Р Е Ш Е Н И Е

№10

Разград

24.ІV.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

10.ІV.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Н.Р ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.търговско

2017

№20

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №436/27.ХІІ.2016г. по гр.д.№2117 по описа му за 2015г. , състав на РРС е уважил исковете, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от ЕТ“БУРАН–И. С.“, ЕИК********, гр.Разград против ЕТ„ИРА-Й. П.”,ЕИК*********, гр.Разград, като: на осн.чл.232, ал.2 ЗЗД е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 3 543,57лв. ведно със законна лихва, в изпълнение на парично поето по наемен договор задължение, дължимо за периода от 20.ІІ.2013 до 30.VІ.2013г. ; на осн.чл.86 ЗЗД е осъдил ответника да заплати на ищеца 908,39лв. в обезщетение за забава на дължимата по наемния договор главница, считано от приета за падеж - дата на фактуриране на задъженията до дата на предявяване на иска. До първоначалният му размер от 921,31лв., предявеният на осн.чл.86 ЗЗД иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалва същото в осъдителната му част като недопустимо, а по същество - неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На релевираните основания моли за обезсилване на решението и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на РРС. В условия на алтернативност моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли предявените срещу него осъдителни искове в цялост, като недоказани по основание и размер. Претендира присъждане на сторени по делото разноски за две инстанции. При редовност в призоваването му, въззивникът не се явява в насроченото по същество на жалбата му с.з

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор. С депозирането, на който оспорва основателност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв. И. Цанев, въззиваемият аргументира приложимост на последиците по чл. 161ГПК поради обективирано от страна на въззивника бездействие по отношение на вменената му доказателствена тежест. Претендира присъждане на направени пред тази инстанция разноски.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо, а като постановено по същество на действително търсената по реда на чл.232, ал.2 и чл.86 ЗЗД защита е правилно, обосновано и законосъобразно. При правилно дадената им от правна страна квалификация, с доклада си по чл.140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест съответно на поддържаните от страните твърдения. С допустим по см. на ГПК доказателства и док.средства фактическата обстановка по делото е всестранно изяснена и се споделя напълно от състава на въззивната инстанция. Релевантните за делото факти са обосновано установени от първоинстанциония съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите му изводи и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

При постановяването на решението първоинстанционният съд се е произнесъл по предмета на делото след цялостна преценка на фактическия и доказателствен материал. Обсъдени подробно, представените по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в своята относимост обосновават извод за основателност на всеки един от предявените срещу ответния търговец искове. Правните изводи на РРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и същите стават неразделна част от настоящите мотиви.

Като в допълнение и с оглед дължимото в отговор на възведените с жалбата възражения, в този си състав съдът съобрази: Възражението на жалбоподателя за недопустимост на решението се изчерпва до твърдението за постановяването му по същество на нередовна искова молба. Счита за предявени три отделни и кумулативно съединени искове за наем по всеки един от трите договора, за които съдът не бил събрал дължимата се за редовността им държавна такса.

Подържаното в този смисъл възражение е неоснователно и не се основава на фактите по делото, както и на заявената в петитум на иска защита. В обстоятелствената част на молбата, трите наемни дотовора и произтичащите от тях права задължения са описани като отделни факти, които относимо на волеизявеното в петитум обосновават размера на претендираната в общ размер главница. Правилно и съответно на диспозитивното начало, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с един надлежно предявен на осн.чл.232, ал.2 ЗЗД иск.

За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже съществувало валидно облигационно отношение между страните по спора, основано на договор за наем, по което е изправен, както и размера на вземането си. При доказване на посочените обстоятелства ответникът следва да установи собствената си изправност.

Няма спор по делото, че по силата на трите, сключени на 20.ІІ.2013 и нотариално удостоверени на 21.V.2013 договора, между страните е било създадено валидно облигационно правоотношение за наем на търговски обекти. Налице са доказателства, от които се следва за безспорно установено, че като изправна по договорите страна въззиваемият - наемодател е предоставил обектите за ползването им от въззивника. Който, с подписване на договорите и в условия на равнопоставеност се е задължил насрещно със заплащане на съответната за тях наемна цена - „на всяко пето число на месеца, за който се дължи“.

Съобразно уговореното между страните в договора, както и императивната разпоредба на чл. 232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. В хода на производството ответникът не ангажира доказателства за заплащане на наемната цена по начин и в сроковете, отразени в договора, не оспорва наличието на неизпълнено задължение за плащане на наемната цена по договорите и не сочи основание за невиновно неизпълнение. Не оспорва самите договори като източник на поетото и неизпълнено от него парично задължение. В съдържание на които, основанието, размерът и падежът на задълженията са залегнали като изрични клаузи. В тази връзка обстоятелството, че част от задъженията по наемния договор не са били фактурирани, респ. не са били осчетоводени при него, не обосновава извод за недоказаност на иска. В тази връзка, обсъждането на фактурите и вписванията им в счетоводните книги се следва по правилото на чл.182 ГПК единствено, и само с оглед на другите обстоятелства по делото.

Горното, както правилно е приел и пъроинстанционния съд, обуславя извод за обективирано от въззивника неизпълнение на основното му задължение по наемния договор, обвързващо го с отговорността по чл.262, ал.2 във вр. с чл.79 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата . Която забава, с оглед предвиденото в договора се явява доказано настъпила преди дата на иска и относимо към дати на фактуриране.

С оглед на така изложените съображения, в този си състав съдът намира жалбата за неоснователна. Като правилно, обосновано и законосъобразно, решението на РРС следва да бъде потвърдено като на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №436/27.ХІІ.2016г. по гр.д.№2117/ 2015г. по описа на РРС в частта, с която ЕТ„ИРА-Й. П.”,ЕИК********, гр.Разград е осъден да заплати на ЕТ„ИРА-Й. П.”,ЕИК********, гр.Разград сумата от 3 543,57лв. ведно със законна лихва, в изпълнение на парично поето по наемен договор задължение за периода от 20.ІІ.2013 до 30.VІ.2013г. и 908,39лв. в обезщетение за забава на дължимата по наемния договор главница, считано от дата на фактуриране на задъженията – 27.ІІ.2013 до дата на предявяване на иска.

В останалата си част като необжалвано, решението на РРС е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЕТ„ИРА-Й. П.”,ЕИК116011241, гр.Разград да заплати на ЕТ“БУРАН–И. С.“, ЕИК********, гр.Разград разноски в размер на 545,00лв.

Решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР