Р Е Ш Е Н И Е № 18

Гр. Разград, 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА в.т.дело № 53 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д.С.П., подадена чрез пълномощник, против Решение № 104 / 2.05.2017г. по гр.д. № 2536 / 2016г. по описа на РС Разград, с което в производство по чл.422 ГПК частично са уважени претенциите на „Топлофикация-Разград“ЕАД за признаване на установено, че Д.П. дължи топлинна енергия за времето 30.11.2013 г. до 21.10.2015 г. в размер 589,82 лв., ведно със законната лихва, обезщетение за забава в размер 124,07 лв. за периода 31.12.2013 г. – 21.10.2016 г., като са отхвърлени исковите претенции за главница и лихва до първоначалните размери 884,73 лв. за главницата и 186,38 лв. за лихва. Жалбоподателят излага съображения за недопустимост на съдебния акт поради наличие на вече влязло в сила решение със същото основание и предмет между същите страни и моли съда да прекрати настоящото съдебно производство с обезсилване на първоинстанционното решение в цялост. Алтернативно излага доводи за необоснованост на решението в частите, с които е признато за установено вземането за главница и лихви и моли същото да бъде отменено в тези части.

Въззиваемата страна „Топлофикация Разград” ЕАД гр. Разград оспорва жалбата, като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Необосновано е възражението на жалбоподателя, че предявеният иск е процесуално недопустим, съгл. чл. 299 от ГПК, предвид наличие на влязло в сила решение по същия правен спор. Предмет на разглеждане по предявения установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК по образуваното гр. д. № 525/ 2016 г. по описа на РРС е задължение на жалбоподателката към въззивамия за ползвана топлинна енергия за периода 30. 11. 12 г. до 20. 07. 15 г. за недвижим имот, находящ се в гр. Разград, ул. „Н. Рилски“ № 5, ап. 9. По настоящият правен спор предмет е задължението на жалбоподателката за ползвана топлинна енергия по отношение на друг обект: недвижим имот, находящ се в гр. Разград, ул. „Н. Рилски“ № 5, ап. 7. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между страните по делото, относно заявеното искане при основанието, от което е изведено. По този начин са очертани пределите на силата на пресъдено нещо, като обективните такива са дефинирани чрез същите белези, с които си служи законът и при индивидуализиране на спорното право - основанието и петитума на иска. Ясно е, че имотите, за които въззиваемия е претендирал, че жалбоподателката дължи заплащане на ползвана топлинна енергия по двете граждански дела не са идентични. Факта, че фактурите са идентични е без значение. Фактурата сама по себе си не е основание за плащане, а осчетоводената реална доставка с нея. В случая, предмет на изследване е наличие на реално доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. Разград, ул. „Н. Рилски“ № 5, ап. 7, собственост на жалбоподателката към него момент. С оглед на това, формираната с решението по гр. д. № 525/ 2016 г. на РРС сила на присъдено нещо за наличие на задължение на жалбоподателката за ползвана топлинна енергия по отношение на друг имот, не обвързва съда, пред когото е предявен иска за ползвана топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в гр. Разград, ул. „Н. Рилски“ № 5, ап. 7.

Законосъобразно районният съд е приел, че жалбоподателката П. дължи на въззиваемата страна сумата 589,82 лв. за топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на 124,07 лв. Безспорно е, че за времето от 30.11.2013 г. до 21.10.2015 г. въззиваемият е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез абонатна станция № 174, захранваща имоти на ул. „Н. Рилски ” № 5, в който се намира и апартамента на жалбоподателката. Видно от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, на жалбоподателката са начислени само суми за ползвана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е обща част на сградата, представляваща етажна собственост и за отопление с лира. Договорна обвързаност между страните по делото съществува чрез сключен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия, приети от „Топлофикация Разград” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-005/ 23. 01. 06 г. на ДКЕВР. Според чл. 67 от общите условия, както и съгл. разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че жалбоподателката П. е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.

Освен това вече е налице и задължителна съдебна практика, формирана с приетото Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, според което не се изисква сключването на индивидуален договор между топлопреносното предприятие и всеки собственик в етажната собственост. Присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост. Присъединяването се извършва единствено при сключен писмен договор между производител и потребител (чл. 138, ал. 1 ЗЕ). Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, с оглед на което са неоснователни възраженията на жалбоподателката П. в този смисъл.

Според извършената проверка от вещото лице, ползваната топлинна енергия е начислена от загуба сградна инсталация и отопление от щранг лира и е съобразена с методиката, определена в действащата нормативна уредба. Следва да се отбележи, че жалбоподателката не твърди и не е установено да е заявила надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Поради изложеното, следва да се приеме, че въззиваемият е доставил посочените количества топлоенергия на жалбоподателката по отношение на процесния имот на ул. „Н. Рилски“ № 5, ап. 7, отразени във фактурите, което ангажира договорната й отговорност. Въззиваемата страна е представила и справки, относно начина на начисляване на енергията.

Районният съд като е достигнал до аналогичните правни изводи, е постановил обосновано и законосъобразно решение в обжалваната част, което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 104 / 2.05.2017 г. по гр.д. № 2536 / 2016г. по описа на РС Разград, с което в производство по чл.422 ГПК частично са уважени претенциите на „Топлофикация-Разград“ЕАД за признаване на установено, че Д.П. дължи топлинна енергия за времето 30.11.2013 г. до 21.10.2015 г. в размер 589,82 лв., ведно със законната лихва, считано от 31. 10. 2016 г. , обезщетение за забава в размер 124,07 лв. за периода 31.12.2013 г. – 21.10.2016 г.

В останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР