РЕШЕНИЕ №17
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски
окръжен съд
|
на
трети юли |
2017
г. |
в
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Рая Йончева
Валентина
Димитрова
При секретаря Дияна Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия В.Димитрова в.т.дело №48
по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивната жалба на С.И.С. ***,подадена чрез адв.Марина Еринг против Решение
№73/31.03.2017г., постановено по гр.дело №2240/2016г. по описа на РРС в
производство по чл.422 от ГПК,с което е съдът е признал за установено по отношение на страните,че жаллбоподателят дължи на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД следните суми за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 2528/08.08.2016г., по ч.гр. дело
№ 1558/2016г. на РРС:1/сумата 1 042.11
лв. - главница, ведно със законната лихва от 04.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата,2/сумата 169.42 лв. - договорна лихва за периода от 19.10.2011 г. до 19.06.2013г.,3/сумата 516.71
лв. - наказателна лихва за периода от 04.08.2013 г. до
04.12.2015г.,като е отхвърлил иска в тази част за разликата до претендирания
размер 738.14 лв. и за периода от
19.10.2011 г. до 03.08.2013г., като неоснователен;4/сумата 69.49 лева – законна
лихва за периода от 05.12.2015 г. до
31.07.2016г.Присъдил е в полза на страните разноски съобразно
уважената,съответно отхвърлена част от иска.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на решението,с искане за неговата отмяна и
отхвърляне на ищцовата претенция с основно съображение изтекла погасителна
давност и недействителност на договора на осн.чл.22 от ЗПК.Претендират се
разноски.
От "Фронтекс Интернешънъл"ЕАД е депозиран
отговор на възивната жалба,с искане за оставянето й без уважение като
неоснователна.Претендира разноски.
Страните не правят доказателствени
искания.
В
съдебно заседание въззивника,чрез процесуалния си предтавител поддържа
възивната жалба в цялост.Излага подробни съображения,идентични с тези изложени
в жалбата.
Въззиваемата страна,не се явява и не се представлява.Депозира молба за
разглеждане на делото в нейно отсъствие,като поддържа подадения отговор на
въззивната жалба.
За да се произнесе,Разградският окръжен
съд съобрази следното:
РРС е бил сезиран с искова молба,
подадена ота "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029,
гр. София, ,подадена чрез юрисконсулт Георги Сашев Георгиев, против С.И.С.,***,с
която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца срещу длъжника,за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1558/2016г.по описа на
РС-Разград.Цели се установяване на дължимостта на следните суми :
сумата 1 042.11 лева /хиляда четиридесет
и два лева и 11 стотинки/ - главница, ведно със законната лихва от 04.08.2016
г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата 169.42 лева
/сто шестдесет и девет лева и 42 стотинки/ - договорна лихва за периода от
19.10.2011 г. до 19.06.2013г.,
сумата 738.14 лева
/седемстотин тридесет и осем лева и 14 стотинки/ - лихва наказателна за периода
от 19.10.2011 г. до 04.12.2015г.,
сумата 69.49 лева
/шестдесет и девет лева и 49 стотинки/ - лихва законна за периода от 05.12.2015
г. до 31.07.2016г.,
Ищецът твърди,че между ответника и Обединена
българска банка АД е сключен Договор за потребителски кредит с № LD1117210600 от 20.06.2011г. по който последния,като
кредитополучател е неизправна страна.С Договор за цесия от 04.12.2015г.
кредиторът Обединена българска банка АД, е прехвърлила вземането си на
заявителя. В качеството си на пълномощник на ОББ АД, ищецът уведомил ответника
за цесията по пощата с писмо с обратна разписка.В петитум отправя искане за
постановяване на решение,с което установителната претенция да бъде уважена в
цялост. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването не изпраща
представител. Чрез пълномощникът си юрисконсулт Георги Георгиев депозира молба
за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба,с който заявява становище за недопустимост на
предявения иск,като предявен след едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК,съответно
за неговата неоснователност,поради изтекла погасителна давност.. Признава, че
на 20.06.2011г. в гр. Разград е сключил процесния договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение с кредитор ОББ АД, за предоставяне на
кредит в размер на 1 183 лв.,при срок за издължаване 24 месечни анюитетни
вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за
управление и обслужване, в размер на 58.29 лв., считано от 19.07.2011г., на 19
число на месеца.Като дата на усвояване на сумата по кредита сочи 21.06.2011г. и
прави изявление,че не е внесъл нито една погасителна вноска по кредита, който
съгласно чл. 21 от Договора за кредит, станал автоматично предсрочно изискуем.
Ето защо, към момента на подаване на заявлението, погасителната давност на
вземанията била изтекла. Сочи, че не е бил уведомен за цесията, като на
обратната разписка представена от ищеца за връчено му уведомление подписа не е
негов. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ответникът не
се явява. Явява се пълномощникът му адв. Марина Еринг от АК – Разград, който поддръжа
отговора на исковата молба и излага подробни съображения. Претендира разноски.
Прави възражение за
недействителност на договора на осн.чл.22 от ЗПК,на което въззиваемата страна
се противопоставя ,като сочи,че нормата на този текст от закона не е приложима
към процесния договор,предвид разпоредбата на §13 от ПЗР на ЗПК.
РС е намерил
възражението на ответника за недопустимост на иска,предвид подаването на
молбата след срока по чл.415,ал.1 от ГПК за неоснователно,като РОС напълно споделя съображенията му,предвид
доказателствата по делото в тази насока.
Неоснователно се
явява и възражението за недействителност на договора за кредит на осн.чл.22 от
ЗПК,предвид на това,че договора е сключен преди влизане в сила на закона и на
конкретната материално-правна разпоредба.
По същество на
установителната претенция,предвид събраните по делото доказателства,доводите и
становищата на страните,РОС намери за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Договор
за потребителски кредит с № LD1117210600 от
20.06.2011г. ОББ АД,като кредитодател е отпуснала кредит в размер на
1 183
лв. на ответника, кредитополучател, усвоени от него на
21.06.2011г. /л.7-11/. Съгласно чл. 10 от
договора ответникът следвало да преведе в полза на ищеца 24 месечни вноски всяка
по 58.29 лв., начиная от 19.07.2011г. С чл. 7, ал.1 от Договора страните са
уговорили, при забава на плащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,
банката да олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия
лихвен процент, съгл. чл. 4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер
на 5 пункта, но с не повече от размера на законната лихва. Към момента на
сключване на договора, лихвеният процент който се прилага при забава на плащане
по главницата и при предсрочна изискуемост е в размер на 21.25 лв. Съгласно чл.
21 от договора при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,
кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят
да бъде уведомяван.
Ответникът сочи, че
не е върнал никаква част от получената сума по договора.
На 04.12.2015г.
между ОББ АД, като цедент и ищеца като цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, в обхвата на който се включва и процесния Договор за потребителски
кредит /л.12-17/. С пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис с рег. №
6425 от 04.12.2015г. на Веселина Кацарова, нотариус с район РС София, рег. №
269 на НК, ОББ АД, упълномощила ищеца да уведоми длъжниците по процесния
договор за цесия /л.22/.
Цесионерът е
депозирал на 05.08.2016г. пред РРС заявление по чл.410 от ГПК,по което е
образувано ч.гр.дело №1558/2016г. и издадена заповед за изпълнение
№2528/08.08.2016г.за сумите ,посочени в същото и в исковата молба.
Пред РС е изслушано
и прието заключението на СИЕ, според
която дължимата главница е в размер на
1 042.11 лева /предвид установено
плащане на три анюитетни вноски.
- договорната лихва
за периода от 19.10.2011 г. до 19.06.2013г., е в размер на 169.42 лева,
- наказателната
лихва за периода от 19.10.2011 г. до 04.12.2015г., е в размер на 911.01 лева /т.е. повече от претендираната от ищеца сума
от 738.14 лв./,
- наказателната
лихва за периода от 04.08.2013 г. до 04.12.2015г., е в размер на 516.71 лева,
- мораторната лихва
за периода от 05.12.2015 г. до 31.07.2016г.,
е в размер на 69.49 лева.
Предвид установеното от фактическа
страна,РОС направи следните правни изводи: Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК,за установяване съществуването на вземане в
полза на ищеца срещу ответника,за което вземане по реда на чл.410 от ГПК в
полза на първия е издадена заповед за изпълнение.
В
случая безспорно е установено,че първоначалния кредитор и ответника са се
намирали във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях
договор за кредит, кредиторът се явява изправна страна по договора, т.е. е
изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, а
последния е останал задължен за връщането на част от нея.Сключен е валиден
договор за цесия между първоначалния кредитор и настоящия ищец, за който
договор ответникът е уведомен надлежно,като възражението му в тази насока е
недоказано.За доказана по основание и
размер ,РОС намира претенцията за главницата в размер на 1 042.11 лева.
В този смисъл възражението на ответника, за
погасяване на вземането за главницата по
давност,поради настъпилата по-рано предсрочна изискуемост на кредита ,РОС
намира за несъстоятелно тъй като банката-първоначален кредитор не е упражнила
правото си да обяви за такъв.
По отношение на заявената такава за лихва,съответно наказателна и
мораторна,РОС намира,че възражението
за изтекла погасителна давност за вземането за наказателна лихва се явява
частично основателно,като също такъв извод е направил и РС .Ето защо по
отношение на наказателната лихва следва да бъде постановен установителен
диспозитив само за дължимост на сумата
516.71 лв.,дължима за периода 04.08.2013г.
до 04.12.2015г., а за разликата до претендирания размер от 738.14 лв.,претендирана
за времето преди 04.08.2013г. да се отхвърли.
Относно
възражението за погасителната давност за наказателната лихва, настоящия състав
намира същото за частично основателно – относно периода надвишаващ три години
преди депозирането на Заявлението по чл. 410 ГПК. Уговорената наказателна лихва
не е част от уговорено връщането на сумата по кредита, поради което за нея
според настоящия състав се прилага три годишната давност по чл. 111, б. „в“,
пр.2 ЗЗД. Тъй като Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 04.08.2016г., то
наказателна лихва за периода от 19.10.2011 до 03.08.2013г. е погасена по
давност и иска в тази част се явява неоснователен. Наказателната лихва следва
да се присъди за периода от 04.08.2013г. до 04.12.2015г., като видно от
заключението на СИЕ същата е в размер на 516.71 лв., като за разликата до
претендирания размер от 738.14 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Следва
да се постанови решение, с което да се приеме за установено в отношенията между
страните,че ответникът дължи на ищеца следните суми ,за които в полза на
последния е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК:сумата
1 042.11 лева - главница, ведно със
законната лихва от 04.08.2016 г. до окончателното й изплащане;
сумата 169.42 лева - договорна
лихва за периода от 19.10.2011 г. до 19.06.2013г.;сумата 516.71 лева наказателна лихва за периода от 04.08.2013 г. до 04.12.2015г.,
като иска се отхвърли за разликата до
претендирания размер 738.14 лв. и за периода от 19.10.2011 г. до 03.08.2013г.,
като погасен по давност;сумата 69.49 лева
законна лихва за периода от 05.12.2015 г. до 31.07.2016г.
Предвид горните изводи атакуваното решение на РС следва да бъде
потвърдено,като валидно,допустимо и правилно.
При този изход на делото въззивника следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата 300 лв. разноски,представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Води от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №73/31.03.2017г.,
постановено по гр.дело №2240/2016г. по описа на РРС в производство по чл.422 от
ГПК
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********,***
да
заплати на "Фронтекс
Интернешънъл " ЕАД, ЕИК 200644029, седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, ул.“Хенрик Ибсен“No15,сумата 300
лв.разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ