РЕШЕНИЕ №23

Гр. Разград , 02.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАНЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

При секретаря М. Н.,като разгледа докладваното от съдия В.ДИМИТРОВА в. т. дело № 57 по описа за 2017 г.и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба,подадена от ЕТ “ *** “ гр. Разград, представляван от Й.Й.П.против Решение № 68 / 13.03.2017 г., постановено по гр. дело № 2299 / 2016 г. по описа на Разградски РС, с което в производство по чл.422 от ГПК е прието за установено, че жалбоподателят дължи на „***“ООД,гр.*** сумата 5 753.54 лв. по фактура от 14.06.2016г.,както изаконната лихва върху главницата,от 30.09.2016г.до окончателното й заплащане, за които вземания в полза на ищеца„***“ООД срещу ЕТ “ *** “ е издадена заповед за изпълнение №3157/05.10.2016г.по ч.гр.дело №1905/2016г.по описа на РРС.С решението съдът е приел за недоказано оспорването, направено от ответника по отношение на писмените доказателства, представени от ищеца.Присъдил е в полза на послдния разноски,вкл.и в заповедното производство.

В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Отправя се молба за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Жалбоподателят счита,че в полза на ищеца не е следвало да бъдат присъждани разноски ,направени в заповедното производство.

Въззиваемата страна не депозира отговор на въззивната жалба.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в процеса, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.

В съд.заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна депозира становище чрез пълномощник адв.Н. И. от АК-В.Т.,в което застъпва становище за даване ход на делото в нейно отсъствие , а по същество за отхвърляне на жалбата срещу атакуваното решение с потвърждаването му.Претендира разноски ,съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

За да се произнесе по жалбата,РОС съобрази следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.. 422 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ, за установяване дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумата 5753.94 лв.,дължима по фактура №1010018243/14.06.2016г., ведно със законна лихва върху същата,начиная от 30.09.2016г. до окончателното й заплащане, представляваща дължима сума за доставка на стоки и услуги.За посочената дължима сума в полза на ищеца по ч.гр.дело №1905/2016г. е издадена заповед № 3157 от 05.10.2016 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът претендира постановяването на решение ,с което да бъде прието за установено съществуването на вземането за посочената вече сума по фактурата от 14.06.2016г.

Ответникът оспорва иска, както и доказателствата, приложени към исковата молба.Поддържа становище за отхвърляне на претенцията.

С исковата молба по чл.422 ГПК ищецът представя освен посочената вече фактура и два двустранно подписани протокола за използвани резервни части в сервизно обслужване от 31.05.2016г. и 03.06.2016г. и пътни листи за същите дати.Направил е доказателстевно искане за назначаване по делото пред РС на ССЕ,от която се е отказал в проведеното съдебно заседание и същата е била заличена от съда.

За да докаже претенцията си е сочил гласни доказателства.

Разпитаните двама свидетели – Г. и П.,негови служители сочат в показанията си ,че на посочените в протоколите две дати са посетили фирмата на ответника по заявка доставили са резервните части и консумативи за техниката и съответно извършили подмяната им.Всеки един от тях съставил по един от двата протокола,като за приел,същите били подписани от служител на дружеството-ответник.От пътните листи,приложени към ИМ е видно,че автомобил на ищеца е пътувал на двете посочени в същата дати,31.05 и 03.06.2016г. от гр.*** до с.Просторно.

Съобразявайки приложените към исковата молба писмени доказателства както и гласните такива РС е стигнал до извода ,че оспорването ,направено от страна на ответника на писмените доказателства е недоказано и е уважил предявения установителен иск,така както е посочено по –горе,като е присъдил в полза на ищеца и разноски по делото.

Въззивната инстанция в този си състав не споделя изводите на РС,че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения: От псъбраните по делото доказателства ,в т.ч. и гласни не може да се направи категоричен извод,че на 31.05 и 03.06.2016г.ищцовото дружество е доставило съответните консумативи и резервни части и извършило монтажа на същите на машини,собственост на ответника и по негова заявка.В първия протокол представител на ищеца е посочил явно част от извършените работи, а във втория са посочени консумативи и различни стоки,които по вид и брой не намират отражение във представената фактура от 14.06.2016г. за да може да бъде установена идентичност между същите.На следващо място ищецът сам се е отказал от назначената по негово искане по делото ССЕ и така се е лишил от възможността да установи дали същата фактура,издадена от него като продавач е осчетоводена от ответника-купувач,вписана съответно в дневника за покупко-продажби за съответния месец и по същата е ползван данъчен кредит, а безспорно е по делото,че същата не е подписана от представляващия ответника..Доставката ,предаването и приемането на стоките и услугите по същата не се установява безспорно и със събраните по делото останали писмени и гласни доказателства,тъй като те не посочват в пълен обем както извършената работа,така и предадените ,съответно подменени резервни части и консумативи.

Ето защо , въззивният съд приема, че претенцията на ищеца по установителния иск е недоказана и следва да бъде отхвърлена..

Атакуваното решение на РРС се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено..

Водим от горното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 68/ 13. 03. 2017 г.,постановено по гр. д. № 2299/ 16 г. по описа на Районен съд Разград и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:,

ОТХВЪРЛЯ като недоказан ИСКА, предявен от "***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представляван от *** и *** за признаване за установено в отношенията между страните, че ЕТ „***“, ЕИК *** със седалище гр.Разград и адрес на управление *** дължи на „***“ООД, ЕИК *** със седалище гр.***,, *** сумата 5753.94 лв. по фактура №1010018243/14.06.2016 г., както и законна лихва върху главницата от 30.09.2016 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №3157/05.10.2016 г. по ч.гр.д.№1905/2016 г. на РРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.

MH