РЕШЕНИЕ

№ 21 / 12.10.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 41 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.694 ТЗ.

„***”АД със седалище и адрес на управление ***, е предявил отрицателен установителен иск за приемане за установено по отношение на държавата, представлявана от Национална агенция за приходите, че не съществува прието от синдика в списъка по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ в производството по т.д. № 87/2011г. на РОС частно държавно вземане в общ размер на 2 117 657,45лв., от които: главница в размер на 606 968,57лв и лихва в общ размер на 1 508 868,88лв., поради погасяването им по давност. В условията на евентуалност претендира за установяване, че не съществува частно държавно вземане за сумата от 570 348,88лв, представляваща част от приетото от синдика, в списъка по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ в производството по т.д. № 87/2011г. на РзОС, частно държавно вземане за лихва, от които 522 985,87лв. неправилно начислена и недължима наказателна лихва върху главниците в щатски долари и лева за периода от 26.01.2007г. до 6.02.2012г., и вземане в размер 47 363,01лв. поради погасяването му чрез плащане.

Ответникът Национална агенция по приходите със седалище и адрес на управление ***, оспорва предявения иск в депозираните писмени отговори.

По първоначално образуваното т.д. № 22 / 2013г. по описа на РОС е постановено решение, с което исковата претенция е отхвърлена в цялост. Решението е потвърдено от АС Варна по образуваното в.т.д. № 434 / 2014г. по описа на същия съд. По реда на касационния контрол е постановено решение № 93 / 27.10.2016г. по т.д. № 1882 / 2015г. на ВКС, с което решението на АС Варна е оставено в сила в частта, с която е потвърдено решението на РОС по т.д. № 22 / 2013г., с което е отхвърлен искът за приемане на установено, че държавата, представлявана от НАП, няма вземане за сумата 606 968,57лв., представляваща главница по левовия и валутния кредити. В тази част решението е влязло в сила и не е предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.

В останалата част, с която са отхвърлени исковете на „***“АД за приемане на установено, че държавата, представлявана от НАП, няма вземане за сумата 1 508 868,88лв., представляваща лихви, приети като вземания в производството по несъстоятелност, решението на АС Варна по в.т.д. № 434 / 2014г. е отменено с конкретно дадени указания и върнато на апелативния съд за ново разглеждане. С решение № 48 / 9.03.2017г. по в.т.д. № 632 / 2016г. на АС Варна, решение № 16 / 11.04.2014г. по т.д. № 22 / 2013г. на ОС Разград е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при задължително участие на синдика. Съдът приема, че в решението на АС Варна е допусната очевидна фактическа грешка, като е обезсилено изцяло първоинстанционното решение, доколкото, видно от направения в решението доклад този съд е приел, че делото е върнато от ВКС за разглеждане само в частта, с която се иска приемане на установено, че не съществува частно държавно вземане за лихва в общ размер на 1 508 868,88лв. В този смисъл съдът в настоящия си състав приема, че предмет на разглеждане след обезсилване на първото решение е само претенцията за несъществуване на частното държавно вземане за лихви.

В настоящото съдебно производство страните поддържат изразените становища. На новоконституираната страна – синдика на „***“АД по т.д. № 87 / 2011г. на РОС, е дадена възможност да депозира писмен отговор, но в определения от съда срок такъв не е постъпил.

Съдът констатира, че предпоставките за предявяване на иска са налице: прието от синдика вземане, подадено възражение от длъжника по реда на чл.690 ТЗ срещу това вземане и определение № 45/08.02.2013г. на съда по несъстоятелността за оставяне без уважение на възражението.

След преценка на събраните по делото във всички инстанции доказателства, вкл. и тези, за които са дадени указания от ВКС, съдът констатира следната фактическа обстановка:

С договор от 10.01.1995г. и допълнително споразумение към него от 6.12.1998г. и договор от 30.07.1999г., сключени между МФ, Министерство на промишлеността и ответното дружество, в качеството му на правоприемник на „***” ЕАД на основание чл.12 от Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990г., са преуредени задълженията на дружеството към БСИ „***” АД и „***” АД в размер на 18 837,40лв и 400 000 щатски долара като задължения към държавата, като за тях са издадени три броя актове за установяване на частно държавно вземане: АУЧДВ № 269/07.08.2002г., съгласно който вземането на държавата към 01.08.2002г. към „***” АД е в размер на 17 763,51лв и 345 317,96 щатски долара, от които по левовия кредит - 7 865,55лв. главница, 7 419,70лв. редовна лихва и 2 478,26лв наказателна лихва, а по валутния кредит към тази дата – 224 000 щатски долара главница, 67 957,56 щатски долара редовна лихва и 53 360,40 щатски долара наказателна лихва; АУЧДВ № 21/24.07.2006г., съгласно който за периода от 01.08.2002г. до 05.07.2006г. вземането на държавата, извън установеното с Акт № 269/07.08.2002г. е в размер на 12 631,45лв. и 392 055,89 щатски долара, от които 7 534,96лв. главница по левовия кредит, 406,28лв редовна лихва и 4 690,21лв наказателна лихва, а по валутния кредит – 176 000 щатски долара главница, 10 745,77 щатски долара редовна лихва и 205 310,12 щатски долара наказателна лихва и АУЧДВ № 8/10.03.2008г., съгласно който за периода от 05.07.2006г. до 20.02.2008г. държавата има изискуемо вземане срещу „А” АД , извън установеното с Акт № 21/24.07.2006г. в размер на 5 574,45 лв и 110 823,87 щатски долара, от които 2 825,61лв главница, 64,32 лихва и 2 684,52лв, а вземането по валутния кредит – 110 823,87лв наказателна лихва, начислена върху главниците във валута, установени с предходните два акта.

Въз основа на влезлите в сила актове и на основание чл.237 и сл.ГПК (отм.), в полза на НАП и срещу „***” АД са издадени два изпълнителни листа: 1/. изпълнителен лист от 14.07.2004г., издаден по гр.д. № 01204/2004г. по описа на СРС за вземане в размер на 17 763,51лв. и 345 317,96 щ.долара, от които 7 865,55лв. главница по левовия кредит, 7 419,70лв. редовна лихва по левовия кредит и 2 478,26лв. наказателна лихва по левовия кредит и 224 000 щатски долара главница по валутния кредит, 67 957,56 щ.долара редовна лихва по валутния кредит и 53 360,40 щ.долара наказателна лихва по валутния кредит, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.03.2004г. до окончателното изплащане – по АУЧДВ № 269/07.08.2002г.; 2/.изпълнителен лист от 26.01.2007г. по гр.д № 23168/2006г. по описа на СРС за вземане по главница в размер на 7 534,96лв., 406,28 лв. редовна лихва по левовия кредит, 4 690,21лв. наказателна лихва по левовия кредит , 176 000 щатски долара главница по валутния кредит, 10 745,77 щатски долара редовна лихва по валутния кредит и 205 310,12 щатски долара наказателна лихва по валутния кредит, ведно със законната лихва върху главниците от 03.11.2006г. – по АУЧДВ № 21/24.07.2006г.

Въз основа на изпълнителния лист от 14.07.2004г. и депозирана молба от АДВ вх.№ 854/25.08.2004г. е образувано изп.дело № 789/2004г. на СИС при РС Разград, по което е осъществено принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника. Към това изпълнително производство е присъединен и изпълнителният лист от 26.01.2007г. Във връзка с указанието на ВКС в решение № 93 / 27.10.2016г. по т.д. № 1882 / 2015г. по описа на същия съд за съобразяване на действията по изпълнителното дело във връзка с направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност, в настоящото съдебно производство е представено удостоверение от ДСИ при СИС на РС Разград, с което съдебният изпълнител удостоверява, че последното изпълнително действие е запор върху всички акции, притежавани от „***“АД в „***“ЕАД, който е наложен на 15.06.2011г. Запорното съобщение се съдържа на л.306 в т.3 от приложеното изп.д. № 789/ 2004г. Съдебният изпълнител удостоверява още, че от проведеното срещу „***“АД принудително изпълнение, на НАП са преведени суми в общ размер 77 188,78лв.

В хода на съдебното производство са изготвени множество съдебно-счетоводни експертизи. Съдът приема последната изготвена такава експертиза по в.т.д. № 632 / 2016г. по описа на АС Варна, тъй като същата съдържа относимите факти и обстоятелства за разрешаване на повдигнатия правен спор и кореспондира в пълен обем на указанията, дадени от ВКС, във връзка с изясняване на спора. Така, в заключението е съобразено, че по трите акта за установяване на частно държавно вземане, кредиторът НАП е предявил в производството по несъстоятелност вземания за договорно уговорена наказателна лихва по левовия и валутния кредит до 7.02.2012г. в общ размер 930 155,64лв. и вземания за законна лихва по левовия и валутния кредит към 7.02.2012г. в общ размер 453 015,24лв. Вещото лице е направило извод за дължимост в по-висок размер на двата вида лихви, предвид използване на различна база за тяхното изчисляване, но доколкото по-високите размери излизат извън пределите на иска и изобщо извън пределите на предявените в производството по несъстоятелност вземания, не следва да се обсъждат.

В заключението на ССЕ е прието, че наказателната лихва в лева и валута, начислена върху вноските за главница по левовия и валутния кредит, установени с АУЧДВ № 269 / 7.08.2002г. и АУЧДВ № 21 / 24.07.2006г., за периода 19.08.2008г. – 19.08.2011г. (три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност), е в общ размер 311 434,80лв. За периода от 20.08.2011г. до 7.02.2012г. (след подаване на молбата до постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „***“АД) наказателната лихва, начислена в лева и валута върху вноските по левовия и валутния кредит, установени с горните два акта, е в общ размер 48 825,21лв.

Законната лихва върху вноските за главница по левовия и валутния кредит, установени с АУЧДВ № 269 / 7.08.2002г. и АУЧДВ № 21 / 24.07.2006г., за периода 19.08.2008г. – 19.08.2011г. е в общ размер 197 963,33лв., а за периода от 20.08.2011г. до 7.02.2012г. – 30 362,49лв.

Наказателната лихва в лева, начислена върху вноските за главница по левовия кредит, установени с АУЧДВ № 8 / 10.03.2008г. за периода 19.08.2008г. – 19.08.2011г. (три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност), е в общ размер 996,17лв. За периода от 20.08.2011г. до 7.02.2012г. (след подаване на молбата до постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „***“АД) наказателната лихва е в общ размер 137,74лв. (в заключението е допусната техническа грешка, отразяваща повторно сумата 996,17лв., относима към размера на лихвата за периода преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност; видно е от таблицата, че сборът на дължимата лихва е 137,74лв.).

Вещото лице е установило, че вземанията на НАП са погасени чрез способите на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело до размера 58 117,94лв.

Съдът приема също така допълнителното заключение в пункт 4 от ССЕ, изготвена в хода на т.д. № 22 / 2013г. на РОС (л.171,172) относно размера на наказателната лихва върху главницата в щ.д., установена с АУЧДВ № 8 / 10.03.2008г. В обсъдената по-горе експертиза, изготвена пред въззивния съд, липсва отговор на този въпрос, а същият е съществен с оглед преценката за дължимост на лихвите конкретно по този акт във връзка с направеното възражение за погасяване на задължението за лихви по давност. Съобразно това заключение, неоспорено от страните, наказателната лихва по главницата, установена с АУЧДВ от 2008г. до 7.02.2012г. – датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, е в размер 392 688,41лв.

В производството по несъстоятелност кредиторът НАП е предявил своето вземане за лихви в посочения по-горе общ размер, като ги е конкретизирал по отделни пера – 117 858,19лв. редовна лихва за периода 15.06.1999 – 7.02.2012г.; 930 155,63лв. дължима наказателна лихва за периода от 12.03.2004г. до 6.02.2012г. на осн. чл.4 от договора от 30.07.1999г.; 453 015,24лв. законна лихва за периода 12.03.2004г. – 6.02.2012г. и 7 839,82лв. наказателна лихва за периода 7.02.2012г. – 6.03.2012г., дължима на осн. чл.4 от договора от 30.07.1999г.

По повод подадено от длъжника възражение за недължимост на предявеното вземане в цялост, съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение № 45 / 8.02.2013г., с което го е оставил без уважение.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи по отношение на предявения иск за установяване на несъществуване на прието от синдика в списъка по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ в производството по т.д. № 87/2011г. на РОС частно държавно вземане в полза на НАП против „***“АД в общ размер на 1 508 868,88лв., поради погасяването му по давност: Съгласно чл.111 б.“в“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. По-нататък, в чл.116 б.“в“ ЗЗД законодателно е предвидено прекъсването на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение, като съгл. чл.117 ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова такава.

За вземанията на държавата по АУДЧВ № АУЧДВ № 269 / 7.08.2002г. и АУЧДВ № 21 / 24.07.2006г. е образувано изп.д. № 789 / 2004г. по описа на СИС при РРС. Видно от представеното от съдебния изпълнител удостоверение в хода на настоящото съдебно производство, последното изпълнително действие е извършено на 15.06.2011г. с налагане на запор на акции на „***“АД в „***“ЕАД. Съобразно тълкуването, съдържащо се в т.1 на ТР № 2 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. От горното следва, че предприетите действия от ДСИ по налагане на запор по искане на взискателя в изпълнителното производство, съставляват предприемане на принудително изпълнение. Действията по налагане на запора са извършени на 15.06.2011г. Погасителната давност е прекратена на тази дата и от този момент започва да тече нова погасителна давност за вземанията за лихви на НАП. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 19.08.2011г., преди да изтекат три години от предприемане на действията по принудително изпълнение, по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД. При това положение, вземанията за всички видове лихви по АУДЧВ № АУЧДВ № 269 / 7.08.2002г. и АУЧДВ № 21 / 24.07.2006г.не са погасени по давност.

Не така стои въпросът с третия АУЧДВ № 8 / 10.03.2008г. За него няма издаден изпълнителен лист и не са предприети принудителни изпълнителни действия за събиране на установените с него вземания. В производството по приемане на вземания е прието и вземането за законни и наказателни лихви върху главниците по този акт до 7.02.2012г., чийто размер, видно от т.4 на заключението по ССЕ, изготвена в хода на т.д. № 22 / 2013г. по описа на РОС, е 392 688,41лв. По правилото на чл.111 б.“в“ ЗЗД, вземането за тези лихви е погасено за периода преди 19.08.2008г. Вземането за период, включващ три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – от 19.08.2008г. до 19.08.2011г. в размер 996,17лв., както и след тази дата до 7.02.2012г. (датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност) в размер 137,74лв., не са погасени по давност. Техният общ размер за целия период е 1 133,91лв. От общия размер 392 688,41лв. на лихвите по АУЧДВ № 8 / 10.03.2008г. следва да бъдат извадени непогасените по давност в размер 1 133,91лв., при което се получава размер на погасените по давност лихви по този акт 391 554,50лв. За този размер на лихвите искът на „***“АД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Предвид изложените по-горе съображения, искът, с който се претендира несъществуване на вземане за лихви поради погасяването им по давност над размера 391 554,50лв. до първоначално претендирания такъв от 1 508 868,88лв. (включващ общо лихвите по трите АУЧДВ), се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Частичното отхвърляне на иска за недължимост на задълженията за лихви поради погасавянето им по давност в оставащия размер от 1 117 314,38лв. налага разглеждането на предявения евентуален иск за недължимост на сумата 522 985, 87лв., представляваща наказателна лихва за периода от 26.01.2007г. (датата на издаване на втория изпълнителен лист) до 6.02.2012г. (датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност). Границите на евентуалния иск, в които съдът дължи произнасяне, са за оставащия размер от 131 431,37лв. За остатъка до 522 985, 87лв. е уважен главният иск за недължимост на лихвите в размер 391 554,50лв. поради погасяването им по давност, което е пречка за разглеждане на евентуалния иск.

Ищецът поддържа, че приетото вземане, представляващо наказателни лихви за времето от 26.01.2007г. до 6.02.2012г. е несъществуващо, доколкото за същия период от време е предявено и прието вземане за законна лихва, присъдена по двата изпълнителни листа върху главницата, и при това положение е дължима само законната лихва, а не и наказателната.

С решението на ВКС, постановено по реда на инстанционния контрол, е прието, че обстоятелството, че отношенията между страните са уредени по специалния закон ЗУНК, не изключва прилагането на разпоредбите на общия ЗЗД, доколкото прилагането им не е изключено от специалния закон. В правната теория, в зависимост от юридическия факт, който поражда задължението, лихвите се определят на законна и договорна лихва, като последната може да бъде възнаградителна или обезщетителна. Уговорената наказателна лихва, освен обезщетителна функция има и обезпечителна функция, сходна с тази на неустойката, поради което и следва да се разглежда като такава.

При предявен иск за парично вземане ищецът има право да претендира и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за времето до подаване на исковата молба, както и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до окончателното плащане.

В правната теория и съдебна практика обаче се приема за недопустимо кумулирането на неустойка за забава на неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за същото неизпълнение (така решение № 68/9.07.2012г. т.д. № 450/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.). В този случай кредиторът неоснователно би се обогатил, а длъжникът ще претърпи двойна имуществена санкция за едно и също неизпълнение, с което би се нарушил принципът на позитивното право за недопускане неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Този принцип не може да бъде изключен при договорите, сключени по ЗУНК, доколкото законът не съдържа разпоредба за кумулиране на наказателни лихви с мораторна законна лихва за възмездяване на вредите от забавено изпълнение на паричното задължение по кредита. От горното следва, че когато страните са уговорили наказателна лихва за забавено изпълнение на парично задължение, съдът е длъжен да се съобрази с претенцията на кредитора, тъй като клаузата има силата на закон за тях. В този случай претенцията за мораторна законна лихва би била неоснователна, противното би довело до неоснователно обогатяване на кредитора. Въз основа на горните изводи, в постановеното решение ВКС дава отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, че е недопустимо кумулиране на наказателни лихви за забава и законна лихва за забава върху едно и също вземане, за един и същи период на забава и в частност, когато вземането по кредитите е преоформено по реда на ЗУНК.

В конкретния случай, кредиторът НАП е предявил вземане както за законната лихва в периоди преди и след подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, така и за наказателната лихва в тези периоди. Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се присъди, ако страните са уговорили в договора само неустойка за този вид неизпълнение и кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за обезщетение. В тези случаи, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД ще бъде основателен само за разликата между размера на неустойката и по-големия размер на законната лихва.

Горните съображения водят до извод, че длъжникът дължи заплащане на договорната неустойка, каквато в случая се явява клаузата за заплащане на наказателни лихви в т.4 от договора от 30.07.1999г., а законна лихва би дължал само, ако нейният размер надхвърля размера на наказателната лихва и дължимостта би се отнесла само за частта, за която законната лихва надхвърля наказателната такава (в този смисъл цитираната по-горе съдебна практика, съдържаща се в решение № 68/9.07.2012г. т.д. № 450/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.). Искът за недължимост на наказателната лихва в разгледания размер от 131 431,37лв. за периода от от 26.01.2007г. до 6.02.2012г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В разглеждания случай длъжникът „***“АД не е предявил иск за установяване на недължимост на включената в списъка на приети вземания законна лихва поради недопустимо кумулиране. Ето защо, съдът в настоящото производство не може да излиза извън рамките на предявения иск и да установява нейната недължимост.

Искът за установяване на недължимост на сумата 47 363,01лв., поради погасяването й чрез плащане, е основателен. Видно е от удостоверението, издадено от ДСИ, че задължението към НАП е погасено чрез способите на принудителното изпълнение в размер на 77 188,78лв. Вещото лице, изготвило ССЕ по в.т.д. № 632 / 2016г. на АС Варна, посочва по-нисък размер – 58 117,94лв. Разминаването в размера е без значение, тъй като съдът е сезиран с иск за установяване на недължимост на сумата 47 363,01лв., т.е. и с удостоверението на ДСИ, и със заключението на вещото лице, погасяването на тази сума е установено, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид недължимостта на предварително плащане на държавна такса за разглеждане на исковете и с оглед частичното им уважаване, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса върху една четвърт от уважената част в размер 4 389,18лв., съгл. чл.694 ал.7 ТЗ. Тъй като предмет на исковете са частни държавни вземания, същият не е освободен от внасяне на ДТ, по арг. от чл.84 т.1 ГПК.

Върху отхвърлената част от исковете държавната такса следва да бъде заплатена от ищеца чрез масата на несъстоятелността, който е освободен само от предварителното й внасяне, но не и от самото задължение за плащането й, по аргумент от чл.694 ал.7 изр.1 ТЗ. Дължимата от него държавна такса върху една четвърт от отхвърлената част на исковете е в размер на 10 492,12лв.

Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е заплатил възнаграждение на адвокат в размер 4 200лв. Внесъл е депозит за вещо лице по в.т.д. № 434 / 2014г. на АС Варна в размер 200лв. и депозит в размер 250лв. по в.т.д. № 632 / 2016г. на същия съд. Общият размер на сторените разноски е 4 650лв. Съобразно уважената част от исковете ответникът НАП следва да бъде осъден да му заплати сумата 963,78лв. за направените деловодни разноски.

Ответникът е внесъл депозит за вещо лице по в.т.д. № 434 / 2014г. на АС Варна в размер 200лв. и депозит в размер 250лв. по в.т.д. № 632 / 2016г. на същия съд. Претендирал е юрисконсултско възнаграждение в размер 400лв. в хода на т.д. № 22 / 2013г. по описа на РОС, който размер съдът намира за съответен на извършената по делото работа. Съобразно чл.78 ал.8 ГПК в.в. с чл.25 ал.1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя възнаграждението на юрисконсулта в размер 300лв., което следва да бъде увеличено с още 100лв., предвид охраняемия интерес, който надхвърля 10 000лв. и множеството проведени съдебни заседания. Така общият размер на сторените деловодни разноски от НАП е 850лв. Съобразно отхвърлената част на исковете ищецът следва да бъде осъден да му заплати от масата на несъстоятелността сумата 673,82лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено на основание чл.694 ал.1 ТЗ, че държавата, представлявана от Националната агенция по приходите, няма частно държавно вземане за лихви в размер 391 554,50лв., приети като вземания в производството по несъстоятелност на „***“АД по т.д. № 87 / 2011г. по описа на ОС Разград, поради погасяване на вземането в тази част по давност.

Отхвърля предявения иск от „***”АД с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, за признаване на установено, че държавата, представлявана от Национална агенция по приходите, няма частно държавно вземане за лихви над размера 391 554,50лв. до първоначално претендирания такъв от 1 508 868,88лв., приети като вземания в производството по несъстоятелност на „***“АД по т.д. № 87 / 2011г. по описа на ОС Разград, поради погасяване на вземането по давност, като неоснователен.

Признава за установено на основание чл.694 ал.1 ТЗ, че държавата, представлявана от Националната агенция по приходите, няма частно държавно вземане за лихви в размер 47 363,01лв., приети като вземания в производството по несъстоятелност на „***“АД по т.д. № 87 / 2011г. по описа на ОС Разград, поради погасяването на вземането в тази част чрез изплащане.

Отхвърля предявения иск от „***”АД с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, за признаване на установено, че държавата, представлявана от Национална агенция по приходите, няма частно държавно вземане за наказателни лихви в размер 131 431,37лв., дължими за периода от 26.01.2007г. до 6.02.2012г., приети като вземания в производството по несъстоятелност на „***“АД по т.д. № 87 / 2011г. по описа на ОС Разград, като неоснователен.

Осъжда „***”АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер 10 492,12лв., платима от масата на несъстоятелността.

Осъжда Национална агенция по приходите със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер 4 389,18лв.

Осъжда „***“АД да заплати на Национална агенция по приходите сумата 673,82лв.от масата на несъстоятелността.

Осъжда Национална агенция по приходите да заплати на „***“АД сумата 963,78лв. за направените деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

MH