Р   Е   Ш    Е   Н   И   Е 

 

№9

 

Разград

 
 


2.V.2017г.

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                  Град                                           

2017

 
                                                 съд                                                                                   

3. ІV.

 
На                                                                                                                                Година

публично

 

  РАЯ ЙОНЧЕВА

 

 
В                                  заседание в следния състав:

  Секретар:С.Л.                               ПРЕДСЕДАТЕЛ

 ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 ИРИНА ГАНЕВА

 
                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                              

  Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В. търговско

 
   

2017

 

    №23

 
      

                              дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

         Производство по реда на чл. 258  и сл.   ГПК.

           Образувано е по жалба на Г.Й.П., подадена чрез проц. представител по пълномощие –адв. Д.Димитров  против Решение №175/27.Х.2016г. по гр.д.№156/2016г. по опис на КРС, с което съдът е уважил предявения срещу нея и З.А.Р. иск  като в условия на солидарна отговорност и на осн.чл.200ЗЗД във вр. с чл.101 ЗЗД    ги е осъдил да заплатят на ищеца    С. Ш. Ю.  ведно със законна лихва  сумата 7 308,80лв., дължима като договорена   за доставените им от нето 23 560кг маслодаен слънчоглед цена.

             Позовавайки се на неправилност, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателката претендира  отмяна на решението   и  постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявения срещу нея иск като неоснователен . Оспорва доказаност на твърдението за  сключена   с ищеца сделка, валидно задължаваща я със заплащане  на исковата сума. Намира, че   противно на процесуалните правила и в нарушение на принципа за непосредственост първоинстанционният съд е обосновал фактическите си и правни изводи на недопустимо събрани в производството гласни доказателства. 

          В с.., при редовност в призоваването въззивницата не се явява в насроченото по същество на жалбата й с.з.

            В законоустановения и предоставен им за това срок, насрещните по жалбата страни- С. Ш.  и  З.  А.Р. не са се възползвали от правото си на отговор.

           В с.з., лично и чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Ст. Димитров, въззиваемият С. Ш.  оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано постановен съдебен акт.

              Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

                 Разгледана по същество е  и основателна.

                 Съгласно предвиденото в чл.214 ГПК, в право на активната в процеса  страна е предоставена възможност да изменя иска си. Съответно в първото, редовно провело се с.з. може да измени основанието на иска си като   с оглед защитата на ответника и  по правилата чл.101 ГПК, на съда е вменена служебно преценката  за уместност на това изменение. В право на активната в процеса страна,  до приключване на съдебното дирене в първата инстанция е   предоставена и възможността да увеличи или намали исковата си претенция. Императивно законодателят е ограничил тази процесуално правна възможност  до една от двете хипотези. Едновременното изменение на основането и на искането, водещо практически до нов иск, е недопустимо.  Като съгл. чл.252  във вр. с чл.101 ГПК, освен с преценката за надлежност на процесуалните действия, съдът дължи постановяване на изричен и мотивиран акт(определение) за това дали допуска съответното изменение или оставя исканията без уважение

            Гр.д.№1566/2016 е било образувано на производство пред КРС по иск, предявен в условията на субективното му съединяване от   въззиваемия С.Ш. против Г.П. и З.Р. . В петитум на молбата, относимо на заявените в обстоятелствената й част   факти, ищецът е поискал от съда „да осъди двамата ответници“ със заплащане на сумата от 7 308,80лв., твърдяна като договорена и дължима му се за  доставени от него  23 560кг маслодаен слънчоглед цена. В този смисъл, след преценка за редовността на исковата молба,  е и направеният от  първоинстанционния съд доклад, както и дадените в срок за отговор указания на насрещните по иска страни относно следващата се от тях доказателствена тежест.  Нито в обстоятелствена част, нито в петитум на молбата се съдържат факти и искания, предпоставящи търсената от ищеца защита като такава в условия на солидарна отговорност и  то при хипотеза на встъпване в дълг по  чл.101ЗЗД.

           От депозираните  в срок отговори,   е видно, че ответниците са организирали защитата в съответствие с указанията, дадени им от съда с постановеното по реда на чл.140 ГПК Определение №158/10.VІ.2016г.  В хода на първото,  редовно провело с.з.,  след като   докладът на съда по чл.146 ГПК  е бил приет от страните без възражение, ищецът, чрез процесуалния  си представител адв. Димитров е поискал ответниците да бъдат осъдени солидарно, позовавайки се   на визираните в чл.101 ЗЗД предпоставки.  С обжалваното решение съдът е постановил осъждането на ответниците в условия на произтичащата от закона - чл.101 ЗЗД солидарна отговорност.

          Като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за новото му разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Ноторно е, че въвеждането на солидарността представлява увеличение на иска и съдът е дължал изрично произнасяне относно това дали допуска същото или не. Като с оглед интереса на ответниците, най-вече на отъстващия от с.з. Р., е бил длъжен да предостави на същите възможност на организират защитата си в тази насока. Дори да се приеме, че този пропуск на първоинстанционния съд е отстраним от въззивната инстанция, то в тоз си състав съдът приема, че в случая КРС е решил по същество иск, различен от първоначално предявения такъв, доколкото направеното от ищеца изменение касае, както искането, така и основанието на исковата му претенция.  

              Без да навлиза по същество на спора, в този си състав съдът намира, че за да обоснове фактическите си изводи относно установените между страните облигационни отношения, първоинстанционният съд недопустимо и в нарушение на принципа за непосредственост, се е позовал на гласни доказателства, събрани на воденото и прекратено срещу неизвестен извършител досъдебно производство.

               На следващо място следва да се отбележи, че с решението си КРС не е дал отговор на повдигнатото в срок за отговор възражение на жалбоподателката за валидността на твърдените от ищеца договорни отношения.

               Както от твърденията на ищеца, така и от доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че същият е реализирал добива и продажбата на слънчогледа като регистрирал се земеделски производител, което поставя дейността му под регламента на действащия към дата на сделката Закон за съхранение и търговия със зърно(ЗСТЗ) и определя отношенията му с ответниците като търговски(чл.327 и чл.286 във вр. с чл. 1ТЗ ). От това, удостоверено  от доказателствата качество на ищеца, както и с оглед родово индивидуализираното в  предмет на сделката слънчогледово семе(зърно), се следва извод   за сделка, за  чиято валидност  по см. на действащия при сключването й през 2013г.   ЗСТЗ са въведени извиквания за лиценз към осъществяващите я субекти, вкл . и по отношение на приемащите  зърното за съхранение(на влог) зърнобази, както   и задължението за сключването й в  писмена форма. Като изискването за писмена форма на сделката съответно поставя ограничение в допустимостта на докаателствата за установяването й.

            С решение № 159/ 2.ХІ.2009 г. по т. д. № 154/2009 г. на ВКС, II-ро т. о., е прието, че в  чл. 28 ЗСТЗ е въведена задължителната писмена форма при сключване на търговски сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърно. Това изискване е изключение от правилото на чл. 293, ал. I ТЗ, но в случая писмената форма е въздигната от законодателя като условие за валидност на сделката. Това решение по чл. 290 ГПК формира задължителна практика за формата на сделките със зърно съобразно специалния Закон за съхранение и търговия със зърно.

            По така изложените мотиви и при хипотеза на чл.270, ал.3 ГПК решението на КРС следва да се обезсили и върне за ново разглеждане по същество на действително предявения му на производство иск. Като при новото му разглеждане се следва прецизиране на дадената му правна квалификация, допустимите за изясняване на спора от фактическа страна доказателства и отговора на допустимо повдигнатите в срока на чл.131 ГПК възражения на ответниците.

             Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш   И:

          

             ОБЕЗСИЛВА Решение №175/27.Х.2016г. по гр.д.№156/2016г. по опис на КРС и

              ВРЪЩА делото за новото му разглеждане по същество на действително предявения иск  от друг състав същия съд.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  1.                                2.