РЕШЕНИЕ

№ 20 / 13.10.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 12 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ – положителни установителни искове за признаване на съществуването на предявени, но неприети вземания за главници и лихви по публични държавни вземания.

Подадена е искова молба от Национална агенция за приходите, представлявана от изп.директор Б.А. – кредитор в откритото производство по несъстоятелност по т.д. № 10 / 2013г. по описа на ОС Разград, чрез пълномощник, против длъжника ЕТ”***” и синдика Д.Х., за установяване съществуването на неприети вземания в размер 132 969,86лв. главница за дължими данъци, 49 779,28лв. лихви върху главницата и лихвите до окончателното изплащане на главниците, установени с ревизионен акт № 181304814 / 7.03.2014г., както и вземане в размер 20лв., установено с фиш за налагане на глоба № ВО578297 / 12.12.2013г., включени в списъка с неприети вземания, публикуван в ТР. В съдебно заседание предявените искове се поддържат от явилия се пълномощник

В срока по чл.367 ал.1 ТЗ е постъпил писмен отговор от ответника Д.В.Х. – синдик в производството по несъстоятелност, с който изразява становище за неоснователност на исковата молба и моли съда да отхвърли предявените искове.

Ответникът ЕТ“***-***“, уведомен по реда на чл.50 ал.4 ГПК, не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

Производството по несъстоятелност на ЕТ“***-***“ е открито с решение № 24 от 29.03.2013г. по т.д. № 10 / 2013г. по описа на ОС Разград., обявено в ТР с вписване по партидата му на 3.04.2013г.

Националната агенция за приходите е депозирала молба с вх. № 3776 от 16.09.2016г., с която, на основание чл.688 ал.3 и чл.687 ал.2 ТЗ и чл.164 ал.3 ДОПК е предявила публични вземания на държавата срещу длъжника ЕТ”***-***“. Вземанията включват данъци по ЗДДС, ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 231 419,11лв., от които 175 385,64лв. главници и 56 033,47лв. лихви, както и законните лихви върху главниците до окончателното им изплащане. Предявени са още публични вземания за наложени имуществени санкции в общ размер 270лв. по фиш за глоба и наказателно постановление.

С молбата е представен ревизионен акт №181304814 / 7.03.2014г. на ТД на НАП Варна, декларации обр.6 и годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ, фиш за налагане на глоба, НП. Ревизионният акт установява вземане на държавата срещу длъжника за ДДС в размер 114 624,21лв. за периода 1.10.2012г. – 25.10.2012г., вземане за данък по чл.48 ЗДДФЛ в размер 18 565,65лв. за периода 1.01.2012г. – 31.12.2012г. и лихви за просрочия по двете главници в общ размер 16 884,12лв. към датата на ревизионния акт. РА №181304814 / 7.03.2014г. е връчен по електронен път на ЕТ”***-***“ на 7.04.2014г. Няма данни същият да е обжалван, а и страните по делото не въвеждат спор относно обстоятелството, че същият е влязъл в сила към датата на предявяване на вземането на НАП в производството по несъстоятелност, поради което съдът приема този факт за установен.

Приложен е фиш за глоба от 12.12.2013г., видно от който на *** е наложена глоба в размер 20лв. за нарушение по ЗДвП.

По предявените вземания от НАП синдикът е съставил два списъка – допълнителен списък на приети вземания, в който са включени част от вземанията в общ размер 48 669,97лв., преценени като възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

За разликата от 182 749,14лв., представляваща предмет на настоящото съдебно производство, представляващи главница от 132 949,86лв., лихви в размер на 16 884,12лв. и лихви след решението за откриване на производство по несъстоятелност в размер 32 895,16лв., установени като задължение по ревизионен акт №181304814 / 7.03.2014г., както и за вземането в размер 20лв. по фиш за налагане на глоба № ВО578297 / 12.12.2013г. на МВР Русе, синдикът е съставил списък на неприети вземания.

Срещу списъка на неприетите вземания кредиторът НАП е подал възражение, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение № 37 / 26.01.2017г., постановено по т.д. № 10 / 2013г. на РОС.

В срока по чл.694 ал.6 ТЗ (вж. пощенското клеймо) НАП е предявила иск в настоящото производство за установяване на частта от предявените вземания, неприети от синдика.

По делото е представено заключение по назначена ССЕ, което съдът приема като изготвено при съобразяване с доказателствения материал по делото от вещо лице в кръга на неговите компетенции. Съобразно заключението, размерът на лихвите върху главниците в общ размер 132 949,86лв., за периода от откриване на производството по несъстоятелност на 3.04.2013г. до датата на съставяне на акта 7.03.2014г., е 12 547,78лв. Доколкото за целия период от 2012г. до 7.03.2014г. лихвите за просрочие са установени с влезлия в сила ревизионен акт, посочената от вещото лице стойност е неотносима към предмета на спора. От значение е изчислението на размера на лихвите върху главниците от 8.03.2014г. до предявяването на вземането от НАП в производството по несъстоятелност, претендирано като дата 12.08.2016г. В този период лихвата е в размер 32 897лв. Съдът намира, че допълнителното заключение на ССЕ не съдържа относими към повдигнатия правен спор изводи.

При така установената фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Исковете за установяване съществуването на публично вземане на държавата, представлявана от НАП, за сумата 132 969,86лв., представляваща сбор от главниците за дължими данъци, сумата 49 779,28лв., представляваща сбор от дължими лихви върху главниците, установени с ревизионен акт № 181304814 / 7.03.2014г. и лихви в периода след съставяне на акта до 12.08.2016г., както и законната лихва до окончателното изплащане на главниците, са основателни.

В чл.685 и сл. ТЗ е регламентиран редът за предявяване и приемане на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелността. Конкретно, в чл.685 и чл.688 ТЗ са уредени сроковете за тяхното предявяване. Считано от 3.04.2013г. (датата на обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР), срокът за предявяване на възникнали до откриване на производство по несъстоятелност вземания се явява изтекъл на 7.05.2013г. (първи присъствен ден след фактическото изтичане на срока). Предвиденият в чл.688 ал.1 ТЗ двумесечен срок за допълнително предявяване на вземанията в несъстоятелността следва да се приеме за изтекъл на 7.07.2013г. Съгласно чл.687 ал.2 ТЗ, синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане, като тази разпоредба касае съставянето на първия списък на вземанията, предвид нейното систематично място в глава 43 от ТЗ.

От друга страна, в чл.164 ал.3 и 4 ДОПК е предвиден специален ред, указващ, че Националната агенция за приходите предявява публичните вземания пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго – ал.3. В случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания – ал.4.

При съпоставянето на горните разпоредби, за съда се налага извод, че процесуалните норми в чл.164 ДОПК се явяват специален закон по отношение на реда за предявяване на вземания, уреден в чл.685 и сл. ТЗ, който е общ закон, уреждащ процесуалните норми за предявяване на вземанията на всички кредитори на несъстоятелността.

Молбата за предявяване на публичните държавни вземания от НАП е постъпила в съда на 16.09.2016г., след изтичане на предвидените в чл.685 и чл.688 срокове. Съгласно разпоредбата на чл.688 ал.1 изр. последно от ТЗ, след изтичането на тези срокове, вземания, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, не могат да се предявяват.

Вземанията в ревизионния акт са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, защото задълженията за плащане на данъци възниква по силата на съответните данъчни закони. По този въпрос няма спор между страните. Действието на ревизионния акт се изразява в установяването на тези задължения по вид и размер, съгл. чл.118 т.1 ДОПК. С влизането му в сила, законът в чл.127 ал.2 ДОПК свързва само началото на принудително изпълнение на тези задължения, а не тяхното повторно възникване като дължими такива, поради което съдът не споделя изложеното от ищеца в хода на устните състезания твърдение в този смисъл.

Посочено бе по-горе обаче, че разпоредбата на чл.164 ДОПК е специална по отношение на общия ред за предявяване на вземания. В нея не е направено законодателно разграничение на публичните вземания като такива, възникнали преди и след датата на откриване на производството по несъстоятелност. В този ред на мисли, приемането на вземанията на държавата за публични задължения не е обусловено от спазването на преклузивните срокове за предявяване на вземания по реда на чл.685 и чл.688 ТЗ, в зависимост от възникването им преди или след датата на откриване на производството по несъстоятелност. При действието на разпоредбата на чл.164 ал.4 ДОПК, синдикът е задължен да включи публичните вземания, установени с ревизионния акт, в списъка на приетите вземания и същите не могат да бъдат оспорени по реда на ТЗ. Единственото предвидено отлагателно условие в ал.5 на същия член е в случай, че вземането е установено с невлязъл в сила акт. При тази хипотеза, то също трябва да се включи от синдика в списъка на приетите вземания, но под условие и се удовлетворява по реда на чл.725 ал.1 ТЗ. Предвиденото задължение на синдика за незабавно включване на установените с влезлия в сила ревизионен акт публични вземания не означава същият да действа служебно (служебни действия от негова страна са предвидени само при съставяне на първоначалния списък, съгл. чл.687 ал.2 ТЗ). Всички останали вземания за публични задължения следва да бъдат предявени от държавата чрез НАП пред синдика, съобразно разпоредбата на чл.164 ал.4 в.в. с ал.3 ДОПК и в този случай уреденото в специалния закон задължение на синдика е да ги приеме незабавно. Приемането на тези вземания е в хипотезата на чл.695 ТЗ, съобразно който одобреният от съда първоначален списък се допълва с последващите допълнително предявени и приети по предвидения от закона ред вземания, като в случая законът е чл.164 ал.4 в.в. с ал.3 ДОПК. От изложеното дотук следва, че предавеният иск за установяване на съществуването на съдържащите се в ревизионния акт публични вземания, установени по вид и размер за главници – 132 949,86лв. и лихви за просрочие до датата на съставяне на акта – 16 884,12лв., е основателен и следва да бъде уважен.

Законните лихви върху главниците за данъци след съставяне на ревизионния акт не са установени в него като размер, а са дължими като негова законна последица. Поради това, не важи правилото на чл.164 ал.4 ДОПК за безспорност на техния размер (само включените в ревизионния акт вземания са могли да бъдат предмет на обжалване по реда на чл.152 ДОПК, поради което след влизането му в сила за тях е налице безспорност). По отношение на претендираните лихви върху главниците след съставяне на ревизионния акт до предявяване на вземането с молбата от 16.09.2016г., размерът на същите е установен със заключението по изготвената ССЕ. В молбата за предявяване на вземания лихвите се претендират за периода след съставяне на РА – от 8.03.2014г. до 12.08.2016г. Съгласно заключението на вещото лице, техният размер е 32 897лв. В исковата молба претенцията е в размер 32 895,16лв. (претендира се обща сума за законни лихви в размер 49779,28лв., от които 16 884,12лв. – лихви за просрочие, включени в ревизионния акт за периода от възникване на задълженията до съставянето на акта; за останалия период от съставянето му до предявяване на вземането, посочен с крайна дата 12.08.2016г. в молбата на НАП по чл.164 ал.3 ДОПК, размерът е 32 895,16лв.). Искът за лихви в общ размер 49 779,28лв. е доказан, поради което следва да бъде уважен.

Следва да се отбележи, че при предявено парично вземане кредиторът има право да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след предявяване на вземането до окончателното му плащане. Законната лихва се дължи като законова последица от предявяването на вземането и за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца, т.е. не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за период, предхождащ предявяването на претенцията. Искът за установяване на дължимост на законна лихва от датата на предявяване на вземанията за главници до окончателното им изплащане е основателен и следва да бъде уважен, без да се определя размер.

Искът за установяване съществуването на вземане в размер 20лв., представляващо наложена глоба по фиш, е неоснователен. Глобата е наложена на физическото лице за нарушение на Закона за движение по пътищата. От приложения по делото фиш по никакъв начин не се установява санкцията да се отнася за едноличния търговец. Доколкото физическото лице отговаря с имуществото си за задължения на ЕТ, а не обратното, съдът приема, че по отношение на несъстоятелния търговец не е възникнало подобно задължение. Искът в тази част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Предвид недължимостта на предварително плащане на държавна такса за разглеждане на исковете и с оглед частичното им уважаване, ответникът следва да бъде осъден да заплати чрез масата на несъстоятелността по сметка на ОС Разград държавна такса върху една четвърт от уважената част в размер 1 827,49лв., съгл. чл.694 ал.7 ТЗ. Тъй като предмет на исковете са публични държавни вземания, ищецът е освободен от внасяне на ДТ върху отхвърлената част от исковете, по арг. от чл.84 т.1 ГПК.

Ищецът претендира присъждане на направените деловодни разноски. Внесъл е депозит за вещо лице в общ размер 150лв. Съобразно уважената част от исковете ответникът ЕТ“***-***“ следва да бъде осъден да му заплати чрез масата на несъстоятелността сумата 149,98лв. за направените деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено на основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, че държавата, представлявана от Националната агенция по приходите, има публично държавно вземане срещу ЕТ“***-***“ за главници в размер 132 969,86лв. и лихви в размер 49 779,28лв., от които 16 884,12лв. – лихви за просрочие, включени в ревизионен акт №181304814 / 7.03.2014г. за периода от възникване на задълженията до съставянето на акта и 32 895,16лв. – лихви за останалия период до 12.08.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на вземанията – 16.09.2014г. до тяхното окончателно изплащане, неприети като вземания в производството по несъстоятелност по т.д. № 10 / 2013г. по описа на ОС Разград.

Отхвърля предявения иск от Националната агенция за приходите с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, за признаване на установено, че държавата, представлявана от Национална агенция по приходите, има публично държавно вземане срещу ЕТ“***-***“ в размер 20лв., представляваща глоба по фиш, неприето като вземане в производството по несъстоятелност по т.д. № 10 / 2013г. по описа на ОС Разград, като неоснователен.

Осъжда ЕТ“***-***“ ЕИК 827219898, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер 1 827,49лв., платима от масата на несъстоятелността.

Осъжда ЕТ“***-***“ да заплати от масата на несъстоятелността на Национална агенция по приходите сумата 149,98лв. за направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

MH