 лв. –договорна лихва и 46.62 лв. обезщетение при просрочие по чл. 15 от Договора.

Заедно с въззивната жалба, въззивникът представя Алонж към запис на заповед, издаден на 25.10.2013 г. за сумата 2000 евро, с който на 16.12.2016 г. ***, в качеството си на управител на “ ***“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК ***, на основание Доклад на управителя на “ ***“ ЕООД гр. Шумен от 28.07.2014 г. и чл. 23 от План за преобразуване на “ ***“ ЕООД, чрез отделяне на новообразувано “ *** “ ЕООД от 28.07.2014 г., обявени по партидата на дружеството в ТР, както и на основание чл. 263и, ал. 4 от ТЗ и осъществено в резултат на това преобразуване, прехвърляне на правата по записа на заповед, допълнително с настоящия алонж джиросва в пълен обем правата по горепосочения запис на заповед в полза на “ ***“ гр. Шумен, ЕИК ***.

При тези фактически констатации, въззивната инстанция направи следните правни изводи: Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такива следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.

По възражението на въззиваемата страна за недопустимост на предявения иск, въззивната инстанция намира това възражение за неоснователно, поради което правилно и законосъобразно предявеният иск против ответника Д.С. е бил разгледан по същество, а по отношение на останалите двама ответници производството е прекратено и в тази му част съдебният акт не е обжалван и като такъв е влязъл в сила.

По отношение на възражението на ответника относно приложението на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, настоящата инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционният съд. По делото не е спорно, че не е спазен законоустановения шестмесечен срок за предявяване на иск срещу кредитополучателя. Това обстоятелство, на което основно се позовава защитата на ответника, е без значение, тъй като разпоредбите на договорното поръчителство не се прилагат при менителничното поръчителство, както е в настоящия случай.

При това положение основният спорен въпрос между страните по делото е притежава ли ищеца правата по менителницата, в случая процесният запис на заповед за сумата от 2000 евро.

Въззивната инстанция намира, че от събраните по делото доказателства, ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказване, че е притежател на тези права. Въззивният съд споделя частично становището на въззивника, че в търговският оборот е допустимо прехвърлянето на менителничният ефект, освен чрез джиро, да се извършва и посредством други способи, напр. цесия, какъвто не е посочен от въззивника в жалбата. В случая обаче не са налице доказателства за наличието на валиден способ за прехвърляне на менителничният ефект. Соченият от въззивника способ – по силата на процедурата по преобразуване и като следствие осъществено частно правоприемство чрез отделяне на новообразуваното дружество – ищец, не се споделя от съда. Осъществено е частно правоприемство между двете дружество чрез отделяне. С чл. 21 от представения План е предвидено, че при извършване на преобразуването на “***“ ЕООД, чрез отделяне от него на “ ***“ ЕООД се извършва процес на правоприемство в полза на отделящото се новообразувано дружество, само на онази част от активите и пасивите на преобразуващото се дружество, които са посочени в разделителен баланс към дата 01.07.2014 г. – приложение към договор. В случая по делото не са представени нито разделителен баланс, нито договор. Отделно от това с чл. 22 от Плана е предвидено, че като активи на “ ***“ се включва определена сума с произход – вземания по парични заеми и финансов лизинг/ графа2, раздел В.Текущи /краткотрайни/активи, групаII-Вземания, т. 3 от “ Актив“ на разделителен баланс към 01.07.2014 г., но такъв разделителен баланс не е представен. С разпоредбата на чл. 263и, ал. 4 от ТЗ, на която се позовава въззивникът, също се предвижда необходимостта от конкретика на правата и задълженията, на всяко от двете дружества, посочена в плана или в договора. При липсата на доказателства за такава конкретика и при съобразяване на обстоятелството, че преобразуването е извършено далеч пред подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, не се изключва необходимостта от джиросване на записа на заповед, както твърди въззивника.

Въззивната инстанция намира, че направеното чрез представения алонж джиро не отговаря не предвидената чл. 468, ал. 1 от ТЗ форма. По отношение на алонжа, като форма на джиро, законодателят е предвидил, че той трябва да бъде написан върху прикрепен към менителницата лист. В случая алонжът е с дата, която следва датата на изготвяне на решението и е относим към датата на изготвяне на въззивната жалба, поради което съдът счита, че може да се приеме, че алонжът е изготвен за нуждите на въззивното производство. Основното обаче е, че алонжът не е изготвен в предвидената от закона форма.

С оглед изхода на делото, направените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка.

Също с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Д.Н.С. сумата 200.00 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Воден от изложеното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 309 / 30.11.2016 г., постановено по гр. дело № 1385 / 2015 г. по описа на РС – Разград, в частта, с която е отхвърлен предявения от “***“ ЕООД гр. Шумен, против Д.Н.С. ***, иск за съществуване на вземане по реда на чл. 422 от ГПК в размер на 2000 евро, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2015 г. до окончателно плащане, по запис на заповед с дата на издаване 25.10.2013 г. с издател ***, като неоснователен и недоказан, както и в частта, с която “ ***“ ЕООД е осъдено да заплати на Д.Н.С. сумата 100 лв. за разноски по делото.

В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

Осъжда “ ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***, да заплати на Д.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 200.00 лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касацеонно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.

Председател:

Членове: 1.

2.

MH