Р Е Ш Е Н И Е № 19

Гр. Разград, 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА в.т.дело № 58 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Аргос“ ЕООД гр. Разград, представлявано от управителя против Решение № 51/ 15. 03. 2016 г. по гр. д. № 2300/ 16 г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 14 113, 91 лв. , ведно със законната лихва от 04. 10. 16 г. по ф-ри №№№№ 1010015333; 010015909; 010018421 и 010018434, за която сума е издадена заповед за изпълнение и изп. лист по ч. гр. д. № 1904/ 2016 г. на РРС. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 882, 28 лв. деловодни разноски по заповедното производство и сумата 899, 92 лв. деловодни разноски по исковото производство. Оставено е без разглеждане искането на ответника по оспорване истинността на протоколи за използвани резервни части и е прекратено производството в тази част. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

При извършената проверка, съгл. чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в процеса, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ, за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 14 113,91 лв. , ведно със законната лихва от 04.10.2016 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължима сума за доставка на стоки и услуги по следните фактури издадени от ищеца:

- Фактура № 1010015333/03.07.2015г., на стойност 416.58 лв.,

- Фактура № 1010015909/27.08.2015г., на стойност 12 859.20 лв.,

- Фактура № 1010018421/23.06.2016г., на стойност 203.33 лв.,

- Фактура № 1010018434/23.06.2016г., на стойност 634.80 лв.,

за която сума е издадена заповед № 3188 от 06.10.2016 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1904/2016г. по описа на Районен съд – Разград.

Ищецът е представил като писмени доказателства двустранно подписани Протоколи за използвани резервни части в сервизно обслужване от дати : 02.07.2015г., 31.08.2015г. и 21.06.2016г., Пътни листи № 515037/ 31. 08. 15 г. и № 0135523/ 27. 06. 16 г.

Разпитани са двама свидетели – К. и М. – служители на ищеца. Св. К. заявява, че е съставил Поротокола от 31. 08. 15 г. и го подписал за ищеца. За клиент се подписал служител на ответника, но не знаел името му. Протоколът бил съставен в базата на ответника във връзка с монтажа на апликатор за микрогранулат и пускането му в експлоатация. В тази връзка била съставена ф-ра № 1010015909/27.08.2015г. Фактури № 1010018421/23.06.2016г. и № 1010018434/23.06.2016г. били съставени за вложени материали при ремонт на комбайн „Лексион 750“, за което бил съставен Протокол за вложени резервни части от 21. 06. 16 г. от Минков в присъствие на свидетеля. Св. Миланов твърди, че е съставил Протокол за вложени резервни части от 02.07.2015г. За клиент се подписал комбайнера, който карал комбайна.

Ответникът чрез управителя си е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, като е оспорил иска по същество, че е неоснователен. Изложил е твърдение, че не е получавал описаните във фактурите стоки и услуги от ищеца. Фактурите не са подписани от него, нито от ищеца. Приложените съпроводителни документи - Протоколи за използвани резервни части в сервизно обслужване не са подписани от него или от негов представител. Оспорил е автентичността на подписите за клиент, положени в трите протокола за използвани резервни части в сервизно обслужване от дати : 02.07.2015г., 31.08.2015г. и 21.06.2016г.

Въззивният съд в настоящия си състав намира, че предявеният иск е недоказан. Липсват каквито и да било доказателства за съпричастност на ответника към процесните сделки – за извършени и приети доставки по тях. В съдебната практика се приема, че двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на сделката, има доказателствено значение за сключването й, а в някои случаи и за изпълнението й - получаване на стоката. Издадената от продавача и подписана от купувача фактура или отразена от последния в счетоводството и включена в дневника за покупко-продажби по ДДС, е индиция за постигнато съгласие за сключване на сделката. В постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК

Р. № 252/3.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г. на ВКС, II т. о., задължително за долустоящите съдебни инстанции е прието, че съдът има задължение при оспорване на съставена фактура, да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото. Доказване доставяне на стоката се извършва с различни доказателства: стокови бележки, складови разписки, заприходяване на стоката и др. В конкретния случай, представените от ищеца фактури не са подписани от ответника по иска, нито от негов представител. Действително фактурите сами по себе си не са основание за плащане, но ищецът не доказва да е осъществил реална доставка. Не са посочени доказателства, че трите протокола за използвани резервни части в сервизно обслужване от дати : 02.07.2015г., 31.08.2015г. и 21.06.2016г. са подписани от ответника или от негов представител. За извършените доставки на ответника във връзка с оспорените фактури и протоколи, ищецът единствено е посочил като доказателства показанията на св. Костов и Миланов. Тези гласни доказателства на първо място не могат да се приемат за обективни, предвид факта, че същите са служители на ищеца и е логично да излагат изгодни за него твърдения, а не са налице други доказателства, които да ги подкрепят и да бъде проверена достоверността им. Освен това от показанията им не се установява кой е приел доставките и услугите, кой е подписал трите протокола за използвани резервни части в сервизно обслужване. Необосновано районният съд е приел, че същите са подписани от представител на ответника, прилагайки разпоредбата на чл. 301 ТЗ. По делото не са налице доказателства ответникът да е узнал за съставянето на тези протоколи в момент различен от връчването им като приложение към исковата молба по настоящото дело. В срока по чл. 131 ГПК с подадения писмен отговор ответникът своевременно е възразил срещу тях и ги е оспорил. С оглед на това не може да се приеме, че действията на подписалите ги от негово име лица са потвърдени съгл. чл. 301 ТЗ.

По изложените съображения, въззивният съд приема, че не е доказано твърдението на ищеца, че стоките са предадени на представител на ответника и той дължи плащането им. Правото на страните да провеждат доказване на фактите може да се свърже със задължението за тях да докажат изгодните им факти. Бездействието на ищеца в тази насока води до неблагоприятните последици от правилата за доказателствената тежест. Предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Обжалваното решение на районния съд, като незаконосъобразно по изложените съображения, следва да бъде отменено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 51/ 15. 03. 2016 г. по гр. д. № 2300/ 16 г. по описа на Районен съд Разград и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВРЛЯ ИСКА, предявен от "УНИВЕРСАЛ - НВГ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Долна Оряховица, 5130, област Велико Търново, ул.“С. Р.“ № 24, представляван от Д. Г. Г. и Н. В. Г. за признаване за установено в отношенията между страните, че „АРГОС" ЕООД, ЕИК 116505311, седалище и адрес на управление гр. Разград, представлявано от управителя Й. Й. П. ДЪЛЖИ на "УНИВЕРСАЛ - НВГ" ООД сумата от 14 113,91 лв. , ведно със законната лихва от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима сума за доставка на стоки и услуги по следните фактури издадени от ищеца:

- Фактура № 1010015333/03.07.2015г., на стойност 416.58 лв.,

- Фактура № 1010015909/27.08.2015г., на стойност 12 859.20 лв.,

- Фактура № 1010018421/23.06.2016г., на стойност 203.33 лв.,

- Фактура № 1010018434/23.06.2016г., на стойност 634.80 лв.,

за която сума е издадена заповед № 3188 от 06.10.2016 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1904/2016г. по описа на Районен съд – Разград, като НЕДОКАЗАН.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР