РЕШЕНИЕ №11
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски
окръжен съд
|
десети април |
2017
г. |
в
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рая
Йончева
ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова
Ирина Ганева
При секретаря Н.Р.,като
разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.т.дело №19 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е въззивна
жалба „Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна против Решение №400/13.12.2016 год.
,постановено по гр.дело №701/2016 год. по описа на РРС ,с което в производство по чл.422 от ГПК
съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателя, че ответното дружество
„Химик“АД,гр.Разград не му дължи сумата 3 802.65 лв. ,начислена за доставена и консумирана ел.енергия за
периода 17.09.2015 год. - 18.12.2015 год. за съответен клиентски и абонатен
номер по съставени пет броя фактури,както и сумата 88.78 лв.,обезщетение за
забава от падежа на всяка една фактура до 18.01.2016г.за които задължения в
полза на „Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело №159/2016г.по описа на РРС.По отношение на решението
се навеждат се доводи за неправилност, незаконосъобразност.Иска се неговата
отмяна и постановяване на друго по
същество на спора,с което предявения положителен
установителен иск
да бъде уважен ведно със всички законови последици.Претендира се присъждане на разноски.
С жалбата не се
правят се доказателствени искания.
Ответникът в първоинстанционното производство „Химик“АД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба,с който застъпва становище за нейната
неоснователност.Не прави доказателствени искания.
Третото лице-подпомагаща
страна не е депозирало отговор на жалбата.
В съдебно заседание
въззивника,чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М. поддържа подадената жалба в цялост.
Въззиваемата страна-ответник в първоинстанционното производство заявява становище за
неоснователност на жалбата,с искане за нейното отхвърляне.
Третото лице-подпомагаща страна депозира становище също за неоснователонст на жалбата.
За да се
произнесе,Разградският окръжен съд съобрази следното:
Атакуваното решение
е валидно и допустимо.
РРС е сезиран с иск
с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна
против „Химик“АД,гр.Разград,с искане съдът да приеме за установено по отношение
на ответното дружество,че същото му дължи сумата 3 802.65 лв., начислена за доставена и консумирана ел.енергия за
периода 17.09.2015 год. - 18.12.2015 год. за съответен клиентски и абонатен
номер по съставени пет броя фактури,както и сумата 88.78 лв.,обезщетение за
забава от падежа на всяка една фактура до 18.01.2016г.за които задължения в
полза на „Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело №159/2016г.по описа на РРС.
Ответникът е
оспорил иска като неоснователен и недоказан.
За да отхвърли
предявения положителен установителен иск РС е приел,
че ищецът не е доказал, че за периода за който са издадени, приложените към ИМ
фактури е доставял и съответно ответника консумирал ел.енергия ,която следва да
заплати и му е начислена като потребена.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Страните не спорят,
че между тях са налице облигационни отношения, които се регулират от публично
оповестени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а
от Закона за енергетиката тези условия обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С оглед характера на обществените отношения начинът на
договаряне е опростен, като предварително доставчикът е определил съдържанието
на договорните клаузи за всички единични договори, които са типизирани.
Член 16 визира правата , а чл. 17 от Общите условия на
„Енерго-Про Продажби“ съответно задълженията на потребителя на електрическа
енергия,а именно – да подаде заявление за продажба на електрическа енергия;да
заплаща дължимите суми за разпределение на доставената електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в договорите за продажба; да уведоми
дружеството в 6-месечен срок от датата на всяка настъпила промяна на представени от него лични данни/или
настъпили промени в обстоятелствата,фактически и правни отношения,касаещи него
или ползвания обект и др,вкл.и да прекрати
договорните си отношения с ищеца при напускане на обекта,промяна на
собствеността или при промяна на други основания на които се доставя електроенергия
от ищеца.
С отговора на
исковата молба ответникът заявява,че почивна база „Абритус”-с.Шкорпиловци,за
който негов обект се претендират начислените по фактурите суми не се използва от 2014г., тъй като е негодна
за обитаване след кражба на имущество, включително на ел.проводници от
бунгалата, за което има образувано досъдебно производство. Заявява още, че през
м.февруари на 2016г. е констатирал в присъствието на служители от полицейски
участък-Долен чифлик, прекъсване на захранващия ел. кабел към почивната станция
и на негово място подвързан друг, положен и засипан с трасе от 150 метра към
съседна почивна станция, собственост на ЕТ”Металик Интеркомерсиал-С.
А.”-гр.Варна,конституиран като трето лице-подпомагаща страна.Възразил е и в заповедното производство по реда на чл.414 от
ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№159/2016г.
по описа на РРС, като е заявил, че дружеството не е ползвало фактурираната
ел.енергия.Тези си действия по
установяване на действителното положение и съответно вмешателство на трети лица ответника е
предприел едва при получаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение,издадена по реда на чл.410 от ГПК по заявление на ищеца по гр.дело
№159/2016г.
Третото лице-подпомагаща страна ЕТ”Маталик Интеркомерсиал-С. А.”-гр.Варна депозира молба- възражение в
която сочи,че не е в правоотношения с двете страни по делото, че
той е черпил ток за бунгала „Протекс”-гр.Провадия
по предложение на управителя на бунгала, собственост на „Огоста”-Монтана,
когото си е уредил взаимоотношенията във връзка с консумирана ел.енергия.
Представя протокол с дата 02.08.2015г., фактура и два фискални бона за заплащане
на ел.енергия,начислена като такава
консумирана от ответника“Химик“АД за съответен клиентски и абонатен номер,разкрит
за почивната база.
В представените пред РС копия от полицейска
преписка №3330/2016г. по описа на РП-Варна и
ДП№3035/2016г. по описа на УП-Долни чифлик ІV РУ ОД МВР-Варна, ДП №3414/2012г.
на ІVРУП на ОДМВР-гр.Варна и от показанията на разпитаните по делото двама
свидетели, служители на ответника се установява,че за времето от 2012-2014г.от
почивна станция „Абритус” на няколко пъти са
извършвани кражби на различни движими вещи от бунгалата, включително на кабели
от вътрешната и външна ел.инсталация и електромер. В резултат на кражбите от
м.март 2014г. станцията се превърнала в необитаема и негодна за ползване. След
поредна такава през пролетта на 2013г., по искане на ответното дружество е
монтиран нов електромер на 21.06.2013г., който е бил подменен на 21.01.2015г.,
според твърдения на ищеца от служители на „Енерго-Про Мрежи”.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза процесните
пет броя данъчни фактури на обща стойност 3 802,78 лева са издадени от
ищеца, но не са осчетоводени при ответника. Вещото лице уточнява в съдебно
заседание ,че издадени 30 броя фактури,
описани в представената към исковата молба справка за периода 31.10.2013г. до
м.07.2015г. са платени, но не е в състояние да посочи от кого.
Вещото лице по
назначената съдебно електротехническа
експертиза, ,след посещение на имота,собственост на ответника заключава,че не
съществува вътрешна ел. мрежа на територията на почивна база „Абритус”, че шестте бунгала са необитаеми, няма ток, вода и
никакво оборудване, територията е обрасла с трева, каквато има и в бунгалата, част от които са с паднали
стени и покриви. Според него,предвид бурените
и тревата, това състояние на базата е от поне две години, ел. таблото е
монтирано на южната граница на имота на външната стена, монтирания електромер
няма как да захранва почивната станция, при посещението електромера не е
работил/нищо не отчитал/, захранващия кабел се насочва в северна посока и влиза
в трансформатор, който е извън станцията на 100-150 метра.
Въз основа на
установеното от фактическа страна,РОС направи следните правни изводи:
Претенцията на
ищеца се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена,така, като е
предявена,като РОС в този си състав не споделя изводите на първостепенния съд.
Страните са
обвързани от облигационна връзка,в която ищецът е доставчик на електрическа
енергия, а ответникът потребител на такава в обект с абонатен № 1651044,в
с.Шкорпиловци,област Варна,представляващ почивна база „Абритус“.За
потребената и отчетена ел.енергия преминала през СТИ
монтиран в имота в периода 17.09.2015г.-18.12.2015г. са издадени общо пет фактури за задължение на обща
стойност 3 891.43 лв.,от които главница 3 802.65 лв. и мораторна лихва към 18.01.2016г. 88.78 лв.
Задължение за
плащане на същата има именно ответното дружество „Химик“АД,в качеството си на
потребител.В хода на делото дружеството
установява безспорно,че в имота в периода 2012г.-2014г. са извършвани
кражби,вкл.и на захранващ ел.кабел и електромер ,но по отношение на същите не е
изпълнил задължението си за уведоми ищеца съгласно задълженията,вменени му с ОУ
за настъпилите промени в собствения му обект или евентуално да прекрати
договора,предвид на това,че в този период реално базата е била неизползваема и
в нея не са се намирали консуматори на ток.Той не е сторил това, а и не се установява от сочените от него
доказателства ,че ток през СТИ не е подаван и не е консумиран изобщо.Неправомерно
прикачване към СТИ е установено от
органите на полицията след като му е била връчена заповедта за изпълнение и е
подал жалба,като отново не е уведомил ищеца за това.Още повече,че по делото е
безспорно,че за периода 31.10.2013г. – 01..07.2015г. за
потребен от клиента ток за този обект са издадени общо 30 броя
фактури,заплатени,но не от ответника,което обаче не сочи за незнание от негова
страна за налично потребление,отчитано през СТИ. Последния е именно задълженото
по договора лице и дължи плащане на фактурираните суми за потребена
ел. енергия в имота ,негова собственост.В случай ,че счита,че е налице
неоснователно обогатяване на трети лица за негова сметка след плащането може
защити правата срещу тях по исков път.Ето защо постановеното от РС решение се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено,а вместо него постановено
друго,с което да се уважи искът с правно основание чл.422 от ГПК,така както е
предявен.В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските ,сторени от него
в първата и настоящата инстанция,както и
в заповедното производство.Претенцията за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение също следва да бъде уважена,така както е заявена
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение №400/13.12.2016 год. ,постановено
по гр.дело №701/2016 год. по описа на
РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните,че в
полза на Енерго-Про Продажби АД, ЕИК *********-
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г,
бул.”Владислав Варненчик” №258 съществува вземане срещу ХИМИК”
АД , ЕИК-826043835, представлявано от Я. Г. К., със седалище и адрес на
управление: гр.Разград, Източна промишлена зона за сумата от 3 802.65 лева
–цена на доставена и консумирана ел.енергия по пет броя фактури за периода от
17.09.2015г. до 18.12.2015г. и сумата от 88,78 лева обезщетение за забава от
падежа на всяка фактура до 18.01.2016г.,за които в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№159/2016г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА ХИМИК”
АД , ЕИК-826043835, представлявано от Я. Г. К. със седалище и адрес на
управление: гр.Разград, Източна промишлена зона ДА ЗАПЛАТИ НА Енерго-Про
Продажби АД, ЕИК-103533691 сумата 794.28
лв. разноски вкл.300 лв.юрисконсултско
възнаграждение,направени в производството пред РС–Разград ,както и разноски във
въззивното производство в размер на 251.10 лв.,от
които 150 лв.юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР