Решение по Търговско дело 6/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

20.VІІ.2017

Разград

…

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

20. VІ.

2017

съд

На Година

В закрито заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар:М. Н. Председател

2017

търговско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

6

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производство по реда чл.365 и сл.ГПК.

Образувано е по пряко предявени искове с правна квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата С.И.И., чрез проц. представител по пълномощие-адв. Ст. Д. предявява срещу ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, ул.”Стефан Караджа”2 и по адрес на клон в Разград-бул.”Бели Лом”№36, ет.І, ап.1 обективно и кумулативно съединени искове, както следва:

1/за 30 000,00лв. - дължими й се в обезщетение за причинени й в резултат на признато за нарушение ПТП неимуществени вреди;

2/ за 1 074,32лв. - дължими й се в обезщетение за претърпени в резултат на същото ПТП имуществени вреди.

В исковата си молба, като обстоятелства, предпоставящи основателността на исковите й претенции, ищцата твърди:

- качеството си на лице, пострадало на 9.ІІ.2016 при автопроизшествие; признато за нарушение по чл.78аНК ПТП ;

- претърпяна в резултат на ПТП средна телесна повреда –изразяваща се в трайно затруднение в движението на долен ляв крайник, вследствие контузия на лява глезенна става със счупване на двата малеола(израстъка) в същата област;

- изразходвани във връзка с проведеното й лечение (медикаменти, мед.съоръжения и консумативи) средства в размер на 1 074,32лв.

- влязло в сила на 31.VІІІ.2016г. Решение №450/15.VІІІ.2016г по АН дело №590/ по описа на РРС, с което по реда на чл.78а НК лицето Ф.М.Д. е признато за виновно в това, че на 9.ІІ.2016г., в качеството си на водач на л.а. „Рено Сценик“, рег.№РР 7389 АТ е нарушило визираните в чл.6,т.1ЗДвП, чл.46, ал.2ППЗДвП, чл.50ЗДвП, чл.104, ал.1 ППЗДвП правила за безопасност на движението, в резултат на което и по непредпазливост е причинило на ищцата средна по степен телесна повреда –престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. с чл342, ал.1 НК, за което и на осн.чл. 78аНК във вр. с чл.343гНК са й наложени- наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00лв. и лишаване от правоуправление за срок от четири месеца.

- наличие на договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилисти“, сключен между ответното ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК121076907 и М. С. Д., собственик на л.а „Рено Сценик“, рег.№РР 7389 АТ, участвал в причинилото телесната повреда на ищцата ПТП.

- че причинилото телесната повреда на ищцата ПТП е събитие, настъпило в срока на застрахователното покритие по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", обвързващо отговорността на ответника с претендираните по исковете обезщетения;

С депозирани в срока на чл.367 и 372 ГПК отговори, ответното ЗАД „АРМЕЕЦ“”АД, ЕИК121076907, оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. Твърди отсъствие на предвидените в кумулативност предпоставки за ангажиране отговорността му по чл.432КЗ, респ. по чл.226КЗ(отм.). Оспорва, въведените в основание на иска обстоятелства - механизъм на ПТП; твърди несъответствие, в смисъл на прекомерност на претендироното обезщетение с реално претърпените от ищцата вреди; оспорва наличие на причинна връзка между ПТП и претендираните до обезвреда вреди.

- Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, твърдейки противоправност на поведението му като участник в движението към момента на деликта .

В с.з., лично и чрез процесуално представляващият я по пълномощие - адв. Ст. Д. ищцата заявява, че поддържа исковете на предявеното им основание и размер. Оспорва като неоснователно въведното от ответника възражение за съпричиняване на търпения от нея вредоносен резултат. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

В с.з., чрез процесуално представляващият го юриск.Евтимов, ответното дружество оспорва исковете по основание и размер. Счита същите за завишени и несъответни на реално търпените вреди. Поддържа направеното в срока за отговор възражение за съпричиняване на търпения от ищцата вредоносен резултат. В с.з по същество, чрез представляващият го по пълномощие –адв.Исаев, ответникът заявява, че като доказано, съпричиняването следва да бъде съобразено от съда в порядъка на 70% от размера на адекватното на вредите обезщетение. Претендира разноски по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с процесуално заявеното от страните поведение, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна, следното:

На 9.ІІ.2016г. около 15:00ч. ищцата се придвижвала от гр.Попово към гр.Лозница, управлявайки л.а. „ Фолксваген пасат“ с рег.№РР 1077ВС. Движела се е по път ІІ-51, даващ и предимство при преминаване на кръстовището с пътя от гр.Шумен към гр. Лозница, по който в същото време, управлявайки л.а. „Рено Сценик“, рег.№РР 7389 АТ се придвижвала и св. Ф.Д.. Въпросното кръстовище е Т-образно, триклоново, с изградени два насочващи острова (вж.скици на местопроизшествие на л.л.71-72, ДП№№2965М-13/9.ІІ.2016г. на ОДМВР Разград).

На място на кръстовището път ІІ-51 е в хоризонтална крива с широчина на платното от 8,20м. В посока движението на управлявания от ищцата л.а., пътят е с 4,5% възходящ наклон. Пътната настилка е от силно износена асфалтово бетонна настилка. Заустването на отклонението към гр.Лозница е с широчина от 13,10м. Кръстовището е урегулирано с пътни знаци: Б2 „Стоп“ – значим за идващите от гр.Лозница и завиващи към гр.Попово(посока на придвижване на св.Д.) и за придвижващите се от гр.Лозница в посока гр.Шумен; Преминаването през кръстовището е с предимство за придвижващите се по път ІІ-51, по който на процесната дата се е движела и ищцата.

По делото не се спори, а се следва и за установено от преписката по АНД№590/2016 на РРС, че на процесната дата, в района на описаното по горе кръстовище между двата леки автомобила се е случил сблъсък, в резултат на който ищцата е получила средна по степен телесна увреда. В заключение, назначената по делото СМЕ установява, че в резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила контузия на лява глезенна става - двустранно счупване на костните израстъци в глезенната става на долен ляв крайник. Увреждането се описва от експерта като много характерно , принадлежащо към групата на т.нар „шофьорски фрактури“- при опит да се фиксира тялото и да се ограничи получената при удара по голяма амплитуда на телодвижението, в тази, ходилна област на крака е упражнен натиск отгоре надолу и рязко извиване на левия крайник в глезенната става. Получава Полученото от ищцата счупване е довело до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник, налагащо имобилизация на крайника за срок 2-3 месеца и възстановяване на работоспособността след 3-4месеца. От съпътстващата медицинска документация се установява, че по отношение на ищцата с е наложила оперативна намеса за налагане на остеозинтезен материал. При последващо клинико-рентгенологично изследване за костно срастване и възстановяване на движението в ставата в пълния му обем, с повторна оперативна интервенция металната остесинтеза е екстрахирана. Реално, в резултат на травмата и проведеното й лечение, ищцата е била във временна нетрудоспособност в периодите от 9.ІІ. до 15.V.2016 и от 4.ХІІ.2016 до 5.ІІ.2017г. Прогнозируемите за в бъдеще последици от травмата са изразен болков синдром при продължително натоварване на крайника и при промяна на времето, както и странична или ротационна неустойчивост.

Към момента на получаване на травмата, ищцата е била в невъзможност да извършва активни движения с травмирания долен ляв крайник. Проведените й оперативни интервенции са налагали вертикализиране на тялото и постепенно натоварване на крайника с цел избягване на усложнения. Поради което, в периода на оздравителния процес, пострадалата се е нуждаела от чужда помощ ри осъществяване на елементарни за ежедневието й дейности -поддръжка на лична хигиена, тоалет, домакинство. Както самото счупване, така и последвалите оперативни интервенции са били свързани с изпитване на физическа болка и страдание.

В този смисъл са и показанията на ангажираните от ищцата свидетели – Кр. Ферадова и С.И.. които, последователно и независимо една от друга, в показанията си сочат на това, че непосредствено след катастрофата, ищцата е изпитвала страшни болки, не можела сама да се придвижва, в глезенната става левият й крак бил с видима фрактура, оттекъл и с променен цвят. Ищцата била в шок. След проведените й имобилизация и оперативни интервенции не е можела да се придвижва сама, да обгрижва себе си, съпруга си и двете си малолетни деца. Това чувство за безпомощност и непълноценност, я травмирало допълнително. Тъй като спалните помещения, където провеждала домашното си лечение се намирали на втория етаж от жилището, налагало се за елементарните й физиологични нужди да бъде пренасяне от съпруга си на ръце до първия етаж, където били разположени сервизните помещения. Депозирани в този смисъл, показанията на свидетелките сочат на относимост към заключението на СМЕ, поради което се следва кредитирането им от съда.

В заключение вещото лице по СМЕ установява, че разходите за лечение, удостоверени от ищцата с приложените като писмени доказателства платежни нареждания и фискален бон, са относими към провежданото й лечение и са извършени по медицинско предписание(1000,00лв. за закупуване на остеосинтезен имплант и 34,80лв. потребителска такса за шест дневна хоспитализация в болнично заведение.

Налице е влязло в законна сила на 31.VІІІ.2016г Решение №45/15.VІІІ.2016г. по АНД№590/2016 на РРС, с което св. Ф.Д., като водач на л.а. е призната за виновна за предизвиканото на 9.ІІ.2016г. ПТП и последвалото във вреда на ищцата средно по степен телесно увреждане. С цитираното решение, по реда на чл.78а НК Д. е била осъдена от наказателния съд и призната за виновно в осъществяването на престъпление по чл. 343, ал.1, б."б" вр. с чл. 342, ал.1 от НК във връзка с чл.6,т.1ЗДвП, чл.46, ал.2ППЗДвП, чл.50ЗДвП, чл.104, ал.1 ППЗДвП. На основание чл. 300 от ГПК, в настоящия процес следва да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо, че е налице деяние, че същото е осъществено от прекия извършител противоправно и виновно при условията на непредпазливост.

От ползващите се с доказателствена сила материали по воденото срещу нея нак. производство, относимо на депозираното и в показанията й, се следва за установено от фактическа страна, че при инкриминиране на деянието, св.Д. е управлявал, собственост на третото за процеса лице- Муса Дживгов , с което ответното дружество е в договорни отношения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съгл. валидна към дата на процесното ПТП застрахователна полица №BG/11/115001442528. С постановеното по реда на чл.374 ГПК разпореждане, съдът указа на ответното дружество , че следва да представи въпросната полица като доказателство по делото, което до приключване на съдебното дирене не бе сторено. Доколкото, с депозирания в срок отговор ответникът признава това обстоятелство, съдът приема, че същото е безспорно установено по делото.

В заключение, по спорните между страните и релевантни за изхода на делото факти, приетата от страните и съда повторна САТЕ, установява следното: Въз основа на установените при оглед на местопроизшествието: следи от тъмна течност и от протриване на автомобилна гума; разположението на изпадналата регистрационна табела РР1077ВС от л.а. „Фолксваген пасат и на автомобилите, непосредствено след удара; разположението на получените при сблъсъка деформации по самите автомобили“, вещото лице приема, че ударът е бил челно-косо между предния ляв ъгъл на л.а. „Рено“ и преден десен ъгъл на ла. „Фолксваген“. Определя мястото на удара по отношение на пътя като локализирано по дължина на пътя на 11,0-12,0 м от ОР1(ориентир 1 по изготвена при оглед на местопроизшествие скица, л.71 от ДП) и по широчина на пътя –на 2,20м вдясно от левия край н платното, в лента за движение към гр.Попово. При тези обективно установени данни и с прилагане на съответната методика, вещото лице установява, че непосредствено след удара, скоростта на „Фолксваген“ е била равна на 8,5м/s, а тази на „Рено“-на 9,77м/s. Така, замествайки стойностите на известните величини, констатира, че скоростта, с която л.а.“Фолксваген“ се е движел към място на удара е била 71,20км/ч, а тази на л.а.“Рено-38,60км/ч. При тези скорости на придвижването им преди удара, вещото лице констатира, че от навлизането си в платното до мястото на началния удар между двете МПС, л.а. „Рено“ е изминал около 11,6м, което технически опровергава депозираното в показанията на св. Д., че преди да навлезе в кръстовището е спряла управляваният от нея автомобил на знак „Стоп“. Според вещото лице, тези данни сочат на това, че преди навлизането му в кръстовището водачът на „Рено“ не е спрял, а е намалил скоростта на движението си до около 25км/ч. Като разстоянието от 11,6м (от навлизане в кръстовището до началния удар) е изминал за 1,24s. За същото време л.а. „Фолксваген“ е изминал 24,60м.

При тези скорости, отчитайки характеристиките на пътя в района на произшествието – хоризонтална крива с голям радиус, вещото лице установява, че за всеки от участвалите в ПТП автомобили видимостта е била около и над 100м към другия автомобил.

Във вариант на заключението си, позовано на опроверганото по горе твърдение на св.Д., че преди да навлезе в кръстовището е спряла на знак „Стоп“, вещото лице констатира, че същата би изминала разстоянието до началния удар за 3,40s, а за същото време л.а. „Фолксваген би изминал 67,33м.

По описаната в заключението формула, експертът установява, че опасната зона на л.а. „Фолксваген“ е равна на 53,90м. Сравнявайки опасната зона на л.а.“Фолксваген“ (53,90м) и отстоянието му от мястото на удара, в момента, в който л.а. „Рено“ навлиза в процесното пътно платно(66,33м), вещото лице заключава, че в създадената ситуация ищцата е имала възможност и е можела да спре движението на автомобила си преди мястото на сблъсъка. На зададен му в с.з. въпрос, вещото лице отговаря, че при скорост на движение на „Фолксваген“ от 80км/ч, опасната му зона за спиране би била по голяма от установената по обективните данни в делото-72км/ч.

При обективно установените параметри на платното за движение в посока Попово и разположението на л.а. „Рено“ към началния момент на удара, вещото лице констатира, че оставащата свободна част от платно е почти три пъти по голяма от габаритите на л.а. „Фолксваген“. Сравнение, което му дава основание да заключи, че л.а. „Фолксваген“ е имал възможност да се размине без сблъсък с л.а. „Рено“, ако не е навлязъл в частта от пътя за насрещно движение. Сблъсъкът би бил избегнат и при положение, че л.а“Рено“ бе изчакал преминаването на „Фолксваген“ през кръстовището.

Съобразявайки депозираното в показанията на св.Д. и обясненията на ищцата относно възприятията им за създалата се на инкриминираната дата пътна ситуация, с докладваните по горе изчисления, вещото лице ситуира мястото на удара по отношение на двете МПС като такъв между предна дясна част за „Фолксваген“ и преден ляв ъгъл за „Рено“. В резултат на последвалите от удара инертни сили, автомобилите са се преместили до местата, на които са намерени при огледа на местопроизшествието.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема исковете за допустими, а по същество и основателни. Ищцата предявява пряко срещу застраховател осъдителен иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, претърпени-и в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Правното основание на иска е чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, доколкото покритото със застраховката събитие е настъпили при действие на КЗ(отм.)

Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства обосновава по категоричен начин извод за проявлението на всички нормативно установени предпоставки за ангажиране на деликтната гражданска отговорност на водача на л.а. „Рено“, при управление на е осъществил деликта.

Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ /чл. 224, ал.2 от КЗ - отм./ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

В този смисъл, исковите претенции на ищцата са функционално обусловени от деликтната отговорност на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното ЗАД, но се основават не на самия деликт, а на съществуващото застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и застрахователя на неговата гражданска отговорност.

Поведението на водача, настъпването на вредите и причинно- следствената връзка между тези два елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане са установени по категоричен начин, посредством събраните в хода на делото доказателствени средства.

Установения от органите на досъдебното производство и обоснован от заключението на вещите лица механизъм на настъпването на пътно- транспортното произшествие, сочи, че причина за настъпването му е именно противоправния характер в поведението на водача на автомобил „Рено“. Налице е влязло в законна сила решение, с което по реда на чл.78аНК прекият извършител на деянието е бил осъден от наказателния съд и признат за виновен в осъществяването на престъпление по чл. 343, ал.1, б."б" вр. с чл. 342, ал.1 от НК във връзка с чл.6,т.1ЗДвП, чл.46, ал.2ППЗДвП, чл.50ЗДвП, чл.104, ал.1 ППЗДвП . На основание чл. 300 от ГПК, в настоящия процес следва да се приеме за установено, че по отношение на съставомерните, ангажиращи деликтната отговорност на прекия причинител предпоставки (деяние, противоправност, вина, субект на деликтна отговорност, причинно-следствена връзка между деяние и настъпилите за пострадалата И. вреди) е налице сила на пресъдено нещо.

В момента на настъпването на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", което покритие е било предоставено от ответното дружество на собственика на лекия автомобил, участвал в ПТП и управляван от причинилата вредите св.Д..

Съгласно проведената с Тълкувателно решение № 1/ 23.ХІІ.2015 г. на ВКС, задължителна за съдилищата практика и съответно на законово дадената им в чл. 223, ал. 1 КЗ(отм.) дефиниция, функциите на този вид специална имуществена застраховка са - обезщетителна, целяща отстраняването на възникналите в тежест на застрахования неблагоприятни последици от непозволено увреждане, чрез покриване на отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира запазване на неговото имущество и обезпечителна - да се обезпечи правото на обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение. „При застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите втората функция има не само обществена оправданост, но и важно социално предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.”.

При доказан деликт и наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за ответника, в качеството му на застраховател, възниква уреденото от закона задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

При установените факти и направените по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се концентрира върху размера на платимото по справедливост обезщетение и е ли е налице съпричиняване от страна на пострадалата при произшествието ищца.

За да се произнесе по размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - настоящият състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за този тип вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост. Това означава, че правораздавателният орган може да прецени и реши за справедливо обезщетение на неимуществените вреди в размер на сума по-висока от заявената с исковата молба, като в диспозитива на съдебния си акт, той не може да излезе извън заявения от ищцата размер. Т.е. следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., което не е загубило действието си и към момента на настоящия съдебен акт, справедливостта като критерий за определяне размера на справедливо обезщетение при деликт не е абстрактно понятие а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност. В тази връзка съдът съобрази, че освен претърпените при счупването на крайника болки страдания, ищцата е понесла такива и при двукратно наложилата се оперативна интервенция по имплантиране и екстрахиране на метална остесинтеза. След всяка от тези интервенции, движенията на крайника й са били затруднени в степен да не може сама да се придвижва и обслужва, както и да бъде пълноценна в грижите си за семейството и домакинството. Ведно с физическата болка и страдание, тя е преживяла и унижението да бъде зависима от грижите и вниманието на своите близки. Реално, в резултат на травмата и проведеното й лечение, ищцата е била във временна нетрудоспособност за период от шест месеца, като в цялост оздравителния процес е протекъл в рамките на година. Предвидими за в бъдеще последици от травмата са изразен болков синдром при продължително натоварване на крайника и при промяна на времето, странична или ротационна неустойчивост. От друга страна, съдът отчита, че ищцата е млад човек и на възраст предпоставяща по бързото и ефективно отзвучаване на последиците от травмата.

Адекватното прилагане на принципа на справедливостта изисква, при определяне на конкретен размер на обезщетението да се съобразят и конкретните социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт, през периода в който са били претърпени вредите. В конкретния случай, съдът съобрази публично оповестените данни за утвърдената към дата на деликта минимална работна заплата (420,00лв.-ПМС375/28.ХІІ.2015г) и средна работна заплата( по данни на НСИ-764лв. за региона), обичаен размер на обезщетенията, платими за осигурени социални рискове и за деликти, както и лимитите по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" (За неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000,00 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице). Тези чисто икономически критерии повлияват социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая справедливото обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, съобразно въведения с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост се явява в размер на 50 000,00 лв.-равняващи се на 119 мин.раб. заплати към дата на деликта. По отношение на имуществените вреди, искът е безспорно доказан по основание до размера на предявените с иска 1 074,32лв.

Както от фактическа, така и от правна страна съдът приема, за доказано защитното възражение на ответната страна за намаляване на дължимото се в полза на ищцата обезщетение с 50% съпричиняване на претърпения от нея вредоносен резултат.

Съпричиняването предпоставя такова поведение на пострадалия, което да е станало причина или да е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

Факт е, че с поведението си, като не е спряла на знак Стоп и не е осигурила преминаването на движещата се по път с предимство пострадала, като водач на л.а. „Рено“ св. Д. е провокирала създалата се на пътя критична ситуация. С влязъл в сила съдебен акт е прието, че тя е инкриминирала деянието, нарушавайки конкретни и императивни по характера си правила за безопасност на движенето по пътищата. Факт е, че като участник в движението, към този момент ищцата е била в правото си да очаква, че свидетелката ще изпълни задълженията си и ще спре на знака, давайки й възможност да премине през кръстовището по пътя с предимство. Това нейно право обаче, не изключва задължението й да следи пътната ситуация и да съобрази поведението си с възникналите препятствия. От установеното в заключение на САТЕ се следва за безспорно установено че ищцата е имала достатъчно време, щото да възприеме неправомерното поведение на Д. и да отреагира, като продължи движението си по своята лента или спирайки автомобила си от движение. Възприемайки навлизането на л.а Рено в кръстовището и на път ІІ-51, вместо да спре или да продължи движението си по своята лента за движение, пострадалата преминава в насрещната лента за движение, с което нарушава правилата за безопасност на движението, визирани в чл.5, чл.8 и чл.20, ал.2, изр. последно от ЗДвП.

В обобщение съдът намира, че при приетото за доказано 50% съпричиняване, дължимото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди се следва в размера на 25 000,00лв, а следващото й се за имуществените такива –в размера на 537,00лв. Присъждането им се следва ведно със законната лихва считано от дата на деликта до окончателното им изплащане. С оглед разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.), застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението от дата на настъпилия за пострадалата деликт, защото покритото от застраховката събитие, както и самият застрахователен договор, в случая попадат под действието на КЗ(отм.), към приложение на който препраща изрично и разпоредбата на § 22 от ПЗР на действащия от 1.І.2016 КЗ.

До първоначалният им размер, като недоказани по размера си, исковете следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на спора и направените в този смисъл искания, в полза на страните се следват разноски, в размер, съответен на уважената част от иска за ищцата, респ. на отхвърлената такава ответника.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, ул.”Стефан Караджа”2 и по адрес на клон в Разград-бул.”Бели Лом”№36, ет.І, ап.1 да заплати на С.И.И., ЕГН**********,***, Разградска обл., ул.“Добрич“ №31 сумата от 25 000,00 / двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени й на 9.ІІ.2016г. при ПТП неимуществени вреди - двустранно счупване на глезенна става на ляв долен крайник, дължимо ведно със законна лихва, считано от дата на деликта до дата на окончателното му изплащане и

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 25 000,00 лева до предявения размер от 30 000 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, ул.”Стефан Караджа”2 и по адрес на клон в Разград-бул.”Бели Лом”№36, ет.І, ап.1 да заплати на С.И.И., ЕГН**********,***, Разградска обл., ул.“Добрич“ №31 сумата от 537,00 /петстотин тридесет и седем / лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени й на 9.ІІ.2016г. при ПТП имуществени вреди, дължимо ведно със законна лихва, считано от дата на деликта до дата на окончателното му изплащане и

ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата над присъдения размер от 537,00лв. лева до предявения размер от 1 074,00 лева.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН**********,***, Разградска обл., ул.“Добрич“ №31 да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, ул.”Стефан Караджа”2 и по адрес на клон в Разград-бул.”Бели Лом”№36, ет.І, ап.1 разноски в размер на 509,60лв., от които 400лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на осн.чл.78, ал.8 по ред на чл.37ЗПП във вр. с чл.25,ал.2НЗПП.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

НР