РЕШЕНИЕ

 

Разград

 
 


….

 

9.VІІІ .2017г.

 
Номер                                                                                                 Град                                           

Разградски окръжен

 
В ИМЕТО НА НАРОДА

                                              съд                                                                                    

9.VІІІ.

 

2017

 
На                                                                                                                                  Година

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 
В закрито заседание в следния състав:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

    ИРИНА ГАНЕВА

 

 РАЯ ЙОНЧЕВА

     

 

 
                                                                              Председател

                                                                                        Членове:

 

 Въззивно търговско                

 

        23

 

2017

 
като разгледа докладваното от съдия Йончева

                                  д   дело                                      по описа за                                   година.

За да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 Производство по реда на чл. 251 ГПК.

         Образувано е по молба вх. № 2662/26.VІ.2017г., подадена от  С. Ш. Ю., ЕГН********** ***, Разградска обл,. ул.“Владая“№7 чрез процесуалния му представител адв. Ст. Димитров   за тълкуване   на  влязлото  в сила на 2.V.2017г. Решение №9/2.V.2017г.   по втд №23/2017 по опис на РОС,  образувано по въззивна жалба на Г.Й.П.,    против по гр.д.№156/2016г. по опис на КРС. Мотивира искането си с твърдение за неяснота  на обективираната  от въззивния съд воля по  следните въпроси:

          “1/ Необходими другари  ли  са ответниците Г.Й.П. и З.А.Р. и ако са-по кои от множеството  предявени искове?;

           2/Налице ли е необходимо другарство съобразно предявените искове, с които няма искане за солидарно осъждане на ответниците?;

          3/Влязло ли е в сила Решение №175/27.Х.2016г по гр.д.№156/2016  на КРС по  отношение на  необжалвалия го ответник З. Алекандров Р. и по отношение на кои претенции “

            Отговорът на така поставените въпроси намира за  относими към предмета на делото, статута на ответниците по всеки от исковете и характера на отговорностите им по тези искове.  

            В законоустановения и предоставен им за това по чл.251 ГПК срок, насрещните по молбата страни   не  са се възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали становище по допустимост и основателност на направеното от г-н Ю. искане за тълкуване на Решение №9/2.V.2017г.   по втд №23/2017 по опис на РОС .  

            Като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 251 ГПК, съдът намира:

               Молбата за тълкуване на решението е с правно основание чл.251ГПК  и е допустима, тъй като се явява депозирана от   страна  по делото и за тълкуване на решение, което   не подлежи на изпълнение по способите на   ГПК.

           Съдът счита, че случая не предполага призоваване на страните в открито заседание съгласно чл.251, ал.4ГПК, поради което се произнася с настоящото решение в закрито заседание.

            Разгледана по същество,   молбата за тълкуване на решението е неоснователна по следните съображения:

                 На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения и приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени, и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този см. предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

           В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, с което е постановено обезсилване на Решение №175/27.Х.2016г  по гр.д.№156/2016г. по опис на КРС,   е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на съдебния акт- допуснати при постановяване на обезсиленото решение процесуални нарушения по чл.214ГПК (допуснато от първостепенния съд изменение на иска, едновремено в петитум и основание, в отсъствие на страна, лишавайки я от възможност да организира защитата си по новия иск) и чл.252ГПК –ли са на определение, от което да е видно – допуска ли изменението и в какви предели е очертал предмета на спора, по който дължи произнасяне по същество. В резултат на така допуснатите нарушения, въззивният съд е приела, че първоинстанционният съд  се е произнесъл по същество на непредявен   иск и няма произнасяне по първоначално приетият за редовен такъв.

  Неяснотата на решението следва да произтича от противоречие между фактическите и правни изводи, както и когато от самото решение не може да бъде изведена действителната воля на съда. В настоящия случай диспозитива на решението, е постановен от съда пределно ясно, при съответни на дадени в  мотивите му  указания. Е  ли е, влязло в сила обжалваното решение по отношение и на необжалвал другар в процеса е въпрос , намиращ отговора си в разпоредбата на чл.271, ал3       

Тълкуването по    чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

В случая,  под формата на искане по чл.251 ГПК молителят, в качеството си на ищец и активна в производството страна изисква от съда отговори на въпроси, които : на първо място не са обсъждани, респ. приети  от съда в основание за обезсилване на решението на КРС. Т.е., по тези въпроси РОС не се е произнасял, щото да се счита, че волята му е неясна. На следващо място, това са въпроси, попадащи в обхвата на диспозитивното начало, както и в обхвата на дължимата от сезирания с исковете съд преценка за редовността им, в степен щото да позволи правната квалификация на спора и дали допустимостта му изисква конституиране  на задължително необходим другар,                

Преценката относно това как, в какво съединяване, при какъв предмет, срещу кого и в условия на каква отговорност предявява исковете си е предоставена изцяло на   сезиращата съда страна.  Процесуалните права трябва да се използват добросъвестно и в съответствие със законовото им защитно предназначение.

 Изброените в молбата за тълкуване  въпроси   касаят не изясняване на смисъла на постановения резултат, а обсъждане и коментар на въпроси, част от които касаещи законосъобразността на акта, чието тълкуване се иска.

               Доколкото в диспозитив на съдебния липсва произнасяне  по отношение на необжалвалата решението  на КРС страна, то това предполага производство по чл.250 ГПК, с каквото молителят не сезира съда.

              С оглед всичко изложено съдът счита, че постановеното по делото решение е достатъчно ясно като подлежащо на изпълнение, поради което не се нуждае от тълкуване, а по скоро от допълване, с каквото съдът не е сезиран.   

              Водим от горното, съдът

 

                 

Р  Е  Ш  И :

          

          Оставя без уважение  молба вх. № 2662/26.VІ.2017г., подадена от  С. Ш. Ю., ЕГН********** ***, Разградска обл,. ул.“Владая“№7 чрез процесуалния му представител адв. Ст. Димитров   за тълкуване   на  влязлото  в сила на 2.V.2017г.  Решение №9/2.V.2017г.   по втд №23/2017 по опис на РОС .

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.

 

 

 

ГО/ДД