РЕШЕНИЕ

№ 15 / 29.05.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и втори май, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

Т.д. № 35 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЕТ“Ира-Й.П.“, представляван от собственика Й.П., против решение № 504 / 5.01.2017г., постановено по гр.д. № 2040 / 2016г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено в производство по чл.422 ГПК, че дължи на Р.А.Н. сумата 1 680лв., представляваща дължим наем за стопанската 2014 / 2015г. по договор за наем на земеделска земя от 6.02.2014г. Жалбоподателят излага възражения за необоснованост на обжалвания съдебен акт и моли въззивния съд да го отмени, като вместо това отхвърли предявения срещу него иск.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р.А.Н., подаден чрез пълномощник, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт. В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните във връзка с предмета на въззивната жалба, констатира следната фактическа обстановка: На 6.02.2014г. страните сключили договор за наем на земеделска земя за срорк от една година, по силата на който Р.Н. в качеството му на наемодател поел задължение да предостави на ЕТ“Ира-Й.П.“ за временно и възмездно ползване 42,44дка земеделска земя. В т.3 от договора страните уговорили, че предаването на земите се извършва по протокол – опис приложение 1, подписан от страните. В т.8 наемателят е поел задължение да приеме обекта на договора с протокол – опис приложение 1. Съконтрахентите са попълнили приложение № 1 към договора, именувано опис на земеделската земя, предоставена за обработка по договор за наем, 42,444дка в землището на с.Топчии. Конкретно са описали четири имота: имот № 055036 с площ 8,210дкав м.“Конаргьол“, имот № 073048 с площ 6,240дка в м.“Чалъорман“, имот № 070043 с площ 19,001дка в м.“Кавакпаралчак“ и имот № 023016 с площ 8,993дка в м.“Чалъорман“. В следващото приложение № 2 е уговорено, че за стопанската 2014-2015г. размерът на наемното плащане, дължимо от наемателя, е 40 лв. на декар предоставена площ. В т.19 от договора падежът на плащането е уговорено в срок до 31 януари след приключване на стопанската година. Страните са подписали договора и двете приложения.

В хода на исковото производство ищецът се е позовал на обстоятелството, че ЕТ“Ира-Й.П.“ е заявил пред ДФ“Земеделие“ ползването на имоти №№ 055-036, 073-048 и 023-016, а имот № 070-043 е заявен за ползване от „Аргос“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е Й.П., за което са представени извлечения от регистъра на Фонда.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Оплакването, съдържащо се в нея, е свързано с процесуалния въпрос дали съдът може да приеме за установен факта на обработване на земеделските земи въз основа на представените разпечатки от интернет относно заявеното пред ДФ“Земеделие“ ползване на имотите. Въззивният съд счита, че този въпрос е без значение за правилността на обжалваното решение. Районният съд е достигнал до крайния извод, обосновавайки го с други съображения, които въззивният съд споделя напълно. Ищецът твърди дължимост на паричното задължение на ответника, като се позовава на своето изправно договорно поведение и неизпълнение от страна на едноличния търговец на насрещното задължение за заплащане на уговорения наем. Предаването на четирите имота от Р.Н. на ЕТ „Ира-Й.П.“ е доказано с факта на подписване на приложение № 1 към договора, съгласно уговорката между страните, съдържаща се в т.3 и т.8 от сключения договор. По този начин наемодателят установява своето изправно поведение и изпълнението на задължението си по договора. С представянето на договора за наем и подписаното към него приложение № 1, ищецът е доказал своето твърдение, а ответникът не е ангажирал други доказателства, с които да обори вече представените такива. Последващите действия по заявяване пред ДФ“Земеделие“ на ползването на земите са без значение във връзка с извода за изправност на ищеца по договора. Коментираните от районния съд извлечения от регистъра на ДФ“Земеделие“ като допълнителни съображения за уважаване на иска, са ирелевантни за правния спор, тъй като ответникът не е навел други възражения, напр. че след сключване на договора земите се ползват от други лица или че наемателят го възпрепятства в ползването.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд констатира, че с исковата молба е въведен петитум за установяване на дължимост и на законната лихва върху вземането по главницата, по който липсва произнасяне. Във връзка с това няма предприети от ищеца процесуални действия.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 504 / 5.01.2017г., постановено по гр.д. № 2040 / 2016г. по описа на РС Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР